№ 72
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202554 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. Щ. Т., ЕГН **********, като законен
представител на „О.Ф.Г.“ ООД, ЕИК ***, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия
К № 4082126, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. И.С., жалбоподателят Т. моли съда да
отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 23.10.2020г. в
14:24ч. в гр. Пловдив, бул. „Марица - юг“ 200, посока на движение от запад
към изток, установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, а именно превишаване на
разрешената скорост с 22 км/ч при управление на МПС – товарен автомобил
„Форд Куга” с рег. № ***, като при въведено ограничение на скоростта от 50
км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача,
била установена скорост от 72 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „М.п. л.“
ЕООД, което като лизингодател е отдало автомобила на „О.Ф.Г.“ ООД, ЕИК
***, като ЕФ е издаден срещу законният му представител Г. Щ. Т., ЕГН
**********.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на жалбоподателя Т.
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – снимков
материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017г., справка за собственици на превозно средство товарен
автомобил „Форд Куга” с рег. № ***, Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от
28.09.2020г. на Български институт по метрология, писмо рег. № 103000-
19909/29.07.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата и мястото, отразени в ЕФ, е извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП при управление на товарен автомобил „Форд
Куга” с рег. № ***, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и
отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била
установена скорост от 72 км/ч.
Извършеното нарушение по ЗДП е установено със средство за
измерване на скоростта АТСС ARH CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и
служебно известно на съда, че представлява преместваемо устройство, което
се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар.
„триножник” - преносима поставка с три крака, което е видно и от
приложения по делото снимков материал на разположението на
автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е
„трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, т. е. явява се „мобилно“ по своя
характер. Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно
2
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. По делото е приложен и
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. на Български институт
по метрология за извършена проверка на техническото средство.
По преписката е приложен и снимков материал за заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е безспорен
в индивидуализацията на МПС-то, географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, както и
измерената скорост на нарушителя.
Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189 ал.4 от
ЗДП реквизити.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процедурата
за заснемане и издаване на обжалвания ЕФ.
С Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл.32 ал.2 от
Конституцията). Във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Тези правила са
законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство
за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на
извършване на деянието и след законодателните изменения от 2018г., следва
да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е преминало през последваща
метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС; техническото средство да е разположено и използвано
съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания - чл.6
от наредбата. С оглед духа на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС
съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените
изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност
използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
ЕФ.
Административно нарушение, във връзка с което е издаден
обжалваният ЕФ, е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 11743са,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, видно
3
от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г., което съгласно легалната дефиниция на §6 т.65 от ДР на ЗДП е
мобилно АТСС. Предвид това и съгласно изричната разпоредба на чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за всяко използване на мобилно АТСС
за контрол се попълва протокол съгласно приложението към наредбата.
Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ документ,
който се съставя по смисъла на горепосочената разпоредба на наредбата и
съдържа строго определени реквизити. Неговото изготвяне е императивно и
представлява основна гаранция за законосъобразност и прозрачност на
процедурата по установяване на нарушение с АТСС. В конкретния случай от
страна на съда е изискано представянето на протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за използване на техническото средство, с което е
било установено нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ.
С писмо рег. № 103000-19909/29.07.2021г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив съдът е уведомен, че в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив
не е наличен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Липсата на такъв протокол е нарушение на установените правила за работа с
АТСС и представлява съществено нарушение на процесуалните правила в
процедурата при издаване на ЕФ.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. протоколът по чл.10 за използването на
АТСС се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Установената
съдебна практика е категорична, че такава снимка не се изисква единствено
при АТСС, разположено и монтирано в служебен автомобил. Доколкото в
случая се касае за АТСС ARH CAM S1, представляващо преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т. нар. „триножник“, представляващ преносима поставка с три крака, то
задължително е следвало приложеният по преписката протокол да бъде
съпроводен със снимка. По делото липсва снимка, удостоверяваща
разположението на уреда. Посоченият порок е накърнил правото на защита на
санкционираното лице и опорочил обжалвания ЕФ като незаконосъобразен,
поради което същият следва да се отмени.
Разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДП предвижда, че когато нарушението
е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В нормата на чл.189 ал.5 от
ЗДП е предвиден и нарочен ред за оборване на презумпцията за авторството
на нарушението, а именно подаване на писмена декларация от собственика с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.
4
В случая жалбоподателят Т. попълнил подал декларация по чл.189 ал.5
от ЗДП, но му било отказано същата да бъде приета, тъй като липсвало копие
от свидетелството за управление на МПС на нарушителя. Впоследствие
такова искане е било направено и с жалбата, въз основа на която е образувано
настоящето производство, като било посочено, че жалбоподателят е във
вложени отношения с другия управител на дружеството – св. СТ. Ф. Р.,
поради което и не разполагал с копие от свидетелството му за управление на
МПС, което да представи. С писмо рег. № 103000-5705 от 02.03.2021г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив било отказано
анулиране на обжалвания ЕФ поради неспазване на задълженията по чл.189
ал.5 от ЗДП, а именно непредставяне на копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, извършило нарушението.
Действително с подаване на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДП
жалбоподателят не е представила копие на свидетелството за управление на
МПС на посоченото от него лице като управлявало автомобила на датата на
нарушението, визирана в ЕФ, по посочените причини. Изискването за
представяне на копие на свидетелството за управление на МПС има значение
на удостоверяване на обстоятелството, че собственикът е предоставил
автомобила си на правоспособно лице. Според съда, непредставянето на
копие на свидетелството за управление на МПС, което може да се дължи на
различни причини /например същото е било временно отнето със заповед за
прилагане на ПАМ или е било изгубено или унищожено и т.н./, не съставлява
обстоятелство, което да доведе до невъзможност да се обори законовата
презумпция по чл.188 ал.1 от ЗДП, което е предвидено да стане с подаване на
декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДП и посочване в нея на конкретно лице като
водач на МПС, и не води до липса на възможност за наказващия орган да
реализира отговорността на посоченото в декларацията лице. Вярно е в тази
насока, че редът за анулиране на издаден вече ЕФ е специален и не вменява
задължения за наказващия орган да събира допълнителни доказателства, но
пък същевременно е вярно и това, че дали дадено лице притежава или не и
какво именно свидетелство за управление на МПС е информация, известна на
наказващия орган. Ето защо и според съда, независимо от факта, че
жалбоподателят Т. не е изпълнил стриктно процедурата по чл.189 ал.5 от
ЗДП, на същия не е следвало на такова формално основание да се отказват
последиците на тази процедура, доколкото е оспорил по надлежен ред
авторството на нарушението. Още повече, че от показанията на св. Р. се
установява, че той е управлявал процесния автомобил, като се е случвало и
друг да го управлява, но не и жалбоподателят Т..
Предвид изложеното обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да
бъде отменен.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните в
административнонаказателното производство имат право на разноски. На
такива в случая има право жалбоподателят, но доколкото не е направено
5
искане в този смисъл, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4082126, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Г. Щ. Т., ЕГН **********, като законен представител на
„О.Ф.Г.“ ООД, ЕИК *** на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закона
за движението по пътищата /ЗДП/, е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6