№ 434
гр. Ловеч , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500271 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. *******, подадена чрез
юрисконсулт Р.И., против разпореждане № 798/12.05.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 824/2021 г. по описа на РС-Ловеч. С цитираното разпореждане
съдът е отхвърлил заявлението на "Профи кредит България" ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника Б. Т. ХР., ЕГН **********, за вземания общо в размер на
1348.67 лв., от които: неплатено договорно възнаграждение в 139.69 лв.,
дължимо за периода от 26.05.2020 г. до 26.08.2020 г.; неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 413.48
лв., дължимо до 26.08.2020 г.; законна лихва в размер на 52.40 лв., дължима
от 26.08.2020 г. до 23.03.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020
г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИППП и досежно пълния размер на претендираната държавна такса
37.77 лв. и 176.97 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят обжалва съдебния акт само в частта, с която
районния съд е отхвърлил подаденото заявление за сумите 139.69 лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода от 26.05.2020 г. до
1
26.08.2020 г. и законна лихва в размер на 52.40 лв., дължима от 26.08.2020 г.
до 23.03.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Според "Профи кредит България" ЕООД, заповедният съд не е
следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят
черпи права, като в случая ЛРС е превишил правомощията си и е нарушил
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на съда за наличието
на предпоставки по чл. 411, ал. 2 и ал. 3 ГПК за отказ да се издаде заповед за
изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения.
Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора на
включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна при условие, че тези клаузи
са ясни и разбираеми. На следващо място посочва, че уговореният годишен
лихвен процент отговаря на законите ограничения и не противоречи на
добрите нрави, тъй като е договорен свободно между страните. Изтъква, че
кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на
годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен
процент. Счита, че съдът неправилно е обосновал отказа си за присъждане на
сумата 52.40 лв. законна лихва, дължима от 26.08.2020 г. до 23.03.2021 г., като
е заключил, че поради твърдяната недължимост на вноската за пакет от
допълнителни услуги, не се дължат лихва за забава и законна лихва.Твърди,
че лихвата за забава не представлява неравноправна клауза и кредиторът има
право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения
срок.
Моли въззивния съд да отмени разпореждането по ч.гр.д. 798/2021 г.
в обжалваната част, с която се отхвърля заявлението на "Профи кредит
България" ЕООД и да постанови издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за претендираните със заявлението вземания против длъжника
Б. Т. ХР.. Претендират се разноските за настоящото производство в размер на
15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е
2
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:
Производството по ч. гр. д. № 798/2021 г. по описа на РС-Ловеч е
образувано по подадено от "Профи кредит България" ЕООД заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника Б. Т. ХР. за вземания, дължими по договор за
потребителски кредит № ********** от 23.06.2017 г., а именно: 743.10 лв. –
неплатена главница, 139.69 лв. – неплатено договорно възнаграждение за
периода от 26.05.2020 г. до 26.08.2020 г., 413.48 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги до 26.08.2020 г., 52.40
лв. – законна лихва за периода от 26.08.2020 г. (датата на изтичане на
погасителния план) до 23.03.2021 г., като съгласно чл. 6 ЗМДВИПП не е
начислена законна лихва за периода 13. 03. 2020 г.- 13.07.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както
и направените по делото разноски от 26.97 лв. за платена държавна такса и
150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен
между страните Договор за потребителски кредит № ********** от
23.06.2017 г., подписан при ОУ, неразделна част от него. По силата на
договора на длъжника Б. Т. ХР. е отпусната заемната сума, а същият се е
задължила да върне договорената като общо задължение за срок от 36
месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 286.35 лв. и
падежна дата всяко 2-то число на месеца, както и предварително уговорено
договорно възнаграждение за изтегления кредит, като неизплатеното такова е
139.69 лв. Изложено е, че клиентът е закупил пакет допълнителни услуги, за
които дължи възнаграждение, което е разсрочено за срока на договора на
равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
кредита. Неизплатеното възнаграждение за закупения от длъжника пакет
3
допълнителни услуги е 413.48, дължимо до 26.08.2020 г. Посочено е, че
длъжникът е направил 31 погасителни вноски и е изпаднал в забава, като
падежът на последната погасителна вноска е 26.08.2020 г. Същият дължи
законна лихва в размер на 52.40 лв. за периода от 26.08.2020 г. до 23.03.2021
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 478/12.05.2021 г. за главницата от 743.10 лв. за периода от
23.06.2017 г. до 26.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
24.03.2021 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 42.41
лв. съобразно с уважената част от заявлението.
С постановеното по делото разпореждане № 796/12.05.2021 г., ЛРС е
отказал издаване на заповед за изпълнение за останалите претендирани
вземания. Това разпореждане е обжалвано пред въззивния съд единствено в
частта за претендираното договорно възнаграждение и законната лихва, като
в останалата част е влязло в сила.
Въззивният съд намира така постановеното от ЛРС разпореждане за
правилно в обжалваната му част.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният
съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е
в противоречие със закона или с добрите нрави. В настоящия случай,
процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо
не е налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва
нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл
възражения на жалбоподателя са неоснователни.
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
вземания за сумите 139.69 лв. неплатено договорно възнаграждение за
4
периода от 26.05.2020 г. до 26.08.2020 г. и законна лихва в размер на 52.40
лв., дължима от 26.08.2020 г. до 23.03.2021 г., районният съд е приел, че
същите са изчислявани с оглед общия размер на вноската в размер на 2865.35
лв., в която е включена и размера на вноската по закупения пакет за
допълнителни услуги и с оглед реда за погасяване на задълженията, не може
да се определи върху каква сума е начисленото претендираното договорно
възнаграждение и законна лихва.
Въззивният състав споделя изцяло този извод на районния съд. От
приложения по делото погасителен план се установява, че размера на
ежемесечното задължение за главница и лихва за всяка погасителна вноска е
различен, а общият размер на вноската по кредита е 182.98 лв. Размерът на
вноската по закупения пакет допълнителни услуги е 103.37 лв. за всеки месец,
а общият размер на месечната вноска е 286.35 лв. При тези данни съдебният
състав счита, че правилно районният съд е отхвърлил заявлението за издаване
заповед за изпълнение за претендираните суми за неплатено договорно
възнаграждение и законна лихва, тъй като от заявлението не става ясно върху
какъв размер главница са били начислявани.
С оглед изложените съображения и съвпадане изводите на въззивната
инстанция с тези на заповедния съд, разпореждане № 796/12.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 824/2021 г. по описа на РС Ловеч в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в
настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 796/12.05.2021 г. по ч.гр.д. №
824/2021 г. по описа на РС Ловеч в частта, с която е отхвърлено Заявление за
5
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, срещу длъжника Б. Т. ХР., ЕГН **********, от с.******* за
вземания за сумите 139.69 лв. неплатено договорно възнаграждение за
периода от 26.05.2020 г. до 26.08.2020 г. и законна лихва в размер на 52.40
лв., дължима от 26.08.2020 г. до 23.03.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6
от ЗМДВИППП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6