Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 191
14.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 140 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Митници” – Териториална дирекция Тракийска, против
Решение № 97 от 12.02.2020г., постановено по АНД № 3354/ 2019г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 199 от 15.11.2019г., издадено от с.д Директор на ТД Тракийска на Агенция
Митници.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
процесуални правила и формални изисквания досежно съдържанието на наказателното
постановление. Поддържа, че вмененото на санкционираното лице нарушение е
обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна
страна, като извършването на съставомерно от обективна страна деяние по
повдигнатото административнонаказателно обвинение, се явява установено по
безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Твърди, че
съдебното решение е постановено при превратно тълкуване на фактите и при
недостатъчна мотивираност на направените правни изводи, както и при явна
несправедливост, изразяваща се в ощетяване на държавния фиск. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с
което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 199 от 15.11.2019г., издадено от с.д Директор на ТД Тракийска
на Агенция Митници.
Ответникът по касационната жалба – „ЕВРИКОМ“
ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника
си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения че в
съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е
основателна по изложените в нея основания и съображения и предлага съдебното
решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебното решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на „ЕВРИКОМ“ ЕООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 199 от 15.11.2019г., издадено от с.д
Директор на Териториална дирекция Тракийска на Агенция Митници, с което, въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 105/
28.06.2019г., на „ЕВРИКОМ“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена
имуществена санкция в размер на 13 884.98 лева, на основание чл.234а, ал.2
във вр. с чл. 234а, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, за нарушение на чл.242,
параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/ 2013г. на Европейския парламент и
на Съвета и на основание чл. 233, ал.6 от ЗМ от „ЕВРИКОМ“ ЕООД са отнети
стоките – предмет на нарушението – общо 4 480 кг. „Парафин Р2/ Е6“ в полза
на държавата и тъй като стоката – предмет на нарушението, липсва, е присъдено
да се заплати нейната митническа стойност в размер общо на 9 256.65 лева,
на основание чл. 234а, ал.3 от ЗМ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че за периода от 08.04.2019г. до
10.04.2019г. включително, в складово-производствената база, намираща се в гр.
Стара Загора, кв. „Индустриален“, „ЕВРИКОМ“ ЕООД, гр. Стара Загора, като титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад №
BG003000/71/000143 от тип „С“ с идентификационен номер № С/BG003000/00053, е
отклонило стоки в размер на 4 480кг. „Парафин Р2/Е6“ от партиди №№ 28 и
56, поставени под режим митническо складиране с МД с МРН 19BG003008002463R1/
08.04.2019г.
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на
наказателното постановление не съответства на императивните изисквания по
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа и от правна
страна, тъй като наказващият орган не е посочил в пълнота всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства и съотв. нормативно
регламентираните условия или определените от митническите органи такива, които
не са били изпълнени от титулярят на разрешението. В мотивите към решението са изложени съображения, че това от една страна
представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното
постановление, а от друга – че доколкото формалната неизрядност на
наказателното постановление се свързва със съществени характеристики и основни
обективни признаци от състава на вмененото на санкционираното лице нарушение,
непосочването на релевантните обстоятелства има за последица фактическа
необоснованост на повдигнатото административно наказателно обвинение.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя
извода на въззивния съд, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на законово регламентираните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно
неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен състав. В случая „ЕВРИКОМ“ ЕООД е санкциониран на
основание на основание чл.234а, ал.2 във вр. с чл. 234а, ал.1 от
Закона за митниците, съгласно които разпоредби който отклони
временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или
реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените
от митническите органи условия, се наказва с глоба - за физическите лица, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до
200 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на
стоките - предмет на нарушението /чл.234а, ал.1 от ЗМ/, а когато предмет на нарушението по ал. 1 са акцизни стоки, наказанието е глоба - за
физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, от 150 до 250 на сто от митническата стойност на стоките, или при
износ – стойността на стоките - предмет на нарушението /чл.234а, ал.2 от ЗМ/.
От правна страна административното обвинение се основава на извършено от
„ЕВРИКОМ“ ЕООД нарушение на чл.242, § 1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/ 2013г.
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, която норма регламентира че титулярят на
разрешението и титулярят на режима отговарят за гарантирането, че стоките под
режим митническо складиране не се отклоняват от митнически надзор. От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е
обосновано с това, че за периода от 08.04.2019г. до
10.04.2019г. включително в складово-производствената база, намираща се в гр.
Стара Загора, кв. „Индустриален“, „ЕВРИКОМ“ ЕООД, гр. Стара Загора, като титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад №
BG003000/71/000143 от тип „С“ с идентификационен номер № С/BG003000/00053, е
отклонило стоки в размер на 4 480кг. „Парафин Р2/Е6“ от партиди №№ 28 и
56, поставени под режим митническо складиране с МД с МРН 19BG003008002463R1/
08.04.2019г. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от
фактическа страна, е необходимо в наказателното постановление да се съдържа
описание на съставомерните елементи на деянието, както и всички релевантни за
ангажирането отговорността обстоятелства. В случая изцяло се споделя приетото
от въззивния съд, че ако и да е констатирана липса на
стоки - 4 480кг. „Парафин Р2/Е6“ от
партиди №№ 28 и 56, поставени под режим митническо складиране с МД с МРН
19BG003008002463R1/ 08.04.2019г., не е обосновано нито от фактическа, нито от
правна страна, по какъв начин тази липса на стоки е резултат от извършено
отклоняване на стоки, поставени под режим митническо складиране, свързано с
неизпълнение на установените в нормативните актове или определените от
митническите органи условия. Съображенията за това са следните:
Понятието за отклонение от митнически надзор по смисъла
на общностното право многократно е било предмет на тълкуване и според
практиката на Съда на ЕО, трябва да се разбира като обхващащо всяко действие или бездействие, което
има за последица, макар и временно, да възпрепятства достъпа на компетентния
митнически орган до стоката под митнически надзор т.е отклоняването обхваща
всеки съзнателен, целенасочен, волеви акт или неположена дължима за целите на
режима грижа, която има за последица настъпването на обективни условия,
възпрепятстващи осъществяването на контрола. Действително в практиката на СЕС /Решение
от 1 февруари 2001 г. по дело D.Wandel, С - 66/99; Решение от 11 юли 2002 г. по
дело Liberexim, С - 371/99; Решение от 29 април 2004 г. по дело British
American Tobacco, С-222/01, всички посочени в Решение от 3 април 2008 г., С -
230/2006 по дело Militzer & Munch GmbH с предмет преюдициално запитване на
основание чл. 234 ЕО и др./, фактът, че са изпълнени обективни условия като
например физическата липса на стоката под митнически надзор или временното
отделяне на документа за транзит Т1 от стоките, за които се отнася, се
разглежда като отклонение от митнически надзор. Но както беше посочено
настъпването на тези обективни условия, възпрепятстващи осъществяването на
контрола, се явява последица от неправомерно действие /съзнателен, целенасочен,
волеви акт/ или бездействие /неположена дължима за целите на режима грижа/.
Както правилно е приел Старозагорският районен съд, въпреки подробното
изложение в обстоятелствената част на НП досежно извършената проверка,
изисканите и проверени документи, дадените от санкционираното лице обяснения и
т.н, единствената формулирана фактическа констатация за обосноваване на
обвинението за извършено административно нарушение по чл.234а, ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗМ, се свежда до приетата за установена физическа липса на стоки под
митнически надзор. В контекста на посочената по-горе съдебна практика и с оглед
регламентирания административнонаказателен състав по чл. 234а, ал.1 от ЗМ
обаче, наличието на съставомерно от обективна страна деяние е обусловено не
само от установяването на физическа липса на стоки под митнически надзор, но и
че тази липса е последица от конкретно неправомерно действие/ бездействие,
съставляващо неизпълнение на установените в нормативните актове или
определените от митническите органи условия. В случая нито от фактическа, нито
от правна страна в съдържанието на АУАН и на издаденото въз основа на него НП е
обосновано, в какво се изразява противоправното поведение на санкционираното
лице – с кое действие или бездействие се явяват неизпълнени установени в нормативните
актове или определени от митническите органи условия, кои конкретни условия не
са изпълнени, в какво се изразява неизпълнението на тези условия и т.н. Правоприлагането
по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива
на предположения и респ. осъществяването на съставомерните от обективна страна
елементи на нарушението не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или
правната логика. Изцяло се споделя и приетото от въззивния съд, че посочването
като нарушена разпоредбата на чл.242, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/
2013г. на Европейския парламент и на Съвета /титулярят на разрешението отговаря
за гарантирането, че стоките под режим митническо складиране не се отклоняват
от митнически надзор/, не е достатъчно за да се счита изпълнено императивното
законово изискване по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочената норма не
регламентира и условие по см. на чл.234а, ал.1 от ЗМ, неизпълнението на което
да бъде разглеждано като отклоняване под формата на липси на стоки под
митнически надзор. Ето защо правилен
и съответен на закона е изводът на Старозагорския районен съд, че Наказателно
постановление № 199 от 15.11.2019г., издадено от с.д Директор на ТД Тракийска
на Агенция Митници, не съдържа изискуемото се описание на нарушението с
посочване на всички фактически обстоятелства, свързани с обективни признаци от
състава на нарушението и тяхната правна квалификация, като основен елемент от
императивния реквизит на наказателното постановление. Това има за последица необоснованост на административнонаказателното обвинение, правилно
определена от въззивния съд като съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на
фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление.
Административните
наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение на определено лице, като именно с оглед този им характер
законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането
на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално
нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение,
опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.
Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на обвинението за
извършено от „ЕВРИКОМ“ ЕООД нарушение по чл.234а, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМ,
обуславя извод за незаконосъобразност на наложената на дружеството на това
основание административна санкция и на постановеното отнемане в полза на
държавата на стоките – предмет на твърдяното нарушение чрез присъждане заплащането
на митническа им стойност, като правилно е приел въззивният съд.
Неоснователно е и въведеното като
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от
въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348,
ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Не са налице
твърдените от касатора превратно тълкуване на
фактите и недостатъчна мотивираност на направените правни изводи. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
Сочената от касационния жалбоподател „явна
несправедливост на съдебното решение, изразяваща се в ощетяване на държавния
фиск“, не само че не се субсумира в нито едно касационните основания по чл.348,
ал.1 от НПК за отмяна на съдебния акт /касационното основание по чл.348, ал.1,
т.3 е явна несправедливост на наложеното наказание/, но е и несъстоятелно да се
твърди, че с отмяната на незаконосъобразно наложена административна санкция, се
ощетява фиска.
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие със закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на делото,
искането на пълномощника на ответника по касация за присъждане на направени
разноски в касационното производство, следва да бъде оставено без уважение. В
представения списък по чл.80 от ГПК се претендира заплащане на разноски в
размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред Административен съд – Стара Загора, за
доказването на който разход се представя фактура № **********/ 02.12.2019г. за
заплатени по банков път 3000лв. /с ДДС/ адвокатско възнаграждение. Сумата по
посочената фактура обаче е била претендирана за заплащане като разноски в
производството пред Старозагорския районен съд, по която претенция съдът се е
произнесъл с обжалваното решение, като на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е
присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в намален размер – 2000лв. При
липсата на представени пред касационната инстанция доказателства за договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение извън това по фактура № **********/
02.12.2019г., присъждане на разноски не се следва.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от
12.02.2020г., постановено по АНД № 3354/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 199/2019г. от
15.11.2019г., издадено от с.д Директор на ТД Тракийска на Агенция Митници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕВРИКОМ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 168,
ет.4, ап.8, ЕИК *********, за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.