Р Е Ш Е Н И Е № 67/22.5.2020 г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен
състав, в публично заседание на четвърти
май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 51 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на С.П.С. ***, със съдебен адрес:***, кантора
10, адвокат К. ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 13
от 03.06.2019 г. на Директора на Областна дирекция на
Държавен фонд “Земеделие“ гр. Ямбол, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т.
8 и т. 9 от ДОПК по отношение на С.П.С. с УРН 655958 е отказано пълно изплащането на финансовата помощ общо в
размер на 24
447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 28/06/1/0/00280 от
22.01.2016 г., и му е определено задължение в размер на 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по същия договор съгласно таблица 1, а именно: установен размер на задължението 24 447, 50 лв., погасена сума 0 лв. и дължима сума 24 447, 50 лв.
В
жалбата се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразността
на акта като издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, с оглед на което се претендира отмяната му.
В
съдебно заседание за жалбоподателя се явява адвокат К., която подържа жалбата и
направените искания, като претендира за присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител – Старши юрисконсулт Р., оспорва
изцяло жалбата като неоснователна и недоказана с искане за потвърждаване на
обжалвания административен акт по съображения, че същият е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, поради което е
законосъобразен от процесуална и материалноправна страна. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Земеделският
производител С.П.С. с УРН 655958 е подал Заявление за подпомагане по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. с ИД № на проекта 28/06/1/0/00280, който е одобрен за финансиране
със Заповед № 03-280-РД/48 от 19.01.2016 г. на Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“-Ямбол с размер на финансовата помощ 48 895 лева, при размер на
първо плащане 24 447,50 лв. и размер на второ плащане 24 447,50 лева. В
съответствие с това между Държавен фонд “Земеделие“ и С.П.С. е сключен Договор
№ 28/06/1/0/00280 от 22.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие
на земеделските райони. Съгласно клаузите на договора одобрената помощ е в
размер на 48 895 лева и се предоставя на два етапа, както следва: първото
плащане от 24 447,50 лв., съставляващо 50 % от помощта, се извършва в срок до
два месеца от датата на сключване на договора, освен при настъпване на
посочените в същия условия; и второ плащане в размер на 24 447,50 лв.,
съставляващо 50 % от помощта, което се осъществява в срок до три месеца след
издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички
изискуеми документи съгласно Приложение № 7 от Наредба 14/28.05.2015 г. заявка
за второ плащане, подадена от ползвателя в срок до 22.01.2018 г. В чл.6, ал. 1
от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да изпълни представения
от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 22.01.2018
г., като в чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора изрично е записано, че Фондът изисква
от ползвателя връщане на полученото първо плащане по договора и ползвателят
няма право да получи второто плащане по договора, когато не е подал заявка за
второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Наредба №
14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“. Според чл. 9, ал. 2, т. 9 от Договора, разпоредбата
на ал. 1 се прилага и когато Фондът установи, че са налице основанията на чл.
33, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
На
19.01.2018 г. от упълномощено лице К.С.Д. е подадена завка за второ плащане,
ведно с всички изискуеми документи към нея. С Писмо изх. № 01-283-6500/311 от
21.03.2019 г. ДФ „Земеделие“ е уведомил С.П.С., че открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с
констатациите, направени след подадена заявка за второ плащане № 28/06/1/0/00280/3/01/19.01.2018
г. по Договор № 28/06/1/0/00280 от 22.01.2016 г., сключен по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. В писмото се сочи, че при обработката на
заявката за второ плащане е установено следното несъответствие: заявката е
подадена на 19.01.2018 г. от упълномощено лице К.С.Д., като съгласно т. 21 към
изискванията на Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1, освен представяне на
нотариално заверено пълномощно за подаване на документи за второ плащане, е
следвало да се представи и болничен лист, удостоверяващ невъзможността на
бенефициента да се яви и лично да входира заявка за второ плащане. В писмото е
посочено, че в случая вместо представяне на болничен лист за временна
неработоспособност в изискуемия тридневен срок от издаването му е депозирана
служебна бележка от работодателя относно служебната ангажираност на С., при
това почти месец след подаване на заявката за плащане. Прието е, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 24, вр. чл. 22, ал. 2, както и на основание чл. 38,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявителят е в неизпълнение на
договорни и нормативни изисквания; посочено е още, че Разплащателната агенция
изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т. 1 и не
му дължи второто плащане по чл. 10, т. 2, когато при проверките по ал. 1 бъде
установено неспазване на едно или повече от изискванията на тази наредба и/или
едно или повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за предоставяне на
финансова помощ, като е конкретизирано, че общият размер на задължението, за
което ДФ „Земеделие” ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане,
е 24 447,50 лв. С писмото е определен 14-дневен срок за възражения от страна на
бенефициента, от което право той се е възползвал, като е подал възражение № 01-283-6500/311#2
от 10.04.2019 г. и е изразил несъгласие с констатациите и изводите, направени в
уведомлението. С Акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 03.06.2019
г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ гр. Ямбол, издаден
на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, по отношение на С.П.С. с УРН 655958 е отказано пълно изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане
по Договор № 28/06/1/0/00280 от 22.01.2016 г. и му е определено задължение в
размер 24 447,50 лв., представляващо първо плащане по същия договор съгласно
таблица 1. Именно този акт е предмет на жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото съдебно производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се
преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Съгласно
чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на Изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена
възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
директорите на областните дирекции на фонда. Оспореният АУПДВ е издаден от
Директора на ОДЗ Ямбол на основание Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на ИД
на ДФЗ, приложена на л. 485 от кориците на делото – същата е основана на чл.
20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ, и с нея Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на
директорите на ОДЗ, съобразно териториалната им компетентност, правомощия по
издаване на АУПДВ, в т.ч. и по подмярка 6.1 от мярка 6 по ПРСР 2014 – 2020.
Сред директорите на ОДЗ е и Директорът на ОДЗ-Ямбол, издател на процесния АУПДВ,
поради което следва извод, че в случая актът е постановен от компетентен орган,
респ. не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният
акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа визираните в по чл.
59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, включително фактическите и правни
основания за издаването му, поради което съдът приема, че не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
По
отношение спазването на административнопроизводствените правила при издаването
на акта съдът съобрази следното:
По
делото се установи, че земеделският производител С.П.С. с УРН 655958 е подал
Заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. с ИД № на проекта 28/06/1/0/00280,
който е одобрен за финансиране със Заповед № 03-280-РД/48 от 19.01.2016 г. на
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“-Ямбол и въз основа на това договор между
страните е сключен на 22.01.2016 г.
Съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК в относимата редакция,
публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Според
разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичното
държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон,
а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден, вземането се установява по
основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. До приемането на ЗУСЕСИФ, (обн. ДВ, бр.
101 от 22.12.2015 г.), в националното законодателство не съществува специален
процесуален ред за установяване на нередности при изплащането на средства от
европейските фондове. Към момента на започване на процесното производство
условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 по мярка 6 от ПРСР 2014 – 2020,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в която са
предвидени и хипотезите на неизпълнение на договорни задължения и основанията
за връщане на изплатени средства, респ. за откази за плащания (чл. 38 и чл. 45
от Наредбата). В нормативния акт не е предвиден специален ред за установяване
на публичното вземане, поради което и на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК
вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда
на АПК. Установи се по делото, че производството по сключване на процесния
договор за финансово подпомагане е започнало и е водено по реда на Наредба № 14
от 28.05.2015 г., издадена, съобразно разписаното в § 4 от ПЗР на Наредбата, на
основание чл. 9а от ЗПЗП, съответно обнародвана в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г.
Независимо, че след приемането на ЗУСЕСИФ (обн. ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.)
вече се предвижда специален ред за установяване на нередности, с оглед
разпоредбите на § 4, ал. 3 (изм. ДВ, бр. 2 от 2017 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ; чл.
9б от ЗПЗП (нов, ДВ, бр. 2 от 2018 г.) и § 12, ал. 1 от ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2 от
2018 г.), се приема, че производството, водено по реда на Наредба № 14 от
28.05.2015 г. – акт по прилагане на ЗПЗП, следва да се довърши по този ред. В
този смисъл е и влязлото в сила отменително решение на ВАС № 2367/13.02.2020 г.
(л. 5-7 от делото), постановено в производството по оспорване на
Решение № 188 от 24.07.2019 г. по адм. д. № 255/2019 г. по описа на ЯАС, с
което процесният АУПДВ е отменен и върнат за ново произнасяне от
администратимвния орган поради констатирани от първата инстанция съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В
случая от доказатерствата по делото безспорно се установи, че с Писмо изх. №
01-283-5500/311 от 21.03.2019 г. ДФ „Земеделие“ е уведомил С.П.С. за откриване
на производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатациите, направени след
подадена заявка за второ плащане № 28/06/1/0/00280/3/01/19.01.2018 г. по Договор
№ 28/06/1/0/00280 от 22.01.2016 г., сключен по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020 г. Писмото съдържа констатациите на органа за неспазване от
страна на ползвателя на помощта на изискванията за подаване на заявката за
второ плащане – в срок до 22.01.2018 г., но не лично; посочени са приложимите
според административния орган договорна клауза и нормативна уредба. Видно от
писмото е, че на бенефициента е дадена възможност да представи доказателства за
наличие на непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност за подаване на
заявка за второ плащане и придружаващите я документи лично, като същевременно С.
е уведомен и за правните последици от нарушаване на това задължение, а преди
издаване на АУПДВ органът е взел предвид възражението на бенефициента. С оглед
на изложеното до тук, съдът намира, че в случая не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени и обуславящи
отмяната на акта на това основание.
ЯАС
в настоящия си състав намира, че оспореният АУПДВ е издаден и при правилно
приложение на материалния закон.
Правното
основание, посочено за издаване на спорния АУПДВ, са разпоредбите на чл. 38,
ал. 1, т. 24, вр. чл. 33, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл.
20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП, като се съдържа и позоваване на текста на чл. 22,
ал, 1, т. 2 от Наредбата.
В
чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. в 24 точки са разписани
предпоставките, при наличието на които ползвателят на помощта няма право да
получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10,
т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със
законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора. Съобразно
предвиденото в т. 24 на цитирания текст от Наредбата, такова основание е наличието
на условията на чл. 33, ал. 2 от Наредбата, предвиждащ, че Разплащателната
агенция изисква връщане на полученото от ползвателя първо плащане по чл. 10, т.
1 и не му дължи второто плащане по чл. 10, т. 2, когато при проверките по ал. 1
бъде установено неспазване на едно или повече от изискванията на тази наредба
и/или едно или повече задължения на ползвателя, поето/и с договора за
предоставяне на финансова помощ.
От
своя страна чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. предвижда
документите, приложени към заявлението за подпомагане и към заявката за
плащане, както и представените от кандидатите/ползвателите при допълнително
искане от РА, да бъдат подадени лично от кандидата/ползвателя, като съгласно
ал. 2 на чл. 22 от Наредбата изискването за лично подаване на документите по
ал. 1, т. 2, придружаващи заявката за плащане, не се прилага за ползватели на
помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за които е настъпила
временна неработоспособност, налагаща болничен престой в изчерпателно изброени
хипотези, която се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни
след датата на издаването му, като в тези случаи съгласно ал. 3 документите,
(приложени към заявката за второ плащане), могат да бъдат подадени от лице,
упълномощено с нотариално заверено пълномощно.
От
фактическа страна прието е с АУПДВ, а и по делото се установи, за което
страните не спорят, че на 19.01.2018 г. е подадена заявка за второ плащане №
28/06/1/0/00280/3/01, ведно с придружаващите я документи, от упълномощено лице К.С.Д.,
като е представено и пълномощно рег. № 218/2018 г. от 18.01.2018 г. на Нотариус
М.Д., рег. № 453, РС-Ямбол. Около месец след подаване на заявката за второ
плащане и документите към нея вместо изискуемият се болничен лист съобразно
нормативноопределените изисквания на чл. 22, ал. 2 от Наредбата, доказващ
настъпила временна неработоспособност на бенефициента, на 23.02.2018 г. в ОД на
ДФЗ-Ямбол ползвателят на помощта е представил Служебна бележка вх. №
02-283-2400/215, издадена от „МАРИЕЛА С“ ЕООД (работодател
на С.) - от нея се установява, че на датата, на която е
подадена заявката от упълномощеното лице - 19.01.2018
г., С. е бил на работа за времето от 08:00 часа до 18:00 часа. Както се посочи
по-горе, обстоятелствата, обуславящи подаването на заявката и на документите
към нея чрез упълномощено лице са изчерпателно посочени в ал. 2 на чл. 22, вр.
чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата и служебната ангажираност по трудово
правоотношение не е сред тях. Ето защо представената служебна бележка не би
могла да обоснове наличието на такова основание и правилно административният
орган е приел, че същата не следва да бъде приета, тъй като не отговаря на
изискванията на Наредба № 14 от 2015 г. От друга страна, съгласно чл. 34, ал. 4
от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. ползвателите на помощта подават заявка за
второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора
за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди
изтичането му. Съобразно уговореното в чл. 3, ал. 3 от Договор №
28/06/1/0/00280 от 22.01.2016 г., заявка за второ плащане се подава в срок до
22.01.2018 година, но не по-рано от един месец преди изтичането на срока по чл.
6, ал. 1 от договора, а именно 22.01.2018 г. При горната установеност се налага
извод, че в случая действително е налице нарушение на нормативноопределено и
договорно задължение от страна на С. – същият е разполагал с възможност да
подаде заявката за второ плащане и придружаващите я документи в срок от
22.12.2017 г. до 22.01.2018 г., като е разполагал с достатъчно време да направи
организация, за да се яви лично за извършване на тези действия, но това не е
сторено. При това положение следва извод, че посочените в АУПДВ фактически
основания изцяло кореспондират с приложения материален закон и конкретно с
разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 24, вр. чл. 33, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 2, вр.
чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредбата - макар и заявката за второ плащане и
документите към нея да са подадени в изискуемия срок до 22.01.2018 г., то това
не е направено лично, както повелява изискването на чл. 22, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, а чрез упълномощено лице, като същевременно не са представени и доказателства
за наличието на обстоятелствата по ал. 2 на чл. 22 от Наредба № 14/2015 г.,
водещи до отпадане на задължението за лично подаване. По изложените съображения,
ЯАС в настоящия си състав намира, че актът е издаден при спазване на
материалноправните разпоредби, относими за конкретния казус, както и в
съответствие с целта на закона.
В
случая не би могло да намери приложение и правилото на чл. 38, ал. 4 от Наредба
№ 14/2015 г., предвиждащо, че при неизпълнение на задължения в случай на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява
полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но
няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. Съобразно легалната
дефиниция, заложена в § 1, т. 15 от ДР на Наредбата, „Непреодолима сила и
извънредни обстоятелства“ са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Видно от последния, това са случаите на: а) смърт
на бенефициера; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на
постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията,
която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или
земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението. Очевидно е, че служебната ангажираност по
трудово правоотношение на бенефициера, каквато в случая се обосновава чрез
представената служебна бележка, не е измежду обстоятелствата, които са признати
за „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“. Поради това не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 2015 г.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 13 от 03.06.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд “Земеделие“ гр. Ямбол е напълно законосъобразен. Подадената против него
жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото
своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски е
основателно. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на ДФ
„Земеделие“ сумата от общо 691,16 лева, от които 391,16 лева, съставляващи
държавна такса за образуване на делото пред ВАС на РБ, и 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение - по 100 лева за всяко от производствата
пред Административен съд - Ямбол и 100 лева за това пред ВАС на РБ.
Мотивиран от гореизложеното, ЯАС, първи
административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.С. ***, със съдебен адрес:***,
кантора 10, адвокат К. ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 13 от 03.06.2019 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд “Земеделие“ гр. Ямбол
ОСЪЖДА С.П.С. ***, със съдебен адрес:***, кантора 10,
адвокат К. ***, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ –
ГР. СОФИЯ
сумата от 691,16 лева (шестстотин деветдесет
и един лева и шестнадесет стотинки), съставляваща направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването
му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете