Р Е Ш Е Н И
Е
№260111/31.5.2022г.
31.05.2022 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
03.05.2022 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар: Ц. Г.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
531/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. и
въззивна жалба на Д.Д.К., против Решение № 95 от 13.08.2020г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 57/2020г. по описа на ЕРС.
С въззивната жалба от
ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София се обжалва решение №
95/13.08.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 57/2020г. по
описа на ЕРС, в частта, с която ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при
МВР - гр.София да заплати на Д.Д.К. ***, с ЕГН – **********, на основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди
изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от общо 1160.86 лева /хиляда сто и шестдесет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до
01.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен такъв, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от
1061.11 лева, считано от 01.09.2019г. до окончателното й изплащане и върху
сумата от 99.75 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 106.81
лева /сто и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща лихва
за забава върху главницата от 1061.11 лева, начислена за периода на забавата от
момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване
на иска в съда – 30.08.2019г. и разноски.
Въззивникът обжалва решението в частта, с
която е уважена исковата претенция като неправилно и необосновано, постановено
при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към
изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са
изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди,
че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
12-часови работни смени, съгласно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат
на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който
при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Въззивникът смята, че в случая КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР.
Излага, че относно организацията и разпределянето на работното време за периода
01.06.2016 г. - 29.07.2016 г. е действала Наредба № 81213-592/ 25.05.2015 г.,
за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 81213-407/ 11.08.2014 г.
/поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за
периода 02.08.2016 г. - 31.03.2019 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Видно
от съдържанието на цитираните подзаконови нормативни актове, съобразно и ясно
дефинирания в чл. 1 на същите предмет на тяхната уредба, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация и наредбите на министъра по чл.179 ал.2 ЗМВР уреждат еднаква материя, както и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските и наредбите по чл.187 ал.9 ЗМВР имат еднакъв предмет на
регламентация. Твърди, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по
чл.142 ал.1 т. 1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се
определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които
са специални както спрямо ЗДС, така и спрямо КТ.
Твърди, че за процесния период, редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август
2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от
02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
Въззивникът смята, че предвид посочената
нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, неправилно ЕРС е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),
издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата).
Счита разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ за неприложима и поради това, че за да се
въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска
отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в
производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските
пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и
правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е
депозиран писмен отговор от Д.Д.К.,
чрез адв.П.Солинков и адв.В.Балабанова от АК-Бургас, в който се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение в атакуваната от ответника част е правилно. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна
направените разноски пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба от Д.Д.К., чрез адв.П.Солинков и адв.В.Балабанова от АК-Бургас,
се обжалва решението на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 57/2020г.
по описа на ЕРС, в частта, с която ЕРС е отхвърлил иска с правно основание
чл.181, ал.3 от ЗМВР за заплащане на обезщетение в
размер на 147.00 лева, представляващо равностойността на непредоставените от
ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца 147 нощни
дежурства, по 1.00 лв. за всяко, за периода от 01.05.2016г. до 01.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното изплащане. Оплакванията са за
неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Възразява,
че е неправилен извода на съда за недоказаност на претенцията поради липса на
представена заповед, в която въззивникът да е определен поименно като имащ
право на ободрителни напитки, като въззивникът счита, че това е ирелевантен
факт, след като по делото е установено, че през исковия период е полагал нощни
смени от 22ч. до 6.00ч. без право на сън. Възразява, че е неправилен извода на първоинстанционния
съд, че ободряващите напитки имат целево предназначение и законодателят е
предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание за заплащане
на тяхната равностойност. Излага, че предявеният от него иск не е за заплащане
цената на тези напитки, а за заплащане на обезщетение от ответника за
неизпълнение на негово договорно задължение на основание чл.79, ал.1, предл.2
от ЗЗД. Неправилен според въззивника е и изводът на районния съд, че ищецът не
е установил консумираният брой, вид и стойност на ободряващите напитки, тъй
като в случаите, когато ободряващите напитки не са предоставени, то
обезщетението за неизпълнение на това задължение е съразмерно на стойността на
непредоставените напитки. Позовава се на заключението на назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на
тези си съображения въззивникът-ищец
моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и за
постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което предявеният иск
по чл.181, ал.3 ЗМВР бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва, както и заявява искане за присъждане на направените пред
двете съдебни инстанции разноски.
В срока за отговор въззиваемият ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София не е подал писмен отговор по въззивната жалба
на ищеца.
В о.с.з. страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. От пълномощника на Д.К. е депозирано писмено становище
по същество и се претендира присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
ЯОС извърши преценка на събраните
по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за
установено следното:
Не се спори от страните, че
ищецът Д.Д.К. през процесния
период - от
01.09.2016г. до 01.09.2019г. е
работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал
длъжността „мл. инспектор/ст.полицай“ в
ГОДГ 04 при ГПУ Малко Търново към РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен
труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. година ищецът е
полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1176 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1176 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент
1.143, възлиза на 1344.17 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение
№1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и
приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер
на 168.17 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца,
вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м.
февруари 2020г. След извършени изчисления експертът
е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1160.86 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
За месеците юли и август 2019 година вещото
лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 96 часа, който приравнен на
дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 109.73 часа. Разликата между
приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 13.73 часа.
Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли
и август 2019г. възлиза на сумата от 99.75 лева, която вещото лице е
установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката –
18.02.2020г..
Съответно, установеният от вещото лице общ
размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за
периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия /начиная от 30.10.2016г./ до края на месец юни 2019г. вкл.– преди
подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 106.81
лева.
Вещото лице е установило,
че за периода от 01.05.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил 147 нощни смени,
като на същия за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за
закупуване на такива и не са му изплащани суми, представляващи равностойността
на дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи
напитки, съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 147 лева,
изчислена въз основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на
услоията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за
работи при специфична организация на труда.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение
районният съд е уважил изцяло предявеният главен иск чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за сумата 1160.86 лв., тъй като
е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее
чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Обезщетението за забава по
чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в предявения размер от 106.81 лв. Съдът е отхвърлил
иска по чл.181, ал.3 ЗМВР по съображения, че не са представени доказателства
ищецът да е определен поименно със заповед на директора на РД"ГП"
като служител, имащ право на ободряващи напитки, че ободряващите напитки имат
целево предназначене и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в
натура, както и че ищецът не е установил консумираните от него напитки, заплатени
с лични средства.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
ЯОС намира двете въззивни жалби
за процесуално допустими като подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. При
извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са искове по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД, иск по чл.181, ал.3 ЗМВР /ред.ДВ бр.81/2016 г./.
Съгласно чл.176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178,
ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). От
тълкуването на нормата не може да се направи категоричен извод, че тя определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа,
каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и
съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР,
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Действително редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР).
Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали в рамките на процесния период
Наредби, които са относими към спора, както правилно е посочил в решението си
първоинстанционния съд са, както следва:
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от заключителните
разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69/2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е била отменена с §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
Поради изложеното и при липсата
на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, настоящия съд намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Следва да бъде посочено също
така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите,
които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за превръщане
на нощните часове в дневни. Отделно от това, Конституцията на РБ утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като
основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага
труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване
на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово
правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при
еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по
служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа
през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при
специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба на ответника възражения, относно
приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение.
В същия смисъл е
и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което
производство настоящото бе спряно/ - че не се налага приемане на национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка
от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при
всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази
компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание и по размер, изчислен за процесния
период от първостепенния съд въз основа на изслушаната ССЕ общо на 1160.86 лв.
Тази сума е дължима от ответната
страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд
вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент
1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се
явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за главница
правилно и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивния съд
прецени обжалваното решение, в обсъдените атакувани части, за правилно, поради
което и на осн. чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Въззивната жалба на
ГД"Гранична полиция" е изцяло неоснователна.
ЯОС намира решението на ЕРС по
иска с правно
основание чл.181, ал.3 ЗМВР /ред.ДВ бр.81/2016 г./ за неправилно и следва да го отмени в тази
обжалвана от ищеца част, като съображенията са следните:
Съгласно посочената разпоредба,
за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 от ЗМВР, полагащи труд през нощта от
22.00 ч. до 06.00ч., се осигуряват ободряващи напитки, като редът и условията
на предоставянето им и тяхната стойност се определя с наредба на Министъра на
вътрешните работи. Правилно ЕРС е приел, че по делото не е спорно, че ищецът е
полагал труд и през нощта, поради което същият е имал право на ободряващи
напитки, каквито за процесния период от 01.01.2015 г. до
01.09.2019 г. не са му предоставени. През
този процесен период е действала Наредба №8121з-792 от 29 октомври 2014
г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за
държавните служители на министерството на вътрешните работи, извършващи
дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., в сила от 01.11.2014 г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015 г. и Наредба
№8121з – 904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне
на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., в сила от
14.08.2015 г., двете издадени на основание чл.181, ал.5, във връзка с
ал.3 от ЗМВР. И двете наредби съдържат разпоредба, съгласно която ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари - чл.12 от Наредба № 8121з-792 и чл.10 от Наредба № 8121з-904. Настоящият въззивен състав намира, че
забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, че не може задължението на
работодателя за предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства
да бъде изпълнено чрез заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез
реалното им предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и не
може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни
напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична
равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато работодателят не е
изпълнил своевременно задължението си да осигури ободрителни напитки,
служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило на чл.79 ЗЗД, което обезщетение се равнява на паричната стойност на
непредоставените напитки. Невъзможността на кредитора /служителя/ да иска
обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение при
неизпълнение на същото би означавало, че посоченото задължение е лишено от
юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това задължение след
изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно, доколкото ободряващи
напитки се дължат само по време на реално полагания нощен труд, но не и след
това. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно
парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до
резултат длъжникът да се освободи от
това си задължение чрез неговото просто неизпълнение. В случая е без значение, че
ищецът не е бил включен с издаваните заповеди в списъка на служителите с право
на ободряващи напитки, тъй като е безспорно установено от вещото лице какъв е
броя на положените от ищеца нощни смени, за които той има право на ободряващи напитки. Също
без правно значение е консумирал ли е ищецът ободряващи напитки за негова
сметка.
С оглед изложеното и установеното
със заключението на изслушаната пред ЕРС ССЕ, на ищеца се дължи сумата от 147 лв., представляващи стойността на
непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 147 нощни
дежурства за процесния период, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Решението на ЕРС в тази му част,
с която е отхвърлен иска по чл.181, ал.3 от ЗМВР (ред.ДВ бр.81/2016 г.) за сумата 147
лв., следва
да бъде отменено, като се постанови друго решение за уважаване на претенцията в
посочения смисъл. Въззивната жалба на Д.К. е изцяло основателна.
При този изход на делото
ГД"Гранична полиция" следва да бъде осъдена да заплати на Д.К.
направените пред въззивната инстанция разноски, както и направените от него
разноски пред първата инстанция. Неоснователно е възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна пред въззивната
инстанция, тъй като договореният и заплатен размер от 330 лв. е в минималния
размер, установен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - от 329.03 лв., съобразно материалния интерес. Сумата за разноски пред
въззивната инстанция от 330 лв., заедно с разноските в размер на 329.03 лв. за
първата инстанция следва да се присъдят на ищеца-въззивник.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 95 от 13.08.2020г. на Елховския районен съд, постановено по
гр.д.№ 57/2020г. по описа на ЕРС в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.Д.К. ***, с ЕГН – **********, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора
- Гл. комисар С. И. К., иск с
правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ за заплащане на обезщетение в размер на 147.00 лева, представляващо
равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на
положените от ищеца 147 нощни дежурства, по 1.00 лв. за всяко, за периода от
01.05.2016г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г. до окончателното
изплащане, както и в
частта на разноските за страните, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” МВР-гр.София да
заплати на Д.Д.К. ***, с ЕГН – **********, на основание чл.181, ал.3 ЗМВР /ред.ДВ
бр.81/2016г./ обезщетение в размер на сумата 147 лв., представляващо равностойността
на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от
ищеца 147 нощни дежурства, по 1.00 лв. за всяко, за периода от 01.05.2016 г. до
01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.08.2019 г., до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/13.08.2020г. на Елховския районен съд,
постановено по гр.д.№ 57/2020г. по описа на ЕРС, в
останалата част.
ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция"
при МВР - гр.София с посочени по делото данни, да заплати на Д.Д.К.
с посочени по делото
данни направените разноски пред въззивната инстанция от 330 лв. и разноски пред
първата инстанция в размер 329.03 лв..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.