Решение по дело №207/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли,  12.09.2019 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на   дмадесет и шести  август през хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 19-0271-000201 на ВПД Началника на РУ гр. Харманли при ОДВМР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН  и  чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя  е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

 В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, а констатациите в АУАН били необосновани, като липсвало конкретно изложение на обстоятелствата свързани с нарушение. В тази насока се излагат конкретни съображения в подкрепа на наведените доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на РУ гр. Харманли при ОДВМР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован  не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган  РУ гр. Харманли при ОДВМР - Хасково, редовно призовани не изпращат представител и не се представлява, като същия не е взел становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 18.02.2019 г. в 22:15 часа в гр. Харманли по ул*** в посока ул.****жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 320” с per № ****,  като при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от контролните органи не спира, а продължава движението си в посока ул.”Г.М. Д.”, с което си действие осуетява полицейска проверка. Свид. М.Д.Д. и свид. П.Д. успели ясно да да възприемат, освен марката и модела, регистрационния номер на моторното превозно средство, което се опитали да спрат за проверка, така също и лицето на водача през предно панорамно стъкло, тъй като го познавали. Жалбоподателя е извършил  нарушение, за това, че не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

За извършените нарушения е съставен  АУАН сер. АА, Акт № 127679/25.02.19г.Този акт е съставен в присъствие на нарушителя Н.Г.Н. от свид. М.Д.Д., както и в присъствието на свид. Х.А.А., свид. П.Д.. Актът е прочетен, предявен на нарушителя Н., като в същия е отбелязано, че лекият автомобил не е управляван от него. Възражение по чл.44, ал.1 ЗАНН не са депозирани  в рамките на законоустановения срок.

При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като вписал обобщаващо, че водачът бил извършил: 1. "не спира плавно на посоченото място или в най – дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП" и наложил процесната санкция на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от приетите  писмени  доказателства по делото:  фиш серия АА акт № 127679 от 25.02.2019г., НП № 19-0271-000201/20.03.2019 г., издадено от Началник ВПД на РУ Харманли към ОДМВР Хасково; препис на Заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на министър В. Р., както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на  свид. М.Д.Д., свид. Х.А.А., свид. П.Д. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, по отношение на които първият и третият от тях  имат преки и непосредствени впечатления, поради което съдът възприема показанията им като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Макар и опосредени, тъй като не е бил очевидец на случилото се, показанията на свидетелят Х.А.А., също следва да бъдат кредитирани с доверие като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал относно събитията, разиграли се на процесната дата, както и относно обстоятелствата при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.  

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По силата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като на това място е уместно да се отбележи, че въведеното словесно описание на визираното нарушение е лаконично, но въпреки това става ясен кръгът от факти, въз основа на които жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност и твърденията за тях са безпротиворечиво изложени. Дадената правна квалификация е релативна като е отчетена необходимостта деянието да бъде квалифицирано като нарушение по специалната норма на чл. 103 от Закона за движението по пътищата, а не по общата – чл. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата, чието приложение в този случай е изключено. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отчасти отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Н.Г.Н.  след като е управлявал и следователно е имал качеството водач на процесния лек автомобил марка марка „Мерцедес МЛ 320” с per №*** , не е изпълнил задължението си в това си качество да спре при подаден сигнал за това. Основният момент е свързан с дейността на контролните органи по подаване на сигнала за спиране и неговата яснота, конкретна насоченост от гледна точка адресата. Полицейските служители не са нарушили закона по подаване на сигнала за спиране на превозното средство, доколкото свидетелят М.Д.Д. на длъжност "младши автоконтрольор" в Сектор "Пътен контрол” при РУ – Харманли е разполагал  с качество по чл. 165 от ЗДвП, тъй като  е отправил светлинен и звуков сигнал за спиране на превозното средство, който очевидно не просто е бил възприет от жалбоподателя като фактическо действие, но разбрано от него е било и значението му, след като с реципрочен жест е отговорил отрицателно за намерението да изпълни разпореждането, обективирано в така подадения сигнал за спиране на управляваното от него превозно средство. Тоест доказано, освен от обективна страна, така също и от субективна, се явява нарушението по чл. 103 от ЗДвП при това с убедителни гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните като свидетели органи на службата за контрол на пътя. Извод, в подкрепа на който се отнася и разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, съгласно която обстоятелствата отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за верни, до доказване на противното. В случая следва да се приеме за установено извършването на визираното от актосъставителя нарушение, за което впоследствие с издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като не се поставя под съмнение датата, мястото и основните признаци от обективна страна на осъществените деяния. Разрешен по безпротиворечив начин е и въпросът за авторството на деянието, доколкото установено от събраните доказателства е обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил към момента на извършване, което обосновава и преценката, че в съответствие с материалния закон на същия е ангажирана администратвинонаказателната отговорност за нарушението по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. чл. 103 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че за да е налице деяние по предложения в процесния АУАН и НП текст от закона – чл. 103 ЗДвП, е необходимо, както е прието в Решение № 259 от 28.10.2016 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 226/2016 г., от обективна страна, на водач на пътно превозно средство да е подаден сигнал за спиране от контролните органи. Под контролни органи по смисъла на посочената за нарушена разпоредба следва да се имат предвид не всички полицейски служители, а само тези работещи в служби по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. По делото са представени съответни доказателства, от които да се установява, че на посочените в санкционният акт дата и място, изброените свидетели са изпълнявали функциите на контролен орган по смисъла на чл. 165, ал.1 от ЗДвП, а сигналът от контролните органи е правомерно подаден със светлинен и звуков сигнал, явяващ се допустим подход съгласно Закона за движението по пътищата и ППЗДВП – чл. 207, когато е подаден от униформен служител на Сектор "Пътен контрол". Очевидно неговото значение е било разбрано от водача, а непознаването на законодателството от него и на правомощията на контролните органи, не водят до различен извод у съда относно съставомерността на деянието.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр. чл. 103 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанията по вид и размер, следва да се отбележи, че материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност. При индивидуализацията на санкцията, макар и да не са събрани пълни данни за имущественото състояние на дееца, следва да бъде отчетен фактът, че същият притежава движимо имущество - моторно превозно средство, а от справката за нарушител/водач, приложена по административнонаказателната преписка и приета от съда като писмено доказателство, се установява, че същият многократно е допускал нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран. Следователно, с определяне на наказанията, кумулативно предвидени в санкционната норма на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП в установения законов максимум, наказващият орган е подходил обосновано и съобразно изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна а атакуваното с нея НП – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда.

Мотивиран така, Харманлийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 19-0271-000201 от 20.03.2019г. на ВПД Началника на РУ гр. Харманли при ОДВМР - Хасково, с което на Н.Г.Н. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 53 от ЗАНН  и  чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП   е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                          

 

 Съдия: