Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1952
гр. Бургас, 07.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа
НАХД № 4937 по описа на РС - Бургас за
2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С.П. - С., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 983/25.05.2016 г., издадено от Началник Четвърто РУ
при ОД на МВР гр. Бургас, с което на жалбоподателката за нарушение по чл. 99,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, на основание чл. 116, ал. 2 от
Закон за гражданската регистрация е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Сочи, че към датата на нарушението не е съществувало
основание за промяна на адреса по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗГР. Твърди, че едва
през месец април 2017 г. е променила постоянния и настоящ адрес и е предприела
действия по промяна на адреса си.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява.
Административнонаказващият орган Четвърто РУ при ОД на
МВР – Бургас, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
В Четвърто РУ била образувана преписка № 329200-2351/2016
г. по подадена от жалбоподателката жалба. В подадената жалба и допълнително
сведениe към нея
жалбоподателката заявила, че от 10.08.2014 г. живее в село Черни връх. На
11.05.2016 г. около 10.30 часа свидетелят И.Н.И. – мл. полицейски инспектор при
Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас извършил проверка на адреса в село ***, обл.
Бургас, ул. „Втора” № 13 и установил, че жалбоподателката живее на този адрес. При
извършване на проверката жалбоподателката не представила документ,
удостоверяващ предприемането на действия за промяна на настоящия адрес. За
констатираното нарушение свидетелят И. съставил АУАН, а в последствие било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за
установяване на административни нарушения, свидетелските показания на
актосъставителя И.. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в
срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 99, ал. 1 ЗГР, който гласи, че всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.
От
събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи от
фактическа страна, че на 11.05.2016
г. жалбоподателката е живеела в село *******. Също така се установи, че самата
тя е заявила, че живее на този адрес от 10.08.2014 г. Несъмнено от 10.08.2014
г. до 11.05.2016 г. е изтекъл предвиденият в чл. 99, ал. 1 ЗГР 30 – дневен срок
за промяна на настоящ адрес. Жалбоподателката не е представила доказателства,
от които да се установява, че е предприела действия за промяна на настоящия си
адрес. Ето защо следва да се направи извод, че жалбоподателката е осъществила
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 99, ал. 1 ЗГР.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл.116, ал. 2
ЗГР предвижда наказание „глоба” в размер от 50 лв. до 300 лв. На
жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 100 лв. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното наказание от 100
лв. за необосновано висок, с оглед липсата на посочени в наказателното
постановление отегчаващи обстоятелства, които да оправдават налагане на
наказание в размер двоен на предвидения в закона минимум. Съдът счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения, на
жалбоподателката следва да се наложи наказание глоба в минимално предвидения
размер от 50 лева, като съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
измени в частта относно размера на наложеното наказание „глоба”, като размерът
се намали от 100 лв. на 50 лв., а в останалата част постановлението следва да
се потвърди.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 983/25.05.2016 г.,
издадено от Началник Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Бургас, с което на В.С.П. - С.,
ЕГН **********, на основание чл. 116, ал. 2 ЗГР за извършено нарушение по чл.
99, ал. 1 ЗГР е наложена глоба в размер на 100 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата от 100 лв. на 50 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ