М О Т И В И
към ПРИСЪДА №............ от 14.01.2013 година
по НОХД №436/2012 година на
Районен съд – Свиленград
град Свиленград, 18.01.2013 година
С Обвинителен акт по Досъдебно производство
/ДП/ №645/2011 година
по описа на РУ”П” – Свиленград, преписка с вх.№1719/2011 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:
Б.Г.Б., роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***№27, с основно образование, разведен, ЕГН **********, осъждан, за това че на 29.10.2011 година в град Свиленград, област Хасково причинил средна телесна повреда на Д. ***, изразяваща се в трайно отслабване на слуха с дясното
ухо, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предложение второ,
вр.чл.129, ал.1 от НК и
Т.К.Я., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това че на 29.10.2011 година в град Свиленград, област
Хасково отнел чужди движими вещи, а именно 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел „6700
Класик” с поставена в него сим карта на „Вивател”
и 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел 1661 с
поставена в него сим карта „Прима” на „Глобул”, всичко
на обща стойност 200 лв. от владението на Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния Съд откраднатите вещи са били
заместени - престъпление по чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание адвокат Д.Г. – упълномощен защитник на
подсъдимите Б.Б. и Т.Я.
моли за оправдателна Присъда по отношение на подзащитния си Б.Б., като заявява, че не е доказано обвинението по несъмнен начин, респ. за
отхвърляне на приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство граждански иск като неоснователен; както и по отношение на подзащитния
си Т.Я. или алтернативно да му бъде наложено наказание „Пробация”.
Прокурор Милена Славова поддържа повдигнатите обвинения по отношение на посъдимите Б. и Я.. Счита,
че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват
обвиненията. Счита,
че наказанията на подсъдимите следва да се определят
при условията на чл.54 от НК. Намира граждански иск за основателен и доказан по размер.
Своевременно е предявен и е приет
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск в
размер на 2 000 лв., както и направените по делото разноски от страна на пострадало
лице Д.И.Д.. Повереникът на гражданския ищец – адвокат М.М. моли за уважаване
на гражданския иск в пълния му предявен размер и за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Видно от
приложените Справка за съдимост и Бюлетини на Бюро
съдимост при Районен съд – Хасково, подсъдимият Б.Г.Б. е осъждан многократно за престъпления по транспорта и против собствеността и
здравето. В кориците на ДП са приложени Справки от Затвора – Стара Загора и от Затвора
– Пазарджик относно изпълнението на наказанията „Лишаване от свобода”, наложени
на подсъдимия Б.Б., от които се установява, че е освободен на 26.05.2005 година
поради изтърпяване на наложените му наказания по всички съдебни актове.
Видно от
приложените
Справка за съдимост и Бюлетин на Бюро съдимост при Районен съд –
Хасково, подсъдимият Т.К.Я. е осъждан за нанасяне на средна телесна повреда.
Видно от Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият Б.Г.Б. има
месечни доходи в размер на 400 лв., не притежава недвижими имоти, притежава лек
автомобил, има 3 деца – 2 пълнолетни и 1 малолетно и живее на семейни начала с
майката на малолетното си дете.
Видно от Декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият Т. Красимиро Я.
е безработен и не притежава недвижими имоти и МПС-та.
Видно от Характеристични
данни, изготвени от ПИ Н.Денев Б.Г.Б. има криминална и съдебна регистрации,
склонен е към системна употреба на алкохол, в нетрезво състояние е груб и
агресивен, нарушавал е многократно обществения ред, движи се с
криминалнопроявени лица, не се ползва с добро име в квартала, в който живее
поради връзките си с криминалния контингент.
Видно от Характеристична
справка, изготвена от мл.ПИ П.Байчев Т.К.Я. има криминална и съдебна
регистрации, няма данни да употребява наркотични или упойващи вещества, под
въздействие на алкохол става агресивен, не се ползва с добро име в селото,
където живее и контактува с криминалнопроявени лица.
Вечерта
на 28.10.2011 година срещу 29.10.2011 година подсъдимите Б.Г.Б. и Т.К.Я., както и свидетеля А.К.Я. *** и решили
да посетят нощен бар „Романтика” в комплекс „Романтика”.
Същата вечер, свидетелят Д.И.Д. отишъл на работа в таверна „Акропол” в град Свиленград, област Хасково, където работил като музикант. Около
04.30 часа след приключване на работа, свидетелят Д.Д. заедно с негови колеги също отишли в нощен бар „Романтика”, находящ се в едноименния
комплекс.
Около 06.30 часа
на 29.10.2011 година свидетелят Д.Д. заедно с колежките си свидетелите С.К.М. и Т.В.И., които също били в нощен бар „Романтика”
посетили ресторант „Каролина”, находящ се в центъра на
в град Свиленград и седнали на една от масите в дясно в дъното на заведението от към прозорците. Заведението се обслужвало от свидетелката Д.А.В. - сервитьорка. Малко след това в заведението пристигнали и
подсъдимите Б.Г.Б. и Т.К.Я. и свидетелят А.К.Я., които, тъй като заведението било пълно с клиенти и
нямало свободни места, седнали
на масата, на която стоял свидетеля Юлиан С.А. /, който през по – голямата част от случилото се по
нататък спал, тъй като бил пиян/ и която била срещу вратата и през няколко маси
от тази, на която седял пострадалия Д. и компанията му. Подсъдимите и свидетелелят А.Я. започнали да отправят обидни думи към свидетеля Д.Д. – „циганин”, „мангал” и да му
подвикват ехидно „Ей, ало!”, „Ей, шу, чуваш ли бе!”. Д. бил издърпан със стола от масата, на която стоял и заедно с
него, приплъзвайки го по пода в заведението бил
откаран на масата, на която стояли подсъдимите и свидетелите А.Я. и Юлиан А.. Свидетелят А.Я. накарал свидетелят Д.Д. да рецитира стихотворението „Аз съм българче”. Свидетелят Д. изрецитирал първия куплет на
стихотворението, на което подсъдимите и свидетелят А.Я. се изхилили шумно. Свидетелят Д. казал на стоящите на масата да го оставят на мира,
след което се върнал на масата при свидетелките С.М. и Т.И.. Малко след това свидетелят Д. отново бил повикан на масата на подсъдимите с думите „Я ела тука бе!”. За да избегне понататъшните разправии свидетелят Д. отишъл на тяхната маса,
но подсъдимите и свидетелят А.Я. продължили да го обиждат като го наричали
„мангал” и „тъпак”. За да
избегне неприятности свидетелят Д. поискал сметката и излязъл от заведението.
Вървейки надолу по стълбите свидетелят Д. бил застигнат от подсъдимия Б.Б., който го ударил веднъж в корема, след
което свидетелят Д. побягнал към вътрешността на двора зад
ресторанта. Настигайки го подсъдимият Б.Б. дръпнал свидетелят Д. за бялата на цвят риза с бродерии в предната й част, която се разкъсала и копчетата се разхвърчали в
различни посоки. Подсъдимият Б.Б. продължил да удря бягащия Д.. Свидетелят Д.Д. се ударил в една „каца” /”буре”/ и паднал
на земята в двора зад заведението. При падането на земята от джоба му изпаднал кожения му портфейл, в който имал пари, документи и кредитни карти. При паденето пострадалият Д. държал в ръката си двата си мобилни телефона марка „Нокия”, модел „6700
Класик” с поставена в него сим карта на „Вивател”
и мобилен телефон марка „Нокиа”, модел 1661 с
поставена в него сим карта „Прима” на „Глобул”. Тогава подсъдимият Т.К.Я. взел от ръката му мобилните телефони, след което подсъдимият Б.Б. продължил да удря свидетеля Д.Д. в областта на главата и
на тялото. След което двата подсъдими си тръгнали, а свидетелят гол до кръста
отишъл в кухнята на заведението да измие кръвта от себе си. Междувременно свидетелката Д.А.В. *** и потърсила помощ от служителите на
реда.
На същия ден около 22.00 часа свидетелят Д.
отново отишъл до ресторант „Каролина”, за да потърсил
портфейла си и го намерил под една от масите с колелца и след като проверил
съдържанието му не установил липси.
На
място бил извършен оглед на местопроизшествието
от дежурен разследващ полицай, обективиран в Протокол от дата 29.10.2011 година, при който били иззети намерените на място мъжка риза,
бяла на цвят с бродерия в предните си части, раздрана на две части и 4 броя
бели на цвят копчета, намерени на различни места – по стълбите, на тротоара и по коридора към вътрешността
на двора.
В следствие на нанесените удари от подсъдимият Б.Б. на пострадалия Д.И.Д. била причинена
средна телесна повреда, както и множество други увреждания. Видно
от заключението на вещо лице Х.Е. по назначената по
делото Съдебно - медицинска
експертиза на живо
лице №510/11 г. от 29.10.2011 година, което
Съдът в настоящия си състав кредитира изцяло като добросъвестно изготвено и
съобразно поставените задачи, при
инцидента на 29.10.2011 година свидетелят Д.Д. е получил
кръвонасядания в двете половини на лицето, охлузване на лявата ушна мида;
травматично двойно разкъсване на дясната тъпанчева мембрана, разкъсно контузна
рана и кръвонасядане на вътрешната лигавица на горната устна; кръвонасядане на
левия лакът и охлузвания в областта на десния хълбок и
дясното коляно. Причинено било трайно отслабване на слуха с дясното ухо по
смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания са причинили разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. В съдебно заседание вещото лице Е. допълва, че отслабването
на слуха е за повече от 30 дни. При извършване на пластика можело да бъде
възстановена тъпанчевата мембрана, но това само по себе си не възстановявало
слуха на 100 %. По отношение на дясното ухо на пострадалия вещото лице
констатирало неблагоприятен фон, т.е. възможно било да е прекарал възпалителни
процеси и др.п. и травмата е влошила състоянието на дясното ухо до степен да
направи значимо от социална гледна точка отслабването на слуха. В подкрепа заключението
на вещото лице са и множеството медицински документи, приложени в кориците на
делото и касаещи получените от пострадалото лице увреждания и последиците от
тях.
Назначената по делото Оценъчна експертиза, извършена от вещото лице О.Н.Б., която Съдът също
въприема изцяло като добросъвестно изготвена и съобразно поставените задачи установява, че
вещите - предмет на кражбата, извършена от подсъдимия Т.Я. възлизат на обща стойност 200 лв. Откраднатите мобилни телефони не са били намерени при извършените претърсвания и изземвания
в сградите, обитавани
от подсъдимия Т.Я. и свидетеля А.Я.
***. От предоставените справки от мобилните
оператори и от
Аналитичната справка, изготвена от разследващия полицай, се установява, че един от мобилните телефони - предмет на престъплението, след дата 29.10.2011 година е ползван от свидетеля А.Я. - брат на подсъдимия Я. /, включително отговорил е на
служител от РУ”П” – Свиленград/, а за другия мобилен телефон няма данни след
дата 29.10.2011 година. В кориците на ДП е приложена Разписка от дата 02.05.2012 година, че сумата от 200 лв. е
възстановена от подсъдимия
Т.Я. на пострадалия Д.Д..
Пред настоящия състав на Съда подсъдимите не се признават за виновни. Т.Я.
обяснява, че не познава пострадалия, че последният е говорил с брат му –
свидетеля А.Я., но не е чул за какво са разговаряли и че след излизането си от
заведението намерил мобилен телефон на земята пред колата, с която щели да се
прибират към град Хасково и го взел. Б.Б. обяснява, че са излезнали на вън с пострадалия,
сдърпали се, Д.Д. го обидил, Б. го хванал за ризата и тя се скъсала и Д.Д.
паднал на земята. Не можа да даде смислено обяснение защо копчетата на ризата
на Д. са намерени откъснати на различни места пред заведението.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът
достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си Б.Г. Ботев е осъществил
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предложение второ,
вр.чл.129, ал.1 от НК и Т.К.Я. е осъщесствил състава на престъплението по чл.197,
т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК.
От субективна страна деянията
са извършени от подсъдимите Б.Б. и Т.Я. при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, хипотеза първа от НК. Действали са в състояние на
вменяемост. Разбирали са свойството и значението на извършеното
от тях и са могли да ръководят постъпките си. Всеки от тях е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият Б.Б. е съзнавал, че с ударите, които е нанесъл на
пострадалия Д.Д. с оглед на тяхната сила и интензитет,
както и поради видимото си физическо превъзходство ще причини сериозна телесна повреда на пострадалия и воден от хулигански
подбуди е целял именно това. Подсъдимият Т.Я. е бил наясно, че с деянието си ще лиши от фактическа
власт владелеца на мобилните
телефони, предвиждал е
преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно
основание.
От обективна страна Б.Г.Б. ***
причинил средна телесна повреда на Д. ***,
изразяваща се в трайно отслабване на слуха с дясното ухо, като деянието е
извършено по хулигански подбуди; а Т.К.Я.
на същите дата и място
отнел чужди движими вещи, а именно 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, модел „6700
Класик” с поставена в него сим карта на „Вивател”
и 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел 1661 с
поставена в него сим карта „Прима” на „Глобул”, всичко
на обща стойност 200 лв. от владението на Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния Съд откраднатите вещи са били
заместени.
Престъплението, извършено от подсъдимия Б.Б. е правилно квалифицирано като извършено по хулигански подбуди, тъй
като с нанасянето на побой над пострадалия Д.И.Д., подсъдимият Б.Б. е демонстрирал незачитане на обществения
ред и е целял да изрази своето явно неуважение към пострадалия и обществото, демонстрирайки и своето физическо превъзходство. При нанасяне на
телесната повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив, тъй като Б. не се е
познавал преди това пострадалия, а от
предхождащия деянието контакт с него с поведението си е демонстрирал явно
неуважение към обществото и към пострадалия като личност, като тези
хулигански действия са ескалирали в нанасяне на удари, в резултат на
което е причинена средна телесна повреда на Д.Д..
Мотивът на подсъдимият
Б. е бил не само да увреди
пострадалия, а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство си
върху него.
Деянието на подсъдимия
Т.Я. е правилно квалифицирано като такова по чл.197 от НК, тъй като стойността
на предмета на престъплението е била възстановена на пострадалия още на фазата
на ДП.
Причини за извършване на престъпленията
са ниското правосъзнание на подсъдимите, незачитането на законите в Република
България, пренебрежителното отношение към чуждата собственост, респ. към
чуждата неприкосновеност на личността и по отношение на Т.Я. стремежа да се облагодетелства по неправомерен начин.
Подсъдимият Б.Г.Б. е роден
на *** ***, ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Хасково,
бул.”Стефан Стамболов” №27, вход „А”, етаж 6, ап.№27. С основно образование е. Разведен е, но живее на семейни начала с друга жена, от
която има малолетно дете. Осъждан е.
Подсъдимият Т.К.Я. е роден на *** ***, ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в село Криво поле, ул.”Рома и Альоша” №25, област
Хасково. Със средно образование е. Неженен е. Осъждан е.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.Я.,
тъй като е налице изключителна заинтересованост и предубеденост от изхода на
делото предвид факта, че свидетелят е брат на подсъдимия Т.Я.. Освен това неговите
показания не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, изключая
обясненията на подсъдимите.
Съдът в настоящия си състав не дава вяра и на
обясненията на подсъдимите. Възприема същите за защитна версия с единствената
цел да се избегна наказателната отговорност. Техните обяснения не се подкрепят
от никакви други доказателства по делото с изключение на показанията на
свидетеля А.Я., които както вече бе посочено Съдът не кредитира с доверие и
намира за недостоверни.
В показанията на свидетеля Ю.С.А. има
известни противоречия относно това дали той е отишъл първи в заведението или
след двамата подсъдими и свидетеля А.Я., което е несъщетвено и Съдът го отдава
на отдалечеността във времете на случилото си към настоящия момент и това по
никакъв начин не променя изводите на Съда.
Съдът
кредитира показанията на пострадалия Д.Д., тъй като са изключително подробни и детайлни,
вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от другите доказателства по делото.
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия Б.Б. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства сравнително младата
му възраст, доброто му процесуално поведение в съдебната фаза, факта че има
семейство и малолетно дете и трудовата му ангажираност /има регистриран ЕТ и
получава доходи от развиване на дейност/, а като отегчаващи вината
обстоятелства се взеха предвид лошите му характеристичните данни,
описващи подсъдимия като криминално проявен и обремененото му съдебно минало.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия Т.Я. Съдът взе предвид като смекчаващи вината
обстоятелства младата му възраст, доброто му процесуално поведение в съдебната
фаза и ниската стойност на предмета на престъплението /под размера на
минималната работна заплата за страната към момента на деянието/, а като
отегчаващи вината обстоятелства се взеха предвид лошите му характеристичните данни, описващи подсъдимия като
криминално проявен и
обремененото му съдебно минало.
Обществената опасност на деянията не е
завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
С оглед на гореизложеното, Съдът постанови Присъдата си при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянията,
като призна подсъдимите за виновни и им наложи справедливи наказания при
условията на чл.54, ал.1 от НК – на Б.Г.Б. наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години и на Т.К.Я. наложи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от 5 месеца, които наказания следва да изтърпят ефективно при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип., тъй като
са били осъждани като се приспадне времето, през което са били задържани за 72
часа с Постановление на Районна прокуратура – Свиленград като един ден
задържане се зачита за един ден „Лишване от свобода”. Разпоредбата на чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС е изменена, но това не влияе по никакав начин на положението на
подсъдимите, тъй като не е променен смисъла на нормата.
Определените
при горепосочените съображения наказания на всеки един от подсъдимите, Съдът намира за една адекватна на извършените
престъпления санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК
цели, а именно - да се поправят и превъзпитат осъдените към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху тях и да им се отнеме възможността
да вършат други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно
разноските:
По делото се констатираха разноски в
размер на 30 лв. - възнаграждение на вещото лице О.Н.Б., 60 лв. –
възнаграждение на вещото лице Х.Д.Е. и 74 лв. – пътни, дневни и възнаграждение
за допълване на експертизата на вещото лице Х.Д.Е.. На основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият Б.Б. следва да ги заплати в полза на Държавата 134 лв. – разходи, свързани с
вещото лице Е., а подсъдимият Т.Я. – 30 лв. – разходи, свързани с вещото лице О.Б..
Относно веществените
доказателства:
В изпълнение на задължението си по чл.301,
ал.1, т.11 от НПК, Съдът постанови веществените доказателства да останат приложени по
делото.
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимия Б.Б., се явява доказан
по основание предявеният от Д.И.Д. граждански иск на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба вината се предполага до доказване на противното.
За да се уважи гражданския иск по чл.45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие или
бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения вследствие на това
поведение, наличието на причинна връзка между деянието и вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД в
тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При така посочените елементи от фактическия състав на
деликта, настоящият съдебен състав намира за доказано осъществяването на всеки
един от тях за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия Б.Г.Б. по реда на чл.45 от ЗЗД. В настоящия случай има
осъдителна Присъда, поради което следва да се приеме за доказано извършването на деянието от подсъдимия, както за доказани следва да се приемат
неговата противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за
пострадалия и причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира
за доказани по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на 29.10.2011 година, гражданският ищец е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи от свидетелските показания и от заключението на вещото лице Х.Е.. Наличието на претърпени от гражданския ищец неимуществени вреди се потвърждава от
обстоятелството, че дълго време е чувствал болки и е имал проблеми със слуха. Всичко това няма как да не доведе до
дискомфорт в ежедневието му, изпитване на морални страдания от случващото се с
него, психически шок и физически болки. Случилото се с гражданския ищец е станало пред погледите на клиентите на ресторант „Каролина”, което е повлияло на личното
му достойнстно и самочувствие. Така описаните последици от побоя Съдът намира
за претърпени от страна на гражданския ищец Д. неимуществени
вреди – болки и страдания, унижение, срам и неудобство, подробно описани
по-горе. Така причинените на ищеца Д. неимуществени вреди са резултат от престъпното
деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД и
престъпление по чл.129 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и
деянието, доколкото същите са настъпили вследствие на побоя като се взе предвид и факта, че
е имало определен небрагоприятен фон по отношение на дясното ухо на пострадалия
от преди тази травма.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени
вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от Съда
и по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС №4 от 1964 година
на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на гражданския
ищец Д. /средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно отслабване на слуха с дясното ухо и множество други
увреждания, които са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК/,
последиците от това увреждане /професионална необходимост от добър слух/,
продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания /не по –
малко от 30 дни/, обстятелството, че побоят е нанесен на публично място и в
присъствието на други хора и месечните доходи на подсъдимия Б. /400 лв., който
размер е над размера на минималната работна заплата за страната/, настоящият
състав на Районен съд – Свиленгрд счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на 2 000 лв.
По делото се констатираха разноски, действително
направени от гражданския ищец в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар.
С оглед
изхода на спора, обстоятелството, че размерът на гражданския иск бе
уважен изцяло
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на гражданския
ищец да
се присъдят направените по делото разноски в пълния
им размер от 100 лв.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Съдът осъди подсъдимия Б.Г.Б. да
заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 80
лв.
Относно приложението на чл.68
от НК:
С влязло в сила на 13.04.2011 година Определение №140 от 13.04.2011 година по
НОХД №285/2011 година по описа на Районен съд - Свиленград
на основание чл.129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия
Т.К.Я. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години, за
деяние извършено на 05.06.2010 година.
С Присъда по настоящото дело на
основание чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия Т.К.Я.
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, което което да изтърпи ефективно при
първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, за деяние извършено на 29.10.2011
година.
Налице са предпоставките на чл.68,
ал.1 от НК за привеждане в изпълнение наложеното по НОХД №285/2011 година на Районен
съд - Свиленград наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 8 месеца.
Същото
следва да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено по настоящото дело.
Наказанието
следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален „строг” режим, поради същите съображение, изложени по - горе. Същите
са мотивите и по отношение на изменението на нормата на чл.60, ал.1 от ЗИНМЗ.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Кремена Стамболиева /