Определение по КЧНД №265/2025 на Административен съд - Добрич

 

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63г от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от „Номад Стар“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. .... [община]“ № , представлявано от Д. К. Д., подадена чрез адв. И. М., срещу Определение от 16.04.2025 г., постановено в съдебно заседание по АНХД № 20253210200048 по описа на Районен съд-[община], с което е прекратено производството по жалба срещу Наказателно постановление № 08-2400198/203 от 07.11.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“- [област].

Частният жалбоподател твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, т.к. жалбата срещу оспореното наказателно постановление е подадено в законоустановения 14-дневен срок от узнаването му на 14.02.2025 г. Релевира, че посоченият адрес на управление представлява хотел „.....“, собственост на съпругата на собственика и управител на „Номад Стар“ ЕООД, който функционира 24 часа в денонощието, което предполага възможност да получаване на съобщения по всяко време. Навежда неприложимост на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, приета за относима от въззивната инстанция, и като резултат настоява определението на Районен съд-Б. да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата я намира за неоснователна. Подчертава некоректност в адреса на дружеството, заявен в Търговския регистър. Навежда приложение на фикцията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, относима при ненамиране на санкционираното лице на посочения от него адрес, и неизвестност на новия му адрес.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Номад Стар“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. ... [община]“ № , представлявано от Д. К. Д., подадена чрез адв. И. М. на 25.02.2025 г., срещу Наказателно постановление  № 08-2400198/203 от 07.11.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“- [област].

С определение от 16.04.2025 г. съдът е прекратил производството по жалбата. За да постанови атакувания акт, съдът е приел, че наказателното постановление е връчено на нарушителя на 14.11.2024 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което подадената жалба е недопустима.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя и административнонаказващият орган твърди, че е съобщен по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК.

Административен съд-[област], първи касационен състав, намира частната жалба за допустима, като подадена от лице с правен интерес и в законоустановения 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество, съдебният състав счита жалбата и за основателна при следните съображения:

Въззивното производство пред районен съд е прекратено, като е прието, че жалбата срещу процесното наказателно постановление е просрочена, при връчване на акта на 14.11.2024 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и постъпила жалба срещу него на 25.02.2025 г., извън законоустановения 14-дневния срок за обжалване.

Не са налице условията за прилагане на правно-техническото средство, регулирано в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, което има за последица отсъствие на просрочие на жалбата.

За да се приеме за осъществена фикцията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН следва кумулативно осъществяване на два елемента.

Първо, санкционираното дружество да не е намерено на посочения от него адрес, в случая това са адресът вписан в Търговския регистър и адресът, на който дружеството осъществява търговската дейност.

Второ, новият адрес на санкционираното лице да е неизвестен.

В показанията си допуснатия до разпит свидетел С. С. С. – служител в хотел „Централ“ в [населено място], потвърди, че на адреса на управление на „Номад Стар“ЕООД се намира хотелът, на чиято рецепция се приемат от нея книжата за дружеството, които впоследствие тя предава на негов представител. Удостоверено бе, че хотелът функционира целогодишно, като на рецепцията винаги има служител. Свидетелката категорично отрече летния сезон на 2024 г. хотелът да е посещаван от служители на дирекция „Инспекция по труда“, като заяви, че лично не се е срещала с представители на административния орган, които са търсили жалбоподателя.

Условие за признаване, че нарушителят не е намерен на известните на наказващия орган адреси на дружеството, е констатацията, че търсеното лице отсъства и това отсъствие е постоянно.

Със съставените два констативни протокола, удостоверяващи еднократно посещаване на двата различни адреса на дружеството от контролния орган, не се доказва частният жалбоподател да е напуснал за постоянно адреса, вписан в Търговския регистър като седалище и адрес на управление на дружеството, т.е. адресът в [населено място]. За да се приеме противното, е необходимо наказващият орган да удостовери, че адресът е бил посещаван няколко пъти през известен период от време в различни часове и не е намерено лице, което да получи книжата, или адресът е необитаем. В случая, както се установи от твърденията на ответника по жалбата, е установено, че улица с наименование ... [община]“ в [населено място] не съществува. Има площад с това наименование. Това обстоятелството не се оспори от процесуалния представител на частния жалбоподател. Въпреки това несъответствие съдебният състав следва да отбележи, че при добросъвестно упражняване на своите права административният орган е следвало като приложи закона и съвременните технологии, включително и след допитване до органите на реда, да прояви инициатива и установи, че съществува вместо улица, площад ... [община]“, на които номер  се помещава адресът на управление на санкционираното дружество. Като не е посетил сочения адрес, което се потвърждава и в показанията на свидетеля С. С. С., респ. не се уверил, че дружеството не се намира на посочения от него адрес по управление, напуснал го, като новият адрес не му е известен, а е приложил нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал нарушение, което се е отразило и на направения от него извод за просрочие на подадената срещу наказателното постановление жалба, неправилно възприето като резултат и от компетентния районен съд. В конкретния случай не се установява по делото наказващият орган да е събрал данни, че наказаното дружество не се помещава на посочения адрес, нито пък, че се е преместило на нов адрес, който е неизвестен.

По отношение на адреса в к.к. „А., поради характера на дейността на дружеството посещението в неактивен туристически не може да наложи като резултат редовно връчване на наказателното постановление на фирмата.

Отбелязването в двата констативни протоколи за посещение на двата различни адреси на дружеството, че не е бил осъществен контакт с работодателя или лице, което да го представлява, не е равнозначно на промяна на адреса на дружеството и неизвестен нов адрес и затова няма за последица прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН относно връчване на наказателно постановление на лице с нов неизвестен адрес.

Предвид изложеното, първи касационен състав приема, че липсва надлежно връчване на наказателното постановление.

Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на връчване на наказателното постановление. Действията по връчването се извършват от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им. Когато наказателното постановление не е връчено по установения от закона ред, се налага извод, че адресатът не е уведомен за него.

При липса на доказателства за валидно връчване на наказателното постановление, по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, въззивният съд е следвало да приеме подаването на жалбата в срок и да я разгледа.

По тези съображения, определението на съда за прекратяване на производството по делото следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 235 от АПК във връзка с чл. 63г от ЗАНН, Административен съд-[област], първи касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 16.04.2025 г., постановено в съдебно заседание по АНХД №20253210200048 по описа на Районен съд-[община], с което е прекратено производството по жалба срещу Наказателно постановление № 08-2400198/203 от 07.11.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“- [област].

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд-Б. за продължаване на съдебното производство по АНХД №20253210200048.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.