№ 2147
гр. София, 08.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110210322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 2852 от 13.07.2022 година председателят на ДА
”Държавен резерв и военовременни запаси”, е наложил на търговско дружество „*********”
ЕООД с ЕИК ******* имуществена санкция в размер по 2000 /две хиляда/лева на осн. чл.8,
ал.2, т.15 и чл.60, ал.2 от ЗЗНН за извършено нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗНН.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба с бланкетен характер го атакува с искане за отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител
като по делото са депозирани писмени бележки от процесуален представител на
дружеството - адвокат Д.. В същите най-напред се излагат оплаквания за недоказаност на
нарушението и се оспорват фактическите основания на отговорността, в частност наличието
на задължение за "*********" ЕООД по чл.4, ал.2 ЗЗНН. В тази връзка се изтъква, че
цитираната разпоредба създава задължение за деклариране при кумулативното наличие не
само на енергийни продукти, но и на тежки горива в дейността на субекта, а дружеството
жалбоподател е извършвало ВОП единствено на парафини и микровосъци, но не и на тежки
горива, като данни за такива доставки не се съдържат нито в АУАН и НП, нито в
констативния протокол въз основа, на който са издадени, поради което и предвид липсата на
тежки горива в предмета на дейност на жалбоподателя се твърди несъставомерност на
нарушението. Наред с това с сочи, че липсват данни за характеристиките на парафиновите
продукти, внесени от жалбоподателя и същите не са били обект на изследване. На следващо
място се изтъква, че бездействието на дружеството и пропускът да подаде справка-
декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН за количествата за 2021г. не е довел до каквито и да е
неблагоприятни последици, доколкото информацията се съдържа в данните предоставяни от
Агенция "Митници" на ДА ДРВВЗ, като същите са отразени и в приложения по преписката
Констативен протокол № 1177/14.04.2022г., респективно не са били необходими за
издаването на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-
83/27.04.2022г. Предвид на това се сочи, че не са компрометирани целите на ЗЗНН и
1
обществена опасност от пропуска за деклариране не е налице.
На следващо място се излагат съображения за неспазване на тримесечния срок за
съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 ЗАНН, както и за допуснати при съставяне на акта
процесуални нарушения, а именно- непълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, липса на пълни данни за свидетелите по АУАН, непълнота при
посочване на доказателствата, като освен това същите не са били връчени на нарушителя
при предявяване на АУАН. Аналогични доводи, относно непълнота при описание на
нарушението се правят и във връзка със съдържанието на наказателното постановление,
като наред с това се изтъква, че не са коректно посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, с което е нарушено и правото на защита на санкционирания субект. В
заключение се излагат съображения за приложимост на чл.28 ЗАНН, и третиране на случая
като маловажен с оглед принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от
Договора за ЕС, като се привежда изобилна практика на СЕС в тази връзка. Прави се искане
за присъждане на разноски за правна защита, на база представен договор.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт А който моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно. В представени писмени бележки са изложени допълнителни
доводи за неоснователността на релевираните от жалбоподателя възражения относно
незаконосъобразността на процесното НП. С оглед на изложеното, от съда се иска да
потвърди обжалваното НП, като присъди в полза на наказващия орган разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено следното:
Жалбоподателят "*********" ЕООД, ЕИК *******, е юридическо лице, регистрирано
на територията на Република България, със седалище гр. **** и адрес на управление
ул."********* II", ********, представлявано от управителя си.
Съгласно наличните в Агенция ,,Митници" данни за осъществени през 2021г. внос и
ВОП, през посочения календарен период дружеството- жалбоподател "*********" ЕООД е
въвело на територията на страната парафинови восъци, т.е. енергийни продукти, изрично
включени в номенклатурата на Приложение А, глава 3.4 от Регламент(ЕО) № 1099/2008,
като данните били подадени към ДА ДРВВЗ по реда на чл.4, ал.3 от ЗЗНН, служебно от
митническата администрация.
В тази връзка от страна на наказващата администрация, била предприета проверка за
установяване вида и количеството на придобитите от жалбоподателя нефтопродукти,
завършила с Констативен протокол № 1177/14.04.2022г. В хода на същата, въз основа на
митнически декларации, фактури, товарителници и анализни свидетелства било установено
че през 2021г., "*********" ЕООД е въвело на територията на страната следните продукти:
2366, 277 тона парафинови восъци в резултат на ВОП и 590, 319 тона парафинови восъци от
внос.
Въпреки извършените през 2021г. ВОП и внос на парафинови восъци, които
представляват енергийни продукти, изрично включени в приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008, дружеството - жалбоподател не е подало пред ДА ДРВВЗ
справка-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН, в установения за това срок, а именно до 15 февруари
на годината следваща тази, за която се отнасят данните, в случая до 15.02.2022г. След
извършената проверка с Разпореждане № Р-12-83/27.04.2022г. на председателя на ДА
ДРВВЗ, били определени нива на запаси за извънредни ситуации, които дружеството
следвало да поддържа в периода 01.07.2022г.-30.06.2022г.
Във връзка с констатирания пропуск от страна на свидетеля МЙ, бил съставен акт за
2
установяване на административно нарушение № 2852/17.05.2022г., с който срещу
“*********” ЕООД било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в
качеството си на задължено лице по чл.4, ал.2 ЗЗНН, не е подало в срок справка-декларация
по чл.4, ал.2 ЗЗНН с данните за 2021г., което актосъставителят квалифицирал като
нарушение на същата разпоредба.
Актът, съставен с участието на управителя на дружеството, бил надлежно връчен на
същия, видно от разписката част от съдържанието на сами акт, като в рамките на
законоустановения срок не са постъпили възражения срещу същия.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 2852 от 13.07.2022 година, с което председателят на ДА ”Държавен резерв и
военовременни запаси”, е наложил на търговско дружество „*********” ЕООД с ЕИК
******* имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляда/лева на осн. чл.8, ал.2, т.15 и
чл.60, ал.2 от ЗЗНН за извършени шест отделни нарушения на чл.4, ал.2 ЗЗНН.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля МЙ, дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства- Наказателно постановление № 2852/13.07.2022г.,
Акт за установяване на административно нарушение № 2852/17.05.2022г., покана за
съставяне на АУАН, Заповед за заместване № ЧР-14-74/01.07.2022г., покана за извършване
на проверка изх. № 1449/24.02.2022г., Заповед № РД-10-159/17.06.2021г., Констативен
протокол № 1177/14.04.2022г., и приложените към същия извлечение от ТРРЮЛНЦ,
справки, митнически декларации, товарителници, фактури, Заповед № РД-10-
153/17.06.2021г., Заповед № РД-10-116/09.05.2022г. за извършване на извънпланова
проверка, Констативен протокол № 2718/10.05.2022г., Констативен протокол № 2718-
1/13.05.2022г., Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-
83/27.04.2022г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ, както и останалите приложени по
делото документи.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Й,
като намира същите за логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на същата са пълни и
информативни, като установяват факта на извършената проверка и установените в хода й
обстоятелства, като не са налице основания з а съмнение в изложеното от същата. Съдът
възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество
се явява неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 2852/17.05.2022
година, който е съставен от компетентен орган- началник отдел в ДА ДРВВЗ, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.74, ал.2, вр. чл.55,
ал.4 ЗЗНН и приложената Заповед № РД-10-153/17.06.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган,
съгласно чл.74, ал.2 in fine ЗЗНН и Заповед за заместване № ЧР-14-74/01.07.2022г. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
3
наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание,
регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и специфичните
процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, както и
сроковете за това. Не се констатират процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обуславят отмяна на наказателното постановление.
Следва изрично да се отбележи, че АУАН е съставен в рамките на установените в
чл.34, ал.1 ЗАНН давностни срокове, а именно една година от извършване на нарушението и
три месеца от откриване на нарушителя. Последното, според настоящия съдебен състав е
станало е едва с факта на констатиране на нарушението при извършената извънпланова
проверка, назначена със Заповед № РД-10-2-90/11.04.2022г. и в хода, на която освен
информацията постъпила по служебен път от Агенция "Митници", са събрани и
анализирани данни за конкретните доставки, продукти и количества. Едва в резултат на
същата, приключила с Констативен протокол № 1177 от 14.04.2022г. на наказващата
администрация са станали известни всички обстоятелства от състава на извършеното
нарушение, респективно е поставено началото на тримесечния срок за съставяне на АУАН.
Съдебната практика към настоящия момент е константната в разбирането си, че факта на
откриване на нарушителя на административно нарушение е обективен такъв, и не се свързва
единствено с потенциалната възможност на контролните органи да извършат проверка във
водените от тях регистри, предвид, на което не може да се приеме, че на служителите на ДА
ДРВВЗ още на 16.02.2022г. е бил известен факта на конкретното деяние, осъществено от
страна на "*********" ЕООД. Обстоятелството, че през предходна година, дружеството е
било задължено лице по смисъла на ЗЗНН, и е било включено в списък на лицата,
поддържащи резерви по никакъв начин не обуславя такъв извод, доколкото задължението за
деклариране се преценява за всеки период поотделно. Това разбиране в пълна степен
кореспондира и със застъпеното мотивите към ТР № 4 от 29.03.2021г. на ОСС на ВАС I и II
колегия, а именно, че административнонаказателното преследване се изключва по давност,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде
открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е
счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. Не на последно
място следва да се има предвид, че данни от АМ към ДА ДРВВЗ са подадени едва с писмо
изх. № 1364-1/07.03.2022г., т.е. това е най-ранния момент на достигане на информацията за
евентуално извършеното наушение до контролния орган. С оглед на изложеното съдът
намира, че със съставянето на АУАН на 17.05.2022г. не е допуснато нарушение на чл.34,
ал.1 ЗАНН.
Не се констатират и каквито и да е пороци на самата процедура по съставяне на акта и
неговото предявяване на законния представител на дружеството нарушител. Най-напред
видно от приложените материали за съставянето на акта е изпратена нарочна покана изх. №
2852/12.05.2022г., надлежно връчена на адреса на управление, както и на електронна поща,
а в процедурата е участвал лично управителя на дружеството, същият е подписал акта и е
получил копие от него, с което са спазени всички изисквания на чл.40 ЗАНН и чл.43, ал.1 и
ал.5 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че нормативната уредба не предвижда задължение
за предявяване или връчване на цитирани в акта документи или въобще, на което и да е от
доказателствата по административно-наказателната преписка.
Най-сетне съдът намира, че АУАН и НП отговарят на изискванията за форма и
съдържание установени съответно в чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като в същите се съдържа
достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, в частност посочени са фактите, от които произтича задължението на
"*********" ЕООД за подаване на справка-декларация по чл.4, ал.2 ЗЗНН- вида, обемите и
периода на въвеждане в страната чрез ВОП или внос на енергийни продукти. Освен това
ясно и конкретно са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, които
4
съдът намира за правилно определени. В случая същото се е изразило в бездействие, което е
станало противоправно с изтичане на срока за деклариране, т.е. на датата следваща крайния
срок, а именно 16.02.2022г., като мястото на нарушението е именно седалището на органа,
пред който е трябвало да се извърши декларирането- т.е. съвпада с административния адрес
на наказващия орган.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 2852 от 13.07.2022 година на
председателя на ДА ДРВВЗ на жалбоподателя "*********" ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер от 2000 лева за допуснато нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗНН, който изисква от
всички търговци, "които през предходната календарна година са извършвали на територията
на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни
продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива,
както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2,
ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен резерв и
военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за
предходната календарна година с информация", изчерпателно и детайлно посочена в точки
1-6 от законовия текст.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно
нарушение на правилото на чл.4, ал.2 от ЗЗНН. Безспорно е констатирано, че дружеството, в
качеството си на регистриран в страната търговец, през 2021г. е реализирал ВОП и внос на
енергийни продукти, изрично включени в приложение А, глава 3.4. от Регламент(ЕО)
1099/2008г., което го превръща в субект на задължението по чл.4, ал.2 ЗЗНН. Следва да се
отбележи, че продукта, предмет на търговия от страна на "*********" ЕООД, а именно
парафинови восъци е включен в номенклатурата на цитираното приложение под точка
3.4.22- "парафинови восъци", предвид, на което и с оглед съдържанието на представените от
дружеството документи, съдът намира, че не съществува съмнение относно осъществените
ВОП и внос именно на енергийни продукти по смисъла на Регламента. Тук е мястото да се
отбележи, че съдът не споделя изложеното в жалбата тълкуване на нормата на чл.4, ал.2
ЗЗНН, а именно за наличие на кумулативно изискване за търговия, както с енергийни
продукти, така и с тежки горива, доколкото подобно разбиране не почива нито на езиковото
тълкуване на разпоредбата, нито на разума на закона за създаване и поддържане на запаси,
както от едните така и от другите видове продукти, от всяко лице извършващо внос или
ВОП на същите.
При това като не е подало справка-декларация в установения в чл.4, ал.2 ЗЗНН срок, а
именно до 15 февруари на годината следваща тази, за която се отнасят данните т.е. до
15.02.2022г. в настоящия случай, нито в който и да е последващ момент, дружеството-
жалбоподател не е изпълнило задължението за депозиране на справка-декларация с
изискуемото съдържание пред ДА ДРВВЗ, с което е допуснато нарушение на посочената
разпоредба.
За неизпълнение на изискванията на чл.4, ал.2 ЗЗНН, чл.60, ал. 2 от ЗЗНН предвижда
имуществена санкция в размер на 2000 лева, т.е. в абсолютен размер, поради, което с с оглед
правомощията на съда в настоящото производство, не се налага допълнителното й
обсъждане, като единствено следва да се констатира нейната законосъобразност. Съдът не
споделя аргументите за отмяна на наказателното постановление, изложени в жалбата, които
сочат на твърдения за маловажност на случая. Съгласно чл.28 ЗАНН, където се съдържа
легалната дефиниция на понятието маловажен случай, приложима към административните
нарушения, маловажен е случаят, който поради липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение съответния вид. В
настоящия случай, доколкото по правило се касае за нарушение от категорията на
5
формалните, общественоопасните последици са по дефиниция изключени от състава, т.е.
законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на справки-декларациите,
чрез които се подават данни по чл.4, ал.2 ЗЗНН, е достатъчно основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност и без да е необходимо настъпването на други
обществено-опасни последици. На следващо място не се констатират други особено
съществени смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да снижават
обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на нарушения от
същия вид. Нещо повече, въпреки констатирания пропуск, нарушението не е било
отстранено чрез подаване на справка-декларация с изискуемото от закона съдържание макар
и след посочения срок. Не на последно място не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя за изначална липса на необходимост за подаване на данните, доколкото
въпреки пропуска за деклариране е издадено съответно Разпореждане за създаване на запаси
за извънредни ситуации № Р-12-83/27.04.2022г. на заместник председателя на ДА ДРВВЗ.
Следва да се изтъкне, че същото е издадено едва след провеждането на нарочна
извънпланова проверка, при която именно на база предоставени от дружеството документи
са установени точните количества и вид на енергийни продукти, с които търгува, и които
именно данни е следвало да бъдат подадени в ДА ДРВВЗ чрез процесната декларация. При
това не се констатират нито липса на обществена опасност, нито непропорционалност на
санкцията, като всички изложени обстоятелства категорично не сочат на маловажност на
случая.
С оглед на изложеното издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалните представители на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна е била представлявана от надлежно упълномощени за
това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението,
преценен в рамките указани в разпоредбата на чл.27е Наредбата за заплащането на правната
помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото по
делото е проведени едно съдебно заседание по същество и е разпитан само един свидетел.
Същото следва да бъде присъдено в полза на ДА ДРВВЗ, към чиято администрация се
числи органът издал наказателното постановление.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 2852 от 13.07.2022 година
председателят на ДА ”Държавен резерв и военовременни запаси”, е наложил на търговско
дружество „*********” ЕООД с ЕИК ******* имуществена санкция в размер по 2000 /две
хиляда/лева на осн. чл.8, ал.2, т.15 и чл.60, ал.1 от ЗЗНН за извършени шест отделни
нарушения на чл.4, ал.2 ЗЗНН.
ОСЪЖДА „*********” ЕООД с ЕИК ******* да заплати на ДА ДРВВЗ сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7