Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./10.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на единадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1786 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявен е иск от С.С.А.
против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на сина
й Р И А, настъпила вследствие на ПТП от 09.10.2015 год., ведно със законната
лихва върху претендираното обезщетение за периода от 09.10.2015 год. до
окончателното му изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на
основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищцата в исковата й молба, че 09.10.2015 год., около 13.00 ч., по път I-2,
между с.Белоградец, област Варна и
с.Зайчино Орише, област Шумен, км.146+207 м., при управление на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № *****, застрахован по „гражданска отговорност“ по полица № BG22114003123371
с период на действие 20.12.2014 год. до 20.12.2015 год. при ответника, водачът Ч
И А губи управление над автомобила и удряйки се със задната част на автомобила
в дърво, причинява ПТП, вследствие на което пътникът в автомобила Р И А бил
тежко ранен. Сочи се, че последният бил откаран в МБАЛ – Шумен, където въпреки
на проведеното лечение, на 16.10.2015 година починал. За горното деяние, се
твърди, водачът на МПС да е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по
НОХД № 464/2016 год. на Окръжен съд – Шумен. Излага се също така, че
настъпилата внезапна смърт на сина й е довела до тежки последици за ищцата,
която изпаднала в тежка депресия. Загубила най-близкия си човек, претендира
обезщетение в размер на исковата сума.
Ответникът
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в срока
по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
иска. Ралевира възражение за съпричиняване на вредоносноия резултат от
пострадолото лице, което се е возело на задната седалка към момента на
настъпване на събитието без поставен предпазен колан, при поставянето на
какъвто не биха настъпили същите по вид и тежест травми. Искът се оспорва и по
размер.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва твърденията на ответника за прекомерност на
претенцията, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който навежда идентични като в писмения отговор доводи.
В о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител
адв. М., поддържа иска и моли същияте да
бъдат уважени в предявения размер. Претендира разноски при условията на чл.38,
ал.1 т.3 предл.2 от ЗАдв.
В о.с.з. ответното
дружество – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно
призовано, не се представлява, не излага становище по предявените искове.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 946/11.03.2019 г. год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията
и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно по делото, а и това е видно от приобщената присъда по НОХД № 464/2016
год., че на 09.10.2015
год., на км.146+207 по път I-2 в
Шуменска област в посока Варна –Шумен, при управление на МПС – лек автомобил
„Мерцедес ЦЛС 320“, с рег. № *****, собственост на Р. А. Г. от гр.Варна, Ч. И.
А., нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2 ЗДвП/ , по
непредпазливост причинил смъртта на Р И А, като му е наложил съответно
наказание.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото доказателства /удостоверение от Община Девня/, се
установява родствената връзка между починалия Р И А и ищцата С.С.А. – майка на
починалия при произшествието.
Прието
за безспорно установено по делото е и наличието на наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № BG22114003123371 за застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ *****,
със срок на действие от 20.12.2014 год. до 20.12.2015 год.
Във връзка с релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан, който би осуетил настъпването на леталния изход, проведена по делото е КСМАТЕ.
От същата се установява, че ПТП е причинено с удар в задната лява част зад оста
на задното ляво колело – в страничната част на заден ляв калник, като ударът е
деформирал лявата конструкция на багажника. Сочи се от вещите лица, че ударът в
задната лява част е предизвикал преместване на тялото към мястото на удара –
пълното му лягане върху задна лява седалка. Излага се също така, че при настъпване
на това преместване на телата в автомобила, задно разположеният пътник на задна
лява седалка е изпитал преместване напред и в дясно към задна лява странична
част на облегалката на предна дясна част като е реализирал удар на дясната
слепоочна част на черепа и предна челна част на черепа относно лява странична
част на предна дясна седалка. Вещото лице медик сочи, че непосредствената
причина за смъртта на лицето е острата сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, възникнала в резултат на тежката закрита черепномозъчна травма.
Заключава се, че при посоченият удар при поставен предпазен обезопасителен
колан тялото е щяло да остане на достатъчно разстояние от ръба на предна дясна
седалки и да не настъпи удар, респективно уврежданията да бъдат по-леки.
В дадените в о.с.з. на 11.06.2019 год.
обяснения, вещото лице – автоексперт пояснява, че ударите в автомобил са два –
при първият удар, за който се съди от огледния протокол и снимковия материал –
бетонен блок, въз основа който е настъпило допълнителното завъртане на
автомобила по часовниковата стрелка, евентуално поставен предпазен колан би бил
с ефективност над 90 % тъй като би могъл да задържи долната и горната част на
тялото. При втория удар – в задната лява част на авномобила, конкретното
действие на колана не би било повече от 20 %. Излагат, че липсата на коланни
травми на починалото лице категорично сочат, че същият е бил без поставен
предпазен колан, като фаталните увреждания, доколкото са разположени в дясно,
при така изяснения механизъм на ПТП, са настъпили при удара в предно дясно
колело. Според изложеното, се касае за диагонално преместване на тялото, в
който случай тялото се е движело свободно напред, което сочи и че наличието на
предпазен колан би предотвратил настъпването на описаните при аутопсията
травматични увреждания – нещо, което при преместване в дясно, предпазният колан
не би имал ефективност. Че травматичните увреждания биха били по-леки при
поставен предпазен колан се излага нееднократно от вещите лица, макар и да не
може да се определи ако тялото беше обезопасено с колан и е нямало възможност
да се премести какви други поражения биха могли да настъпят по гръбначния стълб
Липсата на данни обаче за положението на
тялото преди удара е пречка за определяне на процент положително или отрицателно
действие на колана спрямо положението на тялото.
За установяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП-то са допуснати
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Снежана С. К. и С. Х. С.. Показанията
на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК. и доколкото се
основават на непосредствени впечатления. И двете свидетелски излагат, че макар
и след раздялата с мъжа й P. за е останал да живее с баща си, между майка и син
е съществувала силна връзка; двамата са запазили отношенията си, посещавали са
се, а и щцата е помагала всячески – с пари, вещи и грижи на сина си и
семейството му.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира
следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от
ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на
валидно застрахователно правоотношение съдът намира за доказано с оглед
представените доказателства.
Предвид обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
267 КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се ползва
със задължителна за настоящия съд сила относно авторството, противоправността и
вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от
фактическия състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД 464/2016 год., за това, че на
09.10.2015 год., на км.146+207 по път I-2 в Шуменска област в посока Варна
–Шумен, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“, с рег. № *****,
собственост на Р. А. Г. от гр.Варна, Ч. И. А., нарушавайки правилата за
движение по пътищата /чл.20, ал.2 ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на
Р И А, като му е наложил съответно наказание.
Предвид изложеното
настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като
елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни
увреждания и настъпилото пътнотранспортно произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования
водач.
Въпреки
обаче постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване
степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП
/вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно
формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му
от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване. За да се приложи или
не намаляване на размера с оглед направеното от ответника възражение по чл.51,
ал.2 ЗЗД, съдът следва да определи първоначален размер съобразно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Близката родствена връзка между ищцата
и починалия /дъщеря и син/ е основание да се компенсират претърпените от тях
страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек и от загубата
на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг и предполага, че смъртта на
лицето е засегнала дълбоко техния душевен мир. Последното обуславя и нуждата, и
интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на понесените от ищците
вреди, тъй като същите са в сферата на тяхното духовно и психическо
преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен паричния
еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като
вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищците болки
и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката
му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които
пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищците. Следва да се вземат
предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост
нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищците /социално, физическо,
психическо и емоционално/.
Разпитаните по делото
свидетели свидетелства за съществуващата близка връзка между пострадалия и
ищцата. Извън близката степен на родство, съдът съобразява и мъчителното
изживяване на нелепата и ненавременна смърт. Отчитайки също така
обстоятелството, че в бъдеще ищцата не ще може да компенсира тази загуба с друг
вид емоционални преживявания, съдът намира, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се компенсират със сумата от 150 000 лева. С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква
обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини –
едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с
виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така
и с действията на самия увреден. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение №
98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./..
Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
В конкретния случай,
релевираното от ответника възражение се свежда до твърдението, че пострадалата
е нарушила правилата за движение като е пътувала в процесния автомобил без
поставен предпазен колан. Последното не се оспорва от ищцата, а и съдът го
приема за установено по безспорен начин с оглед изложеното от вещите лица.
Съобразявайки също така заключението на вещите лица, че непосредствената
причина за смъртта на лицето е острата сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, възникнала в резултат на тежката закрита черепномозъчна травма
и установеното движение на тялото в автомобила, респективно че травмите са
получени при свободното движение на
тялото напред и в дясно към задна лява странична част на облегалката на предна
дясна част като е реализирал удар на дясната слепоочна част на черепа и предна
челна част на черепа относно лява странична част на предна дясна седалка, съдът
намира, че следва да се приеме, че поставен обезопасителен колан би
предотвратил получените от пострадалия Р И А травми от дясно по главата и
гърдите. Наличието на два удара в конкретния случай и обстоятелството, че не
може да се посочи с категоричност от вещите лица какви травматични увреждания,
респективно дали те биха довели до летален изход, биха се получили при поставен
предпазен колан, съответно при втория удар, не е основание да се изключи, че
допуснатото от пострадалия нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и
непосредствена връзка със смъртта му с оглед установената причина за смъртта.
Последното е основание за определяне размера на приноса на пострадалия, който в
случая следва да се определи на 30 %. Поради горното, при определеният общ
справедлив размер на неимуществени вреди от 150 000 лева, искът следва да бъде
уважен за сумата от 105 000 лева. За разликата до пълния претендиран размер,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради уважаване на иска за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, съдът намира за основателен и
акцесорния иск досежно мораторната лихва. Съгласно трайноустановената съдебна
практика същата се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД вр. чл.223 КЗ /отм./ /в тази насока и
постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. докладчик съдия Камелия Ефремова, II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009
г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио
Бобатинов/. В конкретния случай, видно от данните по делото, макар и ПТП да е
станало на 09.10.2015 год., увреждането /смъртта на лицето/ е настъпила на
16.10.2015 год., поради което и лихвите следва да се присъдят от 16.10.2015
год. до окончателното им заплащане. За периода от 09.10.2015 год. до 15.10.2015
год. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищците са претендирали
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за
оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г.
на ВКС по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед
представените доказателства за наличие на договорни отношения между страните по
предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/,
съдът намира, че искането следва да се уважи и в полза на представляващия ищеца
адвокат Н.А.М. от САК бъде присъдена сума в размер на 3 630 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки един от предявените
искове съгласно чл.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от иска в размер на 4 200 лева, като същите следва да бъдат присъдени
в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В тежест на ищцата следва
да се възложат сторените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска, възлизаща на 332.50 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул“Черни
връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на С.С.А., ЕГН: ********** *** сумата 105 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Р И А, настъпила вследствие на
ПТП от 09.10.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от увреждането 16.10.2015 год. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, платими по банкова сметка ***,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 105 000 лв до предявения размер от 200 000 лв.
и за лихви за периода от 09.10.2015
год. до 15.10.2015 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, бул“Черни връх“ №
51 Д ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.А.М. от САК, ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 3 630 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец,
ул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 4
200 лева,
представляващи държавна такса по уважената
част от исковете, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.А., ЕГН: ********** *** да заплати на ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Красно село, бул“Черни връх“ № 51 Д сумата от 332.50 лева,
представляващи сторени в настоящото производство разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: