О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №2235
28.07.2014г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
двадесет и осми юли през две хиляди и четиринадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Петрова гр.дело №2327 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба
вх.№13041/10.05.2014г. по регистъра на ПОС, подадена от К.А.К. с ЕГН:**********,***,
чрез адв.И.Т.И. – гр.*****, бул.”****”№93-партер, против действия на съдебния
изпълнител по изп.дело №608/2010г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов с
рег.№827. В жалбата се твърди К. да е длъжник по изпълнителното дело и на
14.01.2014г. да е отправила до ЧСИ молба вх.№652 с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.5 и т.8 от ГПК. Поддържа
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на повече от две години, а именно от 01.11.2010г. до 14.05.2013г., когато е
издадена призовката за доброволно изпълнение, което действие счита за невалидно
и ирелевантно, защото то е предприето по едно вече прекратено на 01.11.2012г.
по силата на закона изпълнително дело, което не е могло да породи правни
последици. Счита, че изпълнителното дело е незаконно, свързано с първоначално
несъществуване, с отпадане на условията за законосъобразно провеждане на
изпълнителния процес, тъй като прекратяването на изпълнението настъпва по
силата на закона и постановлението на съдебния изпълнител само прогласява
настъпването на някое от визираните в чл.433,ал.1 от ГПК основания, като то има
декларативно, а не конститутивно, действие. Сочи на следващо място да обжалва
действия на ЧСИ Апостолов от 14.01.2014г., с които отказва да вдигне наложената
възбрана върху 1/2ид.част от единственото й жилище, находящо се в гр.****, ЖК”*****”,
бл.2, вх.Д, ет.4, ап.13, считайки по изложени съображения, че налагането на
възбрана върху несеквестируем имот подлежи на отмяна по реда на обжалването по
чл.435,ал.2 от ГПК, тъй като налагането на възбрана е действие по обезпечаване
на изпълнението върху негоден обект на изпълнение. С оглед изложеното смята, че
действията на ЧСИ Апостолов са абсолютно незаконосъобразни и в противоречие с
разпоредбите на чл.433 и сл. от ГПК, тъй като при наличие на достатъчно данни
за прекратяване на изпълнителното дело и прилагане на института на перемпцията
съдебният изпълнител не е сторил това, а молбите й в тази насока са прилагани
към делото, без да се вземе отношение и без да се аргументира. Заявеното искане
към съда е да предприеме необходимото за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433,ал.1,т.5 от ГПК, както и да се постанови обезпечителна мярка –
спиране на изпълнителното дело.
Ответниците по жалбата взискателят „ЕВН
България Топлофикация”ЕАД и длъжникът М.Л.К. не са взели становище по нея.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Величко
Апостолов, според които жалбата е недопустима, тъй като подлежащите на
обжалване от длъжника и от съпруга-недлъжник /на основание чл.503,ал.3 от ГПК/
действия са лимитативно изброени в чл.435 от ГПК, като длъжникът е лишен от
правна възможност да обжалва всичко и по всяко време. По същество счита жалбата
за неоснователна, тъй като в периода 01.11.2011г.-14.05.2013г. са извършвани
множество справки за имущественото състояние на длъжника с цел предприемане на
принудително изпълнение, както и множество изпълнителни действия, поради което
не е настъпило основанието на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, а факти и предпоставки
относно поддържаното от жалбоподателя основание по чл.433,ал.1,т.5 от ГПК не са
посочени от нея.
Съдът след преценка на доводите на
жалбоподателя, мотивите на ЧСИ и материалите по изпълнителното дело, намира
следното по отношение атакуваните с жалбата действия и нейната допустимост:
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 20.10.2010г. на взискателя „ЕВН България
Топлофикация”ЕАД и представен с нея изпълнителен лист от 20.08.2010г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение №7815/04.11.2009г. по ч.гр.дело
№13674/2009г. по описа на ПРС-XVIII гр.състав,
с която е разпоредено длъжника М.Л.К. да заплати на дружеството парични суми,
представляващи стойност на топлинна енергия, обезщетение за забава, както и
разноски. С молбата взискателят е възложил на основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина
на изпълнение. В резултат по делото са извършени множество справки относно
имущественото състояние на длъжника, при които е установено, че той притежава в
режим на СИО със съпругата си и настоящ жалбоподател К.А.К. ***, върху
собствената на длъжника 1/2ид.част от който е вписана на 03.12.2010г. възбрана,
а на 08.02.2011г. е наложен запор върху притежавания от него лек автомобил
„Рено 19” с ДК№РВ6317АТ. За запора и възбраната длъжника е уведомен с връчената
му на 12.02.2011г. покана за доброволно изпълнение. В срока за доброволно
изпълнение длъжникът е поискал да заплаща дълга разсрочено чрез заплащане на
300лв. месечно, с което взискателя не се е съгласил, предвид ниския размер на
сумата. С молба от 12.04.2011г. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати
наложените запор и възбрана, тъй като е извършвал плащания още преди образуване
на изпълнителното дело и с оглед предоставяне на възможност на страните да
постигнат спогодба за изплащането на остатъка от дълга, възлизащ, според
представената с молба от 03.05.2011г. справка от взискателя на общо 10334,55лв.
На 06.04.2011г., 01.06.2011г. и на 23.06.2011г. са извършени частични плащания
от длъжника в размер на общата сума от 600лв. С молба от 04.10.2012г.
взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение спрямо притежаваните от
длъжника недвижими имоти и движими вещи. На 22.01.2013г. е връчено по пощата с
обратна разписка съобщение до настоящия жалбоподател като съпруга-недлъжник за
наложената възбрана върху 1/2ид.част от апартамента и за насрочения за
12.02.2013г. опис на имота. На 23.01.2013г. е вписана възбрана и върху
собствена на длъжника 1/3ид.част от земеделски имот в с.******. С молба
вх.№1286/28.01.2013г. К. е поискала отмяна на описа, поради това, че се касае
за единственото им жилище, и е посочила други имоти наследствени за съпруга й,
спрямо които да се насочи принудителното изпълнение, без да ги индивидуализира
надлежно и да представя документи за собственост за тях с искане те да бъдат
проучени. По тази молба ЧСИ е постановил, че имота, предмет на принудително
изпълнение, надхвърля жилищните нужди, съгласно НЖНДЧНС, както и на насрочената
дата за опис на имота да се извърши и опис на движими вещи в него, като идентично
е произнасянето му и по молбата на длъжника от 28.01.2013г. за отмяна на
насрочения опис на имота. С молба от 08.02.2013г. К. отново е поискала отмяна
на описите, поради несеквестируемост на единственото жилище и съображения, че
то не надхвърля жилищните нужди, както и че в него няма собствени на длъжника
движими вещи, тъй като са във фактическа раздяла от повече от пет години. По
тази молба ЧСИ е постановил да се пренасрочи описа на имота и движими вещи в
него за следваща по-късна дата. Същия е пренасрочен за 14.05.2013г. Със
заявление от 10.05.2013г. длъжникът К. е поискал от ЧСИ да не предприема
изпълнение спрямо имота като несеквестируем, което искане е оставено без
уважение. Насроченият за 14.05.2013г. опис не е извършен, според протокола от
същата дата. С молба от 05.06.2013г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.т и т.8 от ГПК, поради това, че
от 01.11.2010г. не са предприемани никакви действия за принудително събиране на
сумите и е изтекла погасителна давност, съгласно чл.111,б.В от ЗЗД, както и
поради несеквестируемостта на жилището и невъзможността да се продаде. ЧСИ е
приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство и, че погасителната давност е прекъсната с образуване на
изпълнителното дело. С молба вх.№652/14.01.2014г. К. е поискала вдигане на
възбраната, тъй като жилището е несеквестируемо и не надхвърля жилищните нужди.
С разпореждане от 14.01.2014г. ЧСИ е оставил без уважение искането. В кориците
на делото се съдържа разпореждане от 10.02.2014г. на ЧСИ за връщане на
подадената жалба вх.№1404/24.01.2014г. от К.К., на която е изпратено съобщение
за връщането. Насрочен е опис на имота за 11.03.2014г., пренасрочен за
16.04.2014г., а впоследствие за 27.05.2014г., на която дата такъв не е
извършен, тъй като в жилището е намерено непълнолетно лице – внучка на
длъжника.
При така установеното е видно, че
жалбоподателят К.К. не е длъжник в изпълнителното производство, както твърди в
жалбата си, а е трето за изпълнението лице с качеството на съпруга-недлъжник,
доколкото изпълнението е насочено спрямо жилищен имот, който е съпружеска
имуществена общност. Като съпруга-недлъжник тя има право, съгласно чл.503,ал.3
от ГПК, да обжалва изпълнителните действия на същите основания като длъжника.
Обжалваемите от длъжника изпълнителни действия са посочени в чл.435,ал.2 и ал.3
от ГПК. От изложеното в жалбата става ясно, че К. обжалва отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.5 и т.8 от ГПК
и отказа на същия да вдигне наложената възбрана върху собствената на длъжника
1/2ид.част от посочения жилищен имот, какъвто последен е постановен от него на
14.01.2014г. по повод молбата й с вх.№652/14.01.2014г. В тази връзка, отказите
на съдебния изпълнител да преустанови извършване на изпълнителни действия и да
отмени извършени от него такива не подлежат на обжалване от длъжника, съответно
от съпругата-недлъжник. На обжалване от длъжника подлежат самите извършени изпълнителни
действия, посочени в чл.435,ал.2 и ал.3 от ГПК. В този смисъл за
съпругата-недлъжник е била налице възможност да обжалва самото налагане на
възбраната, за което налагане тя е била уведомена с изрично съобщение, връчено
й още на 22.01.2013г., от която възможност тя е следвало да се възползва в
едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, а настоящата жалба е подадена на
10.05.2014г., както и за нея съществува възможността да обжалва последващите
действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението спрямо имота при
евентуалното извършване на такива – опис, изнасянето му на публична продан,
постановление за възлагане. Настоящият състав споделя виждането, че въпросът за
несеквестируемостта на имуществото на длъжника, спрямо което е насочено изпълнението,
може да бъде повдиган от него по всяко време, докато принудителното изпълнение
спрямо това имущество е висящо, но по повод обжалване на конкретни действия на
съдебния изпълнител, насочени спрямо такова имущество, и в рамките на
предвидения за обжалването им преклузивен едноседмичен срок. При това положение
настоящата жалба се явява лишена от годен предмет на обжалване и като такава е
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и производството
по нея следва да се прекрати.
С оглед недопустимостта на жалбата,
искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението при условията на чл.438 от ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.№13041/10.05.2014г. по регистъра на ПОС, подадена от съпругата-недлъжник К.А.К.
с ЕГН:**********,***, чрез адв.И.Т.И. – гр.******, бул.”****”№93-партер, против
откази на съдебния изпълнител по изп.дело №608/2010г. по описа на ЧСИ Величко
Апостолов с рег.№827, да прекрати изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.5 и т.8 от ГПК, както и да вдигне наложената възбрана върху
1/2ид.част от жилището, находящо се в гр.*****, ЖК******”, бл.2, вх.Д, ет.4,
ап.13, И ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя К.А.К. за спиране на изпълнението по изп.дело №608/2010г. по
описа на ЧСИ Величко Апостолов с рег.№827.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: