№ 1955
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330205845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4605284, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на М.Т.В. е наложена глоба в размер на 300.00 лева, за
извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излагат
доводи за незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен
фиш. Счита, че електронния фиш е процесуално и материално
незаконосъобразен. В обжалвания фиш не било посочено мястото на
извършване на нарушението, като липсвали данни относно ограничението на
скоростта от 90 км/ч на 60 км/ч, което било въведено с пътен знак В 26. От
електронния фиш не ставало ясно с колко точно километра реално се движел,
с колко точно е надвишил разрешената скорост, и какво означавало в полза на
водача толеранс. Не можело да се направи и извода как и къде било
констатирано нарушението. Излага подробни съображения в подкрепа на
основателността на жалбата. Моли съда да отмени обжалвания електронен
фиш като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
1
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. М.К. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Излага
съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалвания електронен
фиш, като незаконосъобразен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 12.03.2021г. в 17.04 часа в
път ΙΙ- 64 км.49 + 800 в посока север при въведено ограничение на скоростта с
ПЗ В 26- 60 км/ч, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената
скорост в полза на водача, като нарушението е установено с АТСС ARH CAM
S1, лек автомобил БМВ 535 Д, с рег.№ ** се движел с установена наказуема
скорост от 91 км/ч, а именно с превишаване на скоростта с 31 км/ч.
Собственик на регистрираното моторно превозно средство е М.Т.В..
Настоящият съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и издаден при нарушения на процесуалния и материалния
закон. Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш.
От представения в открито съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, електронен фиш Серия К № 4605033 се
2
установява, че той е издаден срещу абсолютно същото лице за абсолютно
същото нарушение както обжалвания електронен фиш, предмет на
настоящото производство- Серия К № 4605284. Нещо повече, от номерата на
издадените електронни фишове се установява, че електронният фиш предмет
на обжалване в настоящото производство е издаден след представения в
съдебно заседание електронен фиш Серия К № 4605033. Посоченото
противоречи на фундаменталния за наказателния и административно
наказателния процес принцип за ne bis in idem, което налага безусловна
отмяна на атакувания електронен фиш. Според чл. 24, ал.1, т.6 НПК не се
образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо
същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК съдържа както класическия принцип,
така и процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване,
съдържаща се в задължението при две висящи наказателни процедури за едно
и също деяние, насочени срещу едно и също лице да се прекратява тази която
е образувана по –късно, макар нито една от процедурите все още да не е
приключила с влязъл в сила акт. Принципът ne bis in idem и процесуалната
гаранция за неговото спазване следва да се прилагат по следния механизъм-
когато спрямо едно и също лице за едно и също деяние са налице две висящи
процедури с наказателен характер, като никоя от тях не е все още
приключила с влязъл в сила акт- следва на основание чл. 24, ал.1, т.6, предл.1
да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие на
незавършило наказателно производство. Ако по някаква причина обаче двете
производства продължат паралелното си развитие и едно от тях приключи с
влязъл в сила акт, следва на основание класическия принцип ne bis in idem да
бъде прекратено производството, което все още е висящо, независимо кое
производство е образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на ВКС/
От разкрития наказателен характер на процеса по ЗАНН и от изричната
препращаща норма на чл. 84 ЗАНН следва, че в процесите по ЗАНН следва да
намери приложение и нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, доколкото подобно
прекратително основание не е уредено в чл. 34 ЗАНН. Така изрично и
практиката на Административен съд Пловдив- Определение № 860 от
3
24.04.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 1180 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 382 от 20.02.2018 г. по к. адм. н.
д. № 3696 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Определение № 1965 от 05.10.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 1503 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив,Определение № 1768 от
12.09.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 2490 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 412 от 18.02.2013 г. по н. д. №
3691 / 2012 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Определение № 2149 от 30.10.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 3235 / 2018 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
В ТР 3/2015 и ТР 4/2017г. на ОСНК на ВКС е изложено категоричното
виждане на ВКС и на Европейския съд, че отправна точка при преценка дали
е налице повторно наказване за „едно и също деяние“ следва да бъде
„конкретното незаконно поведение”, „идентичността на фактическите
актове”, деянието като „исторически акт“. Преценката дали е налице „същото
деяние“ по двата отделни процеса изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват
от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца. Абсолютно същото важи и относно
разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК. В трайната практика на ВКС се приема,
че понятието „същото престъпление" има свой материалноправен смисъл и
винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с оглед
неговата правна квалификация. Също така трайно се приема, че при
тълкуване на понятието „същото престъпление“ по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6
НПК следва да се съобразяват задължителните тълкувания на европейския
съд относно понятието „същото деяние“ във връзка с принципа ne bis in idem.
Така изрично Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 97 от 11.04.2017 г.
по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение,
Решение № 145 от 14.04.2014 г. по нак. д. № 322/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 575 от 03.01.2013 г. по нак. д. № 2064/2012 г. на
Върховен касационен съд.
При съпоставка на деянията предмет на двете административно
4
наказателни производства се установява, че деецът е наказан за една и съща
система от телодвижения, извършени по едно и също време на едно и също
място, при една и съща обстановка, с едни и същи средства, при единство на
решението, а именно на 12.03.2021г. в 17.04 часа в път ΙΙ- 64 км.49 + 800 в
посока север при въведено ограничение на скоростта с ПЗ В 26- 60 км/ч, при
отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача,
като нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1, лек автомобил БМВ
535 Д, с рег.№ ** се движел с установена наказуема скорост от 91 км/ч, а
именно с превишаване на скоростта с 31 км/ч.
Гореизложеното налага извода, че се касае за тъждество на фактите по
двете наказателни производства съответно по двата електронни фиша. От
извършена от настоящия състав служебна справка в деловодната система на
Районен съд- Пловдив се установява, че представеният по делото като
доказателство електронен фиш Серия К № 4605033 е предмет на разглеждане
по АНД № 5846/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив. В случая обаче, от
номерата на електронните фишове- единият предмет на разглеждане в
настоящото производство, а другият по горепосоченото дело е видно, че към
момента на издаване на електронния фиш, за административно наказващия
орган е била налице забраната на чл. 24, ал.1, т.6, предл.1 НПК да го издаде
поради наличие на вече висящо производство за същите факти срещу същото
лице, по което вече е било издаден електронен фиш Серия К № 4605033, с
което жалбоподателят е наказан за същото деяние. От гореизложеното следва,
че атакуваният пред настоящия състав електронен фиш, се явява издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила- чл. 24, ал.1, т.6, предл.1
НПК.
Отделно от това, на жалбоподателя за вменени две различни нарушения
извършени по едно и също време, при една и съща обстановки и при едни и
същи факти, съответно му са наложни и две различни санкции. С обжалвания
електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение, че автомобилът се е
движел с установена наказуема скорост от 91 км/ч, съответно и на основание
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300.00
лева. А с представения в съдебно заседание електронен фиш Серия К №
4605033 му е вменено административно нарушение за това, че автомобилът
се е движел с установена наказуема скорост от 102 км/ч и съответно му е
5
наложено наказание по чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 400.00 лева.
Това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяната на обжалвания
електронен фиш, предмет на настоящото производство. Това е така, тъй като
с издаването на два различни електронни фиша за извършени две различни
нарушения, съответно и наложени две различни наказани и то, при едни и
същи факти, място, време и начин на извършване на нарушението, то
жалбоподателя бива лишен от възможността да разбере кое точно от двете му
вменени нарушения е извършил и коя от двете му санкции е правилно
наложената. В резултат на това, правото на защита на жалбоподателя е
нарушено, като същият е бил ограничен с възможността си, да не знае точно
срещу кои факти следва да се брани и защитава. Това само по себе си
представлява съществено процесуално нарушение, което пряко се отразява и
рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице и водещо до
ограничаване на процесуалните му права.
Отделно от това, посочените в снимката към електронния фиш
географски координати, като място на заснемане и извършване на
нарушението, не кореспондират с мястото извършване на вмененото
нарушение в електронния фиш. В покрепа на този извод е представеният
снимков материал по делото с изображение на мястото, на което е било
поставено заснемащото техническо устройство (в близост до мантинела, като
отсреща на пътния участък се забелязва сграда). При извършена служебна
справка от съда в “Google maps” се установява, че участъкът на който е
извършвано заснемането (до бензиностанция „Shell” и срещу сградата,
заснета на снимковия материал) е различен от мястото, на което се сочи, че е
извършено нарушението, а именно: път ΙΙ- 64 км.49 + 800 в посока север, на
което място няма нито мантинела, нито сграда от другата страна на пътя.
Видно е, че посочените в снимката към електронния фиш географски
координати, са различни от път ΙΙ- 64 км.49 + 800 в посока север. За да се
определи еднозначно точното местоположение на даден участък от земната
повърхност, следва правилно да бъдат въведени определящите за
извършването на проверката величини – географска ширина и дължина.
Изходните данни 42˚.204442 северна ширина и 24˚ 733778 източна дължина,
са неотносими към мястото на извършване на вмененото нарушение. При
използването на техническото средство липсва човешка намеса при
отчитането на географското местоположение. В тази връзка, съдът приема, че
6
е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно от
вмененото нарушение, което от своя страна опорочава процедурата по
видеозаснемане на нарушението. Доказателствената сила на протокола по чл.
10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминава
последваща метрологична проверка, е оборена.
И не на последно място, видно от приложеното по делото писмо с вх.№
54512/ 24.09.2021г. от ОПУ- Пловдив към АПИ, км 49 + 800 на
републикански път II - 64 Карлово – Пловдив попада в отсечката с две платна
за движение. Нарастването на километража е в посока Труд – Пловдив.
Приблизително на км. 49 + 860 е наличен пътен знак В26 (60 км/час), като в
писмото изрично се акцентира, че ОПУ- Пловдив няма отношение към
поставянето му. По данни и информация от „Рефан България“ ЕООД, знакът
бил монтиран на 07.10.2020г. по указание на органите на ОД на МВР, сектор
„Пътна полиция“ във връзка с организацията и безопасността на движение в
района на крайпътния обект „Рефан“. Действието на знака се разпростира до
км. 49+736.
Гореизложеното налага извод, че преди въпросния пътен участък чисто
формално има физически поставен пътен знак В26 (60 км/час), но този знак не
въвежда валидно ограничение на скоростта от 60 км/час, поради нарушена
процедура по неговото поставяне и по-конкретно поставянето му от
нелегитимиран субект в нарушение на изискваната от закона съгласувателна
процедура. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г.
за организиране на движението по пътищата е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както
следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за
местни пътища - от кмета на съответната община. От друга страна в чл. 12,
ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект
за организация на движението включва и организацията на скоростните
режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и
посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
7
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности. Абсолютно аналогична е уредбата и в Закона за пътищата, в чл.
26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от който е предвидено, че за дейности извън
специалното ползване на пътищата се забранява поставянето на пътни знаци в
обхвата на пътя без разрешение от: управителния съвет на АПИ или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице за републиканските
пътища или от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
В случая е налице именно за дейност „извън специалното ползване на
пътищата“ по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на ЗП, респективно
приложение намира цитираната по-горе забрана за поставяне на пътни знаци
без провеждане на съгласувателна процедура с АПИ. Това е така, доколкото
макар търговския обект на Рефан да се намира пространствено „край“
републиканския път, той не представлява „крайпътен търговски обект“ по
смисъла на дадената в Наредбата за специално ползване на пътищата легална
дефиниция. Видно от чл. 8 от същата, критериите, за да се приеме, че е
налице „търговски крайпътен обект“ (като форма на специално ползване на
пътищата) са два и то кумулативни: пространствен- обекта да е разположен в
близост до пътя; функционален –да е предназначен да обслужва пътниците и
техните МПС (бензиностанции, газ станции, ресторанти, хотели и др.) В
случая е изпълнен само първия критерий доколкото сградата на Рефан се
намира в близост до път II – 64. Не е налице обаче втория критерий,
доколкото неговото предназначение не е да обслужва пътниците и техните
МПС, а е ноторно известно, че обекта представлява седалището и търговската
сграда на известна козметична компания. Действително с оглед изискванията
за регулация по ЗУТ на имота на Рефан е осигурено „лице“ на път отворен за
обществено ползване чрез изграждане на пътна връзка до път II–64, но
ползването на тази пътна връзка и на съответните части от път II–64
всъщност представлява дейност по нормално „обществено ползване на
пътищата“ за превоз на пътници и товари по смисъла на дадената в параграф
1, т.7 от ДР на ЗП легална дефиниция и по аргумент от обратното е
8
същевременно и дейност извън „специалното ползване на пътищата“, което
обуславя действието за този участък на забраната по чл. чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1,
т. 1 б. „в“ от ЗП Още повече, че съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 17 януари
2001 г. за организиране на движението по пътищата дори в хипотезата на
специално ползване на пътищата чрез търговски крайпътен обект знаците се
поставят от частно правния обект само в границите на самия търговски обект,
но не и на самия републикански път, както в процесния случай.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е
Републикански път Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него и да разреши поставянето на знак В26
(независимо дали при постоянна или временна организация на движението) е
именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ. Същевременно в писмото от
ОПУ е отбелязано, че агенцията няма абсолютно никакво отношение към
поставянето на знака. Оказва се, че процесният пътен знак: е поставен от
частноправен субект /в случая ЮЛ – Рефан България ЕООД/; по указания на
институция /ОД на МВР/, която няма абсолютно никаква компетентност по
законосъобразното му поставяне; без спазване на уредената в закона
съгласувателна процедура с единствената компетентна за това институция-
АПИ, поради което не е в състояние да въведе валидно ограничение на
скоростта, което да бъде основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на гражданите. Да се приеме обратното е
равнозначно на това да се позволи на всеки гражданин или юридическо лице
по свое усмотрение да поставя пътни знаци и да става по този начин
основание за ангажиране административната отговорност на други правни
субекти, поради несъобразяване със собствените му виждания за организация
на движението. При положение, че за въпросния пътен участък към датата на
нарушението не е бил законосъобразно поставен пътен знак В 26, въвеждащ
валидно ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите
констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта. Освен
това, щом конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на
валидно поставен пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26. Нещо повече, предвид констатираната скорост на движение
от 91 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се
оказало, че поведението на жалбоподателя и след приспадане на необходимия
9
толеранс от 3 км/ч е изцяло правомерно, доколкото би се явило приложимо
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.
Предвид гореизложеното, издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да се отмени. Следва на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4605284, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на М.Т.В., ЕГН: **********, адрес: **, на основание чл.
189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено нарушение
по чл. 21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, да заплати на М.Т.В., ЕГН:
**********, адрес: **, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща
разноски в настоящото производство, за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10