ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 893
Добрич, 22.05.2025 г.
Административният съд - Добрич - I състав, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | СТОЯН КОЛЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Стоян Колев административно дело № 161/2025 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. Ф. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], 73, подадена чрез адв. Б. Б. от АК- Русе срещу Заповед (ЗППАМ) № РД- 14-1502/19.03.2025 г., издадена от Началник областен отдел "Автомобилна администрация"-Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 1, буква „а" и точка 4, буква „б", ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози са приложени принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство товарен автомобил [Марка] от категория N1 с peг. № [рег. номер], регистриран в Р. България на дата 10.09.2024 г., собственост на Л. С. М. с [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца и ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б" и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № 003031PYY42 издадено на 28.01.2000г. от компетентните органи на Ф. Р. Германия на С. Ф. А. с [ЕГН] - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Жалбоподателят обосновава правен интерес от обжалването с твърдения, че е носител на правото да управлява МПС и с това е свързана работата му в Р Германия, ежедневието и ангажимента му към семейството и близките. И с конкретната заповед е ограничено това цитирано по горе право - право на свободно придвижване.
Относно оспорената заповед в частта, относно "временното спиране от движение на МПС - т.а. "Мерцедес Спринтер" с рег. № [рег. номер]", собственост на майка му, Л. С. М. с [ЕГН], твърди, че същата е в такава възраст, в която следва да бъде обгрижвана и това най- често е свързано с пътуване. За това си е купила този автомобил за да го ползва по предназначение. Правото на собственост на трето лице, нямащо отношение по настоящия казус, а от там и правото да се ползва този автомобил по преценка на собственика е нарушено и е ограничено правото на ползване на личната собственост. Налага доводи, че така наложените временни ограничителни мерки трябва да са законосъобразни и пропорционални па нарушението, за което липсват категорични данни да го е извършил. Вследствие на това търпи преки и косвени вреди — загуба на доходи, невъзможност за изпълнение на служебните и лични задължения.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства приема, че жалбата, в частта ѝ относно наложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство товарен автомобил [Марка] от категория N1 с peг. № [рег. номер], регистриран в Р. България на дата 10.09.2024 г., собственост на Л. С. М. с [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част.
Със Заповед (ЗППАМ) № РД- 14-1502/19.03.2025 г., издадена от Началник областен отдел "Автомобилна администрация"-Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 1, буква „а" и точка 4, буква „б", ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство товарен автомобил [Марка] от категория N1 с peг. № [рег. номер], регистриран в Р. България на дата 10.09.2024 г., собственост на Л. С. М. с [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца.
Съдът намира, че жалбоподателят не е адресат на оспорения акт, с който е наложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство товарен автомобил [Марка] от категория N1 с peг. № [рег. номер], регистриран в Р. България на дата 10.09.2024 г., собственост на Л. С. М. с [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, поради което производството по делото следва да се прекрати. Адресат на акта е собственикът на МПС спрямо което е наложена ПАМ, а именно - Л. С. М. с [ЕГН] и която разполага с правния интерес да оспори ЗПАМ в тази ѝ част. Връчването на заповедта по отношение жалбоподателя С. Ф. А. е с цел да бъде уведомен за другата наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № 003031PYY42 издадено на 28.01.2000г. от компетентните органи на Ф. Р. Германия на С. Ф. А. с [ЕГН] - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, както и с цел да се предотврати неправомерното използване на спряното от движение МПС. Това обаче и не го прави страна в административното производство по ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство собственост на друго лице. Обстоятелството, че жалбоподателят е син на собственика на товарния автомобил не го прави адресат на ЗПАМ, нито процесуален субституент в процесуалното правоотношение.
Изложените съображения обосновават извода за липса на правен интерес за С. Ф. А. да оспори заповедта съответно за недопустимост на жалбата в тази част. Последната следва да бъде оставена без разглеждане в частта относно ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство и производството по делото прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК.
В останалата част - относно ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б" и ал. 2, точка 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № 003031PYY42 издадено на 28.01.2000г. от компетентните органи на Ф. Р. Германия на С. Ф. А. с [ЕГН] - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година жалбата е подадена от лице с правен интерес, пред надлежния съд и в законоустановения срок, като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, като на осн. чл. 154 ал.1 АПК се конституират и страните по спора и на същите се укаже доказателствената тежест, която носят.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Ф. А., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], 73, подадена чрез адв. Б. Б. от АК- Русе, в частта с която се оспорва Заповед (ЗППАМ) № РД- 14-1502/19.03.2025 г., издадена от Началник областен отдел "Автомобилна администрация"-Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 1, буква „а" и точка 4, буква „б", ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози са приложени принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство товарен автомобил [Марка] от категория N1 с peг. № [рег. номер], регистриран в Р. България на дата 10.09.2024 г., собственост на Л. С. М. с [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 161/2025г. на АС – Добрич в тази част.
КОНСТИТУИРА като страни в производството:
жалбоподател – С. Ф. А., [ЕГН];
ответник – Началник областен отдел "Автомобилна администрация"-Русе.
НАСРОЧВА производството по адм. д. № 161/2025г. в открито съдебно заседание на 03.07.2025г. от 14.15ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на изложените в жалбата възражения за незаконосъобразност на оспорения акт, съществуването на изложените факти и обстоятелства в жалбата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя в 7-мо дневен срок от съобщението, с писмена молба с копие за ответника да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани по делото
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест относно съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания по издаването му.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 14-дневен срок от съобщението, с копие за жалбоподателя да депозира отговор по жалбата, както и да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани по делото.
Определението, в частта относно прекратеното производство по жалбата подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС по реда на глава ХІІІ от АПК.
Преписи от настоящото определение да се връчат на жалбоподателя и на административния орган.
Съдия: | |