Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1992 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.К. срещу
наказателно постановление № СК – 657/08.04.2019 г., издадено от заместник –
кмет на Община Варна, с което на въззивника на
основание чл. 239, ал. 1, т. 6 ЗУТ вр. чл. 223, ал.
1, т. 11 и чл. 232, ал. 2 ЗУТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000,00 лева за това, че при извършена проверка на 29.01.2019 г.
около 16,00 часа в имот с идентификатор 10135.3523.221 по КККР на гр. Варна –
СО „Кочмар“ № 221 е констатирано, че във функциите си на възложител е възложил
изграждането в южната част на имота на строеж: „Стопанска постройка“, без
одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж - нарушение на
чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. В подкрепа на оплакванията си въззивникът излага съображения, че установената от
контролните органи постройка е изградена преди собствеността върху недвижимия
имот да бъде придобита от него. Твърди се, че в наказателното постановление
липсва описание на нарушението, датата и периода на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Според жалбоподателя не са описани законовите разпоредби, които
са нарушени виновно. На следващо място се твърди, че актът за установяване на
административно нарушение не е съставен в срок до три месеца от откриване на
нарушителя и към съставянето е изтекла една година от извършване на
нарушението, респективно давностните срокове,
регламентирани в чл. 34 ЗАНН са изтекли. Наведени са доводи са приложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът
чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. поддържа жалбата и искането за отмяна на наказателното
постановление. Допълнително излага съображения, че строежът не е незаконен по
смисъла на закона към датата на построяването.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Община Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петя
Карагеоргиева излага съображения за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. В представени по делото писмени бележи на 20.05.2019 г. се
позовава на разпоредбата на чл. 161 от ЗУТ. В писмени бележки, представени по
делото в последното съдебно заседание, моли за дата на нарушението да бъде
приета датата на извършване на проверката, доколкото тогава са направени
констатациите от контролните органи. Намира, че не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
13.09.1972 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 156, том IX, дело № 3891/1972 г., съставен от нотариус Стоян Стоянов при Варненски
народен съд. По силата на сключения договор П.К. П. е придобил в собственост
малоценен имот с площ от 1000 кв. м., представляващ лозе в местността „Кочмар“.
След
извършената сделка в недвижимия имот е била построена двуетажна жилищна сграда
и стопанска постройка.
С
нотариален акт № 21, том I, рег. № 412, дело
№ 15 от 2006 г. на нотариус Д. *** действие РС – Варна и рег. № 192 на НК, П. П.К.
и Т.М.П. дарили на сина си – въззивникът М.П.К.,
горепосочения недвижим имот, ведно с построената в това място двуетажна страда
със застроена площ 66,33 кв. м., както и подобрения и насаждения в имота.
След
прехвърлянето на собствеността върху посочения имот на въззивника,
на 22.11.2008 г. П.П.К. е починал.
Около
16,00 часа на 29.01.2019 г. в имот с идентификатор 10135.3523.221 по КККР на
гр. Варна – СО „Кочмар“ № 221 е извършена проверка от св. Д.С.Д. (главен
инспектор в отдел „Строителен контрол“ при Община Варна), който установил три
броя строежи, включително процесната едноетажна
селскостопанска постройка, за които нямало издадени строителни книжа.
Св. Д. приел,
че е налице административно нарушение по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което на
същата дата съставил срещу въззивника акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 29.01.2019 г. около
16,00 часа в гр. Варна, С.О. е възложил изграждане на строеж: „Стопанска
постройка“, разположен в южната част на имот с идентификатор № 10135.3523.221
по КККР на гр. Варна. В АУАН е посочено, че строежът е изграден без разрешение
за строеж и без одобрени строителни книжа.
В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН въззивникът не е депозирал писмени
възражения срещу съставения АУАН, като на 08.04.2019 г. заместник – кметът на
Община Варна Т.И. издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.С.Д. и св. Т.М.П.,
както и писмени доказателства: нотариален акт № 156, том IX, дело № 3891/1972 г., съставен от нотариус С.С.
при Варненски народен съд; заповед на кмета на Община Варна за премахване на
незаконен строеж; заповед на кмета на Община Варна за възлагане на Т.В. И.
(зам. кмет на Община Варна) да подписва наказателни постановления; нотариален
акт № 21, том I, рег. № 412, дело № 15 от 2006 г. на нотариус Д. *** действие РС – Варна и
рег. № 192 на НК; акт за узаконяване; обяснителна записка; писмо от СГКК –
Варна; писмо от дирекция „Устройство на територията“ при Район „Младост“,
Община Варна; препис – извлечение от акт за смърт и констативен акт.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Д.С.Д. и св. Т. М.П. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и помежду им,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка констатира, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
АУАН и НП са
изготвени от длъжностно лице със съответната компетентност, но НП не съдържа
задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва дата на
извършване на нарушението. В същото е посочено, че на 29.01.2019 г. е извършена
проверка, но липсва дата или период, в който е извършено нарушението.
Административнонаказателното производство е
строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които
трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с
цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и
кое конкретно място, е наложено наказание.
Датата на
деянието е задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, наред
с описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
мястото, на което е извършено. Тези задължителни реквизити индивидуализират
конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице.
На следващо
място в АУАН е посочена дата на извършване на нарушението - 29.01.2019 г.,
когато е извършена проверката. В наказателното постановление липсва дата на
нарушението. Съдът намира, че между съдържанието на АУАН и НП относно
индивидуализиращите признаци на нарушението следва да съществува единство, доколкото
правото на защита на лицето и в първата фаза на административнонаказателното
производство следва да бъде гарантирана, като узнае чрез съставения акт какво
конкретно нарушение се твърди, че е извършил.
Липсата на
индивидуализация на нарушението в НП и противоречието относно датата в АУАН и
НП е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса
на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е
наложил административно наказание. В допълнение
съдът следва да отбележи, че датата на деянието е от значение не само за
правото на защита на привлечения към отговорност, но лишава и съда от
възможност за преценка на давностните срокове в административнонаказателното производство.
На следващо
място не е доказано и извършването на деянието от наказаното лице. Напротив, от
представеното по делото писмо от Дирекция „Устройство на територията“ при Район
„Младост“, Община Варна се установява, че строежът е изпълнен много години
преди установяването му и преди придобиване на собствеността от въззивника върху имот с идентификатор 10135.3523.221 по
КККР на гр. Варна, а именно преди 1998 г. Следователно въззивникът
не е възлагал изграждането на процесната стопанска
постройка, респективно не може да носи административнонаказателна
отговорност, за деяние, което не е извършил.
Действително
съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ възложител е собственикът на
имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което
има право да строи в чужд имот по силата на закон, но към датата на извършване
на строежа въззивникът не е бил собственик на имота.
На следващо място санкционната разпоредба на чл. 232, ал. 2 ЗУТ предвижда
възникване на административнонаказателна отговорност
за лице, което като участник в строителството извършва, разпореди или допусне
извършването на незаконен строеж. Наказващият орган в тези случаи е длъжен да
уточни по какъв начин въззивникът е осъществил
съставът на нарушението – чрез извършване на незаконен строеж, чрез
разпореждане или допускане на извършването на такъв. В случая е посочено, че въззивникът е възложил, който израз не съответства на
предвидените в закона съставомерни действия. По тези
съображения не би могло да се приеме, че съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ
собственикът като възложител носи административнонаказателна
отговорност на основание чл. 232, ал. 2 ЗУТ за намиращите в имота незаконни
постройки.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № СК – 657/08.04.2019 г., издадено от заместник – кмет на Община
Варна, с което на М.П.К. на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 11 и чл. 232, ал. 2 ЗУТ е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение по чл.
148, ал. 1 ЗУТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: