№ 398
гр. С., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело №
20221800500559 по описа за 2022 година
С Решение № 260037/ 30.05.2022г., постановено по гр.д. 219/ 2021г. по
описа на РС – гр. Своге, е осъдена Агенция „П. И.“ да заплати на ЗД „Л. И.“
АД с ЕИК ....., на основание чл. 411 от КЗ сумата 8616,69лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 29.10.2020г. до окончателното
изплащане.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „П. И.“
срещу горното решение.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че
протоколът за процесното ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 183 от ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствата
по делото. В него не бил описан механизмът на реализираното произшествие
и П.та обстановка. Изтъква, че описаното в протокола е в противоречие с
Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 11.01.2015г., а също
че процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР, че не е
представен достоверен снимков материал от произшествието и причинилото
го препятствие, както и че липсват свидетели на случилото се.
Във връзка с горното посочва, че произшествието не се е случило в
присъствието на съставилия протокола служител на МВР, поради което
протоколът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и
причинените вреди. Още повече, че протоколът не е подписан от
представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила
1
за неизгодните за него факти. Посочва, че липсват данни за размера на
препятствието („внезапно падащ камък“). Заявява, че липсва противоправно
поведение, което да обуслови отговорността му, както и че водачът се е
движил с несъобразена скорост, с което свое поведение е съпричинил
вредоносния резултат.
Изтъква, че експертизата не е следвало да бъде кредитирана, тъй като е
изготвена на база твърденията на водача. Освен това застрахователят не бил
изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на
обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие. Твърди
още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите
реквизити поради непредставянето на общите условия, от които да личат
покритите застрахователни рискове. Намира за недоказано, че към момента
на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или
упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице
обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като друго
такова възможно обстоятелство сочи хипотезата на причиняване на вредата от
умишлени действия, за която също не били събрани доказателства. Оспорва
представените от застрахователя частни свидетелстващи документи, и
изразява съмнение, че процесното ПТП е настъпило при описаните в тях
обстоятелства. Прави извод, че механизмът на ПТП, както и причинно-
следствената връзка между него и вредите, са противоречиви и недоказани.
Не било доказано също, че едИ.твена причина за ПТП и за причинените в
резултат от него щети е внезапно падналият камък, нито че за жалбоподателя
е възникнала отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което отхвърля предявения срещу него иск.
При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението
му за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който
въззиваемият оспорва жалбата. Твърди, че в хода на първоИ.танционното
производство по безспорен начин е установен всеки от елементите на
фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника. Намира, че
жалбата не съдържа конкретно относими доводи, по които да се произнесе
въззивният съд. Счита решението на районния съд за обосновано и правилно,
и моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от юрк. Николов, който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не
се представлява. От процесуалния представител – юрк. Захариев, е
постъпила молба, с която е изразено становище за даване на ход на делото в
негово отсъствие, и с която моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоИ.танционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В хода на производството пред въззивната И.танция не са събирани
2
нови доказателства.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоИ.танционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Предявен е иск с правна квалификация чл. 411 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Тази квалификация е възприета от районния съд и се споделя от
жалбоподателя във въззивната му жалба. Настоящият съдебен състав я
намира за правилна, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, като
също така следва да се отбележи, че никоя от страните не се е
противопоставила нито при връчването на проекта за доклад, нито в първото
по делото о.с.з., в което проектът е обявен за окончателен. Поради това
твърдените от ищеца факти правилно са субсумирани под фактическия състав
на чл. 49 ЗЗД и няма основание за упражняване на служебните правомощия
на въззивния съд по т. 2 от ТР 1/2013 по т.д. 1/2013г. във връзка с
преразглеждане на този въпрос.
При така определената правна квалификация на иска, за уважаването му
е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в резултат от него,
наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца на собственика на МПС за претърпените вреди, както
и установяване на действие или бездействие на работници/служители на
ответника, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП.
Настоящата И.танция намира за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение, видно от Застрахователна полица №
93001510082555/04.12.2015г. и представените с молба с вх. №
261711/22.11.2021г. Общи условия. Констатира се също, че цитираната
полица предвижда покритие и по твърдения в исковата молба застрахователен
риск, видно от посочената в нея „Клауза 1“ и т. 1.3. от „Клауза 1 – всички
рискове“ на стр. 10 от Общите условия. Поради това доводите на въззивника,
че не са представени Общите условия на застрахователя, както и че
твърдяното ПТП не представлявало „покрит риск“ са неоснователни.
От събраните пред първоИ.танционния съд доказателства по
категоричен начин се установи и настъпването на твърдяното ПТП. Основно
доказателство за това обстоятелство е представеният по делото от ищеца и от
РУ – гр. Своге Протокол за ПТП № 1423238/09.01.2016г., съставен от
служител на МВР, който лично е посетил местопроизшествието. Последното
се установява от изричното отбелязване върху самия документ, поради което
3
и предвид разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, възраженията в противен
смисъл, изложени в жалбата, са опровергани. В него са описани и
последиците от ПТП (т.е. обстановката, която длъжностното лице е заварило
на място след настъпване на ПТП), от които може да се правят изводи за
механизма на последното. За изясняването на този механизъм допринася и
представеният с административната преписка на РУ – гр. Своге снимков
материал, изготвен по реда на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № І-167 от
24.10.2002г. на МВР и МФ, който непротиворечиво свидетелства за
отразеното в протокола и също съставлява доказателство за вида и обема на
причинените вреди.
Следва да бъде отбелязано също и че, действително, протоколът за ПТП
не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на ПТП, но в
случая този механизъм е доказан от показанията на свидетеля Г. и от
отговорите на първата, втората и третата задача на назначената САТЕ, които
сочат, че процесните вреди са следствие именно от отделилия се скален къс,
който при падането си върху пътното платно се вклинил в автомобила. Във
връзка с това не следва да се сподели и довода на жалбоподателя, че
експертното заключение не доказвало несъмнена причинно - следствена
връзка между посоченото препятствие (скален къс) на пътя и настъпилите
увреждания по автомобила. Наистина заключението, само по себе си, не е
абсолютно доказателство за горното обстоятелство, доколкото то се основава
на редица предпоставки, които също следва да бъдат доказани. От друга
страна обаче, съдебната практика (Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК) приема, че пълно доказване е възможно и
само въз основа на съвкупност от косвени доказателства, стига косвените
доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка
с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В
процесния случай такава доказателствена съвкупност е налице (протокол за
ПТП, снимков материал, предоставен от органите на МВР по
административната преписка, заключение по САТЕ и разпит на свидетеля Г.),
поради което настъпилото ПТП, причиненото увреждане и причинно-
следствената връзка между тях следва да се считат за доказани. С това съдът
намира за доказан и механизмът на ПТП.
Следващият елемент от фактическия състав, а именно - заплащането на
застрахователно обезщетение за репариране на вече установените по вид и
обем щети, не подлежи на проверка в настоящото производство, доколкото
има отношение към правилността на акта, а във въззивната жалба липсва
нарочно оплакване в този смисъл, поради което и на основание чл. 269 от
ГПК, съдът не е длъжен служебно да го изследва.
Несъмнено доказано по делото е и бездействието на АПИ и нейните
служители, което е довело до настъпване на процесната щета. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, управлението на
републиканските пътища е възложено именно на АПИ, а съгласно чл. 19, ал.
2, т. 1 от ЗП, дейностите по управление включват и неговата поддръжка. В
случая, от представения по делото снимков материал (л. 70 от
първоИ.танционното дело), изготвен от служител на МВР, ясно личи, че
скатът, от който се е случило срутването, не е обезопасен с мрежа. Не се
установява и наличие на други съоръжения или предупредителни знаци,
които да обосноват предположение за положена дължима грижа от страна на
ответника, респ. за предвидимост на подобни опасности за водачите на МПС.
Ето защо доводите на жалбоподателя в този смисъл също не се споделят от
4
настоящия съдебен състав.
Неоснователно е и възражението, че е възможно, ПТП да се дължи на
субективни действия на водача на процесното МПС поради липса на данни за
спазване от негова страна на изискванията на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и за
съобразяването му с атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство и др. Това оспорване има
значение във връзка твърденията на жалбоподателя за съпричиняване на
вредата в резултат от движение на автомобила с несъобразена скорост и би
имало отношение, ако вредата беше нанесена в резултат на препятствия,
намиращи се на пътното платно към момента на преминаването на процесния
автомобил. В случая обаче е житейски и правно необоснован доводът, че
отделянето на скален къс и падането/ свличането му върху преминаващ по
пътното платно лек автомобил е можело да бъде избегнато, при съобразяване
на особеностите на П.та обстановка от страна на водача, която с нищо не е
давала индиция за необичайното и внезапно изменение на ситуацията. Във
връзка с това, иреЛ.антна за отговорността на ответника се явява и скоростта
на движение на автомобила – още повече, че от заключението по САТЕ е
видно, че при движение със съобразена скорост от 60 км/ч, водачът не е имал
техническа възможност да избегне съприкосновението с камъка.
Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи и от недоказаността,
респ. необсъждането, на възможността, към момента на ПТП водачът на МПС
да (не) е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, или
вредата да (не) е била причинена от умишлени действия и др. Всички тези
съображения са били наведени от жалбоподателя в качеството му на ответник
в първоИ.танционното производство, и, доколкото се основават на
положителни факти, те е следвало да бъдат доказани именно от него (арг. от
чл. 154, ал. 1 от ГПК). В този смисъл са изричните указания, дадени от
първоИ.танционния съд с проектодоклада (л. 3 – 4 от първоИ.танционното
дело) и доклада на делото в открито съдебно заседание на 26.01.2022г. (л. 35
от първоИ.танционното дело). След като не са били доказани от него,
жалбоподателят няма основание да се позовава на тяхната неустановеност в
подкрепа на застъпваната от него теза за евентуално наличие на изключен от
застраховката риск, респ. съпричиняване на вредата от страна на водача на
МПС.
ИреЛ.антно обстоятелство за отговорността на ответника е и
извършването на проверка за настъпилото застрахователно събитие от
застрахователя, поради което съдът не го обсъжда.
Следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че представените
от застрахователя документи имат характера на частни свидетелстващи
такива и поради това сами по себе си не доказват с пълно доказване
механизма на процесното ПТП, нито последиците от него. Това, обаче, не
изключва възможността, горните обстоятелства да бъдат доказани по друг
начин, както в случая – от административната преписка и приложения към
нея протокол за ПТП и снимков материал, както и от показанията на св. Г..
По така изложените съображения съдът намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане,
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените от него
разноски пред въззивната И.танция, а именно – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от
5
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/30.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 219/2021г. по описа на РС – гр. Своге.
ОСЪЖДА Агенция „П. И.“, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „М.“ № 3 и ЕИК....., да заплати на ЗД „Л. И.“ АД с ЕИК ....., седалище гр.
С. и адрес на управление бул. „С. Ш.“ № 67А, разноски в производството
пред въззивния съд в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6