№ 6314
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110156890 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
Ищецът Г. С. О. твърди, че работил при ответника „Д.“ АД по силата на трудов договор
от 30.07.2021 г. на длъжността „шофьор“. На 23.08.2021 г. по време на работа претърпял
злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ – по време на курс в гр. Ротенбург,
Германия, превозвайки товар с товарен автомобил Скания с рег.№ ...., с прикачено ремарек с
рег.№ ...., при слизане от влекача, паднал от първото стъпало на кабината върху терена. При
падането изпитал силна болка в лявото бедро и в лявата част на таза и потърсил медицинска
помощ, каквато му била оказана в БГ Клиника Тюбинген. След извършване на
небоходимите изследвания, било установено следното увреждане: петрохантерна фрактура
на бедрената кост на левия крак с прекъсване на големия и малкия трохантер. Естеството на
уврежданията наложило оперативна интервенция, поради което ищецът бил опериран, като
поради наличието на многофрагментни счупвания, били поставени фемурален пирон и
блокиращ винт. Ищецът бил изписан на 31.8.2021 г. Тъй като ищецът продължавал да не се
чувства добре и след това - изпитвал силна болка, имал отток, не можел да се движи,
постъпил в МБАЛ Ботевград, където му били проведени рехабилитационни процедури и
изписан прием на медикаменти, хигиенно-диетичен режим и продължаване на
рехабилитацията в амбулаторни условия. Поради продължаващи болки в областта на
травмата, след рехабилитацията били извършени ренгенологични изследвания,
установяващи скъсавяна не долиня ляв крайник с 3 см. Ищецът твърди, че в следствие на
получената травма претърпял и продължава да търпи затруднения, болки, неудобства в
ежедневието. Тъй като не можел да извършва елементарни битово-хигиенни дейности, се
наложило да разчита на помощта на близките си, но това се отразило негативно психически
на ищеца, пораждайки чувство на малоценност и безполезност. Отделно, за периода от
злополуката до 18.2.2022 г. бил неработоспособен, което затруднило и финансовото му
1
положение. Ищецът поддържа, че и към момента изпитва болка в областта на травмата.
Твърди и че извършил разходи за закупуване на медицински изделия, консумативи, услуги и
лекарства, на обща стойност 85.60 лв. След настъпване на инцидента декларирал
злополуката, призната за труда от НОИ, което ангажира отговорността на работодателя за
обезщетяване на претърпените вреди. Поради наличието на сключена от работодателя
застраховка „трудова злополука“, на 28.7.22 г. ищецът получил от застрахователя ОЗК
Застраховане АД обезщетение в размер на 390 лв., което е недостатъчно да покрие
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Ищецът моли да се осъди ответникът
да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата
злополука в размер на 59610 лв., разлика между сумата от 60 000лв., която ищецът счита, че
отговаря не претърпените от него болки и страдания, и платените 390 лв., и сумата от 85.60
лв. обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травмата, и
ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането до плащането им, както и
разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете.
Оспорва твърдените вреди, интензитета и продължителността им, доколкото се касае до
рутинна травма, чието лечение протича мгого по-бързо и безпроблемно и не би вогло да
доведе до твърдените от ищеца последииц. В този смисъл твърди, че претендираното
обезщетеине е твърде завишено и не отговаря на критериите за справедливост. Отделно
твърди и сключено с ответника извънсъдебно споразумение на 7.10.2021 г., с което
работодателят се задължил да плати обезщетение на ищеца по 1500 лв. месечно, но за не
повече от два месеца., което покрива имуществените и неимуществените вреди, т.е. самият
ищец се е съгласил и оценил вредите си на не повече от 3000 лв. Моли за отхвърляне на
исковете, в условията на евентуалност – за намаляване на обезщетенията и приспадане на
платените от работодателя суми по спогодбата. Претендира разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на
основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно
заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
който са допустими и относими към делото и не са оспорени от ответника, да се допуснат
гласни доказателства на страните – по един свидетел при довеждане за установяване на
посочените обстоятелства, и да се допусне СМЕ като необходима за изясняване на делото.
Искането на ответника за СУ пред НОИ следва да се отхвърли, тъй като изплатените
обезщетения за временна неработоспособност нямат отношение към предмета на делото.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
2
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правно основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане
на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука и на законна
лихва от датата на увреждането.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже съществуването на трудово правоотношение,
настъпването по време на действието му на злополука, която е приета за трудова по
установения ред, както и настъпването на неимуществените вреди –получени телесни
увреждания, характер, интензитет и продължителност, и претърпените във връзка с тях
болки и страдания, и на имуществените такива – размер на разходите за лечение в причинна
връзка с претърпените от злополуката увреждания и плащането им.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възраженията си.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
съществувало между страните трудово правотоношение въз основа на трудов договор от
30.7.21 г., настъпила на 23.08.2021 г. по време на работа злополука с ищеца, призната за
трудова с разпореждане на НОИ, проведеното лечение в Германия и че ищецът бил в
неработоспособност до 18.2.2022 г. и е направил разходи за лечението в размер на 85.60 лв.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
ДОПУСКА на ищеца и ответника по един свидетел при режим на довеждане.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи, при депозит в развер на 300 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Кирил С., който да се призове за с.з.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.03.2023 г. от 10.00 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва
да вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4