Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е № ……..
гр.
София, 29.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като
разгледа търг. дело № 2191 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 647, ал. 1, т.
6 ТЗ.
Образувано е по предявен от Д.М.Х., гражданин но
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден в гр. Лутън, Великобритания на 19.06.1946 г., срещу „Н.И.“ ЕООД
(н), ЕИК ******* и „Х.Б.М.“ ООД, ЕИК*******, за обявяване на сключен на
05.09.2012 г. договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 35033.8.486, заедно с построените в същия 7 сгради, за
относително недействителен по отношение на масата на несъстоятелността на „Н.И.“
ЕООД (н), ЕИК *******.
В исковата молба се твърди, че по отношение на „Н.И.“ ЕООД (н), ЕИК *******
било открито
производство по несъстоятелност по търг. дело № 5749/2014 г. на СГС, VІ-21
състав, в рамките на което ищецът предявил вземания в размер на общо
49165464,82 лева, които били приети за удовлетворяване в производството. С
оглед бездействието на синдика да предяви отменителни
искове, ищецът като кредитор с приети вземания претендира обявяване на сделка
за продажба за относително недействителна по отношение на масата, тъй като била
извършени между свързани лица и увреждала масата.
Увреждащият характер на сделката е правна
квалификация, която следва да се извежда от определени фактически твърдения,
каквито в исковата молба не се съдържат, което е наложило на ищеца да бъдат
дадени указания за излагане на конкретни факти, въз основа на които твърди
договор за продажба на недвижими имоти, сключен на 05.09.2014 г. да е увреждащ
масата на несъстоятелността на „Н.И.“ ЕООД (н), ЕИК *******.
На следващо място, независимо от
обстоятелството, че държавна такса не се внася предварително, е необходимо да
бъде представена данъчна оценка на всеки от недвижимите имоти, предмет на
оспорваната сделка, с оглед определяне на дължимата държавна такса при
постановяване на крайния съдебен акт. Исковата молба подлежи и на вписване.
От друга страна, тъй като отменителният иск е предявен от кредитор, в съответствие с
чл. 649, ал. 1 ТЗ съдът служебно е конституирал синдика на „Н.И.“ ЕООД (н), ЕИК
******* като съищец в производството и с определение
от 24.10.2019 г. е указал на всеки от ищците да в 1-седмичен срок от
съобщението в писмена молба, с препис за връчване на ответниците,
да изложат фактически твърдения, които обуславят увреждащия характер на
сделката, както и в 3-седмичен срок от съобщението да представят удостоверения
за данъчна оценка на всеки от недвижимите имоти, предмет на договора, чиято
относителна недействителност претендират, за което да им се издаде съдебно
удостоверение и в същия срок да впишат исковата молба.
Указанията, заедно с разяснения за
неблагоприятните последици от тяхното неизпълнение, са съобщени на ищеца Д.М.Х.
на 02.12.2019 г.
в приложение на чл. 40, ал. 2 ГПК и лично на синдика Г. на същата дата.
От страна на синдика Г. на 09.12.2019
г. е депозирана молба, в която са изложени твърдения, че процесният
договор е сключен при цена, много по-ниска от пазарната стойност на
прехвърлените недвижими имоти, като с молба от 23.12.2019 г. синдикът е релевирала искане за продължаване срока за изпълнение на
указанията за представяне на данъчни оценки на имотите и за вписване на
исковата молба, което искане е уважено с определение от 03.01.2020 г., като
срокът е продължен с нови 3 седмици, считано от изтичането на първоначално
определения.
Предвид вписаното по партидата на
дружеството-длъжник на 27.12.2019 г. освобождаване на синдика Г. и вписването
на нов синдик - Р.М., съдът с определението за продължаване на срока за
изпълнение на указанията от 03.01.2020 г. е постановил издаване на съдебно
удостоверение в полза и на новоназначения синдик, което и към настоящия момент се
намира в кориците на делото.
Продълженият срок за вписване на исковата
молба и представяне на удостоверения за данъчни оценки е изтекъл на 14.01.2020
г., като от страна на ищците не са предприети действия за изпълнение на
указанията. Не е поискано и ново продължаване на срока.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно
уеднаквената практика синтезирана в определение № 551/21.08.2015 г., Четвърто
гражданско отделение, по ч. гр. дело № 2596/2015 год. на ВКС, продължаването на
срок не подлежи на съобщаване на страната, поискала продължаването му. Страната
е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е
отхвърлено. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е изречение второ на
разпоредбата на чл. 63, ал.1 ГПК - след като изрично е предвидено, че
продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, а не от датата на
съобщението за него, това означава, че актът, с който съдът се произнася по искането
по чл. 63, ал.1 ГПК не се съобщава, а страната е длъжна сама да следи за
постановения по него резултат, респ. за началото и края на срока, в който
следва да извърши указаното процесуално действие. За разлика от разрешението по
чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2 ГПК законодателят определя от кой момент
започва да тече продълженият от съда срок, а това е от момента на изтичането на
първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от
продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадена
молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. След като началният момент на срока е определен с
изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната
за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен - в този
смисъл са и определение №570 от 14.07.2010 г. по ч. т. д №495/2010 г. на ВКС,
ІІ т.о., определение №385 от 04.10.2010 г. по гр. д. №374/2010 г. на ВКС, ІІ
г.о.; определение №162 от 03.02.2011 г. по ч. т. д. №16/2011 г. на ВКС, ІІ
т.о.; определение №193 от 11.04.2011 г. по ч. гр. д. №103/2011г. на ВКС, ІІІ
г.о. и др..
По отношение на
предявения иск за обявяване на договор за продажба на
недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 35033.8.486, заедно с построените
в същия 7 сгради, за относително недействителен по отношение на масата на
несъстоятелността на „Н.И.“ ЕООД (н), ЕИК *******, исковата молба не е вписана, а на
ищците са дадени изрични указания да сторят това. Неизпълнението на тези
указания обуславя основание за връщана на исковата молба, независимо, че само
по себе си същата отговаря на изискванията за редовност. В този смисъл е
постановеното Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, с т. 3 на което
е прието, че при действието на правилата за проверка редовността на исковата
молба по чл. 127 ГПК, респ. за
необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното
начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за
вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е основание за нейното връщане на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
След като до настоящия момент нито Д.М.Х., нито синдикът Р.М., са предприели действия в изпълнение на указанията
на съда, то ще следва да понесат неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие – връщане на депозираната искова молба.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК Софийски градски съд,
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба,
вх. № 129135/22.10.2019 г., предявена от Д.М.Х., гражданин но
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден в гр. Лутън, Великобритания на 19.06.1946 г., срещу „Н.И.“ ЕООД
(н), ЕИК ******* и „Х.Б.М.“ ООД, ЕИК*******, за обявяване на сключен на 05.09.2012
г. договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
35033.8.486, заедно с построените в същия 7 сгради, за относително
недействителен по отношение на масата на несъстоятелността на „Н.И.“ ЕООД (н),
ЕИК ******* и
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 2191/2019 г. по описа на СГС-ТО, VI-16
състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на Д.М.Х.
и синдика Р.М..
СЪДИЯ: