№ 37724
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110139252 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. Т. срещу ЮЛ,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е
допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
Страните с исковата молба и с отговора на исковата молба са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
По отношение на искането на ответника на основание чл. 213 от ГПК за
обединяване на настоящото производство и производството по гр. д. №
17348/2025 г. по описа на СРС, съдът намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение. От служебно извършена справка се установи, че
производството по гр. д. № 17348/2025 г. се отнася за друг договор за кредит,
поради което не следва да се съединяват делата.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 13:45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213
1
от ГПК за присъединяване към настоящото производство гр. д. № 17348/2025
г. по описа на СРС.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от П. С. Т.
срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на
потребителски кредит № 991247 от 29.12.2023 г. В условията на евентуалност
е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от П. С. Т. срещу
ЮЛ за прогласяване нищожността на клаузата за фиксиран лихвен процент по
заема по договор за предоставяне на потребителски кредит № 991247 от
29.12.2023 г., и за заплащане на неустойка от договор за предоставяне на
потребителски кредит № 991247 от 29.12.2023 г., като противоречащи закона,
накърняващи добрите нрави.
Ищецът твърди, че на от 29.12.2023 г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за потребителски кредит № 991247, по силата на който му е бил
предоставен кредит в размер на 1800 лв. Посочва, че ГПР бил в размер на
56.42%, лихвен процент 44.5 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора ищецът се
задължил да предостави обезпечение – поръчителство на физическо лице,
като за неизпълнение на това задължение се предвиждала неустойка
предвидена в чл. 11 в размер на 809.95 лв. Договорът бил нищожен поради
противоречие на императивни норми на закона. Посочва, че договорът не бил
съставен по ясен и неразбираем начин. Излага аргументи за нарушение на чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство
не е включен към ГПР. Неустойката представлявала скрита възнаградителна
лихва и излизала извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функция. Навежда доводи за нищожност на клаузата за неустойка поради
накърняване на добрите нрави, тъй като с изискването на чл. 11 от него за
заплащане на същата, се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 33, ал.1 от ЗПК.
Дължимата сума по него не е включена в ГПР. Нищожна поради противоречие
с добрите нрави била и клаузата регламентираща размера на договорната
възнаградителна лихва. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете, като неоснователни и недопустими. Твърди,
че ищецът нямал правен интерес от предявения иск. Посочва, че нищожността
на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор,
доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че клаузата за
неустойка не е от съществените клаузи на договора и не би могла да доведе до
нищожност на същия. Твърди, че договорът е действителен, като отговаря на
всички изисквания на ЗПК. Сочи, че същият е сключен по подадено писмено
искане от ищеца, като същият е разполагал с информация за параметрите на
договора. Счита, че ГПР е посочен коректно, като в договора ясно е посочен
2
неговия размер и начин на формиране. Твърди, че неустойката не е следвало
да бъде включвана към ГПР, доколкото същата възникнала след сключването
на договора. Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите
нрави. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е действителна, като
същата представлява санкция за неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя. Кредитополучателят бил разполагал с 14 дни да се откаже
от сключения договор. В допълнение на това в договора било уговорено, че в
момента в който потребителят осигури обезпечение, неустойката преставала
да се начислява. Твърди, че с оглед обстоятелството, че между страните са
били сключени множество договори за кредит в случая клаузите по договора
били индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и 3 е да докаже сключването на договор за предоставяне на
потребителски кредит № 991247 от 29.12.2023 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, , както и че същият е нищожен на сочените основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
т.ч. че договорът е действителен, включително договорен индивидуално.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит № 991247 от 29.12.2023 г. за сумата от 1800 лв. с посочената в исковата
молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите по процесния договор, както и че ищецът има
възможност да представи доказателства, от които да е видно, че тези клаузи са
индивидуално договорени, за което обстоятелство ответникът не сочи
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4