МОТИВИ

по присъда № 110/09.10.2019 г. по НОХД № 150/2019 г. по описа на ИРС, І състав

 

Ихтиманска районна прокуратура (ИРП) е повдигнала обвинение срещу Б.Т.И. ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, безработен за това, че  на ...2018 г. около ... ч., в с.Ч..., общ.Ихтиман, на път SFO ...км. и на ТП ...км. противозаконно е пречел на органи на властта – полицейските служителите в РУ- гр.Ихтиман – А.А.В.-младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция” на РУ Ихтиман при ОД МВР София и А.О.С. - старши полицай в група „Охранителна полиция” на РУ Ихтиман при ОД МВР София да изпълнят задълженията си съгласно МВР, като не е изпълнил разпореждане да спре при ясно подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР, държал са е агресивно, не е изпълнявал подадените разпореждания да си представи документите за самоличност и при опит да бъде задържан същият се е съпротивлявал, ръкомахал с ръце, дърпал е служителите за униформите, опитвайки се да избяга и да осуети проверка, произтичащи от ЗМВР и ЗДвП, както следва:

Съгласно чл.64, ал.3 от ЗМВР: „При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон.”

Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.”

Съгласно чл.165, ал.2 от ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби:

- т.1 имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелство за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз” - престъпление по чл.270 ал.1 от НК,

както и за това, че на ...2018 г. около ... ч. в с.Ч..., на път SFO 1320 3,000 км. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № С 2411 РМ, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 18-0338-000041/09.02.2018г. по описа на РУ – Самоков, влязло в законна сила на 20.02.2018г. за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление - престъпление по чл.343“в“ ал.2 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на ИРП поддържа обвинението. Счита, че съдът следва да се произнесе с осъдителна присъда, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, като предлага на съда за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК- една година и половина, което да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият Б.И. не се признава за виновен и отрича да е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

Защитникът му – адв. П.М., пледира за оправдателна присъда. Твърди, че по отношение на обвинението за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК не е доказано по несъмнен начин, че И. е управлявал лекия автомобил. Акцентира върху противоречията в показанията на полицейските служители. . Сочи, че са налице съществени пороци на протоколът за разпознаване на лица.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство 231/2018 г. на РУ-МВР-Ихтиман поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Около 2,40 часа на ...2018 г. свидетелите А.В. и А.С., които са служители при РУ Ихтиман, се намирали в с.Ч..., на път SFO 1320 - 3,000 км., където извършвали проверка на преминаващи автомобили. Двамата забелязали движещ се лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с per. № С 2411 РМ с  посока на движението от град Ихтиман към село Полянци. Св. С. подал сигнал със Стоп-палка на водача на МПС да спре. Водачът не се подчинил на подадения сигнал, като продължил движението си в посока с. Полянци. Подминавайки полицейския служител, водачът на МПС увеличил скоростта на движение. Свидетелите В. и С. се качили на служебния автомобил и  последвали водача на МПС.  В района на 26+500 км на третокласния път 822 автомобилът „Опел Астра“ аварирал, като полицейската кола го застигнала и спряла непосредствено зад него. След спирането на автомобила, от него слезли две лица - водач и пътник. С. и В.  също слезли от патрулната кола  като след като поискали документите за проверка, водачът и пътникът от МПС започнали да се държат агресивно, като ръкомахали, бутали и дърпали полицаите. След като пътникът в автомобила се държал изключително грубо полицейските служители се насочили към задържането му, опитвайки се да му поставят белезници . В този момент водачът на автомобила седнал на шофьорското място, успял да запали колата и се насочил в посока гр. Самоков.

Свидетелите В. и С. докладвали незабавно на ОДЧ в РУ Ихтиман и подали регистрационния номер на МПС с цел да бъдат уведомени полицейските служители от РУ С.за установяване на автомобила и задържане на водача му. В. и С. отвели пътника в автомобила, когото задържали, в РУ Ихтиман, където установили самоличността му – св. П.Т.И., живущ ***. Пред полицаите  П.И. заявил, че водач на автомобила бил брат му Б.Т.И., живущ на същия адрес. В. и С. извършили справка в системата АИС БДС, от която се уверили, че в действителност избягалият водач е подсъдимия Б.И..

След извършената в хода на разследването справка в базата данни на МВР се оказало, че обвиняемият Б.Т.И. е неправоспособен - същият не притежавал свидетелство за управление на МПС, а спрямо него имало издадено Наказателно постановление № 18-0338-000041/09.02.2018г. на Началник група при РУ Самоков, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. Същото било връчено на И. на 12.02.2018г. и влязло в сила на 20.02.2018г.

След установяване на подс. Б.И. на 18.10.2018г. свидетелят А.А.В. му съставил АУАН № 0747787 за това, че на ...2018 г. е управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с per. номер С 2411 РМ на път SFO 1320 - 3,000 км. без съответно свидетелство за управление на МПС.

Горната фактическа обстановка бе установена от показанията на св. А.В.  и А.С., които са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 0747787/18-10.2018 г., Наказателно постановление № 18-0338-000041/09.02.2018г. на Началник група при РУ С., справка за нарушител от региона.

Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители, доколкото същите не са пряко заинтересувани от изхода на делото и последователно, с оглед на личните си възприятия, възпроизвеждат случилото се. Наличните противоречия в техните показания относно мястото на спиране на полицейския автомобил и последователността на слизането на пътника и водача не са съществени, така че да внесат съмнения в достоверността на събраните гласни доказателства, като съдът отдава разминаванията в твърденията на свидетелите на изтеклия продължителен период от време и на обстоятелството, че случилото се е протекло бързо и неочаквано за самите полицейски служители.

Съдът приема за напълно недостоверни показанията на непълнолетния свидетел А.И., като приема, че лицето изобщо не е присъствало на мястото на инцидента, доколкото то не е видяно от свидетелите В. и С.. Освен това свидетелят е племенник на подсъдимия и син на св. П.И., поради което и съдът приема, че твърденията му целят единствено да подкрепят защитната версия на Б.И..

В този смисъл и съдът не дава вяра на обясненията на подс. Б.И.. Този доказателствен източник има двояка природа - освен доказателствено средство, е и средство за защита. В настоящия случай обаче твърденията на подс. И. не представляват източник на факти, които да са от значение за разкриване на обективната истина по делото, а единствено и само изграждат на защитната му версия. Твърденията му, че през цялото време е спял в колата са напълно опровергани от показанията на полицейските служители, според които именно подс. И. е управлявал автомобила в с. Ч..., участвал е в разправията с тях, след което е избягал от местопроизшествието с л.а. „Опел Астра“.

Съдът не би могъл да кредитира и показанията на св. П.И., който е брат на подсъдимия и е очевидно заинтересуван от това Б.И. да избегне реализирането на наказателна отговорност. Освен това самият П.И. активно е участвал в разправията с полицейските служители, като се е опитвал на място да им попречи да изпълнят служебните си задължения. Това обстоятелство е допълнителен аргумент за съда в преценката му относно достоверността на показанията му. Абсолютно голословни са твърденията му за това че е бил „застрелян“ със стоп-патрон, доколкото по делото не е установено полицейските служители да са използвали зачислените им оръжия.

Съдът намира, че следва да изключи от доказателствената съвкупност протоколите за разпознаване на лица, осъществени от полицейските служители спрямо подс. И.. В случая видно от показанията на самите полицаи още при задържането на св. П.И. те са извършили справка в информационната система на МВР и са  установили самоличността на подс. Б.И., който е избягал от местопроизшествието. Съгласно чл. 169 НПК разпознаване се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети. В случая още към ...2018 г. идентичността на подсъдимия е била потвърдена от неговия брат и в нея са се уверили полицейските служители извършвайки справка в системата АИС БДС, поради което и последващото разпознаване е било безпредметно.

От заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие съдебно-графическа експертиза бе установено, че подписът в разписката за получаване на Наказателно постановление № 18-0338-000041/09.02.2018г. е положен именно от подс. Б.И..

Подсъдимият Б.Т.И. ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, безработен.

Съобразно справката за съдимост Б.И. е многократно осъждан, а съгласно справката му за криминална проявеност е регистриран за извършени престъпления от общ характер и е част от криминалния контингент на гр. Самоков.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът приема, че несъмнено бе установено, че подс. Б.И. е извършил престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК

Авторството на И. е установено от преки доказателства – показанията на полицейските служители В. и С., според които именно той е управлявал автомобила към момента на преминаването му през с. Ч..., а впоследствие и е потеглил с него, избягвайки от полицейската проверка.

От обективна страна, безспорно е установено, че подсъдимият към ...2018 г. не е бил правоспособен водач, тъй като не е притежавал свидетелство за управление на МПС, бил е наказван няколкократно по административен ред за това, че управлява МПС без са притежава подобно свидетелство, като и по-малко от една година от последното наказание, наложено му с Наказателно постановление № 18-0338-000041/09.02.2018г. на  РУ Самоков, , влязло в сила на 20.02.2018г., отново е управлявал лек автомобил.

В случая няма никакво значение дали представеното в хода на досъдебното производство наказателно постановление е идентично с изискания в хода на съдебното следствие оригинал на същото, след като от заключението на съдебно-графическата експертиза бе установено, че И. лично се е подписал на оригинала з неговото получаване на 12.02.2018 г., не го е обжалвал и административното наказание е влязло в сила.

От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл – Б.И. е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението (знаел е, че е необходимо да притежава свидетелство за управление, за да управлява лек автомобил и че не притежава такова, като е знаел и, че е наказван по административен ред за същото нарушение), но въпреки това е управлявал лек автомобил, т.е. предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Затова и съдът прие, че е несъмнено установено, че Б.И. е извършил престъплението по чл. 343в, ар. 2 НК, за което му е било повдигнато обвинение.

Не е така обаче по отношение на деянието, което е квалифицирано от прокуратурата като престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.

В обвинителния акт държавното обвинение твърди, че И. противозаконно е пречел на органи на властта – полицейските служителите в РУ- гр.Ихтиман –да изпълнят задълженията си съгласно МВР, като не е изпълнил разпореждане да спре при ясно подаден сигнал със стоп палка по образец на МВР, държал са е агресивно, не е изпълнявал подадените разпореждания да си представи документите за самоличност и при опит да бъде задържан, същият се е съпротивлявал, ръкомахал с ръце, дърпал е служителите за униформите, опитвайки се да избяга и да осуети проверка, произтичащи от ЗМВР и ЗДвП,

Изпълнителното деяние по чл. 270, ал. 1 НК се осъществява чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законовите норми обективно затруднява, възпрепятства органите на власт при осъществяване на служебните им задължения.

Приетата за установена от съда фактическа обстановка довежда до извода, че подс. Б.И. с действията се е опитал да избегне установяването на извършеното от него престъпление чл. 343в, ал. 2 НК и оттам - задържането си. Съгласно трайно установената съдебна практика /напр. Решение № 220 от 23.11.2018 г. по н. д. № 691/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро н.о./ не може да се изисква от заловения на местопрестъплението извършител на престъпление да съдейства на органите на властта да го задържат. Следва да се има предвид, че съпротивата при задържане обаче сама по себе си не е противозаконна и не следва да се квалифицира като „противозаконно пречене” на органа на властта. В случая описаните от държавното обвинение фактически действия – неспиране на ясно подаден сигнал със стоп палка, агресивно държане, неизпълнение на разпореждането за представяне на документи за самоличност, ръкомахане, дърпане и прочие, са все действия които обективно целят да пречат на извършваната проверка на водача, но се са в състояние да попречат на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. За съда е несъмнено, че законодателят свързва „противозаконното пречене на орган на властта” по чл. 270 НК с по-висока обществена опасност в сравнение с отказа за изпълнение на нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4  ЗДвП.

Единственото действие, с което подс. И. е обективно е попречил на органите на властта да изпълнят служебните си задължения, е напускането на мястото на проверката с управлявания от него лек автомобил „Опел Астра“. За това действие на подсъдимия И. обаче няма фактическо обвинение от страна на прокуратурата, поради което и съдът не би могъл да се произнесе по отношение на съставомерността на деянито.

 Затова и настоящият състав счита, че подсъдимият не е осъществил признаците на състава по чл. 270 ал.1 НК и следва да бъде оправдан по това обвинение.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

При определянето на вида и размера на наказанието спрямо подсъдимия съдът съобрази степента на обществената опасност на извършеното деяние и обществената опасност на самия извършител.

Извършеното от страна на подсъдимия И. деяние само по себе си не е с висока степен на обществена опасност – с него не са настъпили други общественоопасни последици освен формалното нарушаване на законовата забрана на съответното лице за управлява автомобил, след като е наказван за управление на МПС без свидетелство за управление. От друга страна обаче, видно от приложените справка за съдимост и справка за криминална проявеност И. е многократно осъждан, включително и за извършване на същото престъпление - управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за това  нарушение. Също така, следва да се отчете и установеното от приложената справка относно налагани административни наказания за нарушения на Закона за движение по пътищата, че И. многократно е извършвал административни нарушения на правилата за движение по пътищата, въпреки че никога не му е било издавано свидетелство за управление на МПС. От тези обстоятелства може да се направи извод, че Б.И. не се съобразява с установените норми за поведение, като е действал с ясното съзнание, че върши престъпление като управлява МПС. Очевидно налаганите му с предишните осъждания наказания не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. При определяне на размера на наказанието съдът отчита и цялостното поведение на Б. Илев, което макар и да е несъставомерно по повдигнатото обвинение по чл. 270, ал. 1 НК, поведението му при проверката, води съда до извода, че подсъдимият е с висока степен на обществена опасност и трайно установена нагласа за несъобразяване с установения в страната правов ред

Съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК предвижда наказание лишаване от свобода една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

Щом като досега налаганите наказания не са постигнали целите на наказателната репресия, визирани в чл. 36 НК, то съдът намери, че следва наложи на подс. Б.И. лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. По отношение на размера на кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът съобрази обстоятелството, че И. е в трудоспособна възраст и макар и да няма данни за реализирани доходи, е в състояние да заплати така наложеното му наказание.

Макар и да не се събраха смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият състав прие, че този размер на наказанието би бил справедлив за извършеното от страна на И. престъпление, а и би постигнал целите на наказанието и най-вече за постигането на неговия предупредително-възпиращ ефект.

Съдът намери, че не са налице предпоставките на чл. 66 НК, тъй като И. е многократно осъждан,  поради което и съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, първоначалният режим изтърпяване на наложеното наказание следва да е общ.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед постановеното признаване на подсъдимия Б.И. за виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК му възложи разноските по делото, сторени в хода на съдебното производство в размер на 76,66 лв. /седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/,

 

  Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: