РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Пловдив, 03. 07. 2023
год.
Административен
съд - Пловдив, ХІ състав, в открито съдебно заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
при
секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. д.
№ 2707 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на “БИ ТРАНС 2018“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Ц.П.М.,
чрез адв. Т., против РА № 16001622000013-091-001/06.07.2022
г., издаден от А.А.Д., началник сектор, възложил
ревизията, и П.С.Д., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията
при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 449/27.09.2022 г. на Директор на
Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установените
задължения на „БИ ТРАНС 2018“ ЕООД за корпоративен данък за 2020 г. в размер на
42 100,00лв. и прилежащи лихви в размер на 4 338,99лв.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
РА в частта му относно увеличения на основание чл. 78 от ЗКПО финансов резултат
с неотчетени приходи в размер на 421 000 лв. поради различие в
декларираните в дневниците за продажби приходи от продажба на стоки и тези
декларирани в отчета за приходите и разходите. Сочи, че констатациите на
приходната администрация не се подкрепят само на база тази констатация, без извършен
анализ.
Иска отмяна
на ревизионния акт.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив, чрез своя процесуален представител
юрк. Н., взема становище, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пловдив, като
прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е изменил.
Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата е в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това
процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Началото
на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001622000013-020-001/04.01.2022 г., изменена със ЗВР № Р-16001622000013-020-002/30.03.2022
г., и ЗВР № Р-16001622000013-020-003/03.05.2022 г., всички на началник сектор
при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения за корпоративен данък за периода
01.01.2020 – 31.12.2020 г., като е определен краен
срок за приключване – 03.06.2022 г. Заповедите са надлежно връчени на
ревизираното лице по електронен път.
В
срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от проверяващите органи
по приходите № Р-16001622000013-092-001/17.06.2022 г. По делото няма данни да е
депозирано възражение срещу така изготвения РД на основание чл.117 ал.5 от ДОПК.
Въз
основа на РД, в срока по чл.119 ал.2 от ДОПК е съставен процесния РА с № 16001622000013-091-001/06.07.2022 г.,
с който на оспорващия били определени публични задължения за корпоративен данък
за 2020 г. в размер на 2 213 386,99 лв. с начислени лихви в размер на
228 120,07.
В
срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на
дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК
постановил и решението си под № 449/27.09.2022 г., с което е изменил РА.
Срещу
РА, изменен в тази му част, е подадена жалба, по повод на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото упълномощителна Заповед №
РД-09-2428/13.12.2019 г. /ведно с измененията ѝ/ и Заповед № РД-09-788/13.05.2022
г. на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив.
При
така установеното, съдът намира, че процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
По
приложението на материалния закон - ЗКПО:
От
фактическа страна в хода на ревизията е установено, че дружеството извършва облагаеми сделки на
територията на страната и отчита извършените доставки /продажби/ в дневниците
си за продажби и СД по ЗДДС за всеки един данъчен период на 2020 г.
Декларираните приходи от продажби на стоки в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО и
ОПР за отчетната 2020 г. са в размер на 22 078 555,68 лева, но от представени
фактури от РЛ в хода на ревизията, както и от извършени насрещни проверки на клиенти
на РЛ са установили, че приходите по фактурите са в общ размер на 22 499 555,68
лева, т.е. установена е разлика от 421 000 лева, която не е декларирана от РЛ като
текущ приход за отчетната 2020 г.
При
извършена съпоставка на събраните доказателства в хода на ревизионно
производство органа по приходите е установил, че за отчетната 2020 г.
ревизираното дружество Би Транс 2018 ЕООД е извършило продажби към следните клиенти
и съответно е реализирало приходи /данъчни основи по фактурите/ в общ размер на
22 499 555,65 лева, както следва:
-
фактури за продажби към клиент Инсайт 5 ЕООД в общ размер на 1 130 491,82 лв.;
-
фактури за продажби към клиент Г.2004
ЕООД в общ размер на 455 053,21 лв.;
-
фактури за продажби към клиент ДНБ
ЕООД в общ размер на 92 698,69 лв.;
-
фактури за продажби към клиент Грийн
Къмлани ЕООД в общ размер на 20 820 440,46 лв.;
-
фактури за продажби към клиент
Диамант Метълс 74 ЕООД в общ размер на 871,50 лв.;
Предвид
изложеното е прието, че на основание чл. 78 от ЗКПО счетоводният финансов
резултат за 2020 г. на „БИ ТРАНС 2018“ ЕООД следва да бъде преобразуван в
посока увеличение с неотчетените приходи в размер на 421 000,00 лева.
За
да потвърди РА по отношение констатацията за извършено увеличение на СФР на
основание чл. 78 от ЗКПО решаващият административен орган е възприел изцяло мотивите
на ревизиращия екип.
В
съдебно заседание на 07.06.2023 г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи. От анализа на същите, експертът е установил, че счетоводството на
дружеството-жалбоподател е редовно водено по отношение на взетите стопански операции
във връзка с процесните фактури, с които е
преобразуван финансовия резултат. Сочи, също така, че от данните от
представената оборотна ведомост за 2020 г., осчетоводените приходи са
единствено по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ и същите са в общ
размер на 22 499 555,68 лв., които съвпадат с отразените продажни
фактури включени е дневниците за продажби по ЗДДС.
Вещото
лице е констатирало, че се явява разлика между осчетоводените приходи за 2020 г.
по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ и декларираните приходи в ГДД по
чл. 92 от ЗКПО.
Посочило
е, че в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. на дружеството - жалбоподател е декларирало приходи в размер на
22 078 555,68 лв., които са с 421 000 лв. по-малко спрямо
осчетоводените по сметка 702 приходи от продажба на стоки.
В
хода на съдебното производство не се представиха нови доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
След
разглеждане на доказателствата по преписката следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат,
счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите,
които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията
на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато
впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат
отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни
цели.
От
изложеното по-горе е видно, че от събраните в хода на ревизията доказателства,
счетоводни документи, регистри и декларации по ЗДДС и писмените обяснения на РЛ
е установено, че са налице приходи от продажби на отпадъци и скрап. В хода на
ревизията са установени издадени първични счетоводни документи за извършените
продажби, отразени в счетоводството на дружеството, включени в дневниците за
продажби и в СД по ЗДДС, но непосочени в ГДД по
чл. 92 от ЗКПО
Според
разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗСч., счетоводството се осъществява и
финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при
съобразяването със счетоводния принцип за начисляването, което означава, че
ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за
периода, за който се отнасят.
Изводите
на вещото лице за редовно осчетоводяване на процесните
стопанските операции, наличието на разлика между осчетоводените приходи за 2020
г. по сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ и декларираните приходи в ГДД
по чл. 92 от ЗКПО потвърждават изцяло констатациите на ревизиращите органи по
приходите в РА.
Във
връзка с изложеното, настоящия съдебен състав счита, че констатациите на
органите по приходите по ЗКПО са правилни и законосъобразни. Точни от аритметична
гледна точка са изчисленията на данъчното задължение за корпоративен данък за
2020 г., ведно с прилежащите лихви, направено в решението на горестоящия административен орган, при извод за правилно
извършено увеличение на декларирания СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата
в размер на 421 000 лв.
По
изложените съображения, съдът приема, че ревизионният акт се явява правилен и
законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна.
По
разноските:
При
този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника следва да
бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 4 365,11 лв. (четири хиляди триста шестдесет и пет лева
и единадесет стотинки), изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).
Водим
от горното Съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИ
ТРАНС 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Ц.П.М., против РА №
16001622000013-091-001/06.07.2022 г., издаден от А.А.Д.,
началник сектор, възложил ревизията, и П.С.Д., главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение №
449/27.09.2022 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, относно
допълнително установените задължения на „БИ ТРАНС 2018“ ЕООД за корпоративен
данък за 2020 г. в размер на 42 100,00лв. и прилежащите лихви в размер на 4
338,99лв.
ОСЪЖДА „БИ ТРАНС 2018“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Ц.П.М., да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София,
сумата в размер на 4 365,11 лв. (четири хиляди триста шестдесет и пет лева и
единадесет стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: