Р
Е Ш Е Н И Е № 261022 / 29.9.2021г.
гр.
П., 29.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Гражданско отделение, II състав, в открито
заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА КИРИЛОВА
При секретаря Даниела Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5965
по описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П." АД срещу Община П. за признаване за
установено съществуването на изискуемо вземане в размер на 658,49 лева – главница, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище,
находящ се в град П., ул. „***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 29.09.2020 г., до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 65,57 лева законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 5239/2020 г. по описа на Районен съд П..
Ищецът
твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за
битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия
ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, възлизаща на заявената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
Ответникът е
депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че процесният имот е общинско жилище където е настанено трето лице – Й.К.С.,
като след смъртта й на 21.07.2008 г. жилището се обитавало от нейния син Б.С.Б.,
който бил задължено лице. Поддържа се, че ищцовото дружество е нарушило общите
условия за продажба на ТЕ, конкретно – правилата относно уведомяването на
потребителя за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди, като
от исковата молба не става ясно по какъв начин са начислени задълженията. Иска
се привличането на Б.С.Б. като трето лице-помагач и се претендират разноски.
В срока по
чл. 133 ГПК Община П. е насочила срещу Б.С.Б. обратен иск с твърденията, че в
процесния имот, съставляващ общинско жилище, е била настанена майката на
ответника по обратния иск. Уточнява се, че след нейната смърт през 2008 г.
жилището се използва именно от Б.Б., партидата е открита на негово име и като
наемател той е задължено лице за запла-щане на консумативните разноски, в т.ч.
и за топлинна енергия. С изложените моти-ви се иска осъждането на Б.Б. за
сумите, за които е осъдена Общината.
В срока за
отговор третото лице-помагач и ответник по обратния иск Б.Б. не е депозирало
писмен отговор чрез назначения особен представител. В о.с.з. особеният
представител оспорва исковата молба и предявения обратен иск със съображения за
липса на доказателства, че третото лице реално обитава топлоснабдения имот,
като моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Районен съд П.
е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на
доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за
доставка на топлинна енергия, сключен с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за
вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача,
за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за
обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в
забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ)
като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от §
1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този
смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца
и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови
нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на
клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните
съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването
им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл.
34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и
на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си
на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца.
В настоящия
случай между страните не са спорни обстоятелствата, че процесният имот
представлява общинска собственост, предназначена за отдаване под наем за
жилищни нужди, като сочените обстоятелства се установяват и от ангажираните
писмени доказателства – акт № 10629/01.10.2015 г. за частна общинска
собственост, издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС, което дава основание на съда да приеме, че ответникът като собственик
на процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Не се
оспорват и елементите от правопораждащия фактически състав относно доставката
на топлинна енергия за процесния период, който факт е обявен за безспорен на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
По делото е
изслушано и прието заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството
на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът
на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата
ТЕ по компоненти (отопление 138,18 лв. и БГВ в размер на 432,50 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 4,32 лв. Вещото лице е
достигнало до извод, че за исковия период равностойността на предоставяните от
ищеца услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово
разпределение, след корекциите, съгласно изравнителните сметки (83,49 лв.)
възлиза на посочената в исковата молба стойност – 658,49 лв. Падежите на всяко
месечно задължение са определени, при съобразяване на клаузите на Общите
условия на дружеството. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
При така
установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до
извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 658,49 лева,
който извод съдът възприема изцяло.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е
доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена
възлиза на 658,49 лева.
При
основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 65,57 лева, определена от съда на основание
чл. 162 ГПК при съобразяване определения от БНБ основен лихвен процент за
периода, увеличен с 10 пункта, както и данните за помесечно начислените суми,
съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка и данните от приетата и
кредитирана съдебно-икономическа експертиза.
При тези данни предявените от „Топлофикация П.“ АД срещу Община П. главен
и акцесорен иск са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат
уважени в цялост.
По
предявения обратен иск.
При извод за
основателност на главните установителни искове, съдът следва да разгледа и осъдителните
обратни, насочени срещу третото лице. Същите са своевременно предявени, с
правно основание по чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът моли Б.С.Б. да бъде осъден да му заплати стойността
на топлинна енергия, както и законната лихва за забавата на месечните плащания,
с твърдения, че това задължение е поето от него по силата на съществуващо между
страните наемно правоотношение. В доказателствена тежест на ищеца по обратните
искове е да установи наличието на облигационно (наемно) отношение относно
процесния имот и период между него и третото лице ответник по обратните искове
въз основа на посочената в исковата молба по обратния иск настанителна заповед,
както и неговото съдържание.
По делото е
обявено за безспорно с доклада по делото, че процесното жилище е общинско,
предназначено за отдаване под наем. Спорно е обстоятелството дали ответникът по
обратния иск е наемател в жилището, съответно – дали е задължен да заплаща
консумативните разноски, в това число – за потребена топлинна енергия.
По правило
договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен
и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. По своето
предназначение жилищата, представляващи общинска собственост могат се отдават
за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди.
Видно от Заповед № 61/29.07.1991 г. на
ОНС, издадена по реда на чл. 7 и чл. 13 от Закона за наемите и Правилника за
приложението му, Й.К.С. и семейството й са настанени в процесния апартамент (находящ
се на ул. „****), като заповедта е връчена на Й.С. без възражения. Въз основа
на посочената заповед на 10.10.1995 г. между управителя на „Жилфонд“ и Й.С. е
сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, предмет на който
е процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. ****, ул. „****.
Договорът е подписан както от Й.С., така и от сина й – ответника Б. С. Б., в
качеството им на наематели /л. 31/ и е сключен като безсрочен.
Законът за наемните отношения, при
действието на който е издадена и настанителната заповед, предвижда следния за
възникване на правоотношението. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗНО /отм./, вр. чл.
10 и чл. 21, ал. 1 от ППЗНО, издаден на основание чл. 56 от ЗНО /отм./,
настаняването в жилищни помещения, предоставени за управление и стопанисване на
общинските народни съвети, се осъществява със заповед на началника на службата
за жилищно настаняване, след молба-декларация от нуждаещото се лице, а
съществените елементи от правоотношението са уредени от закона (арг. чл. 10
ЗНО). Наред с общото задължение на наемателя да заплаща разходите, свързани с
ползването на вещта (чл. 232, ал. 2 ЗЗД), неплащането на консумативните
разноски дори е специално основание за прекратяване на наемното правоотношение
(арг. чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗНО (ред., ДВ, бр.
21 от 1990 г.), като няма твърдения и данни заповедта за настаняване да
е била отменена или наемното правоотношение да е прекратено на общо основание
или на някое от специалните основания, визирани в чл. 36 ЗНО.
След отмяната на Закона за наемните
отношения през 1996 г. с § 14 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 44/21.05.1996 г.) важат
общите правила на наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД, т.е. след изтичане на
наемния срок или прекратяване на наемното отношение, ако използването на
наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът следва да се счита за продължен (чл. 236, ал. 1 ЗЗД), като в този
смисъл е и Решение № 365 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 939/2009 г.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, каквато е и настоящата хипотеза. Няма данни
настаняването да е прекъсвано или прекратявано като адресната регистрация на
ответника също е на посочения адрес, видно от справка в НБД „Население“ /л.47/.
Същевременно, видно и от представената от Топлофикация П. справка-извлечение,
която съдът цени като косвено доказателство, партидата е открита на името на Б.С.Б..
В чл. 2 от Договора за наем е уредено
задължение на наемателя за заплащане на разноските, свързани с ползването на
имота, вкл. стойността на топлинна енергия, следователно не е уговорено нещо
различно от диспозитивното правило на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Договорът
е сключен
като безсрочен и няма данни същият да е бил прекратен или в имота да е било
настанено друго лице.
Предвид
установените фактически и правни съображения съдът намира, че в процесния
период Община П. и Б.Б. са били обвързани от наемно правоотношение, по силата
на което за него е възникнало задължението да заплаща разноските, свързани с
имота, в т.ч. за потребена топлинна енергия по арг. от чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл.
2 от Договора. Ето защо в тежест на Б.Б. като наемател е било да заплати
режийните разноски, свързани с ползването на имота. При неизпълнение на това
задължение, същият е изпаднал в забава, поради което следва да заплати и
дължимата мораторна лихва, поради което предявените обратни искове следва да се
уважат изцяло.
Неоснователно
е единствено искането на Община П. за присъждане на законна лихва върху
главницата спрямо ответника по обратния иск, считано от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу нея. Това е така, защото
същата представлява последица от поставянето на длъжника в забава, а това
Община П. е сторила с депозиране на обратния иск – 15.12.2020 г., от който
момент следва да се присъди същата.
Обратният
иск има за предмет притезание на привличащата срещу подпомагащата страна,
основано на разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно
задължение, като по своята процесуална характеристика, предявяването на обратен
иск по реда на чл. 219, ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване
на искове при условията на положителна евентуалност. Уважаването на главния иск
е предпоставка за уважаването на евентуалния (макар и той да почива на друго
основание, различно от това на главния), като специфичното при обратния иск е
създаването на условно изпълнително основание – правото на изпълнение по този
иск се поражда едва след като главното задължение е погасено, т. е. след като
привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор, поради което следва да се
уважи при условие, че Община П. удовлетвори кредитора „Топлофикация П.“ АД.
По разноските:
Ищецът е
претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1
такива следва да му бъдат присъдени, съобразно уважената част на исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 125,00 лева, като е
претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищеца се
дължат съразмерно разноски в размер на 225,00 лева.
Съгласно т.
12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на
ищеца се дължат 75 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид
приетия за основателен обратен иск, Община П. също има право на разноски по
предявения обратен иск. Такива са доказани в размер на 200 лева за заплатена
държавна такса и възнаграждение за особен представител. Претендирано е и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът като съобрази, че не е посочено за какво се отнася заявеното
юрисконсултско възнаграждение при извършена защита по предявени срещу и от
Община П. искове, то следва да бъде поделено по 100 лева за всяка една група
искове. Ето защо в полза на Община П. следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за уважените обратни искове, като й бъдат
присъдени разноски общо в размер на 300 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
срещу ОБЩИНА П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че в полза на „Топлофикация П.“ АД съществува изискуемо вземане срещу
Община П. в размер на 658,49 лева –
главница, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ул. „***,
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 29.09.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сума в размер
на 65,57 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
15.01.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 5239/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на
основание чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, Б.С.Б., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, представляван от особен представител адв. В.А.Г.,***, ЕИК
*********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А сума в размер на 658,49 лева – главница, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ул. „***, за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба по обратния
иск – 15.12.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 65,57 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019
г., дължими съгласно Договор за наем на общинско жилище, след като
Община П. изпълни задължението си да заплати на „Топлофикация-П.“ АД
установените като дължими с настоящото решение суми в пълен размер.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П.,
ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 225,00
лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 75,00
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3, вл. ал. 8 ГПК Б.С.Б., ЕГН ********** ***,
ЕИК ********* сума в размер на 300,00
лева разноски пред Районен съд П. в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на Б.С.Б. ***.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач на осн. чл. 7, ал.
2 ГПК.
СЪДИЯ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
В.А.