РЕШЕНИЕ
№ 1287
гр. Пловдив , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330203085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 565539-F573783 от
15.03.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „Дружба 1“,
бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С.В.А., ЕГН *** на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за административно нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ – Функционални изисквания-раздел ІІІб, точка 1,
буква „Е“, предложение последно вр. чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят, в жалбата оспорва издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалното законодателство
и при наличие на съществени нарушения на административно-
1
производствените правила. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и направеното в нея искане. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Въззиваемата страна - ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител
юрк.П. навежда съображения за правилно и законосъобразно издадено НП и
пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за
осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „ДИЗЕЛОР“
ЕООД, ЕИК ********* за това, че на 13.09.2020 г. в 14:19 часа при извършена
проверка на търговски обект – обект № 5 бензиностанция Стамболийски,
находящ се в гр.Стамболийски, ул.“Тракия“ № 32, стопанисван от
„ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на задължено лице по
чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, не е спазило изискванията на
цитираната Наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на
НАП актуални данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества гориво в резервоарите за съхранение в обекта на всеки шест часа.
Законодателят е вменил на лицето задължение съгласно чл.3, ал.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Нова – ДВ, бр.48 от 2011 г., в сила от
24.06.2011 г., изм. – ДВ, бр.76 от 2017 г./, като същото е „длъжно да предава
на НАП по установения дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство
за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
2
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.“
Уточнение за изискуемото от закона поведение е направено в
Приложение № 1 от ПРЗ към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ – Функционални изисквания-раздел ІІІб, точка 1,
буква „Е“, предложение последно /нов – ДВ, бр.76 от 2017 г./, където се
посочва, че фискалните устройства подават по установената дистанционна
връзка „данни от нивомерната измервателна система за наличните количества
гориво, автоматично подавани на всеки шест часа“.
Гореизложеното се отнася към извършената проверка и конкретното
проверявано лице по следния начин: При проверката е установено, че в
горепосочения обект е налична 1 бр. ЕСФП модел „DYFUS II“ с ИН на ФУ
DF000180 и ИН на ФП 60000180 с тип ЦРУ Datecs FP800, НИС – ACCROHE
gBIG15, която е регистрирана в НАП на 18.08.2019 г. с рег.№ 4324068. След
проверка в информационните масиви на НАП е установено, че за периода от
02.06.2020 г. до датата на проверката не са предавани данни от нивомерната
измервателна система за наличните каличества горива, автоматично подавани
на всеки шест часа. В обекта са налични пет броя резервоари за съхранение
на гориво: Резервоар № 1 за топ дизелово гориво с вместимост 13282л.,
Резервоар № 2 за бензин А95Н с вместимост 32168л., Резервоар № 3 за
дизелово Б6 гориво с вместимост 31035л., Резервоар № 4 за дизелово Б6
гориво с вместимост 12959 и Резервоар № 5 за газ пропан бутан с вместимост
20151л. Последно предадените данни от НИС за наличните количества
горива, автоматично подавани на всеки шест часа, са от дата 02.06.2020 г. ,
видно от справка за регистрираните регулярни съобщения за налични
количества горива, измерени от НИС за ЕСФП с ИН на ФУ DF000180.
По време на проверката е установено, че за периода от 02.06.2020 г. до
датата на проверката в търговския обект са извършвани продажби на гориво,
което се потвърждава от изведените дневни финансови отчети и справка в
информационните масиви на НАП. За същия период не са изпращани данни
от нивомерната измервателна система за наличните количества горива,
автоматично подавани на всеки шест часа чрез фискалното устройство по
установената дистанционна връзка към НАП в съответствие с нормативните
3
разпоредби. От извършената справка в информационния масив на НАП –
програмен продукт „ФУДВ“ за период от 01.06.2020 г. до 13.09.2020 г. се
установява, че необходимите данни за определяне на наличните количества
гориво в резервоарите за съхранение в обекта не са предавани към НАП по
установената дистанционна връзка от 02.06.2020 г. до датата на проверката
13.09.2020 г. От ЕСФП с FDRID 4324068 последно е получено в НАП
съобщение за налични количества горива в резервоарите за съхранение на
гориво на 02.06.2020 г. в 11:12:19 часа.
Нарушението е установено на дата 13.09.2020 г. и документирано с ПИП
№ 0203061/13.09.2020 г. и ПИП № 0203067/29.09.2020 г.
Така описаното нарушение не води до неотразяване на приходи.
Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ – Функционални изисквания-раздел ІІІб, точка 1,
буква „Е“, предложение последно вр. чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №
F573783/06.10.2020 г., съставен от П. П. А., заемащ длъжността ***“ в НАП
при ЦУ на НАП, в който фактическата обстановка е изложена по идентичен
начин на тази в АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в
съвкупност, като цени свидетелските показания на актосъставителя П. П. А. и
св.Н.И. Н. като логични, последователни, обективни, без вътрешни
противоречия, подкрепени от приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът приема, че не може да се обоснове извод за извършено от страна на
„ДИЗЕЛОР“ ЕООД нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. Приложение №1 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ – Функционални изисквания-раздел ІІІб, точка 1, буква „Е“,
предложение последно вр. чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС, което да съставлява
4
правопораждащ факт за налагане на административно наказание. Безспорно в
случая се установява с категоричност, че за периода от 02.06.2020 г. до датата
на проверката – 13.09.2020 г. от стопанисваната от дружеството-
жалбоподател бензиностанция Стамболийски, находяща се в
гр.Стамболийски, ул.“Тракия“ № 32, не били предавани данни от
нивомерната измервателна система за наличните количества горива в
намиращите се в обекта пет резеровара, автоматично подавани на всеки шест
часа. Безспорно в случая се установява, че за горепосочения период в
търговския обект на дружеството са били извършвани продажби на гориво,
като е използвано фискално устройство, което е регистрирано в НАП и
съответно е имало функционираща дистанционна връзка с НАП. Данните
относно нивата в резервоарите и обема на гориво се предавали единствено от
нивомерната система в електронната система с фискална памет, а оттам чрез
фискалното устройство се изпращали в сървъра на НАП. Този процес видно
от показанията на св.Н. е бил автоматичен и никой не можел да влияе ръчно и
да манипулира изпращането на данни. За липсата на човешка намеса чрез
физическо нарушение на наличните пломби свидетелства и актосъставителя,
който лично прегледал системата за нарушения и не открил такива намеси.
Считано от 02.06.2020 г. до 13.09.2020 г. тази дистанционна връзка е била
прекъсната, което обаче отново от показанията на св.Н. се установява, че
остава скрито и операторът на фискалната система, както и разработчиците и
техниците на системата на практика не могат по никакъв начин да разберат за
настъпилото спиране на системата. Каква е конкретната причина за
настъпилото прекъсване на подаване на данните по установената
дистанционна връзка между дружеството-жалбоподател и НАП не е изяснено
от административнонаказващия орган, като липсват съображения, изложени в
тази насока, както в акта, така и в НП. Причината за това не се установява и
от показанията на актосъставителя, който твърди, че няма технически
познания. В показанията си св.Н. посочва като евентуално такива -
прекъсване на електрическото захранване, което се регистрира в системата и
се изпраща като информация в НАП. Други възможности за прекъсване
работата на системата били отпадане на преносимата връзка с мобилния
оператор и връзката със сървъра на НАП, които обаче не се индикират нито
от фискалното устройство като например светлинна индикация, нито като
съобщение към ЕСФП, за което свидетелят е категоричен. Операторът би
5
могъл да разбере, че е отпаднала връзката с телекомуникационния оператор
или със сървъра на НАП само ако системата блокира и фискалното
устройство не подава данни в продължение на 24 часа или ако не бъдат
изпратени три поредни дневни отчети с нулиране. Напротив, в случая за
процесния период фискалното устройство в обекта е функционирало и
дружеството-жалбоподател редовно е съставяло дневни финансови отчети,
генерирани в края на всеки ден със съответните отбелязвания, че е налична
дистанционна връзка с НАП, като е водило редовно и книга за дневните
финансови отчети - обстоятелство изрично упоменато в НП. Предвид на това
за дружеството-жалбоподател и за неговите служители е било практически
невъзможно да узнаят, че връзката с НАП е прекъсната и за конкретния
период не са били подавани данни от нивомерната измервателна система за
наличните количества гориво, автоматично подавани на всеки шест часа.
Липсата за знание от тяхна страна за неподаваните данни се потвърждава и от
показанията на актосъставителя, който сочи, че „те нямат индикация, че
данъчният терминал е спрял да изпраща автоматично данни на 6 часа. Никъде
не им се визуализира индикация…“ Следователно не може да се направи
извод за извършено нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,
за да бъде наложена имуществена санкция на дружеството-жалбоподател на
основание чл.185, ал.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. При ежедневната работа
с фискалното устройство жалбоподателят и/или неговите служители са били в
абсолютна невъзможност да установят обстоятелството, че не се изпращат
ежедневно генерираните отчети в НАП и освен това прекъсването на
дистанционната връзка не е резултат на действието или бездействието на
посочените по-горе лица. Именно тези обстоятелства не са установени от
приходните органи в настоящия случай, както и на какво се дължи
възникналият технически проблем. Макар в случая да е санкционирано
юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна, съдът намира,
че липсва обективна възможност жалбоподателя да узнае, че връзката с НАП
е била прекъсната за разглеждания период и не са били налице индикации, че
устройството не работи, и освен това прекъсването на дистанционната връзка
не е резултат на действието или бездействието на дружеството или неговите
служители, поради което следва да отпадне административно-наказателната
отговорност на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД за вмененото му с обжалваното НП
нарушение.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е платимо по банков път.
Съобразно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено и възражение за
прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, начинът на участие на въззиваемата страна, както и
имуществения интерес, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 300 лв., като бъде осъдена въззиваемата страна да
ги заплати.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 565539-F573783 от 15.03.2021г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление
на НАП, с което на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, жк „Дружба 1“, бул.“Амстердам“ № 4,
представлявано от С.В.А., ЕГН *** на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за
административно нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. Приложение №1 от
ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ – Функционални изисквания-раздел ІІІб, точка 1, буква „Е“,
предложение последно вр. чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС, следва да бъде
ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 565539-F573783 от
15.03.2021г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на „ДИЗЕЛОР“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк „Дружба 1“,
бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С.В.А., ЕГН *** на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева за административно нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ – Функционални изисквания-раздел ІІІб, точка 1,
буква „Е“, предложение последно вр. чл.118, ал.4, т.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ДИЗЕЛОР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, жк
„Дружба 1“, бул.“Амстердам“ № 4, представлявано от С.В.А., ЕГН *** сумата
в размер на 300 /триста/ лв., представляваща сторените в настоящото
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8