Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С. 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 10713 по описа за 2019 година, прецени:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 ал. 1
от КЗ.
В
исковата молба до съда (гр. дело № 4932/2019 г.) представителят на ищцата С.А.Б.
излага, че на 24.01.2018 г. около 20:16 ч. в гр. Пловдив дъщерята на ищцата – З.И.Х.,
при пресичане на зелен светофар на кръстовището на бул. „Източен“ с ул. „Б.“
била ударена от лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********, управляван от В.Д.У..
В резултат на удара пострадалата получила фрактура на черепа и масивен
паренхимен мозъчен кръвоизлив, което наложило оперативно лечение в УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив. Въпреки предприетите действия от медицинските екипи и проведеното
комплексно лечение, в резултат на получените травми пострадалата Х. починала на
24.02.2018 г. Ищцата твърди, че е имала силна емоционална и духовна връзка с
дъщеря си на взаимна обич и подкрепа. Пострадалата била опора за своята майка, подпомагала
я и била в изключително близки отношения с нея. Ищцата била силно травмирана от
внезапната смърт на дъщеря си и изключително тежко понасяла загубата. Станала
напрегната, неспокойна, изпитвала силна болка и скръб. Към момента на събитието
виновният за ПТП водач на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СА ****** имал сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищцата С.А.Б. прави искане до съда да осъди ответника „З.А.Б.“
АД *** да заплати на ищцата обезщетение в размер на 150 000 лева за
претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й З.И.Х., настъпила на 24.02.2018 г.
вследствие ПТП на 24.01.2018 г., ведно със законната лихва с лихва за забава от датата
на произшествието – 24.01.2018 г., до окончателното изплащане.
Ответникът
„З.А.Б.“ АД *** оспорва иска. Съгласно изявлението на представителя на
ответника в съдебно заседание на 05.03.2020 г., с оглед влязлата в сила присъда
в наказателното производство, ответникът оспорва само размера на исковата
претенция.
Съдът
е приел за безспорно установени с доклада си по чл. 140 от ГПК следните
обстоятелства:
- настъпило ПТП на 24.01.2018 г. около
20:16 ч. в гр. Пловдив на кръстовище на бул. „Източен“ с ул. „Богомил“ с
участието на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СА ******, управляван от В.Д.У., и пешеходец
З.И.Х. – не се спори между страните и се установява от констативен протокол за
ПТП (л. 8-9);
-
смъртта на З.И.Х., настъпила на 24.02.2018 г. – не се спори между страните и се
установява от акт за смърт (л. 13);
- наличието
на договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „З.А.Б.“ АД ***
за л.а. „Рено Клио“ с рег. № СА ******, обективиран в застрахователна полица BG/01/117000563597, валиден към датата на събитието –
не се спори между
страните и се установява от справка от Гаранционен фонд (л. 21).
За
настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата е било образувано НОХД № 2202/2018 г.
на Пловдивския окръжен съд. Делото е приключило с присъда № 1 от 10.01.2019 г.,
изменена в частта за наказанието с решение № 78 от 13.05.2018 .г. по ВНОХД №
137/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и влязла в сила на 14.01.2020 г. с
решение № 165 по наказателно дело № 664/2019 г. на ВКС ІІІ н.о. С присъдата
водачът на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СА ****** В.Д.У. е била призната за виновна в
престъпелние по чл. 343 ал. 3 предл. последно б. „б“ предл. 1 във вр. с ал. 1
б. „в“ от НК. Влязлата в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд по въпросите извършено ли е деянието,
извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление. Поради това съдът
следва да приеме за безспорно установено, че водачът на л.а. „Рено Клио“ с рег.
№ СА ****** В.Д.У. виновно е нарушила разпоредбите на чл. 119 ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, като на 24.01.2018 г. в гр. Пловдив при управление на автомобила не
пропуснала стъпилата на пешеходната пътека пострадала, както и при завиване не
е пропуснала пешеходката. Съдът следва да приеме и за безспорно установена с
цитираната присъда и причинната връзка между това нарушение и настъпилата смърт
на пострадалата З.И.Х.. Механизмът на ПТП, допуснатото нарушение и вината на
водача на автомобила се установяват и от събраните гласни доказателства –
показанията на св. У. и Р.Г. и заключението на вещото лице по назначената САТЕ.
Установено е, че автомобилът е ударил пострадалата при предприемане на маневра
завой надясно от ул. „Богомил“ към бул. „Източен“, като в същото време
пострадалата е пресичала платното на бул. „Източен“ на пешеходна пътека на
светофар със зелена светлина.
Виновното
причиняване на пътнотранспортното произшествие от свидетелката В.Д.У. и
настъпилата вследствие на това смърт на пострадалата З.И.Х. имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и
са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. Претенцията на ищцата е за
обезщетение за неимуществени вреди. При определяне на характера и тежестта на
вредите съдът следва да вземе предвид отношенията на ищцата с пострадалата
преди смъртта й и последиците, настъпили спрямо нея от настъпилата смърт на
пострадалите.
Пострадалата
З.И.Х. е била дете на ищцата С.А.Б.. Родителите спадат към най-близкия семеен
кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с обич,
доверие и емоционална близост. Възходящите на пострадалия, каквато е ищцата, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищцата да получи
застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие
настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР
1-2018-ОСГТНК).
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди се установяват от показанията на свидетелите Р.Г.П.
и В.П.П.. Според показанията на тези свидетели, между ищцата и нейната дъщеря е
имало много близка връзка на взаимна обич и привързаност. Пострадалата е
живеела заедно с ищцата и е полагала за нея ежедневни грижи. Смъртта на
пострадалата Х. довела ищцата Б. до силен стрес и дълбок емоционален срив. Със
смъртта на пострадалата ищцата е изгубила, освен много близък човек – нейно
дете, и човек, който е полагал за нея непрекъснати грижи. Следва да се вземе
предвид и че смъртта на пострадалата е настъпила, когато ищцата е била в напредналата
възраст – на 93 години към датата на произшествието, на която възраст грижите и
помощта от близък човек са незаменими. На тази възраст възстановяването на
ищцата от емоционално-психичната й травма до края на живота е на практика
невъзможно. Поради тези съображения съдът намира, че справедливото обезщетение
е в предявения пред съда размер от 150 000 лева.
Върху
сумата от 150 000 лева ответното дружество дължи заплащане на законна
лихва за забава от 23.02.2019 г. – датата, следваща изтичането на тримесечния
срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане. По делото не са
представени доказателства за уведомяване от страна на застрахованото лице по
реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 от КЗ. Поради това, неоснователна, с оглед
разпоредбите на чл. 429 ал. 3 и чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, е претенцията за
законна лихва в частта и за периода от датата на ПТП 24.01.2018 г. до 22.02.2019
г.
Ответникът
следва да заплати на адвокат Р.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер
на 4530 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева и
разноски в размер на 600 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.А.Д.А.Б.“ АД гр. С., ЕИК*********,
седалище и адрес на управление:*** р-н Оборище, бул. „*********“ №**да заплати
на С.А.Б. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на З.И.Х. – дете на ищцата, при ПТП на 24.01.2018 г. в гр. Пловдив,
виновно причинено от В.Д.У. при управление на МПС, ведно със законната лихва от
23.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля
искането на С.А.Б. за законна лихва в частта му за периода от 24.01.2018 г. до
22.02.2019 г.
Осъжда
„З.А.Б.“ АД *** да заплати на адвокат Р.М. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА
в размер на 4530 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 6000 лева
и разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: