№ 1295
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500842 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ответника „ВС
Къмпани“ ООД срещу решение на СГС, І-19 състав от 02.11.2021г. по гр.д.№
441/2020г., с което е осъден, на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за
плати на ищците А. С. и Е. С. сумата 26 919 евро, като платена по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.09.2015г. , ведно със законната лихва от 14.01.2020г. и разноските по
делото.
Въззивникът ВС Къмпани ООД иска отмяна на решението и отхвърляне
на иска, като твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът
е достигнал до извод, че страна по предварителния договор е именно той,
както и че цената по този договор е получена от него. Счита за неправилен
извода на СГС, че след като е узнал за сключването на предварителния
договор управителят на дружеството не се е противопоставил на същия и на
основание чл. 301 от ТЗ е направил извод, че същия е действителен, макар и
сключен от лице без представителна власт. Счита, че от събраните
доказателства не може да се направи извода, който е направил
1
първоинстанционния съд, а именно, че през месец май 2018г. се е провела
среща между управителя на „ВС Къмпани“ ООД и ищците и на нея той не се
е противопоставил на сключения договор. Счита, че от представената
електронна кореспонденция между ищците и техния брокер не може да се
направи извод за това. Твърди, че с отговора на исковата молба се е
противопоставил на твърдението на ищците, че между тях и управителя на
ответното дружество е проведена среща. Твърди, че е оспорил твърдените от
ищците плащания на сумите по предварителния договор и навел твърдение,
че сумите по разписките не са постъпили в касата на дружеството и не са
осчетоводени. Счита, че това му възражение не е било оборено по никакъв
начин, като счита, е същото е следвало да бъде доказано чрез назначаването и
изслушването на съдебно-икономическа експертиза, а след като това не е
сторено това е довело до непълнота на доказателствата, а от там и до
необоснованост на съдебния акт. Счита, че правилно е било указано на
ищците с доклада по чл. 146 от ГПК, че те следва да докажат, че
претендираната сума е заплатена на ответника. Твърди, че е направил
възражение, че представените разписки са негодно доказателствено средство.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като бъде постановено
ново, с което бъде отхвърлен предявения иск. Претендира разноски пред
двете инстанции.
Ответната по жалбата страна е депозирала в срок писмен отговор, в
който оспорва същата. По наведените съображения твърди, че в отговора са
наведени само възражения, че процесния договор е подписан от лице без
представителна власт и че управителят не е потвърждавал извършените
действия, както и че дружеството не е получавало сумите по представените
разписки. Счита, че изложеното във въззивната жалба, че управителя на
дружеството-ответник не се е противопоставил на договора веднага след
узнаването му и че между старините не е провеждана среща са нови
възражения, които не са въведени от ответника в срока за отговор, едва във
въззивната жалба и не следва да се разглеждат, тъй като са преклудирани.
Счита, че дори да бъдат разгледани същите са неоснователни. Твърди, че
дори да се приеме, че ответната страна е узнала за сключения договор то тя
не се противопоставила на същия с срока за отговор или в с.з., за което е била
редовно призована, което е срок достатъчно за да се приеме, че не се е
противопоставила на сключването на договора. Счита, че ответника е този,
2
който е следвало да направи доказателствено искане за назначаване на
експертиза, след като оспорва, че сумите по разписките не са постъпили в
касата на дружеството, тъй като твърдения в отговора факт е положителен и
на основание чл. 154 ал.1 от ГПК тежестта на доказване се носи от страната
която го твърди. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован се не се
представлява.
Въззиваемите редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Производството е образувано по исковата молба на ищците А. С. и Е.
С., които твърдят в исковата молба, че на 10.09.2015 г., след разменена
кореспонденция, подписали с ответното дружество „ВС Къмпани“ ООД
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се
гр. Несебър, Слънчев бряг запад, комплекс „Месембрия гардън“ и
представляващ апартамент В209, със застроена площ от 45.50 кв.м., със
съответните общи части на сградата за сумата от 33 649 евро. Твърдят, че
заплатили депозит в размер на 2 000 евро на 15.07.2015 г., а на 10.09.2015 г.,
едновременно с подписването на предварителния договор, заплатили още
24 919 евро, за които суми управителят на ответника издал разписки. Твърдят,
че съгласно уговорките по договора приемането на сградата с акт 14 следвало
да стане до 30.07.2017 г., а с акт 15 до 31.12.2018 г. Твърдят, че през 2017 г.
строителството на сградата не било започнало, а през 2018 г. на ищците
станало ясно, че то вероятно никога няма да започне. Започнали
кореспонденция с брокера си като поискали обяснения, провели срещи с
управителя на ответника, който предложил два варианта за разрешаване на
проблема - да върне сумата или ищците да изберат нов обект. Въпреки
проявеното търпение от страна на ищците, усилията им да уредят
взаимоотношенията си с ответника останали напразни. Заявени са твърдения,
че с исковата молба отправя изявление за разваляне на предварителния
договор. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника „ВС
Къмпани“ ООД, в качеството му на страна по разваления договор да им върне
сумата 26 919 евро, която са заплатили, ведно със законната лихва за забава,
3
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане и направените
разноски.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който твърди че не
знае за сключването на договора, тъй като лицето което го е подписало за
дружеството П. С. никога не е било управител на дружеството-ответник, а
само съдружник в същото. Твърди, че това лице не е било упълномощавано
да представлява дружеството при сключването на договора и счита, че
договорът е сключен от лице без представителна власт. Прави се възражение,
че управителят на дружеството никога не е потвърждавал действията на
лицето без представителна власт по подписване на договора и по получаване
на суми. Твърди, че суми по този договор не са получавани в касата на
дружеството или по негови банкови сметки и не са осчетоводявани. Твърди,
че се касае за измамни действия на съдружника П. С. и твърди, че срещу
лицето се води досъдебно производство. Твърди, че в разписките не е
посочено лицето, което ги и е подписало и мястото на което е извършено
плащането т.е. страдат от съществен порок, което ги прави негодно
доказателствено средство. Възразява, че по представената кореспонденция по
електронна поща нито едно от писмата не изхожда от управителя на
ответното дружество.
След запознаването с писмения отговор, ищцовата страна е заявила с
писмено становище, че счита договора за потвърден от представителя на
ответника по закон на основание чл. 301 от ТЗ, тъй като веднага след
узнаването за сключването на същия, което е станало на 25.04.2018г. от тяхно
електронно писмо до брокера Е. К., която го е предал на управителя Н. Л..
Твърдят, че през месец май 2018г. е проведена среща между управителя на
дружеството и тях, който е предложил да върне парите или ищците да си
изберат друго жилище. За установяване на това обстоятелство е поискан
разпит на свид. Е. К. – брокер.
След получаване на писменото становище на ищците и направените в
него твърдения, ответната страна в първото по делото открито с.з., за което е
била редовно призовавана не е взела отношение по наведените твърдения и не
е направила възражения.
Въз основа на твърденията и исканията, предявеният иск е
квалифициран като такъв по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Страните не спорят
4
относно правната квалификация на претендираните права.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между ищците А. С. и Е. С. и „ВС Къмпани“ ООД, представлявано от
П. Л. С. е бил сключен договор за строителство и предварителен договор на
10.03.2015г. в град София по силата на който дружеството продавач се е
задължило да построи и прехвърли собствеността на ищците недвижим имот,
находящ се гр. Несебър, Слънчев бряг запад, комплекс „Месембрия гардън“ и
представляващ апартамент В209, със застроена площ от 45.50 кв.м., със
съответните общи части на сградата за сумата от 33 649 евро. Уговорено е, че
дължимите вноски от продажната цена се заплащат в брой срещу разписка
или по банкова сметка, посочена то продавача. Срокът за изпълнение на
задължението по договора е бил – за изграждане с акт образец 14 до
30.07.2017г. и за акт образец 15 – до 31.12.2018г. и за завършване – четири
месеца от получаване на акт образец 15. Договорът е подписан от страните,
като за продавача е подписан от П. С. и подпечатан с печата на дружеството.
Представени са два броя разписки: от 15. 07.2015г. за сумата 2 000 евро
депозит от 10.09.2015г. за сумата 24 919 евро вноска в изпълнение на
задълженията по договора. И в двете разписки е записано, че „ВС Къмпани“
ООД потвърждава получаването на сумите от купувачите А. С. и Е. С..
Разписките са подписани, като не е посочено кое е лицето, което е подписало
разписките от името на дружеството. Освен положения подпис е поставен и
печат на дружеството-ответник.
Представена е разпечатана електронна кореспонденция между ищците и
лицето Е. К., която е действала като брокер при продажбата на процесния
имот за периода от 25.04.2018г. до 19.06.2018г. От същата е видно, че след
като ищците са установили, че не са предприети никакви действия по
построяването на процесната сграда те са поискали да им бъдат разяснени по-
нататъшните действия от страна на продавача, за което са се обърнали към
брокера. Тя ги е уварила, че ще го уведоми. На 01.06.2018г. ищцата е
уведомила Е. К., че иска връщане на сумите по договора, като последната е
поела задължение да предаде съобщението на управителя Л.. На 11.06.2018г.
ищцата е изпратила на К. проект за споразумение за връщане на сумите. На
18.06.2018г. проект за споразумение е върнат на ищцата. Тъй като тя не е била
5
съгласна с условията е била разменена още кореспонденция между нея и К.,
като тя е заявила, че Л. не е съгласен с варианта предложен от ищцата и е
предложил свой вариант за връщане на парите.
По делото е поискан разпит на свид. Е. К. и такъв е допуснат пред
въззивната инстанция, но същата не е могла да бъде намерена на посочените
адреси, поради което разпит не е извършен.
При така събраните доказателства, СГС е направил правният извод, че
искът е доказан по основание и размер. Този извод се споделя и от
настоящата инстанция.
Сключеният в писмена форма договор за строителство и предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот е бил подписан за продавача
от лице без съответната представителна власт – съдружника П. С..
Процесният договор следва да се квалифицира като търговска сделка, тъй
като едната от страните е търговец и сделката е свързана с упражняваното от
търговеца занятие. В този случай по отношение на договора са приложими
разпоредбите на ТЗ. На основание чл. 301 от ТЗ, сключената от името на
търговеца сделка без представителна власт се счита потвърдена от търговеца,
ако той не се противопостави веднага след узнаването. При наличието на
събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че управителят
на ответното търговско дружество Л. не се е противопоставил на процесния
договор веднага след узнаването за неговото сключване. Напротив, между
него и ищците са били уговаряни условията при които следва да бъдат
върнати платените суми поради цялостното неизпълнение на договорните
задължения. Този извод може да се направи въз основа на представената
писмена кореспонденция между ищцата и брокера. Действително тази
кореспонденция не е проведена лично с управителя на ответното дружество,
но от писмата на К. може да се направи извод, че тя е уведомила управителя
на ответника и той не се е противопоставил изрично на договора. От същата
кореспонденция може да се направи извода и че ищците са направили
изявление до ответната страна, че развалят договора поради пълно
неизпълнение и че са поискали връщане на сумите, дадени в изпълнение на
договора, както и извода, че ответното дружество не оспорва тяхното
получаване, след като е било планирано изготвянето на споразумение за
връщането им. К. е била допусната до разпит като свидетел, но тъй като не е
6
била намерена доказателството не е събрано. Не са събрани доказателства
оборващи проведената писмено кореспонденция.
Твърди се от ищците и провеждането на лична среща през месец май с
управителя Л. за която не са събрани доказателства.
От съвкупната преценка на събраните доказателства е доказано също
така и плащането на сумата общо 26 919 евро на ответното дружество.
Ответната страна е оспорила получаването на сумата, като е заявила, че тя е
получена от лицето П. С. – съдружник в дружеството, което не е било
управител в този момент. От представените по делото два броя разписки не
може да се направи извод кое е лицето , което е получило сумите за
дружеството. Неговите имена не са посочени изрично. В текста е записано,
че сумите се получават от „ВС Къмпани“ ООД, положен е подпис и печат на
дружеството. При представянето на тези писмени доказателства, страната
която ги оспорва, в случая ответника, е следвало да представи доказателства,
че същите не са подписани от лице което може да представлява дружеството.
Налице е и индиректно признание на факта на получаване на сумите, тъй като
са се водили разговори между управителя на дружеството и ищците за
постигане на споразумение за начина на връщането им. Факта, че не е
доказано осчетоводяване на сумите в счетоводството на ответното дружество
не е от значение за извода дали те са получени от дружеството, тъй като в
договора между страните е било уговорено те да бъдат заплатени в брой, а
отговорността за редовно воденото счетоводство е на ответника.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
При този изход на производството, искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски е неоснователно.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266341/02.11.2021г. по гр.д.№ 441/2020г.
по описа на СГС, І-19 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
7
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8