Решение по дело №288/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 14

 

гр. Тутракан, 28.06.2019 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 288/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД от страна на ищеца (уточнени и изменени с допълнителни молби - л. 37, л. 43 и сл., л. 65 и сл., л. 70)  „В. П.“ ЕООД“, представлявано от адв. В.П.Г. (л. 9), за

1.1. установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 76/30.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 54/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника Т.Т.Й. на цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ) - главница, дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Договор № 960606304627082014-31520753 от 27.08.2014 г., за отчетен период на потребление: 15.09.2014 г. - 14.01.2015 г.,  в размер на 56,43 лв., ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС (29.01.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението

1.2. осъждането на ответника да заплати на ищеца неустойка по чл. 92 от ЗЗД, предвидена на стр. 4, абз. 1 от договора, в размер на 327,29 лв.;

1.3. Производството е прекратено по отношение на искът за заплащане на мораторна лихва (л. 41).

1.4. Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 27.08.2014 г., с индивидуален клиентски номер на договора 15519701001 между ответника Т.Т.Й. и „Б. Т. К.” ЕАД, е издадена фактура № **********/15.01.2015 г., за отчетен период от 15.12.2014 г. до 14.01.2015 г., с краен срок за плащане на 02.02.2015 г., в размер на 56.43 лв. - главница, представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и по договора.

2. Ответникът Т.Т.Й. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно разписката към Съобщение на ТнРС от 17.09.2018 г. исковата молба е връчена чрез сестра му на 18.09.2018 г. 

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

3. На 27.08.2014 г. е сключен Договор № 960606304627082014-31520753 между „БТК” ЕАД и ответника за доставка на ЕСУ (л. 56 и сл.).

4. На 29.05.2015 г. е сключен Договор за цесия (л. 29 и сл.) между „БТК” ЕАД, в качеството му на цедент и „С. Г. Г.” ООД, в качеството му на цесионер.

4.1. Към договора е изготвено Приложение № 1 от договора, в което са описани вземанията, които се прехвърлят и което не е представено по делото.

4.2. Приложено е удостоверение, издадено „С. Г. Г.” ООД, в което е посочено, че процесното вземане е прехвърлено (л. 26).

4.3.  От страна на цедента е издадено пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената цесия (л. 28). Такова уведомление е изготвено, но няма ангажирани доказателства за връчването му на ответника (л. 27).

5. На 20.07.2017 г. е сключен Договор за цесия (л. 24 и сл.) между „С. Г. Г.” ООД, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер.

5.1. Към договора е изготвено Приложение № 1 от договора, в което са описани вземанията, които се прехвърлят и което не е представено по делото.

5.2. Приложено е удостоверение, издадено „С. Г. Г.” ООД, в което е посочено, че процесното вземане е прехвърлено (л. 23).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II.Относно извършената цесия

 

7. Налице е валидно сключен договор ЕСУ.

8. Установено е също така, че между доставчика на ЕСУ - „БТК” ЕАД и „С. Г. Г.” ООД е сключен договор за цесия.

9. Не може да се установи обаче дали процесните вземания са прехвърлени с договора за цесия, тъй като не представено Приложение № 1 към договора въпреки изричните указания на съда, дадени в т. 3.1.5 от Определение № 81/01.11.2018 г.   

10. Приложено е единствено потвърждение от страна на цесионера „С. Г. Г.” ООД, че вземането е прехвърлено. Липсва обаче такова от страна на цедента „БТК” ЕАД, поради което не може да се приеме, че са били налице волеизявления и от двете страни по сделката за прехвърляне на процесното вземане.

11. В обобщение съдът приема, че ищецът не доказал фактите и обстоятелствата, от които произтича придобиването процесното вземане от страна на „С. Г. Г.” ООД, поради което не може да се приеме, че вземането впоследствие е преминало върху ищеца в резултат на втората цесия.

12. Последното налага отхвърлянето на исковете.

13. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от  ищеца „В. П.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, срещу ответника Т.Т.Й., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***,  за установяване на вземанията на ищеца, в качеството му на цесионер,  предмет на Заповед № 76/30.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 54/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника на цената на електронни съобщителни услуги  (главница), дължима въз основа на сключен между ищеца и „Б. Т. К.” ЕАД Договор № 960606304627082014-31520753 от 27.08.2014 г., за отчетен период на потребление: 15.09.2014 г. - 14.01.2015 г., възлизаща на 56,43 лв. (петдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.01.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението; както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца неустойка, предвидена на стр. 4, абз. 1 от договора, в размер на 327,29 лв. (триста двадесет и седем лева и двадесет и девет стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: