Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 497/14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №457/2019г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208
и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №325 от 02.08.2019г.,
постановено по АНД №911/2019г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно
постановление №19-0996-001138/03.05.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Монтана, с което на П.Л.П. ***
на основание чл.179, ал.2 и чл.175, ал.1 т.5 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) са наложено две
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание, касатора се явява лично, като чрез
пълномощника си адвокат А*** , излага доводи в подкрепа на жалбата си и моли да
бъд отменено обжалваното решение.
Ответника, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
обжалваното решение..
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложените
административни наказания, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушения
на разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП.
В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в съответствие
с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, предвид системните нарушения на
административнонаказаното лице, законосъобразно е наложено административно
наказание към максимума предвиден в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.
Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице
безспорно установени административи нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 и
чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани
доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и
установяването на административното нарушение. По разбиране на настоящия
съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена
доказателствената сила на АУАН. Въззивния съд е дал обоснован и подробен
отговор на изложените в жалбата доводи, който изцяло се споделя от настоящият
съдебен състав, който не счита за необходимо да ги излага повторно, като на
основание чл.221, ал.2 АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето
решение. Събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин
установяват, че касатора в следствие на несъобразена скорост е реализирал ПТП и
е напуснал същото.
Не
могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е извършено нарушение на
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, тъй като от настъпилото ПТП
следвало да има пострадали за да има задължение за водача на МПС. Това е така,
тъй като съгласно чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи, тоест не е въведено изискване това
задължение на водача на МПС да е свързано с обстоятелството дали от ПТП има
пострадали. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие, тоест санкционната разпоредба е
предвидила налагане на административни наказания за неизпълнение на
задължението на водача на МПС свързано с настъпило ПТП, което в случая не е
изпълнено от касатора. В тази връзка следва да се отбележи, че изброяването в
разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП не е кумулативно, а е алтернативно,
тоест не е нелице основание да се приеме, че само при наличието на описаните в
него предпоставки ще е налице основание да се приеме, че е налице
„пътнотранспортно произшествие“ по смисъла на дадената легална дефиниция.
Настоящият съдебен състав установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание
изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното
решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което
на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №325 от 02.08.2019г., постановено по АНД №911/2019г.
по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: