№ 37
гр. Варна, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900473 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕН-ТУР ЕКСПРЕС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Балчик,
жк.“Балик“ бл.12, вх. А, ет.2, ап.5 против „БАЛКОНФ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“
№ 5, офис 3, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати сума в общ размер от 52 116.48 лева, съставляваща сбор
от стойността на осъществен от ищцовото дружество транспорт в периода
07.05.2024 – 31.07.2024 год. въз основа на сключен между страните договор за
превоз от 15.01.2006 год., за което са издадени фактури с № № 2064/16.05.2024
год., 2066/31.05.2024 год., 2070/17.06.2024 год., 2074/27.06.2024 год.,
2078/12.07.2024 год. и 2079/31.07.2024 год., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане, на основание
чл.372 вр. чл.367 ТЗ и чл.86 ЗЗД, които суми са платими по банкова сметка на
ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN: BG75 UNCR 7000 1520 8671 52.
В исковата молба се твърди, че считано от 15.01.2006 год. страните по
делото са и такива по договор за превоз, въз основа на който ищецът се е
задължил да извършва превоз на пътници по посочените в договора линии и
разписание при фиксирана цена на километър за всяка една от линиите. Сочи
се, че в периода 07.05.2024-31.07.2024 год. е осъществяван непрекъснат превоз
на пътници по съответните маршрутни линии, за които е съставяне и
подписана двустранно транспортна документация и са издадени от страна на
ищеца 6 броя фактури на обща стойност 52 116.48 лева с ДДС. Въпреки
1
горното обаче, същите не са заплатени от ответника, което и обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответното дружество депозира писмен
отговор, с който признава предявените искове. Възразява срещу претенцията
на ищеца за разноски, тъй като страните са в дълготрайни търговски
отношения и макар и понякога да е изпадал в забава, ответникът винаги е
изплащал задълженията си. Предварително релевира възражение за
прекомерност и моли за намаляване на разноските до допустимия минимум.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявените искове черпят правното си основание в чл.372 вр. чл.367
ТЗ и чл.86 ЗЗД. За основателността му, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже, при условията на
главно и пълно доказване, възникване на твърдяната договорна връзка с
ответника, със сочените от него параметри, своята изправност по
задълженията си, размера на иска и забавата на ответника. В тежест на
ответника по делото е да докаже изправността си по договора и
положителните факти, на които основава възраженията си.
Между страните не е спорно, че са обвързани от договор за превоз от
15.01.2006 год., въз основа на нкойто ищцовото дружество е осъществило
транспорт в периода 07.05.2024 – 31.07.2024 год., за което са издадени пътни
листи и фактури с № № 2064/16.05.2024 год., 2066/31.05.2024 год.,
2070/17.06.2024 год., 2074/27.06.2024 год., 2078/12.07.2024 год. и
2079/31.07.2024 год. Безспорно е, а и е видно от материалите, че след
образуване на делото ответникът е заплатил доброволно на ищеца дължимото
за осъществения превоз възнаграждение.
От изложеното следва, че предпоставките на отговорността на
ответника са доказани. Същевременно, при съобразяване на разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК, извършеното в хода на разглеждане на делото плащане
следва да бъде зачетено, като релевантно за спора обстоятелство при
постановяване на крайния съдебен акт. Последното налага, че главният иск
следва да се отхвърли, но не поради неоснователност, а поради погасяване
чрез плащане на материалното право преди приключване на устните
състезания.
Не този извод се следва обаче по отношение на претендираната от ищеца
законната лихва от исковата молба до плащането. Не се оспорва, че
задължението за заплащане на възнаграждение не е платено на падежа, нито
към датата на исковата молба. За това на ищеца се следва и законната лихва от
деня на исковата молба до деня на плащането, като съдът може да определи
това вземане по размер с решението си, по аргумент от чл.162 ГПК. Изчислен
чрез calculator.bg, за периода от 30.08.2024 год. /датата на подаване на исковата
молба/ до 27.09.2024 год. /датата на плащане/ възлиза на 572.22 лева.
Спорен по делото е въпросът за разноските в процеса:
2
Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните
разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е
предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две
изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са
изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се
извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл.78, ал.2
от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищецът, е без значение
неговото поведение, а това на ответника.
В конкретния случай, първата предпоставка е налице, тъй като в срока за
отговор ответникът е признал предявения иск. Спорно е наличието на другата
предпоставка, а именно даден ли е от ответника повод за завеждане на делото.
Установено по делото е че към деня на подаване на исковата молба ответникът
е имал към ищеца изискуемо свое парично задължение, което е платил едва
след образуване на делото. Последното обуславя и изводът, че ответникът е
повод за делото и поради това остава задължен за разноските на ищеца.
Поради изложеното, въпреки крайния изход по спора с оглед причините
за него, на ищеца се следват сторените от него разноски в настоящото и
обезпечителното производство, които съобразно представените доказателства
и списък по чл.80 ГПК възлизат в общ размер на 7937.65 лева. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 5772 лева с ДДС, което възражение обаче с оглед
изплащането му преди признанието на иска и поради обстоятелството, че в
минималния предвиден от Наредбата за миниманите размери на адвокатските
възнаграждения съдът преценява като неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕН-ТУР ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Балчик, жк.“Балик“ бл.12, вх. А, ет.2, ап.5
против „БАЛКОНФ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ № 5, офис 3 за осъждане на
ответника да заплати сума в общ размер от 52 116.48 лева, съставляваща сбор
от стойността на осъществен от ищцовото дружество транспорт в периода
07.05.2024 – 31.07.2024 год. въз основа на сключен между страните договор за
превоз от 15.01.2006 год., за което са издадени фактури с № № 2064/16.05.2024
год., 2066/31.05.2024 год., 2070/17.06.2024 год., 2074/27.06.2024 год.,
2078/12.07.2024 год. и 2079/31.07.2024 год., на основание чл.372 вр. чл.367 ТЗ
и на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК , погасяване чрез плащане на материалното право
преди приключване на устните състезания.
ОСЪЖДА „БАЛКОНФ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ № 5, офис 3 да заплати на „ЕН-
ТУР ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Балчик, жк.“Балик“ бл.12, вх. А, ет.2, ап.5 сумата 572.22 лева – законна
3
лихва върху платената в хода на делото главница от 52 116.48 лева, за периода
от исковата молба 30.08.2024 год. до деня на доброволното плащане
27.09.2024 год., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „БАЛКОНФ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ № 5, офис 3 да заплати на „ЕН-
ТУР ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Балчик, жк.“Балик“ бл.12, вх. А, ет.2, ап.5 сумата 7937.65 лева,
съставляваща сторени пред настоящата и в обезпечително производства
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4