Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260073 13.11.2020 год. гр.Добрич
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На тринадесети октомври
2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА ДЯКОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледах гр.д.№560/2020 год. за да се произнеса съобразих
следното:
С искова молба рег.№ 4743/31.07.2020 год. ищците М.С.Г.,ЕГН **********
и М.Г.Г.,ЕГН ********* *** са заявили срещу С.С.К.,ЕГН **********,*** претенция за
установяване на парично вземане в размер
от 36 000 лв.,съставляваща дължима цена по договор за покупко-продажба от
29.06.2016 год.
Изложени са
твърдения,че с договор от 29.06.2016 год.,сключен с нотариален акт № 158 т.ІІ
рег.№ 4638 дело №227/2016 год. на В.Т.,нотариус с рег№***на НК,вписан с
вх.рег.№ 5861/29.06.2018 год. ,АКТ № 61 т.ХІІІ д.№ 2400 на Службата по
вписванията гр.Д. са продали на
ответницата три магазина със застроени
площи от по 17.59 кв.м.;34.96 кв.м. и 77.25 кв.м. и идентификатори по КК на гр.Д.
№№ 72624.618.252.2.8; 72624.618.252.2.9 и 72624.618.252.2.10 за сумата от 56 000 лв.,от която сума 20 000 лв.
били платени от купувача на продавачите по банков път преди подписване на
нотариалния акт,а остатъкът от 36 000 лв. е следвало да бъде платена по
банков път в срок до 31.12.2016 год.Владението на недвижимите имоти било
предадено в деня на подписване на договора.Ответницата не била изплатила на
датата на падежа дължимата цена по сделката.Подаденото от ищците на дата
12.06.2020 год. заявление по чл.417 от ГПК било уважено от Районен съд Д.,който
издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.Ищците образували изпълнително
дело за събиране на присъдените им суми:вземане,законна лихва и
разноски.Правния интерес от заявяването на настоящата претенция бил обусловен
от подадено от ответницата възражение по чл.414 ал.2 от ГПК и дадени указания
от заповедния иск за инициране на производство за установяване на вземането.
С оглед на горното е отправено
искане,да бъде установено съществуването на вземане на М.С.Г.,ЕГН ********** и М.Г.Г.,ЕГН
*********,*** от С.С.К.,ЕГН
**********,*** в размер на сумата от 36 000 лв.,представляваща дължима
цена по договор за покупко-продажба от
29.06.2016 год. на недвижими имоти,документиран в нотариален акт № 158 т.ІІ
рег.№ 4638 дело №227/2016 год. на В.Т.,нотариус с рег№***на НК,вписан с
вх.рег.№ 5861/29.06.2018 год. ,АКТ № 61 т.ХІІІ д.№ 2400 на Службата по
вписванията гр.Д. ,ведно със законната
лихва от 12.06.2020 год. до окончателното плащане,за което е издадена заповед №
463/15.06.2020 год. за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1202/2020 год. на Районен съд Д..
Претендира се заплащане на направените разноски по ч.гр.д.№ 1202/2020 год. на Районен съд Д.-платени
държавна такса в размер на 720 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 070 лв.,както и разноските по воденето на настоящото исково
производство.
Ответникът С.С.К.,ЕГН **********,*** счита претенцията за допустима и основателна.Признава ,че са се осъществили
фактите,заявени в исковата молба-сключване на договор за продажба на недвижими
имоти,изпълнение от продавачите на задълженията им и неизпълнение от нейна страна на задължението й като
купувач за заплащане на цената,както
и признава иска.Посочва,че не е изплатила на
падежа остатъка от продажната цена,тъй
като между страните била постигната
извънсъдебна спогодба,тази цена да бъде заплатена на вноски и при
отправена покана от продавачите.Такава не била получавала,а ищците пристъпили
направо към съдебната процедура.Заявява ,че ще изплати цената по сделката,за
което моли да й бъде дадена възможност да осъществи сделка на разпореждане с
имота и овъзмезди интереса на ищците.Предлага
постигане на извънсъдебна спогодба или спиране на делото по реда на
чл.229 ал.1 т.1 от ГПК.С оглед обстоятелството,че не била станала причина за
завеждане на делото,настоява да не й бъде възлагана отговорността за разноски.
Признанието на иска се поддържа от ответника и в съдебното заседание от
дата 13.10.2020 год.,а ищците отправят искане,съдът да постанови решението
си при условията на чл.237 от ГПК,на което ответникът не се противопоставя.
Исковете черпят правното си основание в
разпоредбата на чл.422 от ГПК,във връзка с чл.200 от ЗЗД.
Искът е основателен по съображения,основани на фактически констатации и правни изводи ,както
следва:
Ответникът е признал иска,както и всички права и
обстоятелства по делото,т.е. признанието е направено по начин,който категорично
съдържа недвусмислен отказ от защита на страната срещу иска,защото същият е
основателен.
Ищецът е отправил искане за произнасяне на съда с решение по
чл.237 ал.1 от ГПК.
Налице са в кумулативна даденост формалните условия за произнасяне от съда с
решение при признание на иска: предпоставките по чл.237 ал.1 от ГПК,както и не
са налице забраните по чл.237 ал.3 от ГПК.
При тези данни,решението следва да бъде основано на
признанието на иска-чл.237 ал.2 от ГПК.
Като последица от изхода по спора и на основание чл.78 ал.1
от ГПК и т.12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълкувателно дело
№4/2013 год. на ОСГТК на ВКС на ищците следва да бъдат присъдени сторените
деловодни разноски в заповедното и настоящото
производство за ДТ и адвокатско възнаграждение,заплатено в минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,във връзка с чл.417 от ГПК и чл.200 от ЗЗД, че С.С.К.,ЕГН **********,*** дължи на М.С.Г.,ЕГН ********** и М.Г.Г.,ЕГН *********,***
сумата от 36 000 лв.,представляваща дължима цена по договор за
покупко-продажба от 29.06.2016 год. на
недвижими имоти,документиран в нотариален акт № 158 т.ІІ рег.№ 4638 дело
№227/2016 год. на В.Т.,нотариус с рег№***на НК,вписан с вх.рег.№
5861/29.06.2018 год. ,АКТ № 61 т.ХІІІ д.№ 2400 на Службата по вписванията гр.Д. ,ведно със законната лихва от 12.06.2020 год.
до окончателното плащане,за което е издадена заповед № 463/15.06.2020 год. за
изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 1202/2020 год. на Районен съд Д..
ОСЪЖДА С.С.К.,ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Г.,ЕГН ********** и М.Г.Г.,ЕГН *********,*** сторените
съдебно деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1202/2020 год. на Районен съд Д.:
държавна такса в размер на 720 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 070 лв.,както и разноските по воденето на настоящото исково производство
: държавна такса в размер на 720 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 610 лв.
Решението е постановено по реда на чл.237 от ГПК при признание на иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: