Определение по дело №18/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2019 г.
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20197220700018
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

                                            гр. Сливен, 05.07.2019 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Сливен, в закрито заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Детелина Бозукова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело18 по описа на съда за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба от Ю.К.С., изтърпяваща наказание "л. от с." в З. С.. В същата, след уточняваща молба от 03.07.2019 г. се сочат като ответници   - Д. К. Д. от гр. С., Д. П. . от гр. С. и Й. Д. Д. от гр. Сливен. Претендира се обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. от незаконосъобразно бездействие – неизпълнение на дадени м. у., н. л. и причиняване на болки и страдание.

Съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за това са следните:

С първоначалната искова молба /именувана жалба/ ищцата излага множество твърдения за умишлено п.на л. й от а. на З.- С., което е довело до претърпени от болки и страдания. С разпореждане от 21.06.2019 г.  съдът е указал на ищцата да отстрани конкретни нередовности в исковата молба  като уточни в 7 дневен срок от съобщението и посочи надлежен ответник, който да е юридическо лице, срещу което предявява иска, да конкретизира начална и крайна дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение, както и да посочи изрично в какво се състои искането й до съда, съобразно разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.5 ГПК.

В указания от съда срок е постъпила молба с уточнение на иска с вх. рег. № 2425/03.07.2019 г., в която е направено уточнение на ответника. Като такива са посочени Д.Д. б. л. в З. С., Д. П. . и Й. Д. Д. – д. на З. С.. Уточнен е времевия период, за който се претендира обезщетението от 500 000 лв., както и изрично посочване в какво се състои искането до съда съобразно чл. 127, ал.1, т.5 ГПК.

Следва да се посочи, че съдът е сезиран с иск по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Нормата на чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС регламентира разглеждането на иска по реда на глава единадесета от АПК (чл. 203 и сл. от АПК

), като съобразно чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

С оглед постъпилата от ищеца молба с вх. рег. № 2425 /03.07.2019г., съдът приема, че исковата претенция на л. от с. С. е насочена срещу физическите лица Д. Д.- б. л. в З. С., Д. П. . и Й. Д. Д. – д. на З. С.. Същите не могат да бъдат надлежни ответници в това производство. Съобразно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Нито в ЗИНЗС, нито в друг закон или в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр.13/2017г), когато е въведено понятието, е дадено определение кои са "специализираните" органи по изпълнение на наказанията и каква е тяхната отлика спрямо общите "органи по изпълнение на наказанията". В ЗИНЗС са определени кои са органите по изпълнение на наказанията (министър на правосъдието, главен директор на ГДИН, началник на затвор и т.н.), като изпълнението на наказанията освен от тези органи, се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Т.е. под понятието "специализирани органи" следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл. 2 от ЗИНЗС, като буквалното тълкуване на нормата на чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че ответник в тези производства следва да бъде конкретния административен орган или длъжностно лице, посочено в иска като причинител на вредите. Последното, обаче, в светлината на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е неефективно, поради което нормата на чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС следва да се тълкува, че надлежен ответник в тези производства е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, като това тълкуване напълно съвпада със смисъла на чл. 205 от АПК. В този смисъл е определение № 189/08.01.2018 г. на ВАС по адм.дело № 10037/2017 г., както и определение № 3790 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2018 г., IV о., определение № 3527 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2018 г., III о.

Също така следва да се посочи, че съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК, а не служебното начало - чл. 9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение № 14207/22.11.2017 г. на ВАС по адм.дело № 12651/2017 г.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по реда на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС на л. от с. Ю.С. е насочена срещу ненадлежни ответници, поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищцата, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

            

                                                          О П Р Е Д Е Л И:

 

                ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба, подадена от Ю.К.И. - С., и. н. л. от с. в З. С., предявена срещу Д. Д. б.лекар в З. С., Д. П. . и Й. Д. Д. – д. на З. С. за присъждане на обезщетение в размер на 500 000 лв. за непровеждане на а. л. и причиняване на болки и страдание.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело18 по описа за 2019 г. на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

 

Препис от определението да се изпрати на ищцата.

 

 

                                    

                                                                     СЪДИЯ: