РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Перник, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241700600081 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260004 от 15.03.2022 г., постановена по НОХД № 2059/2020 г., Районен
съд Перник е признал подсъдимия Ю. Г. М. за виновен в това, че на *** в ***, ул. „***“,
механа „***“ е причинил с удари с юмрук и крака в областта на лицето средна телесна
повреда на И. В. М., изразяваща се в избиване на първи, втори, трети и четвърти зъб отдясно
в горната му челюст, без които се затруднява дъвченето във фаза на отхапване и говоренето,
поради което на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го е осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на *** на същото
място е извършил непристойни действия – нанесъл е удари с юмрук и крака в лицето на И.
В. М., грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
поради което на основание чл. 325, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2
и ал. 3 НК го е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от осем месеца и
периодичност от два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен
служител с продължителност от осем месеца, както и на наказание обществено порицание,
което да се изпълни чрез кабелна телевизия „***“ АД – ***.
1
На основание чл. 23, ал. 1 НК ПРС е определил и наложил на подсъдимия едно общо
най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е
отложил за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
На основание чл. 23, ал. 2 НК към така определеното общо най-тежко наказание ПРС е
присъединил наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез кабелна
телевизия „***“ АД – ***.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от подсъдимия чрез защитника му
адвокат Л. Т.. В жалбата се сочи, че първият съд е допуснал съществени процесуални и
материални нарушения. Поддържа се, че присъдата е необоснована, а наложеното наказание
– явно несправедливо. С неотносими към настоящия казус абстрактни съждения се твърди,
че първоинстанционният съд не е бил безпристрастен. Присъдата се атакува със също
толкова абстрактни аргументи за липса на мотиви. Недопустимо било да се приема за дата на
извършване на инкриминираното деяние ***, тъй като по този начин съдебният акт се
лишавал от конкретика. Без да се извършва анализ, се цитират конкретни части от
фактическите констатации на районния съд и се сочи, че те са превратни и противоречат на
доказателствения материал. Заявява се, че съдът не е изследвал версията вместо подсъдимия
в заведението да е влязло друго лице с маска, наподобяваща неговото лице, каквито маски
били лесно достъпни за дистанционна продажба в интернет. Неправилно не била дадена
вяра на показанията на разпитаните на страната на подсъдимия свидетели. По делото
отсъствали доказателства дали пострадалият не е имал проблеми със зъбите преди датата на
инкриминираното деяние. От правна страна, в присъдата липсвало посочено конкретно
предложение на чл. 129, ал. 2 НК. На последно място, наложената санкция била
несъразмерно тежка на престъплението. При тези доводи се иска алтернативно – отмяна на
присъдата и връщане на делото н първия съд, отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нов опавдателна присъда или изменение на присъдата чрез редуциране на
наказанието.
Предвид подадената въззивна жалба е било образувано ВНОХД № 138/2022 г. на ОС
Перник, като е постановена нова изцяло оправдателна присъда № 11 от 18.10.2022 г.
Срещу тази нова въззивна присъда е подаден касационен протест от Окръжна
прокуратура Перник. Образувано е КНОХД № 1039/2023 г. по описа на ВКС. Постановено е
решение № 149 от 29.02.2024 г., с което въззивната присъда е отменена и делото е върнато за
ново разглеждане на ОС Перник по съображения за липса на мотиви, непълна и превратна
оценка на доказателствените източници.
В откритото съдебно заседание, при повторното разглеждане на делото пред този
въззивен съд, окръжният прокурор пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, като споделя мотивите на районния съд.
Повереникът на частния обвинител се присъединява към това становище.
Служебният защитник на подсъдимия намира присъдата за неправилна с доводи за
невиновност.
Към становището на последния се присъединява и самият подсъдим, който в
последната си дума моли да бъде оправдан.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
2
314 НПК, намира за установено следното:
Преди да пристъпи към разглеждане на делото по същество, въззивният съд дължи
отговор на довода на защитата за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на
делото от първоинстанционния съд и конкретно – за наличие на съществени такива по
смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК.
Неоснователни са възраженията, свързани с доказателствената дейност и пълнотата на
мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Първоинстанционната присъда е постановена
след събиране на относимите доказателства, като районният съд е подложил на
самостоятелен анализ доказателствените източници, за да стигне до приетите от него
фактически положения. В мотивите са посочени съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3
НПК основанията за достигнатите фактически изводи. Доказателственият материал е
обсъден в съответствие с изискванията на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК и не е тълкуван
превратно в ущърб на предаденото на съд лице.
Липсата на съществени процесуални нарушения, допуснати при разглеждане на делото
от първата инстанция, налага заключение, че не съществуват предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 335, ал. 2 НПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Останалите оплаквания на защитата, които нямат бланкетен или абстрактен характер,
ще бъдат обсъдени попътно при цялостната проверка на присъдата и формирането на
собствени фактически и правни изводи от настоящата инстанция.
От фактическа страна:
Подсъдимият Ю. Г. М. е роден на *** в ***, българин, български гражданин, живее в
***, *** образование, женен, неосъждан, работи на длъжност *** във ***, с ЕГН
**********.
Частният обвинител И. В. М. (по прякор ***) е роден на ***, българин, български
гражданин, живее в ***, неженен, неосъждан.
На *** И. М. и фактическата му съпруга – свидетелката И.Й.С., малко преди полунощ
отишли да празнуват Коледа в механа „***“ на ул. „***“ в ***. Заведението било пълно и
опушено от цигарен дим. В него имало няколко десетки души, музиката била силна, а
клиентите танцували навсякъде. Поради липсата на свободна маса И. М. и И.С. седнали на
една маса при свои познати – свидетелите Д.М.Т., Д. С. С., Е.Л. Г., Л.Л. Г. (последните двама
братя). На маса в заведението присъствали и други техни познати – свидетелите Б. И. П. и
А.П.П.. Около час и половина-два по-късно, докато И. М. и И.С. били станали и танцували
на свободното място между масите, в заведението влязъл подсъдимият Ю. М., облечен в
тъмни на цвят дрехи. По-рано същият ден Ю. бил на гости заедно с жена си С. М. у
семейството на нейния брат – свидетелят Н. Х., където двете семейства празнували Коледа и
именния ден на голямото дете на Х.. Там същият употребил алкохол. След като влязъл в
механата, подсъдимият се здрависал с дясната си ръка с частния обвинител, след което го
ударил силно със свита в юмрук лява ръка. Пострадалият паднал, след което Ю. М. го
изритал неколкократно в горната част на тялото, включително и в главата, и напуснал
необезпокоявано заведението в настаналата суматоха. Преобладаващо присъстващите се
стъписали, а някои значително се уплашили до степен, че малцина се приближили до
пострадалия да му помогнат. Впоследствие на място пристигнал полицейски екип, а И. М.,
придружен от И.С., чрез такси се отправил до МБАЛ „***“, където му била оказана спешна
медицинска помощ. В резултат на побоя частният обвинител претърпял следните
3
увреждания:
- избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето във фаза на отхапването и
говоренето – първи, втори, трети и четвърти зъб, намиращи се в дясната част на горната
челюст;
- разкъсно-контузни наранявания по горната устна на устата вдясно и по лигавичната
повърхност устната кухина вдясно; лек оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око;
травматично заклащане на първи и втори зъб горе вляво и на втори зъб долу вдясно.
По доказателствените източници:
Тази фактическа обстановка настоящият въззивен съд възприе след самостоятелен
анализ на всички налични по делото доказателствени източници: писмени доказателства и
доказателствени средства, включително свидетелство за съдимост на подсъдимия, протокол
за разпознаване на извършителя на деянието; показанията на свидетелите И. В. М. – частен
обвинител и пострадал; И.Й.С. – негова фактическа съпружеска съжителка; Б. И. П. и
А.П.П., С. С. М. – съпруга на подсъдимия, Н. Х. Х. – брат на С., Р. В. Т. – съпруга на Н., Е. Г.
С. – сервитьор в заведението, Б. В. Б. – сервитьор в заведението, Р. И. П. – сервитьор в
заведението, Р.Ж.С. – сервитьор в заведението, Д.М.Т., Д. С. С., Е.Л. Г., Л.Л. Г. (последните
двама братя), М.Ю.Й. и Д.С.С. – отзовали се по сигнал пред заведението полицейски
служители, А.Е.К. и А.С.А. – отзовали се по сигнал в ЦСМП при МБАЛ „***“ полицейски
служители; обясненията на подсъдимия, при отчитане на двоякия им характер; както и
изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Обстановката в заведението в последните часове на *** и в първите часове на *** –
множеството употребили алкохол и/или танцуващи клиенти, силната музика, опушеността,
приглушеното осветление, се установява от показанията на всички присъствали в
заведението горепосочени свидетели, но най-вече от показанията на четиримата разпитани
сервитьори - Е. Г. С., Б. В. Б., Р. И. П. и Р.Ж.С..
Въз основа на кредитираната част от обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на свидетелите С. С. М., Н. Х. Х. и Р. В. Т. се установява, че в следобедните и
вечерни часове на *** семейството на подсъдимия е било на гости у Х. и Т., където всички
заедно празнували рождения ден на голямото дете на последните двама, а подсъдимият (не
само той) употребил алкохол.
Въз основа на дадените пред първоинстанционния съд показания на свидетелите И. В.
М., И.Й.С., Д.М.Т., Д. С. С., Е.Л. Г. и Л.Л. Г. се установява, че около 00.30 ч. на *** в
заведението е влязъл подсъдимият, привидно се е здрависал с частния обвинител с дясната
си ръка (всъщност е хванал ръката му, за да го заблуди и за да блокира възможността му да
се отбранява), след което го е повалил със свитата си в юмрук лява ръка на земята с удар в
лицето и накрая го е изритал неколкократно и силно в горната част на тялото, включително в
главата. Тези дадени пред районния съд свидетелски показания са самостоятелно логични,
последователни, допълващи се и съответстващи помежду си. Така например, свидетелката
И.С. е логично единствената освен пострадалия, която е възприела като очевидец първия
удар с юмрук – това е така, тъй като тя е танцувала до и с пострадалия. Останалите четирима
са възприели инцидента едва след падането на частния обвинител на земята, тъй като не са
се намирали в непосредствена близост до първите двама, а в заведението е било шумно,
опушено и с приглушена светлина. Затова те логично свидетелстват за следващия момент,
наред със свидетелката С., когато подсъдимият силно и многократно е ритал пострадалия в
областта на главата. Тоест обсъжданите показания на всички посочени шестима свидетели се
4
допълват и са дадени добросъвестно – всеки според гледната точка и мястото си спрямо
инцидента. Тези показания са в пълно съответствие от извършеното в досъдебното
производство разпознаване на подсъдимия от страна на Д.М.Т., Д. С. С., Е.Л. Г., Л.Л. Г.. В
допълнение, свидетелят М.Ю.Й., отзовал се на място полицейски служител, дава показания,
че пострадалият непосредствено след инцидента е споделил, че извършителят се казва Ю.
Тези относими към авторството на деянието доказателства не се разколебават по никакъв
начин от останалите приобщени по делото доказателствени източници. На първо място,
съмнение не внасят показанията на свидетелите С. С. М., Н. Х. Х. и Р. В. Т.. И тримата не са
очевидци на инцидента, като без да свързват това с някакво събитие, дни след това
единодушно си твърдят, че си спомнят, че са празнували заедно до 01.00 ч. на ***
Обстоятелствата, че посочените лица не са очевидци и че не сочат конкретно събитие или
причина да си спомнят седмици по-късно, че точно около 01.00 ч. на *** е приключил
празникът (за пръв път за разпитани в средата на месец януари по предварителна проверка),
както и че са в роднинска връзка с пострадалия, налага техните показания да бъдат ценени
само като целящи да подпомогнат защитната линия на подсъдимия. На следващо място,
даването на обратни по смисъл на снетите пред първия съд показания при първото въззивно
разглеждане на делото от свидетелите И. М. и Д. С. също не може да обоснове приемането
на различна фактическа постановка. Двете лица са били последователни от момента на
предварителната проверка и са давали еднопосочни показания за това, че именно
подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. От решаващо значение за контролна
проверка на показанията на тези двама свидетели са показанията на други четирима
свидетели - И.Й.С., Д.М.Т., Е.Л. Г. и Л.Л. Г., които по недвусмислен начин сочат, че
процесният побой спрямо частния обвинител е нанесен от подсъдимия.
При това положение и с оглед на извършеното в досъдебното производство
разпознаване на подсъдимия като автор на деянието от Д.М.Т., Д. С. С., Е.Л. Г. и Л.Л. Г.
неоснователно е оплакването на защитата, че първият съд не е изследвал версията дали
някое друго лице с маска на подсъдимия (а не подсъдимият) е извършител на деянието.
Подобна доказателствена проверка би се наложила само в случай че по делото е налице
индиция за подобно обстоятелство, каквато не е налице.
Настаналите суматоха и уплаха сред присъстващите се установява от показанията на
показанията на Е.Л. Г. и Л.Л. Г., дадени пред първия съд.
В края на този доказателствен анализ следва да се посочи, че въз основа на
кредитираното и от настоящата въззивна инстанция като обосновано и компетентно
заключение на съдебномедицинската експертиза се установява по несъмнен начин, че в
резултат на обсъдения побой пострадалият е претърпял горепосочените увреждания. При
пренебрегване на заключението на СМЕ и на разпита на вещите лица пред първия съд е
направено оплакването на защитата, че районният съд не е проверил дали зъбите на
подсъдимия са избити в резултат на побоя или са липсвали отпреди датата на инцидента.
Вещите лица в открито заседание пред ПРС категорично заявяват, че описаните в
обвинителния акт зъби на пострадалия са избити чрез механична сила по начин, отговарящ
на описания от очевидците на инкриминираното деяние.
От правна страна:
При посочената вече фактическа обстановка правилно първият съд е приел, че с
инкриминираното деяние подсъдимият е реализирал както престъпление по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, така и престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
5
Относно престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК:
От обективна страна Ю. М. е причинил на частния обвинител две различни по
характер (вид) телесни увреждания:
- избиване на зъби, без което се затруднява дъвченето или говоренето – средна телесна
повреда съгласно чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 вр. ал. 1 НК;
- временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест извън случаите по чл.
128 и чл. 129 НК и следователно съставомерно по чл. 130, ал. 1 НК.
Както е прието в т. 18 на ППВС 3/1979 г. на ППВС, в този случай е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал всички елементи, обхванати от
обективната страна на деянието - съзнавал е противообществения му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Относно престъплението по чл. 325, ал. 1 НК:
От обективна страна нанесеният в препълненото празнично заведение побой е
непристойно деяние, с което грубо е нарушен общественият ред. Присъстващите в
заведението са се стъписали или уплашили от извършената брутална демонстрация против
установените в обществото ред и морални норми.
От субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл – макар целта му
да е била да засегне физическата неприкосновеност на частния обвинител, подсъдимият е
допускал, че с действията си изразява явно неуважение към обществото. Това е така, защото
деянието му е открита проява на висока степен на неуважение към личността на
обвиняемия, като антиобщественият характер е бил възприет от всички, които са станали
свидетели на нанасянето на ударите или на състоянието на пострадалия след
преустановяването им.
По наказанието:
Правилно и в съответствие с целите на чл. 36 НК първият съд е определил отделните
наказания за извършените престъпления, а след това е извършил кумулация по реда на чл. 23
НК.
Отчетени са смекчаващите вината обстоятелства – семейна и трудова ангажираност, но
и отегчаващото обстоятелство по засягане на телесния интегритет на друго лице на
публично място, в присъствието на множество хора.
Законосъобразно е определено наказание в размер на шест месеца за деянието по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 НК – същото е под средния размер в нормативните предели на санкцията
за това престъпление и е в близост до нормативния минимум от три месеца.
В съответствие със закона е и наложеното по-леко наказание пробация, изразяващо се
само в първите две задължителни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от осем месеца
(при периодичност на първата два пъти седмично), ведно със задължителното обществено
порицание, изпълнимо чрез местната телевизия „***“.
При спазване на принципите на чл. 23, ал. 1 НК е наложено измежду наказанията за
тези две престъпления най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от шест месеца,
като поради наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за
срок от три години – лицето не е осъждано и целите на наказанието могат да бъдат
изпълнени без ефективното му изтърпяване. Спазено е нормативното изискване при
6
кумулацията да се присъединява задължително общественото порицание – чл. 23, ал. 2 НК.
По разноските:
С оглед правилността на присъдата в останалата част, същата се явява
законосъобразна и в частта по разноските, доколкото същите са възложени на подсъдимия –
чл. 189, ал. 3 НПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260004 от 15.03.2022 г. по НОХД № 2059/2020 г. на
Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7