№ 92
гр. Разград, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно частно гражданско
дело № 20233300500033 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 109/12.01.2023 г. от „Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК **********, чрез пълномощник против определение № 458/19.01.2023 г., постановено по
гр. д. № 661/2022 г. по описа на Районен съд-Исперих, с което съдът е върнал исковата молба на
молителя и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение в срок на дадени от съда
указания за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба.
В жалбата се поддържа становище за неправилност, поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се становище, че е налице порок при
връчване на съдебни книжа по делото, в частност при връчването на съдебно удостоверение. Сочи
се, че съдебното удостоверение е изпратено до ищеца по електронен път, на обявен в интернет
адрес, а не на адреса за призоваване и съобщения, който е посочен в исковата молба. Изразява
становище, че страните изрично трябва да са се съгласили да получават призовки и съобщения от
съда по делото по електронен път /ел.поща/, както и сами да посочат електронен адрес, на който да
получават призовки и съобщения по делото. Счита, че връчването е извършено при нарушение на
процесуалните правила. Излага подробни съображения. В обобщение се моли за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на районния съд с указания за надлежно връчване
на съдебното удостоверение на посочения в исковата молба съдебен адрес.
С оглед разпоредбата на чл. 130 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на
насрещната страна.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Районен съд – Исперих е сезиран с искова молба, депозирана от „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК **********, със седалища и адрес на управление: гр. София, пл. „С.Н.“ № 7, чрез
пълномощник – адв. Явор Д. и/или адв. Д. П. с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул.
„А.“ № 38, ет. 1 против наследниците на Ш. М. Х., ЕГН ********** за осъждане на ответниците да
1
заплатят солидарно на ищеца дължими суми по Договор № ******************* за Кредитна
карта за физически лица от 23.11.2018 година /подробно посочени в исковата молба/, както и
сторени разноски в производството. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Представени са и пълномощни /л. 14-л.18 от делото/. Направени са доказателствени искания. С
исковата молба е отправено искане до съда за служебно изискване на удостоверение за наследници
на Ш. М. Х., в условията на евентуалност да бъде издадено съдебно удостоверение на ищеца, по
силата на което, същият сам да се снабди с удостоверение за наследници. Отправено е искане до
съда за определяне на срок на наследниците по реда на чл. 51 от ЗН.
С Разпореждане № 1387/17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 661/2022 г. по описа на
Районен съд – Исперих, съдът е оставил без движение така депозираната искова молба.
Предоставил е на ищеца едноседмичен срок от съобщаването да посочи имената и адресите за
призоваване на наследниците от първи ред на Ш. М. Х., да доплати следващите се държавни такси
по делото в общ размер на 75 лева, като е предупреден за неблагоприятните последици при
неизпълнение, съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК. Разпоредил е да се издаде поисканото съдебно
удостоверение.
Съобщение с препис от разпореждането е редовно връчено на ищеца на 01.12.2022 година.
На 24.11.2022 година е издадено съдебно удостоверение /л. 29 от делото на РС/.
В срока за отстраняване на констатираните нередовности, ищецът, чрез неговия пълномощник
е депозирал молба с вх. № 3888/05.12.2022 г. /л. 30 от делото на РС/, с която моли съдът служебно
да изиска удостоверение за наследници на Ш. Х., в условията на евентуалност отново е поискано
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с такова удостоверение за
наследници. Към молбата са приложени доказателства за доплатена държавна такса в размер на 75
лева.
С резолюция от 06.12.2022 г. /в горния ляв ъгъл на л. 30 от делото на РС/, съдът е разпоредил
да се уведоми ищеца, че удостоверенията са издадени.
В изпълнение на разпорежданията на съда, дадени с резолюция, е изпратено съобщение по
електронен път. Получено е потвърдително съобщение на 07.12.2022 година с електронен адрес на
подателя **********@****************.** и получател с електронен адрес delovodstvo-isperih-
**@*******.** относно доставено: Съдебно удостоверение по ЧГД №661/2022 г. на получател с
електронен адрес: ******@****************.** и прикачени файлове с наименование „details.txt” и
„Неозаглавен прикачен файл 00010.txt” /л. 33 от делото на РС/. В кориците на делото е приложена
разпечатка от уебсайт ************************************* , където е изписано
наименованието на Адвокатското дружество „Д. & П.“ с посочени контакти, вкл. електронен адрес.
На 21.12.2022 година, съдът е постановил обжалваното определение, с което е върнал
исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото, поради неизпълнение на
дадените от съда указания. В мотивите към обжалваното определение първоинстанционният съд е
изложил съображения, че в дадения от съда срок, ищецът не е посочил имена на ответниците,
което прави невъзможно по-нататъшното движение на делото. Сочи, че било издадено поисканото
от ищеца съдебно удостоверение за снабдяване с информация досежно самоличността на лицата,
което той бил получил по електронен път на 07.12.2022 г. на обявен в интернет адрес на
адвокатското дружество, представляващо ищцовата страна. Не било поискано удължаване на
срока за изпълнение на указанията на съда. Към датата на постановяване на обжалваното
определение съдът е приел, че срокът е изтекъл, поради което в изпълнение на разпоредбата на чл.
129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Предвид описаната фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия си състав
намира оплакването на жалбоподателя за липса на редовно връчване на съдебното удостоверение,
с което да изпълни дадените от съда указания за изправяне на исковата молба за основателно, а
постановеното от първоинстанционния съд определение за неправилно по следните съображения:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 38 от ГПК съобщението се връчва на адреса,
който е посочен по делото (съдебен адрес). От тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ГПК
се установява, че същата предоставя само и единствено възможност връчването да се извърши на
2
избран от страната електронен адрес за връчване. Следователно само когато страната по собствен
почин изрази желание и посочи електронен адрес за връчване ще е приложима нормата на чл. 38,
ал. 2 от ГПК. Съгласно §1, т. 2 от ДР на ГПК "Електронен адрес за връчване" е персонализирано
пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни
заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща, както и адрес на електронна поща. Колкото до чл. 39 от ГПК (връчване на
представител), то изрично е посочено, че когато страната е посочила лице, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това
лице или пълномощника. Безспорно по делото са налице данни за редовното упълномощаване на
процесуалния представител на ищеца.
В настоящият случай в адресната част на исковата молба ясно и недвусмислено е
посочен съдебен адрес по делото – гр. София, ул. „А.“ № 38, ет. 1, като ищецът не е избрал
връчването на съдебните книжа и съобщения да се осъществява в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от
ГПК, доколкото същият не е изразил съгласие за получаване на съдебните книжа и съобщения по
електронен път, чрез посочване на електронен адрес за връчване. По делото не са налице и данни
лицето да е предпочело връчване на съдебните книжа чрез Единния портал за електронно
правосъдие (ЕПЕП).
Въззивният съд счита, че първоинстанционния съд е нарушил правото на защита на
ищцовото дружество, като вместо да връчи съдебното удостоверение на посочения в исковата
молба съдебен адрес - гр. София, „А.“ № 38, ет. 1, е изпратил електронно съобщение с прикачени в
него файлове. Съдът не е следвало да установява електронния адрес на процесуалния представител
на ищеца чрез издирването му в интернет пространството, доколкото същият не е изразил изрично
съгласие за връчването на съдебните книжа и съобщенията по електронен път.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд посочени в
мотивната част, че ищецът не е поискал удължаване на срока за изпълнение на указанията на съда.
Същият в срока за отстраняване на констатираните нередовности е депозирал молба /л. 30 от
делото на РС/, с която е отправил искане до съда да бъде изискано по служебен път удостоверение
за наследници на лицето Ш. М. Х. и справка за тяхната адресна регистрация, а в условията на
евентуалност е помолил да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди с такова удостоверение за наследници и да извърши справка за техните актуални адреси с
цел установяване на пасивната процесуална легитимация в процеса. От съдържанието на
депозираната от ищеца молба от 05.12.2022 г. се установява, че същата има характер на такава за
продължаване на срока по чл. 63 от ГПК. Очевидно у ищеца се е формирала неясна представа дали
поисканото от него съдебно удостоверение е издадено, доколкото с молбата си от 05.12.2022
година, същият е отправил отново искане до съда, с което да изпълни дадените му указания. В
случая ищецът не е бездействал, а е проявил активно поведение, чрез подаване на цитираната
молба от 05.12.2022 година.
В допълнение следва да се посочи, че първоинстанционния съд е дал непълни указания на
ищеца. В разпореждането, с което исковата му молба е оставена без движение е разпоредно да се
издаде поисканото от ищеца съдебно удостоверение, като не е указал на същия да представи
документ за внесена по сметка на Районен съд - Исперих дължимата се държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, съгласно чл. 23, т. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че първостепенния съд е постановил
3
определение за връщане на исковата молба, което следва да бъде отменено, доколкото ищцовото
дружество е било в невъзможност да организира своевременно защитата си.Въззивният съд следва
да даде задължителните указания на Pайонен съд - Исперих, като същият следва да се произнесе
по молбата за продължаване на срока, да укаже на ищеца да представи доказателства за внесена по
сметка на Районен съд – Исперих държавна такса в размер на 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение, да уведоми същия за издаденото съдебното удостоверение, както и при
необходимост да връчи същото на ищеца на указания в исковата молба съдебен адрес – гр. София,
ул. „А.“ № 38, ет. 1.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 458/21.12.2022 г., постановено по гр. д. № 661/2022 г. на Районен
съд – Исперих, с което е върната исковата молба с вх. № 3629/16.11.2022 г. на ищеца „Уникредит
Булбанк“ АД и е прекратил производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Исперих за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадената от „Уникредит Булбанк“ АД искова молба, при съобразяване с мотивната
част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4