Р Е Ш Е Н И Е
№ 4202/19.10.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8120 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Производството по делото
е образувано по предявени от „Е.М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т. – Е, срещу „Ч.М.” АД, ЕИК *, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 23305.98 лв., представляваща главница – неплатена цена за
пренос на ел. енергия, сумата 13115.17 лв., представляваща главница – неплатена
цена за достъп, по издадени фактури в периода 08.09.2016 г. – 15.02.2017 г.,
ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.03.2017 г. до окончателното им изплащане; сумата
480.55 лв., представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за
цена за пренос на ел. енергия за периода от падежа на всяка фактура до
06.03.2017 г., както и сумата 309.41 лв., представляваща обезщетение за забава
върху дължимата главница за цена за достъп от падежа на всяка фактура до
06.03.2017 г., които суми са предмет на заповед № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХХІV състав.
В исковата си молба и
уточняващата молба към нея от 29.05.2017 г. ищецът „Е.М.” АД излага, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХХІV състав, като в срока по чл. 414, ал. 2 длъжникът
е подал писмено възражение срещу заповедта, поради което е депозирал настоящата
искова молба в законоустановения едномесечен срок.
Твърди, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Е.М.” АД, съгласно сключени договори от 21.01.2014 г. Посочва, че в договорите
са уговорени обезщетения в размер на законната лихва за всеки просрочен ден в
случай на забавяне на плащанията за извършените в полза на ответника услуги.
Поддържа, че в периода 08.09.2016 г. – 07.02.2017 г. са издадени съответни
фактури, като ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си за плащане на
определената цена за пренос и достъп на ел. енергия. По изложените съображения
моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Ответникът „Ч.М.” АД, редовно уведомен, не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С молба от 14.09.2017 г. ответникът изрично посочва, че
във връзка с подписано извънсъдебно споразумение от 01.08.2017 г. между
страните признава предявените по делото искове. Моли разноските по делото да
бъдат присъдени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца моли да бъде постановено решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска /чл. 237, ал. 2 ГПК/.
Предвид заявеното признание на предявените искове от страна на ответника,
съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и по своя характер е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед признанието на исковете съдът намира, че не е
необходимо в решението си да извършва задълбочен анализ на събрания в
производството доказателствен материал, да изследва
основателността на исковите претенции и да прави
собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Исковете следва да
бъдат уважени изцяло така, както са предявени.
Неоснователна е претенцията на ответника разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. За прилагането на
тази разпоредба е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и същият
да признае иска. В случая обаче е налице само втората от изискуемите
предпоставки – признание на предявените искове. Не може да се приеме обаче, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото същият не е
изпълнил задълженията си по договорите за пренос и достъп на ел. енергия да
заплаща в срок уговорената цена за извършените от ищеца услуги. Ето защо следва
да се приеме, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима в настоящата
хипотеза.
С оглед изхода на спора и
искането за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 871.48 лв.
/държавна такса – 821.48 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК
и претендира присъждане на сумата в общ размер от 2715.40 лв. - държавна такса
/735.40 лв./ и адвокатско възнаграждение /1980 лв. с вкл. ДДС/. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед цената на исковете /37211.11 лв./ съдът приема възражението за
неоснователно, доколкото минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 1646.33
лв. без ДДС /1975.59 лв. с ДДС/, а претендираното
възнаграждение от 1980 лв. с вкл. ДДС е в границите на минимално дължимото
такова. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени исканите
разноски в размер от 2715.40 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Ч.М.” АД, ЕИК *, с адрес: ***, дължи на „Е.М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т. – Е, следните суми: сумата
23305.98 лв. /двадесет и три хиляди триста и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща главница – неплатена цена за пренос на ел.
енергия, сумата 13115.17 лв. /тринадесет
хиляди сто и петнадесет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща главница
– неплатена цена за достъп, по издадени фактури в периода 08.09.2016 г. –
15.02.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.03.2017 г. до окончателното им изплащане; сумата 480.55 лв. /четиристотин и осемдесет лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за
цена за пренос на ел. енергия за периода от падежа на всяка фактура до
06.03.2017 г., както и сумата 309.41 лв.
/триста и девет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху дължимата главница за цена за достъп от падежа на
всяка фактура до 06.03.2017 г., които суми са предмет на заповед № *., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС,
ХХХІV състав, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.” АД, ЕИК *,
с адрес: ***, да заплати на „Е.М.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т.
– Е, сумата 871.48 лв. /осемстотин
седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. №
* г. по описа на ВРС, ХХХІV състав, съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.” АД, ЕИК *,
с адрес: ***, да заплати на „Е.М.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** Т.
– Е, сумата 2715.40 лв. /две хиляди
седемстотин и петнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: