Присъда по дело №25/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 13
Дата: 16 май 2023 г. (в сила от 1 юни 2023 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20233120200025
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Девня, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г.
и прокурора Б. Й. С.
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Наказателно дело
от общ характер № 20233120200025 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. С. Н. Д., ЕГН: **********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 22. 11. 2019 г. в гр. *****, обл. *****, противозаконно унищожил
чужда движима вещ — лек автомобил марка „******“, с рег. № *******, на
стойност 5 000. 00 лв. /пет хиляди лв./, собственост на „Амиго финанс“
ЕООД, правоприемник на „Мого България“ ЕООД - поради което и на
основание чл. 216, ал. 1 и чл. 58 А, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му налага
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА,изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подс. С. Н. Д. да заплати в полза на ОД – МВР – Варна
сумата от 524. 98 лв. /петстотин двадесет и четири лв. и деветдесет и осем
1
ст./, представляваща направени по делото разноски.

Веществените доказателства – 1 бр. СД диск, отнема в полза на
държавата, като след влизане на съдебния акт в законна сила, същите да
останат към материалите по делото.

Присъдата подлежи на съдебен контрол в 15 - дневен срок от
уведомяването, пред ОС – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


М О Т И В И

към присъда по НОХД № 25 / 2023 г.
по описа на РС – Девня,
постановена на 16. 05. 2023 г.

Подс. С. Н. Д., ЕГН: **********, род. в гр. *******, обл. *******, жив.:
постоянен адрес с. *****, обл. *****, настоящ адрес гр. *****, обл. *****,
българин, български гражданин, средно образование, женен, работи, осъждан,
е предаден на съд с обвинение по:
чл. 216, ал. 1 от НК, затова, че на 22. 11. 2019 г. в гр. *****, обл. *****,
противозаконно унищожил чужда движима вещ – лек автомобил марка
„********“, с рег. № *******, на стойност 5 000. 00 лв. /пет хиляди лв./,
собственост на „Амиго финанс“ ЕООД, правоприемник на „Мого България“
ЕООД.
Представителят на ТО – Девня – РП – Варна в ход по същество
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че
извършеното деяние се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, както и направените признания по чл. 371, т. 2 от НПК. Моли
съда да наложи наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер,
изпълнението на което да бъде отложено.
Подсъдимият, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно съдът с
протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел признанието
и доколкото последното кореспондира със събрания доказателствен материал
в досъдебната фаза. Моли съда за минимално наказание.
Защитата изразява становище, че с оглед оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина, изразените съжаление, критичност и
разкаяние, наказанието следва да бъде „Лишаване от свобода“ към
минималния размер, като изпълнението бъде отложено.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:

През есента на 2019 г. свид. Д. М. Д.а – съпруга на подс. С. Н. Д.,
сключил договор за финансов лизинг с „Мого България“ ЕООД, относно лек
автомобил марка „******“, с рег. № *******. Непосредствено след
получаване владение върху вещта, същата претърпяла повреда. Между
страните било постигнато съгласие договора да бъде прекратен, съответно
владението върху вещта върнато на свид. Хр. Г. Г. – представител на
1
дружеството. Несъгласен с това бил подс. С. Н. Д..
На 22. 11. 2019 г. в гр. *****, обл. *****, последният отишъл с
моторното превозно средство до панорамна площадка, под която имало
пропаст. Осъществил телефонен контакт с номер 112 като съобщил, че кола е
паднала в пропастта, респективно можело да има нужда от медицинска
помощ. След това привел в движение лек автомобил марка „******“, с рег. №
******* без да сяда на шофьорската седалка, вследствие на което моторното
превозно средство пропаднало в пропастта, получайки значителни
увреждания.
За случая били информирани органите на реда, като било образувано
наказателно производство.
Съдебно – оценителна експертиза: пазарната стойност на автомобила –
5 000. 00 лв. е по – ниска от разхода за възстановяване – 5 814. 91 лв.
Съдебно – техническа експертиза: лек автомобил марка „******“, с рег.
№ ******* е увреден технически при пропадане от значителна височина в
пропаст. Това е осъществено на 22. 11. 2019 г. в гр. *****, обл. *****, като С.
Н. Д. е привел в движение моторното превозно средство със стойка на тялото
извън обема на автомобила.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена като се
позовава на направените признания на подс. С. Н. Д. по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показанията на свид. Ц. Хр. Н., свид. Хр. Г. Г., свид. Д. М. Д.а, свид. К. Т. Д.,
свид. К. И. К., съдебно – оценителна експертиза, съдебно – техническа
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на
веществени доказателства, справки.
Показанията на свидетелите съдът възприе и им даде вяра като прецени,
че те са вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Същите дават данни относно авторство, предмет, начин на извършване.
Изготвените и приети по делото експертизи съдът счита за обективно и
компетентно дадени. Същите изясняват състояние, предмет, авторство.
Следва да се акцентира на изключителните професионализъм и авторитет с
които се ползват вещите лица, както и да бъде отбелязано, че заключенията
им са в пълен унисон с доказателствата по делото. Останалите събрани по
делото доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Същите допринасят
за изясняването на осъществяването на състава от обективна и субективна
страна.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
2

Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си подс. С. Н. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл.
216, ал. 1 от НК.
От обективна страна категорично се установи, че на 22. 11. 2019 г. в гр.
*****, обл. *****, подсъдимият, чрез своите действия – привеждане в
движение и пропадане в пропаст е унищожил чужда движима вещ – лек
автомобил марка „******“, с рег. № *******, като това се изразява в
нарушаване целостта на вещта, причинявайки значителни увреждания. Съдът
намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по
така възведеното му обвинение. Горното съдът прие въз основа на
кредитирания доказателствен материал.
С оглед стойността на унищоженото и вредните последици, които са не
само имуществените, а и тези които се причиняват на обществото съдът
счита, че в случая не може да се приеме, че деянието не е причинило и не е
било в състояние да причини сериозна вреда, поради което и в случая не
следва извършеното да се квалифицира като маловажен случай, в частност
хипотезата на чл. 216, ал. 4 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е.
желаел е неговото извършване, като е предвиждал и искал настъпването на
съставомерните последици. Горното съдът прие въз основа на цялостното
поведение на подсъдимия, обективирано по делото, от вида и
последователността на неговите действия.
Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат
незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в
Република България.
По изложените съображения съдът призна подс. С. Н. Д. за виновен в
извършване на визираното престъпление.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, ако
постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на
чл. 58 А от НК. Но за да бъде индивидуализирано същото следва да се
отчетат обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдействие за
разкриване на обективната истина, изразени съжаление и критичност към
извършеното, установени трудови навици, като отегчаващи такива
арогантност при осъществяване на престъпните намерения, незачитане на
чуждата собственост. В обобщение на горното съдът счита, че то води до
извода за сравнително ниска степен на обществена опасност на дееца и
относително завишена такава на деянието.
Тези обстоятелстма мотивираха съда да му наложи наказание при
3
превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не при изключителни или
многобройни такива. В този смисъл съдът счете за справедливо да определи
на подсъдимия наказание – „Лишаване от свобода“, ориентирано над
минималния размер – за срок от девет месеца, което съгласно законовите
разпоредби беше намалено с една трета, т. е. беше определено на шест месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
С оглед липсата на предходна съдимост /реабилитиран/ и намирайки, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения
съдът счита, че не е наложително наложеното да се търпи ефективно.
Поначало при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66 от НК съдът следва да се ръководи от личните
качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и
превъзпитание е постижимо с приложението на този институт. Отчитайки
чистото съдебно минало може да се направи обосновано предположение, че
не съществува риск от извършване на друго престъпление. Разглеждайки
процесуалното поведение безспорно е налице осъзнаване на извършено,
съчетано с разкаяние и съжаление за стореното. Може да се приеме, че
извършеното има инцидентен характер, като е налице желание от страна на
подсъдимия за промяна, която да бъде доказана в обществото. По този начин
ще му се даде възможност окончателно да осъзнае извършеното, да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът счита, че наложеното наказание е съответно на извършеното
престъпление. Същото дава възможност на подсъдимия да се поправи и
превъзпита към спазване на законите и добрите нрави. Това наказание би се
оказало достатъчно за постигането на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед
особеностите на конкретното деяние. Същото ще даде възможност на
подсъдимия да осмисли извършеното.
Съдът прие, че по – голяма снизходителност към дееца ще е не само
неоправдана, но и наказанието не би съответствало на извършеното.
Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната
превенция е водеща, с оглед приетото от съда, следва да бъдат взети мерки за
превъзпитаване на дееца, с оглед възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на
генералната превенция, за постигане на тези цели, следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за пресичане и ограничаване на
подобен вид прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната
укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя страна ще
въздействат предупредително върху другите членове на обществото.
Подс. С. Н. Д. беше осъден да заплати в полза на ОД – МВР – Варна
сумата от 524. 98 лв. /петстотин двадесет и четири лв. и деветдесет и осем
ст./, представляваща направени по делото разноски.
Вещественото доказателство – 1 бр. диск беше отнет в полза на
държавата, като след влизане в законна сила на съдебния акт, следва да остане
4
към материалите по делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5