Решение по дело №507/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова
Дело: 20237200700507
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 507

 

гр. Русе, 22.01.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 21 декември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА          като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело 507 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.М.М. против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000527/28.08.2023 г. на Началник  група към ОД на МВР – Русе, Сектор ПП Русе, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на М. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и.

Ответникът – Началник  група към ОД на МВР – Русе, Сектор ПП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й., взема становище за неоснователност на жалбата.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 03.07.2023 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена на 14.07.2023г., поради което жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ 23-1085-000527/28.08.2023г., спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 26.08.2023г. в 02,35ч., в гр.Русе, М.М.М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 ARNJ 0003, който отчел положителен резултат-наличие на кокаин. В заповедта е направено позоваване на АУАН №GА964198/26.08.2023г./л.5 от преписката/, съставен срещу жалбоподателя за управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

За това деяние е образувано досъдебно производство №308/2023г. по описа на ОДМВР Русе /пр.№4936/23г. на РРП/.

С подадената жалба  се оспорват фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ; твърди се, че жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, тъй като ПАМ е приложена преди изготвяне на резултатите от кръвните проби и в този смисъл не е завършена разписаната в Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози процедура по установяване употребата на наркотични вещества.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от закона. Цитираната норма разписва временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В тази връзка е представена Заповед № 3170/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Русе, допълнена със заповед рег.№336з-225/17.01.2023г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и началниците на група  в сектор Пътна полиция Русе, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и  Заповед рег. №8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началник  група  в сектор Пътна полиция Русе.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство от водач след употреба на наркотични вещества. Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в административната преписка писмени доказателства, които сочат на наличие на едно от алтернативно посочените в закона основания - употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Поради изложеното, материалният закон е приложен правилно.

Неоснователни са наведените в жалбата твърденията. Твърди се, че след като жалбоподателят е изразил несъгласие с резултатите от теста и е дал кръвна проба, резултатите от която не са изготвени, не може да се направи извод за доказаността на употребата на наркотични вещества, следователно не са били налице материалните предпоставки за прилагане на ПАМ. Съдът намира възражението за неоснователно. За установяване на съставомерния резултат по чл.171, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДвП – управление на МПС след употреба на на наркотични вещества или техни аналози законът предвижда два начина – 1.медицинско и химикотехнологично лабораторно изследване или 2. тест, като са в условията на алтернативност, а както беше посочено по-горе, при единият от тях е обективиран положителен резултат. Изчакването на резултатите от лабораторното изследване би довело да необосновано във времето закъснение при прилагане на ПАМ /в случай на втора положителна проба/. Целта на принудителната мярка е веднага след установяване на употреба на наркотични вещества да се отнеме възможността на водача да управлява МПС, за да се избегне евентуален вредоносен резултат при управление.  Тази цел не би могла да бъде постигната, ако ПАМ не се приложи веднага след установяване на употреба на наркотици.

Предвид изложеното, оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.М.М. против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1085-000527/28.08.2023 г. на Началник  група към ОД на МВР – Русе, Сектор ПП Русе, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на М. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН**********,*** да заплати на ОД на МВР Русе сумата от 100.00лв. /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Съдия: