Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8112/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от З.Л.С., с която е предявен осъдителен иск
срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по което
е прекратено поради това, че обвинението не е доказано.
Претендира законната лихва за периода от три години
преди предявяване на исковата молба - 19.06.2016 г. и разноските.
Ищцaтa
твърди, че през 2009 г. срещу него е образувано досъдебно производство за участие
в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по
чл.354а, ал.1 и 2 НК – разпространение на наркотици. През 2014 г. наказателното
производство е прекратено. За периода,
през който се е водило досъдебното производство, ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди – понесъл е огромен стрес, изолирала се е от приятелите си,
засегнато е достойнството и доброто й име в обществото поради медийно
разгласяване на разследването, възпрепятствано е дипломирането й в
Химикотехнологичен и металургичен университет – гр. София. Претендира
обезщетение за понесените неимуществени вреди, законната лихва за периода от
три години преди предявяване на исковата молба и разноските.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва да са настъпили твърдените вреди, оспорва причинно-следствената
им връзка с наказателното преследване, оспорва Прокуратурата да е отговорна за
вредите, понесени от лошите условия в следствения арест.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното
от фактическа и правна страна:
Установява се от представените
документи от досъдебното производство, че ищцата е привлечена като обвиняема за
престъпление, квалифицирано по чл.321, ал.3, вр. чл.354а, ал.1 и ал.2 НК – за
това че от април 2009 г. до юни 2009 г., заедно с други две лица е участвала в
организирана престъпна група за разпространение на наркотични вещества. На
07.07.2009 г. ищцата е задържана с мярка по реда на чл.63, ал.1 ЗМВР от РУ –
Приморско и е транспортирана в ге. София, където й е наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, изпълнявана в ареста на ул. Г.М. Димитров
за периода 08.07.2009 г. – 05.09.2009 г., като на 15.09.2009 г. мярката й за
неотклонение е изменена от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер
на 500 лв.
С обвинителен акт от
05.12.2012 г. делото е внесено в съда и е образувано НОХД №1969/2012 г. по
описа на СпНС. Проведени са десет съдебни заседания с участие на ищцата.
С Постановление от 26.06.2014
г. по пр.пр. №626/2012 на СпП по ДП №415/2009 г., производството в частта му по
обвинението срещу ищеца за престъпление по чл.321, ал.3, вр. чл.354а, ал.1 и
ал.2 НК е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК – поради това, че обвинението
не е доказано. Препис от постановлението е връчено на ищцата на 25.06.2014 г. и
е влязло в сила на 03.07.2014 г. – след изтичане на 7-дневния срок за
обжалването му.
Установява се от показанията
на свидетеля Е.Ц., майка на ищцата, че към момента на първоначалното задържане
ищцата е била на 23 години, прекарвала е ваканцията с приятеля си в с. Китен.
Била е транспортирана до София, без родителите и близките й да бъдат уведомени,
като за ареста й семейството е разбрало от статия от в. „24 часа“, в която са
публикувани инициали, съвпадащи с имената на ищцата. След освобождаването й от
ареста ищцата се е променила коренно – спряла е да говори, да се вижда с
приятели, прекъснала е следването си заради необходимостта да се явява в съда,
което е довело до забавяне на дипломирането й. След прекратяване на делото
срещу нея е изпитвала затруднения да започне работа на Летище София, заради
забавяне на проучването й от страна на ДАНС. Емоционалните травми от
наказателното производство са налични и към момента – отказва да живее сама, не
е създала семейство и деца.
При така установените факти
съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от
незаконно повдигане и поддържане на обвинение, прекратено поради това, че деянието
не представлява престъпление. Съобразно т.7 на ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по
т.д.№ 3/2004 г. съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на
основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а
именно "... че деянието не е извършено от лицето". Неимуществените вредите
се изразяват в преживени негативни емоции, накърняване на доброто име и
авторитет, включително чрез публична разгласа в местните медиите на
разследването, неудобства, свързани с мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в периода на изпълнението й (три месеца), както и нарушеното общуване в
приятелската среда, забавеното дипломиране, дискомфорта на най-близкото семейно
обкръжение. Вредите изразяващи се в преживени негативни емоции – страх и
притеснения относно изхода на делото, неудобствата, свързани с явяване пред
органите на досъдебното производство и пред съда, причинените притеснения в
семейната среда, също се установяват от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Всички така описани негативни последици за ищцата са в причинно-следствена
връзка с незаконното обвинение.
При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение
№532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014
г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се
съобразят вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност
и предмета на наказателното производство, поведението на страните,
процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното
производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност,
степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му
положение.
При съблюдаване на тези
критерии съдът съобрази, че процесното наказателно производство е продължило пет
години, като през този период ищцата в продължение на три месеца е търпяла
най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража. Делото е внесено в
съд, ищцата е участвала в процесуално-следствени действия в досъдебното
производство и в открити съдебни заседания в съдебната фаза на производството. Увреждането
се изразява в понасяне на стрес с висока интензивност от задържането под стража,
което сериозно е засегнало емоционално ищцата, която към онзи момент е била
млада жена, студент, забавило е завършване на висшето й образование. Съдът
съобрази още и възрастта на ищцата – млада жена в началото на жизнения си път
като възрастен човек с изградени социални контакти и образователни и
професионални амбиции. При отчитане на
всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 10000
лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 10000 лв. в
пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищцата неимуществени вреди. Определеният размер е в най-висока
степен повлиян от продължилото три месеца задържане в следствения арест и от
обстоятелството, че ищцата е с чисто съдебно минало и не е имала сблъсък с
правораздавателните органи преди процесното наказателно производство.
По тези съображения съдът
приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 10000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000
лв.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва. Такава се дължи от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство – така т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, но с оглед диспозитивното
начало на ищцата следва да се присъди законната лихва, считано от 19.06.2016 г.
По разноските:
На ищцата, с оглед искането му по чл.78, ал.1 ГПК и
изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса
– за сумата от 10 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., адрес: гр.София,
бул. ******, да заплати на З.Л.С., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по
което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната
лихва от 19.06.2016 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 50000 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: