Р Е Ш Е Н И Е № 44

гр. Сливен, 01.04.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на десети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                Николинка Йорданова                       и с участието на прокурора                              Христо Куков                                        като разгледа докладваното от                 председателя                             КАНД № 32        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 359/26.11.2020 г., постановено по АНД № 1106/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 20-0804-001329/04.06.2020 г. на Началник сектор към ОД МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, с което на О.О.П. са наложени следните административни наказания: „Глоба“ в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, „Глоба“ в размер на 2000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и „Глоба“ в размер на 10 лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1, чл. 174, ал. 3, пр. 2 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и са му отнети 24 к.т. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Горното решение е обжалвано от О.О.П.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че не бил редовно призован за насроченото съдебно заседание по делото. Призовката била получена от жена му, докато той бил в А. и не бил уведомен за датата на съдебното заседание. Бащата на съпругата му бил отишъл в съда и обяснил тези обстоятелства, но съдът не ги отразил в съдебния протокол. Заявява, че не е извършил посоченото нарушение. Моли съда да отмени решението на Районен съд - Сливен и върне делото за ново разглеждане от друг състав, или да отмени НП.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява. След приключване на съдебното заседание по делото е постъпила писмена защита от пълномощника на касатора – адв.М., в което са изложени доводи идентични на изложените в жалбата.

Ответникът по касацията в писмен отговор, счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че решението се явява законосъобразно и обосновано, като са налице условия да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.05.2020 г. жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ X 5", с peг. № *** в гр. Сливен. В 15:10 ч. се движел по ул. К. посока юг север, до № 43 бил спрян от служители на ОД МВР - Сливен. Бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № ARDM-0204, но категорично отказал да бъде изпробван. Бил поканен да бъде тестван и за употреба на упойващи и наркотични вещества с техн.средство Дрегер ДРУГ ТЕСТ 5000-ARJF0012, но също отказал.

Бил му издаден талон за мед. изследване № 0043713, от който не се възползвал и не дал кръв за изследване. При извършената проверка жалбоподателя не представил и СУМПС.

За извършеното против жалбоподателя и в негово присъствие му бил съставен АУАН № АА289396/12.05.2020 г., с който извършените нарушения били квалифицирани по чл.100 ал.1 т.1, чл. 174 ал.3 и чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието е отказал да го подпише.

На основание така съставения АУАН е издадено и НП № 20- 0804-001329 от 04.06.2020 г., като АНО е приел, че са извършени две нарушения на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 174 ал.3 пр. 1 от ЗДвП и чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДвП на касатора за всяко от нарушения са наложени административни наказания „Глоба" в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и „Глоба“ в размер на 10 лева на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отнети общо 24 точки.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че безспорно е установено извършването на административно нарушение, като при налагането на административните наказания не са допуснати съществени процесуални нарушения. При тези мотиви районният съд  потвърдил издаденото НП като законосъобразно.

При разглеждането на делото за съдебното заседание проведено на 05.10.2020 г., жалбоподателя П. е призован на 11.09.2020 г., като призовката е получена от с. му Х. П.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение. Неоснователно е възражението на касатора, че е нарушено правото му на защита при провеждане на съдебното заседание на 05.10.2020 г. Съгласно чл.180 ал.1 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН, когато призоваваното лице отсъства, призовката се връчва на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. В случая призовката е връчена на пълнолетен член от семейството на П., каквато е с. му. Изпълнено е изискването на чл.180 ал.7 от НПК, като връчителя  е отбелязал в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката. Обстоятелствата поради които лицето получило призовката не е успяло да я предаде на адресата са без значение за редовността на връчването. В същото време тези обяснения, че близо месец П. не е успяла да съобщи на с. си за получената призовка са крайно невероятни и лишени от доказателства. Такова доказателство не може да представлява приложената след приключване на съдебното дирене нотариално заверена декларация. 

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От събраните от СлРС доказателства става ясно, че административните нарушения, за което касатора е санкциониран са извършени. От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.05.2020 г. жалбоподателят е управлявал л.а. „БМВ X 5", с peг. № *** в гр. Сливен, като в 15:10 ч. се движел по ул. К. посока юг север, до № 43 и при извършената проверка за употреба на алкохол и наркотици, водачът на автомобила отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и упойващи и наркотични вещества. Бил издаден талон за изследване № 0043713 на 12.05.2020 г. в 15.45 ч., в който е отразен отказа на П. да бъде изпробван.

Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства" и/или „отказ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“, а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване на първата хипотеза, а именно отказ за проверка с техническо средство за употреба на алкохол и тест за употреба на наркотични вещества. В издаденото въз основа на него наказателно постановление са посочени двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Това разширяване обаче в описанието на нарушението не е довело до неясното в повдигнатото обвинение, доколкото от събраните по административнонаказателната преписка доказателства е установено, че талон за медицинско изследване е издаден на жалбоподателя, но същият е отказал да даде биологична проба. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Именно такъв е и настоящия случай.

Съдът счита, че не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен (чрез техническо средство или медицинско изследване) за употребата на алкохол и чрез тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.

След като осъществяването на която и да е от предвидените в условията на алтернативност законови хипотези по чл. 174, ал.3 от ЗДвП дава възможност органът да упражни властническата си компетентност за издаване на наказателно постановление и налагане на административни наказания, с аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че при проявлението и на двете форми на изпълнителното деяние "отказ за установяване употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства" и отказ на водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се следва санкционирането на водача при прилагането на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. В случая това съставомерно поведение и съотв. извършването на нарушение от наказаното лице се доказва по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по делото.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 359/26.11.2020 г., постановено по АНД № 1106/2020  г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.