О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260146
гр. Бургас, 16.09.2020 г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Първо гражданско и търговско
отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Диляна Йорданова
като
разгледа търговско дело № 33 по описа на БОС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е висящо пред БОС след изпращането
му от БРС по подсъдност с влязло в сила определение №8961 от 30.11.2018г. по
гр.д.№5786/2018г. на БРС.
Образувано е по искова
молба от А.Р.М., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., притежаващ
паспорт №73 1534204, издаден на 06.11.2013г. от ФМС 50001, валиден до
06.11.2023г., чрез адв. П.Ч. ***, съдебен адрес ***, офис 7, против Цам Балкан Инвест ООД, ЕИК201083093, със
седалище гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.65, вх.А, ет.2, ап.4, представлявано от
Андрей Ромилов Ангелов, уточнена с молба от 28.08.2018г. и 26.10.2018г.,
29.11.2018г. по делото, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
105 110 лева, предоставена допълнителна парична вноска на 03.11.2010г. на
основание решение на общото събрание на съдружниците на Цам Балкан Инвест ООД от
28.10.2010г. и сключен между страните договор за заем от 28.10.2010г., както и
сумата от 33 631 лева-сборно обезщетение за забава за сборен период
01.08.2015г.- 01.08.2018г., съединени при условията на евентуалност с
осъдителни искове за сумата от 69 110 лева, представляваща невърната
допълнителна парична вноска, предоставена на 03.11.2010г. на основание решение
на общото събрание на съдружниците на Цам Балкан Инвест ООД от 28.10.2010г. и
сключен между страните договор за заем от 28.10.2010г., сумата от 36 000
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за заем, както и сумата
от 46 939,51лева, представляваща обезщетение за забава за периода
04.11.2013г.- 16.07.2018г.
Ищецът твърди, че притежава
288 009 дяла по 1 лев всеки, представляващи 90 процента от капитала на Цам
Балкан Инвест ООД. Поддържа, че е предоставил на ответното дружество парични
суми, като част от тях са изплатени на основание решение на общото събрание на
съдружниците, проведено на 28.10.2010г. и обективирано в протокол от същата
дата. Посочва, че по силата на посоченото решение е задължен да предостави и
внесе допълнителна парична вноска в размер на 120 000лева поради временна
необходимост от парични средства. Внесената
парична вноска е следвало да бъде възстановена на съдружника в срок до 3
г. от предоставянето й, като дружеството се е задължило да заплати на ищеца и
възнаградителна лихва в размер на 10 процента годишно. В тази връзка се
позовава на сключен между страните договор за заем на основание чл.134 от ТЗ.
Излага, че в изпълнение на решението на общото събрание и на договора за заем е
изплатил по банков път сумата от 120 000 лева, като съгласно взетото
решение от ОС и чл. 4 от заемния договор е предвидена лихва в размер на 10
процента годишно, поради което ответникът му дължи сумата от 36 000 лева
възнаградителна лихва за тригодишен срок. Излага доводи, че възнаградителната
лихва представлява цена на ползваната парична услуга и се погасява с общата
давност по 110 от ЗЗД. Заявява, че падежът за връщане на заетата сума е в срок
от три години съгласно решението на ОС и чл.5 от договора за заем, поради което
допълнителната парична вноска и както и възнаградителната лихва е следвало да
бъдат заплатени до 03.11.2013г. Твърди, че ответникът е извършвал частични
погашения на 19.02.2016г. в размер на 4890лв. и на 29.07.2016г. –
46 000лв., поради което дължи сборно обезщетение за забава в общ размер на
46 939,51лв. върху главницата за периода 04.11.2013г.-16.07.2018г., от които
27 989,30лв. върху главница от 120 000лв. за период
04.11.2013г.-19.02.2016г., 5158,27лв. върху главница от 115 110лв. за
период 20.02.2016г.-29.07.2016г. и 13 791,94лв. върху главница от
69 110лв. за период 30.07.2016г.-16.07.2018г. Обосновава правния си интерес от предявените
евентуални искове с образувано Тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК по
отношение на поредността на погасяване на вземанията при извършено частично
плащане. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
От районния съд пред изпращането на делото по
подсъдност е извършена едностранна размяна на книжа, като в законоустановения преклузивет
срок е постъпил писмен отговор от ответника, който изразява становище за
нередовност на исковата молба по иска за изтекло обезщетение за забава. По
същество оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че
от ищеца са заявени на практика две самостоятелни правни основания - взето решение на ОС за внасяне на
допълнителни парични вноски и договор за заем, като е недопустимо да се
претендира заплащане на процесните суми едновременно на посочените две
основания, които са взаимно изключващи се. Възразява, че задължението за
внасяне на допълнителна парична вноска е погасено чрез новиране и постигнато
съгласие за сключване на договор за заем. Оспорва договора за заем като нищожен
и сключен в противоречие на закона, евентуално поради заобикаляне на закона,
липса на основание и противоречие с добрите нрави, включително клаузите за
лихви и неустойки, както и поради неговата привидност. Според ответника е нарушена императивната
разпоредба на чл.134 от ТЗ, въвеждаща изискване за определяне и внасяне на
допълнителна парична вноска от всички съдружници, съразмерно на дяловете на
капитала, освен ако не е предвидено друго. Предвид това намира, че не съществува
валидно правно основание за връщане на претендираните суми. Оспорва твърденията
за постигната уговорка за заплащане на възнаградителна лихва. Възразява, че
вземанията за договорната лихва са погасени по давност, като следва да намери
приложение кратката тригодишна давност. Оспорва, че с извършеното плащане е
погасена договорната лихва, както и, че остатъчният размер от главницата
възлиза на 69110лв. Оспорва предявения иск за сборно обезщетение за забава
върху главницата по основание и размер. Прави възражение за прихващане със
сумата от 1 19966,44лева, представляваща общо парично задължение на ищеца А.М.
към ответника Цам
Балкан Инвест ООД за връщане, отчитане, предаване на получени от него от името
и за сметка на дружеството парични средства. Твърди, че ищецът е получил лично
и чрез трето лице Евгений Матусевич парични средства-собственост на ответното
дружество, които не е отчел и предал и с които суми неоснователно се е
обогатил. Посочва, че ищецът и Евгени Матусевич са били упълномощени с пълномощни
от 02.08.2013г. с нотариална заверка на подписите, които са били оттеглени на
07.06.2018г. Въз основа на тези пълномощни ищецът е получавал вноски от
продажна цена на имоти-собственост на дружеството на обща стойност, надвишаваща
400 000 лв. по подписани предварителни договори, като разполага с разписки
на обща стойност 119966,44 лв., както следва: 8804,65лв. по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012г. за ап. 216 в
комплекс „Мохито клуб“, сумата от 9279,43лв. съгласно споразумение за
резервация на ап. Паола от 03.04.2013г. и предварителен договор за
покупко-продажба на същия имот от 03.04.2013г., сумата от 7957,49лв. съгласно
споразумение за резервация на ап. 343 и 344
от 14.11.2012г. и предварителен договор за неговата покупко-продажба,
3911,66лв. съгласно споразумение за резервация на ап. 321 от 07.02.2013г.,
3911,66лв. съгласно споразумение за резервация на ап. 144 от 07.03.2013г.,
1536,23лв. съгласно разписка за плащане от 02.02.2015г., 1603,02 евро съгласно разписка
за плащане от 12.02.2015г., 1014,79 евро съгласно разписка за плащане от
27.02.2015г., 725,78 евро съгласно разписка за плащане от 13.03.2015г.,
1528,14лв. съгласно разписка за плащане от 17.03.2015г., 3500 евро съгласно
разписка за плащане от 02.09.2013г., 7270евро съгласно разписка за плащане от
25.11.2015г. по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –
ап.346 от 24.07.2014г., 15793,33лв. съгласно разписка за плащане от
05.10.2013г. по предварителен договор за покупко-продажба на ап. 346 от
24.07.2014г., 5358,97лв. съгласно разписки за плащане от 31.08.2016г. и 02.09.2016г. и по предварителен договор за
покупко-продажба на ап. 324 от 30.05.2015г., 19225,81лв. съгласно споразумение
за резервация на апартамент Франческа от 13.05.2013г., разписка за плащане от
23.05.2013г. и предварителен договор за покупко-продажба на апаратамент
Франческа от 13.05.2013г., както и сумата от 12 126,15лв. съгласно разписки за плащане от 11.08.2016г.,
15.09.2016г., 28.12.2016г. и предварителен договор за покупко-продажба на ап.
243 от 17.08.2015г. Ответникът излага,
че до този момент ищецът не е предал сумите на ответното
дружество-упълномощител. В случай, че ищецът възрази, че не е уведомен за
оттеглянето на пълномощните, заявява, че с писмения отговор на основание чл.38,
ал.2 вр. чл.41 от ЗЗД оттегля и прекратява пълномощията на пълномощника А.М.. Оспорва
истинността на осн. чл. 193 от ГПК на представените с исковата молба 5 броя
извлечения от лихвен калкулатор. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С отговора на исковата
молба е предявен насрещен иск за сумата от 5000 лева, предявена като частично
вземане от вземането в общ размер на 1
19966,44лева-предмет на предявеното възражение за прихващане.
Постъпил е допълнителна искова молба, в срока по чл. 367,
ал.1 от ГПК, в който ищецът поддържа първоначалната искова молба, с направените
последващи уточнения, като излага становище за нейната редовност и допустимост
на производството. По същество оспорва възражението на ответника за погасяване
на задължението поради неговото новиране, както и за нищожност на договора за
заем. Според ищеца давността е била прекъсната на 19.02.20016г. на основание
чл. 116 б“а“ от ЗЗД с признаване на вземането от длъжника и извършеното плащане.
Счита, че по отношение на поредността за погасяване следва да се приложи ТР
№3/2017г. на ОСГТК на ВКС и с плащането е погасена договорната лихва, намалена
със сумата от 4890лв. на 19.02.2016г. и със сумата от 46 000лв. на
равностойност 23508 евро на 29.07.2016г. Излага, че с второто плащане изцяло се
е погасила дължимата договорна възнаградителна лихва и част от главницата в
размер на 14 890лв. Намира, че дори и да е основателно твърдението на ответника
за изтекла погасителна давност съгласно ЗЗД не противоречи на закона плащане на
задължение, по отношение на което е изтекла погасителната давност. Възразява по
редовността на въведените в процеса с отговора на исковата молба възражение за
прихващане и насрещен иск. Не става ясно според ищеца какъв иск се предявява,
дали за получаване на процесните суми без правно основание или за неоснователно
обогатяване в хипотезата на отпаднало основание. Освен това всяко плащане е в
изпълнение на отделни облигационни договорни правоотношения, като се касае за
отделни претенции за връщане на даденото. Посочва, че описаните разписки са
подписани от него в качеството на управител, поради което следва, че посочените
в документите суми са получени от дружеството. Твърди, че за всеки от
цитираните от ответника предварителни договори има сключени окончателни
договори, като в нотариалните актове се съдържа изявление на управителя на Цам
Балкан Инвест ООД Андрей Ромилов Ангелов, който заявява, че дружеството –
продавач е получило изцяло продажната цена. Оспорва се факта, че претендираните суми са
получени от ищеца и от Евгений
Матусевич, като в представените пълномощни не са налични волеизявления за
упълномощаването им в тази връзка. Заявява, че желае да се ползва от силата на
присъдено нещо на решение №497 от 18.2019г. на БОС по т.д.№658/2018г., в
случай, че същото е влязло в сила. С посоченото съдебно решение посочва, че е
отхвърлено идентично по предмет и страни възражение за прихващане, както и
прекратено производството по предявените насрещни искови претенции.
Ответникът е депозирал допълнителен писмен отговор по
постъпилата допълнителна искова молба, с който оспорва предявените главни и
евентуални искове. Поддържа възражението си за нередовност на исковата молба. Посочва,
че в чл. 10, ал.1 и ал. 2 от дружествения договор е изрично посочено, че
допълнителните парични вноски са съизмерими на дяловете на капитала. Развива
доводи, че принципът на допълнителните парични вноски е финансирането да се
прави пропорционално от всички съдружници и не може да се предпочете само един
съдружник да направи допълнителна парична вноска и в резултат от това да
получава лихва и да се облагодетелства. Този принцип според ответника е
императивен, а не диспозитивен. Намира, че след като само един съдружник внася
такава вноска и срещу това получава висока лихва от 10 процента, така се
заобикаля закона и вместо заем получаването на сумата се оформя като
допълнителна парична вноска. Прави възражение за нищожност на всички решение на
общото събрание на съдружниците от 28.10.2010г. поради противоречие със закона,
на осн. чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 134 от ТЗ вр. чл.10 от дружествения договор. В
случай, че съдът не уважи възражението за нищожност на правните основания,
включващи допълнителна парична вноска и договор за заем, въвежда евентуално
възражение за погасяване на задължението за възстановяване и връщане на допълнителната парична вноска
чрез новиране със заемно задължение. Поддържа възраженията си за нищожност на
договора за заем на посочените в първоначалния отговор основания. Въвежда
допълнителни основания за нищожност на клаузата на чл.4 от договора заем по
отношение на възнаградителната лихва, поради липса на предмет и поради липса на
съгласие на уговорката за договорна лихва, която счита, че не е изначално
определена в размер на 10 процента. Оспорва доводите на ищеца, че договорната
лихва не е погасена по давност, както и, че след извършените частични погашения
е погасена договорна лихва и остатъчният размер на главницата е 69 110
лева. Развива подробни съображения, че не следва да дължи обезщетение за забава
върху главницата, при условията на евентуалност, че това акцесорно вземане също
е погасено по давност.
Не е постъпил отговор по насрещния иск в срока по чл.
367, ал.1 от ГПК.
Предявени са искове с правно
основание чл.134 от ТЗ за връщане на внесени средства като допълнителни парични
вноски, както и по чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 286, ал.1 вр. чл 288 от ТЗ за
връщането на предоставената от ищеца на ответното дружество главница на
основание договор за заем, които са обективно кумулативно съединени с искове по
чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ. При условията на евентуалност посочените
претенции са съединени с искове по чл. 134 от ТЗ, чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
286, ал.1 вр. чл 288 от ТЗ, чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 286, ал.1 вр. чл 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Срещу така предявените искове е въведено
възражение за прихващане, както и частичен насрещен иск за вземанията-предмет
на възражението за прихващание.
Съдът извърши служебна проверка по
допустимостта на производството, като намира, че възражението на ищеца за
наличие на сила на присъдено нещо по
насрещния иск и по възражението за прихващане за неоснователно. След извършена
служебна справка по т.д. №658/2018г. на БОС съдът констатира, че решението не е
влязло в законна сила, поради което към настоящия момент спорът между страните
не е разрешен със сила на присъдено нещо в тази му част.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между фактите.
В тежест на ищеца е да установи, че в
качеството си на съдружник, въз основа на взето решение на ОС на съдружниците е
превел процесната сума, както и, че с оглед решението на ОС на съдружниците е
настъпила изискуемостта. Следва да докаже и твърдението си за наличието на
валидно договорно правоотношение между страните по договор за заем, част от
което е твърдяната клауза за възнаградителна лихва, изпълнението на
задълженията си по същото чрез реално предаване на сумата, както и поставянето
на ответника в забава по отношение на задължението за връщане на претендираната
главница. Върху ищеца е възложена тежестта да докаже спирането на течението на
погасителната давност. Ответникът следва да докаже възражението си за нищожност
на сочените от ищеца основания в исковата молба, възражението си за прихващане,
както и предявения насрещен иск по основание и размер, като установи предаването
на посочените суми на ищеца в лично качество, с които последният неоснователно
се е обогатил, като не ги е отчел, както и твърдението си за оттегляне на
пълномощията му.
По делото липсват обстоятелства, ненуждаещи
се от доказване.
Приложените при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат допуснати по делото. По исканията на ответника в
допълнителния отговор, касаещи назначаване на съдебно-техническа и
съдебно-графологична експертизи съдът ще се произнесе след прецезиране на
задачите от ответната страна, по искането за призоваване на свидетели след
посочване на трите им имена и адреси за призоваване, по исканията по чл.190 и
192 от ГПК след представяне на молби с преписи за задължените лица.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА приложените писмени доказателства от страните при
извършената предварителна размяна на книжа.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението,
доколкото твърди две самостоятелни взаимноизключващи се основания, на които
основава претенциите си, взето решение от ОС за внасяне на допълнителни парични
вноски и договор за заем, да заяви изрично по делото с нарочна молба, с препис
за ответника, кое от тях поддържа, като в случай, че се поддържат двете
основания да заяви как са съединени, като има предвид, че е допустимо само
евентуалното им съединяване и следва да конкретизира кое е главното и
евентуалното основание.
УКАЗВА на ответника в
едноседмичен срок от съобщението да посочи по делото с нарочна молба, с препис
за ищеца, цената на отделните частични вземания по пера-предмет на насрещния
иск със сборна цена 5000лева, като единствено
за остатъка от вземането му над размера на цената на предявения насрещен
иск, а не за пълния размер, е допустимо да бъде кумулативно съединено възражението
за прихващане, като има предвид, че за частично въведената в процеса сума
от 5000 лева се касае за едно и също
вземане, за което не може на два пъти да бъде формирана сила на присъдено нещо
и по възражението за прихващане, и по насрещния иск.
УКАЗВА на ищеца по исканията му по реда на чл.190 от ГПК и чл.192 от ГПК да
представи по делото нарочни молби с преписи за задължените лица в едноседмич
срок от съобщението, по отношение на искането за разпит на свид.Валентина
Ангелова в същия срок за посочи дали се иска при режим на довеждане или
призоваване
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца за даване на обяснения по реда на чл.176 от ГПК, тъй като
даването на обяснения е предвидено единствено по искане на насрещната страна.
ДОПУСКА извършване на
съдебно-счетоводна експертиза, която до отговори на въпросите на ищеца в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер
на 500 лева , вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
БОС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
Тонка Джалева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
откриване на производство по реда на 193 от ГПК на представените с исковата
молба 5 броя извлечения от лихвен калкулатор, доколкото същите не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила.
УКАЗВА на ищеца в срок първото съдебно заседание да
конкретизира исканията си по чл. 193 от ГПК в допълнителната искова молба, като
посочи дали се оспорва авторството или съдържанието на посочените писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да посочи в срок
първото съдебно заседание дали разполага с исканите от ищеца оригинали по реда
на чл.183 от ГПК.
НАПЪТВА страните към постигане на
спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2020г.
от 10,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните и вещото лице
след внасяне на депозита.
Препис от определението да се
връчи на страните.
На ищеца с препис от допълнителния отговор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: