РЕШЕНИЕ
№ 10717
гр. С., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Б. А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А. Гражданско дело № 20221110151485
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. Ц., В. К. В., С. К.
В., Е. Б. М., Л. Цеков Р., А. И. М., Д. Г. В., И. В. М., Х. Г. М., А. Г. М., З. В. М., С. Д. С., В.
П. К., М. Н. С., Е. Н. С., В. А. Б., К. Х. К., Л. Х. Б., Ц. И. А., З. Г. К., С. Б. С., М. Б. Л., И. И.
С., С. П. П., Е. Й. М., Ф. В. К., М. Й. С., Т. А. Й., С. А. В., М. С. Д., Д. Д. К., Т. К. П. и Д. К.
Д., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост
на вход Е, *******, ж.к. „************“, бул. „*********“, гр. С.. Твърдят още, че като
собственици на самостоятелните обекти в сградата ЕС, сключили договор за наем за срок от
пет години, по силата на който отдали на А.К. складово помещение, преустроено в тоалетна,
находящо се на *****а в *******, ***, с площ от 8,49 кв.м. Навеждат твърдения, че А.К.
като едноличен собственик и управител на дружество „**********“ ЕООД на 04.06.2004 г.
закупило от З.С. магазин /сладкарница/, находящ се в гр.С., ж.к. “************“, ул.
“**********“, ***********, с площ от 46 кв.м.
Твърдят още, че на 01.11.2006 г. СО и дружеството „**********“ ЕООД на
договорно основание учредили право на пристрояване върху част от застроен УПИ I,
отреден за „обществено и жилищно строителство“, целият с площ от 4 294 кв.м., от кв.
********Б, м. “************ – плавателен канал” по плана на гр. С. за изграждане на
едноетажна пристройка, със застроена площ от 51,00 кв.м. към съществуващата
сладкарница, собственост на дружеството „**********“ ЕООД, находяща се в гр. С., СО,
ж.к.“************“, ул.“**********“, в осеметажния жилищен блок *** *****. Посочват,
че след смъртта на А.К., съпругата му М.К. сключила договор за наем за срок от една година
със собствениците на самостоятелни обекти в етажната ЕС. Поддържат, че към
самостоятелния обект с идентификатор ***********, с адрес на имота: гр. С., район
„************“, *******, ет. 1, със застроена площ от 97,00 кв.м. било приобщено
1
складовото помещение с площ от 8,49 кв.м., преобразувано като санитарно помещение -
тоалетна, представляващо обща част по предназначение в сградата ЕС. Навеждат твърдения,
че посоченият по-горе самостоятелен обект с идентификатор *********** бил изнесен на
публична продан от ЧСИ М.Б. и с постановление от 11.12.2019 г. е възложен на ответника
К. А. Л.. Поддържат, че към момента на извършване на публичната продан процесното
помещение не е било собственост на длъжника, която да породи вещнопрехвърлително
действие. Твърдят още, че с писмо, получено от ответника на 19.04.2021 г. същият е отказал
да сключи договор за наем с етажната собственост. Молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да им предаде владението на имота, както и да им заплати сумата
1 360 лв., представляваща обезщетение за ползването за периода 16.04.2021 г. – 23.09.2022 г.
включително, както и лихва за забава в размер на 198,35 лева. Претендират сторени по
делото разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия навежда твърдения, че е собственик на самостоятелен
обект за обществено хранене, находящ се в ж.к. “************“, ***********, ет. 1, обект
***********. Поддържа, че имотът бил придобит на 11.12.2019 г. с постановление за
възлагане на недвижимо имущество чрез публична продан. Твърди още, че закупеният имот
бил със застроена площ от 97,00 кв.м., състоящ се от преддверие, зала за хранене, битово
помещение, кухня, умивални и тоалетна при съответните граници, посочени в
постановлението за възлагане. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и да присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците следва да установят при
условията на пълно и главно доказване фактическите твърдения, наведени в исковата молба,
обуславящи основанието си за предявяване на настоящите искове пред съда, а именно: 1/ че
са собственици на процесния имот по силата на твърдяното от тях основание; 2/ че имотът
се владее или държи от ответника, вкл. че е ползван от същия в периода 16.04.2021 г. –
23.09.2022 г. включително.
В тежест на ответника е да установи, че владее/държи имота на валидно правно
основание по оборване твърденията на ищците, евентуално – предаване на имота и плащане.
Страните не спорят, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на завеждане на исковата молба
в съда и понастоящем процесният имот се намира във фактическа власт на ответника.
Между страните не е налице спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата
в режим на Е., находяща се в гр. С., ж.к. “************”, бул. “*********”, *******, ***,
заедно с принадлежащите идеални части от общите частни на сградата и от общите по
предназначение помещения, и от правото на строеж върху мястото /държавна земя/.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149 от 30.08.1996 г. на И.Р.
– Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, ищецът П. Д. Ц., ЕГН **********, е
придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент 121, находящ се в гр. С., ж.к.
“************” в сградата на ЖСК “**********” – блок 9, бул. “*********” ******,
***********, заедно с принадлежащите му 0,785% идеални части от общите части на
сградата и общите по предназначение помещения и от правото на строеж върху държавната
земя.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 04, том II, рег. № 3462,
дело № 180 от 01.09.2005 г. на нотариус К. К., вписан в регистъра на Нотариалната камара
под ***, с район на действие СРС, Р.Н.И. е прехвърлил на Л. В. В. правото на собственост
2
върху недвижим имот – апартамент № 122, находящ се на първия етаж в процесната сграда,
заедно с 0,626% идеални части от общите части на сградата и от общите по предназначение
помещения и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото –
държавна земя, съставляващо отчуждените части от поземлени имоти с планоснимачни
номера от 19 до 29 включително от квартал ******** по плана на гр. С., местност
“************ - *********”, при съседи: бул. “*********” /бивш *********/, ул.
“**********” и обслужващи улици. От представеното по делото удостоверение за
наследници с изх. № РВТ 21-УГ01-12587/20.09.2021 г., издадено от СО район “********”, се
установява, че Л. В. В., ЕГН **********, е починала на 08.09.2021 г., като е оставила за свои
наследници по закон: ищците В. К. В., ЕГН **********, и С. К. В., ЕГН ********** -
племенници по право на заместване в правата на починалия пред наследодателя К. В.ев В.,
ЕГН ********** – брат.
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строена на
държавна земя от жилище строителна кооперация № 103, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, В. Г.М. и ищцата Е. Б. М. придобиват собствеността върху
недвижим имот – апартамент № 123, находящ се на първия етаж в процесната сграда, заедно
с принадлежащите му 0,769% идеални части от общите части на сградата и общите по
предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавната земя.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том
I, рег. № 4016, дело № 180 от 25.06.2009 г. на нотариус М. М.-Р., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, се установява, че ищецът Л. Ц. Р.,
ЕГН **********, придобива собствеността върху недвижим имот – апартамент № 124,
находящ се на втория етаж в процесната сграда, ведно с принадлежащите към апартамента
0,846% идеални части от общите части на сградата и от общите по предназначение
помещения, и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 105, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, К. Д. К. е придобил собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 125, находящ се на втория етаж в процесната сграда, заедно с
принадлежащите му 0,673% идеални части от общите части на сградата и общите по
предназначение помещение, и от правото на строеж върху държавната земя. Впоследствие
имотът е придобит от ищцата А. И. М., ЕГН **********, по силата на саморъчно завещание
от В. И. К.а, вписано в Служба по вписванията под акт № 295, том II, вх. рег. № 11638 от
08.03.2017 г., съгласно протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.10.2016 г.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том II, рег.
№ 4319, дело № 174 от 02.09.2003 г. на нотариус К. А., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под ***, с район на действие СРС, ищцата Д. Г. В., ЕГН **********, е придобила
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 126, находящ се на втория етаж в
процесната сграда, заедно с принадлежащите 0,827% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 089, том I, рег. № 968, дело № 77 от 05.06.2012 г. на нотариус С.М., вписана в регистъра
на Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, се установява, че ищцата И. В.
М., ЕГН **********, е придобила собствеността върху недвижим имот – апартамент № 127,
находящ се на третия етаж в процесната сграда, заедно с 0,866% идеални части от общите
части на сградата включително и от общите по предназначение помещения и съответно
право на строеж върху поземлени имоти, върху които е построена сградата с планоснимачни
номера 19-29 включително, в кв. ******** по плана на гр. С., м. “************ – *********
- С.”, при граници: бул. “*********”, ул. “***********” и обслужващи улици.
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
3
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 108, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, Г.П. М., е придобил собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 128, находящ се на третия етаж в процесната сграда, заедно с
принадлежащите му 0,690% идеални части от общите части на сградата и общите по
предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавна земя. От представеното
по делото удостоверение за наследници № 477/03.05.1997 г., издадено от СО, район
“************”, се установява, че Г.П. М. е починал на 22.04.1997 г., като след смъртта си е
оставил за свои наследници по закон ищците Х. Г. М., ЕГН ********** /преживяла съпруга/,
и А. Г. М., ЕГН ********** /дъщеря/, които са придобила собствеността върху имота по
силата на наследственото правоприемство.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 058, том I,
рег. № 758, дело *** от 07.05.2012 г. на нотариус С.М., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, ищцата З. В. М.-Д., ЕГН
**********, е придобила собствеността върху недвижим имот – апартамент № 129, находящ
се на третия етаж в процесната сграда, заедно с 0,849% идеални части от общите части на
сградата и съответно право на строеж върху поземлени имоти с планоснимачни номера 19-
29 включително, в кв. ******** по плана на гр. С., м. “************ – *********
(************)”, при граници: от югоизток – обслужваща улица към бл. *** – а, от югозапад
– ул. “**********”, от северозапад – ул. “**********”, от североизток - бул. “*********”,
обслужваща улица.
По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том LLXVIII, дело
№ 23688 от 12.12.1995 г. на С.П. – нотариус в Софийска нотариална служба при СРС,
ищецът С. Д. С., ЕГН **********, е придобил собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 130, находящ се на четвъртия етаж в процесната сграда, заедно с 0,837%
идеални части от общите части на сградата и общите по предназначение помещения, и от
правото на строеж върху държавна земя.
Видно от нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 109, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, ищцата В. П. К., ЕГН **********, е придобила
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 131, находящ се на четвъртия етаж в
процесната сграда, заедно с принадлежащите му 0,670% идеални части от общите части на
сградата и общите по предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавната
земя.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, том LXIX, дело №
13833 от 01.07.1996 г. на С.П. – нотариус при Софийска нотариална служба при СРС,
ищците М. Н. С., ЕГН **********, и Е. Н. С., ЕГН **********, са придобили собствеността
върху недвижим имот – апартамент № 132, находящ се на четвъртия етаж в процесната
сграда, заедно с принадлежащите му 0,821% идеални части от общите части на сградата и
общите части по предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавното
място, върху което е построена сградата.
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 66, том IX, дело № 897 от 29.04.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, Х.Б.Б. е придобил собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 133, находящ се на петия етаж в процесната сграда, заедно с принадлежащите
му 0,826% идеални части от общите части на сградата и общите по предназначение
помещения, и от правото на строеж върху държавна земя. Видно от удостоверение за
наследници № 1753/16.12.1997 г., издадено от СО, район “************”, Х.Б.Б. е починал
на 02.12.1997 г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници ищците В. А. Б.,
ЕГН ********** /преживяла съпруга/, К. Х. К., ЕГН ********** /дъщеря/ и Л. Х. Б., ЕГН
********** /дъщеря/.
4
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 111, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, Б. Д. А. и ищцата Ц. И. А., ЕГН **********, са придобили
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 134, находящ се на петия етаж в
процесната сграда, заедно с принадлежащите му 0,658% идеални части от общите части на
сградата и общите по предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавната
земя.
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 112, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, Б.М. С.ов е придобил собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 135, находящ се на петия етаж в процесната жилищна сграда, заедно с
принадлежащите му 0,809% идеални части от общите части на сградата и общите по
предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавната земя. От
представеното по делото удостоверение за наследници № УГ01-3973/27.04.2022 г., издадено
от СО, район “************”, се установява, че Б.М. С.ов е починал на 27.07.2003 г., като
след смъртта си е оставил за свои наследници по закон ищците З. Г. К., ЕГН **********
/преживяла съпруга/, С. Б. С., ЕГН ********** /дъщеря/ и М. Б. Л., ЕГН **********
/дъщеря/, които са придобили имота по пътя на наследяването.
По силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 37, том LLXLVI, дело № 28757 от 27.12.1996 г. на Е.Д. – I-ви
нотариус при Нотариалната служба към СРС, ищецът И. И. С., ЕГН **********, е придобил
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 136, находящ се на шестия етаж в
процесната сграда, заедно с 0,815% идеални части от общите части на сградата и общите по
предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавна земя.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
52, том LLX, дело № 22085 от 10.10.1994 г. на И. Николов – нотариус при СРС, ищецът С.
П. П., ЕГН **********, е придобил собствеността върху недвижим имот - апартамент №
137, находящ се на шестия етаж в процесната сграда, заедно с 0,548% идеални части от
общите части на сградата и общите по предназначение помещения, и от правото на строеж
върху държавната земя.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том 234, дело №
46166 от 18.12.1997 г. на Е.Д. – I-ви нотариус при Софийска нотариална служба при СРС,
ищецът Е. Й. М., ЕГН **********, е придобил собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 138, находящ се на шестия етаж в процесната сграда, заедно с 0,797% идеални
части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 111, том II, рег. №
1661, дело № 289 от 26.04.2001 г. на нотариус В.Ч., вписана в регистъра на Нотариалната
камара под ***, с район на действие СРС, ищцата Ф. В. К., ЕГН **********, е придобила
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 139, находящ се на седмия етаж в
процесната сграда, заедно с 0,800% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя.
По силата на нотариален акт за собственост на жилище /апартамент/ строено върху
държавна земя от жилищно строителна кооперация № 115, том VI, дело № 896 от 28.03.1977
г. на Н. В. – нотариус при СРС, А.С.С. и М. Й. С. са придобили собствеността върху
недвижим имот – апартамент № 140, находящ се на седмия етаж на процесната сграда,
заедно с принадлежащите му 0,640% идеални части от общите части на сградата и общите
по предназначение помещения, и от правото на строеж върху държавната земя. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № УГ01-4498/30.04.2019 г.,
издадено от СО, район “************”, А.С.С. е починал на 09.12.2013 г., като след смъртта
си е оставил за свои законни наследници ищците М. Й. С., ЕГН ********** /преживяла
5
съпруга/, Т. А. Й., ЕГН ********** /дъщеря/ и С. А. В., ЕГН ********** /дъщеря/.
От представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 87, том
V, рег. № 31110, н.д. № 811 от 28.09.2016 г. на нотариус Р. Д., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, се установява, че ищцата М. С. Д.,
ЕГН **********, е придобила собствеността върху недвижим имот – апартамент № 141,
находящ се на седмия етаж на процесната сграда, заедно с принадлежащите му 0,785%
идеални части от общите части на сградата и общите по предназначение помещения, и от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата.
По силата на нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот от
30.05.2018 г. на нотариус А.Л., вписана в регистъра на Нотариалната камара под ***, с
район на действие СРС, ищецът Д. Д. К., ЕГН **********, е придобил собствеността върху
недвижим имот – апартамент № 142, находящ се на осмия етаж в процесната сграда, заедно
с 0,825% идеални части от общите части на сградата и общите по предназначение
помещения, и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена
сградата.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том I, рег. № 3329,
дело № 15 от 26.02.2014 г. на нотариус К. Б., вписан в регистъра на Нотариалната камара
под ***, с район на действие СРС, ищцата Т. К. П., ЕГН **********, е придобила
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 143, находящ се на осмия етаж на
процесната сграда, заедно с 0,598% идеални части от общите части на сградата и общите по
предназначение помещения, и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна
земя – отчуждените части от имоти с планоснимачни номера от 19 до 29 включително, в кв.
******** по плана на гр. С., м. “************ - *********”.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149, том XI, дело №
2079 от 27.02.1991 г. на И.Г. – нотариус при Софийската нотариална служба към Втори
районен съд, ищецът Д. К. Д., ЕГН **********, е придобил собствеността върху недвижим
имот – апартамент № 144, находящ се на осмия етаж в жилищната сграда, заедно с 0,733%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя в
кв. ******** – отчуждените части от имоти с планоснимачни номера от 19 до 29
включително, м. “************ – ********* - С.”.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 119, том I, рег. № 3353, дело № 102 от 04.06.2004 г. на нотариус М.Ш., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, се установява, че
З.Е.С. е прехвърлила на “**********” ЕООД собствеността върху недвижим имот, придобит
по наследство, а именно магазин /сладкарница/, находящ се в гр. С., район “************”,
ул. “**********” бл. *** *****, първият от запад, на първия етаж в осеметажния жилищен
блок, със застроена площ от около 46 кв. м., състоящ се от търговска зала и сервизни
помещения, при граници на магазина: ул. “**********”, градинка към междублоково
пространство, вход на жилищната сграда и апартамент, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващ
поземлен имот с планоснимачен номер 257 от кв. ******** по плана на гр. С., м.
“************ – Плавателен канал”, съгласно Заповед № 236/09.06.1978 г. на Главния
архитект на С..
По делото е представен договор за наем на жилищен имот от 31.05.2009 г., сключен
между В.Н. С.а – домоуправител, живуща в гр. С., ж.к. “************”, *******,
**********, в качеството й на наемодател, от една страна, и от друга страна А.М.К., в
качеството му на наемател, с предмет на договора – предоставяне за ползване по
предназначение и срещу заплащане на имот - складово помещение, преустроено в тоалетна,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. “************”,******* , *** - *****, състоящ се от 1
складово помещение, преустроено в тоалетна, с размери 8,49 кв.м. Представен е и приемо-
6
предавателен протокол от 31.05.2009 г., от който се установява, че всички подобрения са
изградени от А.К. – наемател за негова сметка, без претенции за плащане.
С договор за учредяване право на пристрояване от 01.11.2006 г. СО е учредила на
“*******” ЕООД, представлявано от управителя А.К., право на пристрояване върху част от
застроен УПИ I, отреден за “обществено жилищно строителство”, целият с площ 4 294 кв.м.
от кв. № ********Б, м. “************ – Плавателен канал” по плана на гр. С., за изграждане
на едноетажна пристройка, със застроена площ 51 кв.м. към съществуваща сладкарница
(собственост на дружеството), находяща се в гр. С., район “************”, ул.
“**********”, в осеметажния жилищен ******** – първият от запад, на първия етаж,
съгласно одобрен архитектурен проект, при съседи на сладкарницата по доказателствен акт:
ул. “**********”, градинка към междублоковото пространство, вход на жилищната сграда и
апартамент. Договорът е сключен за срок от 5 години.
Представено е заявление за отказ от наследство от 06.01.2016 г. с нотариална заверка
на подписите с рег. № 35/06.01.2016 г. на нотариус А.Г., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, подадено от М. А.К., ЕГН
**********, с което се отказва от наследството на неговия баща А.М.К., ЕГН **********,
починал на 14.11.2015 г.
Видно от договор за наем на недвижим имот от 01.03.2016 г., етажните собственици в
*******, ***, находящ се в гр. С., ж.к. “************”, представлявани от С. Т. М., в
качеството й на домоуправител, са предоставили на М.М.К. за временно и възмездно
ползване собствения си недвижим имот, а именно складово помещение, преустроено в
санитарно помещение – тоалетна. Съгласно чл. 2 от договора отдаваният под наем имот ще
се ползва за санитарно помещение – тоалетна. От представеното по делото допълнително
споразумение (анекс) от 01.06.2017 г. към договор от 01.03.2016 г., се установява, че
наемодателят отдава под наем помещение – сметопровод, като правата и задълженията са
същите като описаните в основния договор.
С постановление за възлагане на недвижимо имущество от 11.12.2019 г., гр. С., на
помощник-частен съдебен изпълнител А. П. при М.Б. – ЧСИ, рег. ****, с район на действие
СГС, върху К. А. Л., ЕГН **********, е възложено следното недвижимо имущество: снек-
бар, находящ се в гр. С., СО, район “************”, ул. “**********”, бл. *** *****, на
първи етаж в осеметажния жилищен блок, със застроена площ от 97 кв.м., състоящ се от:
преддверие, зала за хранене, битово помещение, кухня, умивалня, тоалетна, при граници:
градинка към междублоково пространство, трафопост, ул. “**********”, вход на
жилищната сграда и апартамент, който имот съгласно Удостоверение № 721 от 20.07.2009 г.
за въвеждане в експлоатация на строеж на СО, ДНСК, е образуван от пристрояването и
преустройството на магазин (сладкарница), находящ се в гр. С., СО, район “************”,
ул. “**********”, бл. *** *****, първият от запад, на първи етаж в осеметажния жилищен
блок, със застроена площ от около 46 кв.м., състоящ се от търговска зала и сервизни
помещения, при граници: ул. “**********”, градинка към междублоковото пространство,
вход на жилищната сграда и апартамент, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо съгласно документ за
собственост УПИ I – за обществено жилищно строителство, целият с площ от 4 294 кв.м., от
кв. ********Б по плана на гр. С., м. “************ – плавателен канал” и описание по схема
на имот с идентификатор ***********, при съседи: на същия етаж: 68134.206.1885.1.159,
под обекта: няма, над обекта: *********** и ************. Постановлението за възлагане е
влязло в законна сила на 03.01.2020 г.
По делото е представена покана от Л. Ц. Р., С. Т. М. и Д. Г. В. – етажни собственици
в *******, ***, ул. “************”, гр. С., отправена до г-н К. А. Л., за сключване в срок до
седем дни от получаване на поканата на наемен договор с етажните собственици в *******,
***, ул. “************”, гр. С., за срок от една година, предмет на който е част от общите
7
части в сградата на *******, ***, находящ се на *****ен етаж и представляващ складово
помещение, преустроено в тоалетна. В поканата е посочено, че в случай, че адресатът не
желае да ползва помещението, следва да освободи същото в посочения в поканата срок за
сключване на договор за наем. Поканата е получена от ответника на 16.04.2021 г. В отговор
до етажните собственици К. Л. е посочил, че складовото помещение, находящо се на
*****ния етаж в сградата, е негова собственост съгласно постановление за възлагане на
недвижимо имущество от 11.12.2019 г., влязло в законна сила на 03.01.2020 г. В отговора е
посочено още, че съгласно документа за собственост, тоалетната, преустроена след
осъществени ремонтни дейности на магазин (сладкарница), е част от недвижим имот (снек-
бар), закупен от ответника, състоящ се от преддверие, зала за хранене, битово помещение,
кухня и умивалня. По изложените съображения и предвид, че тоалетната не представлява
част от общите части на сградата, а лична собственост на К. Л., последният е отхвърлил
поканата за сключване на договор за наем.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.
В.П. и В. Х.В..
Свидетелят П. споделя, че като дете е живял в бл. ***, ж.к. “************”,
перпендикулярен на *******. Детството му е преминало на площадката пред *******. От
1993 г. до 2010 г. свидетелят е живял на адрес гр. С., бул. “*********”, *******, ***, ап.
****, като към момента живее в сграда на бул. “********” на семейни начала с ищцата З.
М., собственик на апартамент № 129 в процесната сграда. Твърди, че посещава процесния
блок от 1979 г. до ден днешен. Споделя, че във всеки вход на блока има помещения за
разносна търговия, в които в детството му раздавали мляко и мляко с ориз на живущите по
входовете. Твърди, че процесното помещение се е използвало с тази цел до 1986 г., като след
това до 1990 г. е било неизползваемо. След 1990 г. помещението било склад на чистачката
на входа. Посочва, че настоящата сладкарница навремето е била кулинарен магазин, в който
се продавала готова храна. Към момента сладкарницата била преустроена и излизала от
очертанията на блока. През 2009 г. по молба на живущите в блока и на собственика на
заведението свидетелят, който е инженер и има строителна фирма, зазидал входа на
помещението откъм входа на блока и избил стена от другата страна с цел помещението да се
използва за тоалетна към заведението. Извършил преобразуването на помещението в
тоалетна без проект, като следвал изискванията на собственика на сладкарницата А.К..
Свидетелят споделя, че К. заплатил за извеждането на тръби за канализация и водопровод,
залепването на плочки и поставянето на тоалетна и мивка, след което извикал и фирма за
монтиране на врата откъм заведението. По думите на свидетеля, г-н К. имал договор за наем
за процесното помещение, а впоследствие получил разрешение за преустройство и разширил
сладкарницата, тъй като без тоалетна било невъзможно да го получи. След смъртта на А.К.
съпругата му се опитала да продължи бизнеса, но накрая била залепена лепенка за публична
продан. Споделя, че в периода около смъртта на К., последният не бил платил наемна цена
за определен период, били водени дела срещу него и бил осъден, но парите не били събрани
поради многото кредитори. Към момента приятелката на свидетеля П. непрекъснато е в
апартамент № 129 в процесния блок, тъй като там живеят родителите й, които са в лошо
здравословно състояние.
От показанията на свидетеля В. В. се установява, че същият е работил в строителната
фирма на свидетеля П. в периода 2004 г. - 2010 г. Свидетелят В. посочва, че когато посетили
обекта през 2009 г. процесното помещение било празно и в него се влизало откъм входа на
сградата. Задачата на свидетеля била да избие вход на процесното помещение откъм
сладкарницата. Посочва, че прекарали тръби, избили вратата и зазидали, изкарали вода за
чешмата и тоалетната, и налепили плочки.
По делото са приети заключения по първоначална и повторна съдебно-технически
експертизи. Същите са изготвени от вещи лица с необходимата компетентност, при пълно,
8
точно и задълбочено дадени отговори на поставените въпроси, като липсват индиции за
евентуална неправилност.
От приетата по делото първоначална съдебно-техническа експертиза се установява,
че процесното помещение с предназначение “разносна търговия” е с размери 8,49 кв.м. и 6
кв.м. светла площ, като одобреният проект на сградата предвижда това помещение да е
самостоятелно, с вход откъм входа на жилищната сграда с административен адрес бул.
“*********” **** – **********, при граници по проект: от север – трафопост, от изток –
вход на жилищната сграда, от юг – помещение /търговски павилион/ и от запад –
междублоково пространство към ул. “**********”. На основание чл. 62 от Наредба № 5 за
правила и норми към ТСУ и чл. 98 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, вещото лице заключава, че помещение за
“разносна търговия”, каквото представлява и процесното, не е в списъка на изброените
обекти, които могат да се третират като общи части на сградата съгласно тяхното
предназначение и начин на трайно ползване. При огледа на място експертът е установил, че
в северната част на жилищната сграда е разположен снек-бар със застроена площ от 97 кв.м.,
нанесен в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, като
местоположението на обекта е идентично с нанесеното в КККР, а описанието на
заведението съответства изцяло на описанието съгласно постановлението за възлагане на
обекта, издадено от ЧСИ. Изяснява се, че при огледа на входа на сградата се установява
врата, чието местоположение съответства на вратата към помещението за “разносна
търговия”, отразена в одобрения чертеж на сградата. Експертът посочва, че към момента на
огледа процесното помещение представлява санитарния възел на снек-бара /самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **************/, като контролните измервания, извършени
на място, са установили съответствие с геодезическото заснемане на самостоятелния обект.
Експертът посочва, че по делото липсват доказателства за преотреждане на помещението за
“разносна търговия” в складово помещение, като не са налице строителни книжа, които да
установят момента на преустройство на процесното помещение в тоалетна към снек-бара.
Счита, че от текста на договора за наем от 2009 г. може да се съди, че преустройството е
извършено преди сключването му, т.е. преди май 2009 г.
От приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза се изяснява, че
жилищният блок, в който се намира процесният имот, се състои от шест входа, като
процесното помещение е в крайния *** на блока. Съгласно одобрения архитектурен проект
в *****ния етаж на *** са разположени: входно преддверие, жилищна клетка с асансьор,
трафопост, търговски павилион, мазета и коридори за мазетата, както и помещение за
разносна търговия. Експертът посочва, че съгласно проекта процесното помещение за
разносна търговия е с вход посредством врата от входното преддверие на ***, което се
установява и от заключението по първоначалната СТЕ. Изяснява се също, че помещението е
с правоъгълно очертание по план и представлява вътрешно помещение без прозорци.
Експертът посочва, че след извършени сравнения и съпоставки между първоначалния
архитектурен проект на блока и архитектурния проект за преустройство на сладкарницата,
се установява, че новообразуваният обект /снек-бар/ включва в площта си предвидените с
архитектурния проект от 1971 г. търговски павилион и помещението за разносна търговия.
Проектът за преустрояване предвижда затваряне на съществуващ отвор за врата на
помещението за разносна търговия към входното преддверие на *** от блока и обособяване
в същото на санитарен възел към новия обект. Санитарният възел е предвиден от две
тоалетни и умивалня пред тях, като вратата му е откъм търговската зала на новия обект.
При огледа вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза е установило,
че вратата на процесното помещение за разносна търговия съгласно проекта от 1971 г. не
може да се отвори, тъй като същата е зазидана и зад нея е изградена нова стена – откъм снек-
бара. Изяснява се, че процесното помещение е преустроено в санитарен възел към снек-бара,
в съответствие с одобрения през 2008 г. архитектурен проект за преустройство на
9
сладкарницата. Експертът посочва, че към момента във всички входове, с изключение на вх.
В, има изградени помещения за разносна търговия, част от които са с врати откъм входните
преддверия на входовете, а други - откъм стълбищните площадки на стълбищната клетка,
като същите отговарят на предвижданията по одобрения архитектурен проект на блока.
Изяснява се, че процесният имот е изграден и въведен в експлоатация при действието на
ЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ, като съблюдавайки конкретните
нормативни разпоредби, касаещи помещенията, предназначени за общо ползване в
жилищните сгради, се изяснява, че в многоетажните жилищни сгради е било необходимо да
бъдат предвидени помещения за общо ползване – помещения за детски колички и
велосипеди, за абонаментно снабдяване, за смет, перални, сушилни, лоджии и балкони, и др.
Имало е изискване тези помещения да бъдат достъпни от комуникационни и други
помещения за общо ползване, като изрично е посочено, че преддверието на жилищната
сграда трябва да има връзка с тези помещения за общо ползване, разположени в първия
надземен етаж на сградите. Отчитайки, че предвиденото и изградено на място помещение за
разносна търговия е било предвидено с достъп единствено от входното преддверие на входа,
както и че същото представлява вътрешно помещение без прозорци, експертът заключава,
че спорното помещение представлява обща част за входа по предназначение, като посочва,
че същото може да се категоризира като помещение за абонаментно снабдяване по смисъла
на Наредба № 5. Изяснява се също, че във всеки вход освен помещения за разносна
търговия, са били предвидени и помещения за кофи за смет, които също представляват общи
части за отделните входове.
Основателността на иска по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на
три предпоставки: 1/ ищците да са съсобственици на имота по силата на твърдяното в
исковата молба придобивно основание; 2/ вещта да се владее или държи от ответника; и 3/
вещта да се владее или държи от ответника без основание. В тежест на ищците е да докажат
първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже, че
владее или държи имота на правно основание.
В случая ищците обосновават възникването в техния патримониум на идеални части
от правото на собственост върху процесното помещение, в качеството им на собственици на
самостоятелни обекти в сградата.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат
на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи
тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните
им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което
по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Съгласно посочената
разпоредба могат да се разграничат два вида общи части на сградата - общи части по
естеството си и общи части по предназначение. Общи части по естеството си са тези части
от сградата, които представляват елементи от нейната конструкция, чиято функционална
свързаност прави възможно съществуването на сградата като единно цяло и обслужват
всички или няколко от самостоятелните обекти в сградата. Тази тяхна характеристика
обосновава необходимостта от поддържането им в добро състояние с усилията и средствата
на всички лица, които притежават самостоятелни обекти в сградата, както и необходимостта
от осигуряване на възможност за реално ползване и осигуряване на достъп до тях за всички
етажни собственици.
Освен общите части по естеството си, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общо на всички
10
собственици е и жилището на портиера и всичко друго, което по предназначение служи за
общо ползване. За общо ползване в сграда в режим на Е. могат да служат помещения,
предназначени за пералня, сушилня, за съхраняване на детски колички и други помещения,
които по предназначение с оглед предвижданията на инвестиционния проект или по волята
на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат притежавани и
използвани общо при спазване на специалните правила, уреждащи отношенията между
притежателите на самостоятелни обекти по повод тези части от сградата. За да се приеме, че
едно помещение представлява обща част по предназначение е необходимо за него да е
налице подобно предвиждане в инвестиционния проект или решение на всички притежатели
на самостоятелни обекти в сградата. При липса на подобно предвиждане или решение,
доколкото тези части от сградата представляват обособени помещения, а някои от тях дори
отговарят на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост /например
жилището на портиера/, тези обекти могат да принадлежат на всички етажни собственици,
но при условията на обикновена съсобственост /ако за жилище на портиера не е взето
решение по предназначение да служи за жилище на портиера/ или да принадлежат в
индивидуална собственост на някой от притежателите на самостоятелен обект в сградата
било като част от неговия имот /стая или помещение с обособено предназначение/, било
като принадлежност към този обект /самостоятелно избено или таванско помещение, което
при наличие на решение на всички етажни собственици би могло да се ползва общо, а оттам
да представлява обща част по предназначение/.
В решение № 136 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 5115/2008 г. на І ГО на ВКС, е прието,
че от значение за определяне статута на помещението като самостоятелен обект на право на
собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е
имало към момента на възникване на етажната собственост. С оглед на това следва да бъдат
преценявани и правните последици на последващите промени, извършени с това
помещение. Последващи промени в режима на общите части по предназначение, когато то е
определено с решение на етажните собственици, може да се извърши с ново решение на
същите, взето с единодушие.
Съдът намира, че по делото безспорно се установява, че процесното помещение
представлява обща част по предназначението си и служи за общо ползване от етажните
собственици по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. От заключенията на приетите по делото
първоначалната и повторната съдебно-технически експертизи, се установява, че съгласно
одобрения архитектурен проект на сградата от 1970 г., спорното помещение е предвидено
като “помещение за разносна търговия” с вход посредством врата откъм входното
преддверие на ***.
По делото не се установява спорното помещение да е било предмет на
разпоредителна сделка. Съгласно представения архитектурен проект на сградата процесното
помещение се намира на *****ния етаж на *** и е предвидено за “разносна търговия”. От
представения проект – част “Архитектура” се изяснява, че помещението за “разносна
търговия” не е свързано със самостоятелния обект – магазин /сладкарница/, към който
впоследствие е пристроена едноетажна пристройка със ЗП 51 кв.м. Съгласно
предвижданията на одобрения проект от 1971 г. достъпът до процесното помещение е
предвиден от входното преддверие на ***.
Както беше посочено и по-горе, водещо при определяне на едно помещение като
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС е именно предназначението, което то е имало
към момента на възникване на етажната собственост, от значение за което е и
обстоятелството как то е било използвано от момента на построяване на сградата.
От приетите по делото доказателства /писмени и гласни/, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че в случая може да се направи
обоснован извод, че процесното помещение представлява обща част по предназначение. От
11
приетите по делото първоначална и повторна съдебно-технически експертизи се установява
по безспорен начин предназначението на помещението съгласно предвижданията на
одобрения архитектурен проект на сградата от 1971 г., а именно “разносна търговия”. По
делото се доказа и начинът, по който спорното помещение е използвано, като от показанията
на свидетеля П. се установи, че първоначално в помещението са раздавали мляко и мляко с
ориз на живущите по входовете, впоследствие същото е било неизползваемо, след 1990 г. е
използвано за склад на чистачката на входа, а накрая е отдадено под наем от етажните
собственици. От изложеното може да се заключи, че през годините спорното помещение е
използвано с цел обслужване интересите и потребностите на етажните собственици във
входа, в който същото се намира.
В допълнение от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 119, том I, рег. № 3353, дело № 102 от 04.06.2004 г. на нотариус М.Ш.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под ***, с район на действие СРС, се
установява, че “**********” ЕООД е придобил собствеността върху недвижим имот -
именно магазин /сладкарница/, находящ се в гр. С., район “************”, ул. “**********”
бл. *** *****, със застроена площ от около 46 кв. м., състоящ се от търговска зала и
сервизни помещения, при граници на магазина: ул. “**********”, градинка към
междублоково пространство, вход на жилищната сграда и апартамент, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. От представения договор за наем на жилищен имот от 31.05.2009 г., сключен
между В.Н. С.а – домоуправител, в качеството й на наемодател, и А.М.К., в качеството му
на наемател, се установява, че предмет на договора е предоставяне за ползване по
предназначение и срещу заплащане на имот - складово помещение, преустроено в тоалетна,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. “************”,*******, *** – *****, състоящ се от 1
складово помещение, преустроено в тоалетна, с размери 8,49 кв.м. От представения договор
за учредяване право на пристрояване от 01.11.2006 г. се установява, че съществуващият
самостоятелен обект /магазин-сладкарница/, собственост на наемателя по договора за наем
от 31.05.2009 г., е със застроена площ от 51 кв.м., при съседи: ул. “**********”, градинка
към междублоковото пространство, вход на жилищната сграда и апартамент. Видно от
представения договор за наем на недвижим имот от 01.03.2016 г., ищците /етажни
собственици/ са предоставили на М.М.К. за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот, а именно складово помещение, преустроено в санитарно помещение –
тоалетна. Съгласно чл. 2 от договора отдаваният под наем имот ще се ползва за санитарно
помещение – тоалетна. От посочените писмени доказателства се установява, че до момента
на придобиване от ответника на собствеността върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **************, предишният собственик – “**********” ЕООД,
представлявано от управителя А.К., а след смъртта на А.К. - неговата съпруга М. К., са били
в наемно правоотношение с етажната собственост. Следователно посочените лица не са
имали претенции по отношение процесното помещение, признавали са, че същото
представлява обща част по предназначение и не са отричали собственическите права на
етажните собственици.
Видно от представения по делото договор за учредяване право на пристрояване от
01.11.2006 г., в полза на “**********” ЕООД е учредено право на пристрояване за
изграждане на едноетажна пристройка със застроена площ от 51 кв.м. към съществуваща
сладкарница, собственост на дружеството. От представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 119, том I, рег. № 3353, дело № 102 от 04.06.2004 г. се
установява, че придобитият от дружеството магазин /сладкарница/ е със застроена площ от
около 46 кв.м. Представено е удостоверение № 721 от 20.07.2009 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: “Пристройка и преустройство на сладкарница в снек-бар”, като от
приетата по делото схема на самостоятелен обект в сграда № 15-443903-23.04.2021 г.,
издадена от СГКК – С., се установява, че нанесеният в КККР обект с идентификатор
12
*********** е с предназначение: за обществено хранене, с посочена в документа площ: 97
кв.м. С постановлението за възлагане на недвижимо имущество от 11.12.2019 г. ответникът
е придобил снек-бар със ЗП от 97 кв.м. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
ответникът е придобил притежавания от “**********” ЕООД снек-бар, включващ
сладкарницата със ЗП от 46 кв.м. и пристроената към нея едноетажната пристройка със ЗП
от 51 кв.м. или общо 97 кв.м., т.е. в площта на снек-бара не се включва площта на спорното
помещение от 8,49 кв.м., въпреки че последното е приобщено към придобития от ответника
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** при нанасянето му в КККР.
Както беше посочено по-горе, при определяне дали даден елемент от сграда в режим
на Е. е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална
собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване
на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено
преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент, към
който се преценява статутът, е моментът на възникване на етажната собственост.
Обстоятелството дали елемент от сградата представлява самостоятелен обект и е заснет като
такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част
/така – Решение № 40 от 25.03.2016г. по гр.д. № 4994/2015г. на ВКС, II г.о./.
С оглед на изложеното съдът приема, че по делото се доказва, че спорното
помещение за “разносна търговия” съгласно предвижданията на одобрения за жилищния
блок архитектурен проект, което е приобщено към самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***********, представлява обща част по предназначение, съответно всеки
етажен собственик притежава съответни идеални части от него, което изключва
възможността същото да е придобито от ответника по силата на постановление за възлагане
на недвижимо имущество от 11.12.2019 г.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по
чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен, като ищците бъдат признати за
съсобственици на процесното помещение за разносна търговия, а ответникът бъде осъден да
предаде владението върху същото.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Основателността на иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС се обуславя от
установяване на следните кумулативни предпоставки: че страните са съсобственици на
процесния имот, че ответникът е възпрепятствал останалите съсобственици да използват
процесния имот в исковия период, че ищците са отправили писмена покана до ответника за
ползването на имота, както и размера на средния месечен наем през периода за имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а според чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата
вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съобразно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г., постановено по т.д. № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове. Възприето е в мотивите към тълкувателното
решение, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31
ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия
13
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той
я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на
другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
В случая по делото се установи, че процесното помещение представлява обща част
по предназначение, съответно ищците притежават съответните идеални части от него. С
доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че към датата на завеждане на исковата молба в съда и понастоящем процесното помещение
се намира във фактическа власт на ответника, т.е. последният е възпрепятствал останалите
съсобственици да използват помещението през исковия период.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това той продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.
По делото е представена покана от Л. Р., С. М. и Д. В. – етажни собственици в
*******, ***, ул. “************”, гр. С., с адресат К. Л., за сключване на наемен договор с
етажните собственици. Видно от известие за доставяне /обратна разписка/ поканата е
получена от ответника на 16.04.2021 г., като е последвал отказ за сключване на договор за
наем и отричане правата на ищците върху спорното помещение.
От приетото по делото заключение на повторната съдебно техническа експертиза,
вещото лице по която е работило именно по този въпрос, се изяснява се, че наемната цена за
процесното помещението за целия исков период от 16.04.2021 г. до 23.09.2022 г. възлиза на
1 490,00 лева общо. Заключението е изготвено посредством използване на сравнителния
метод /методът на пазарните аналози/ и след извършен оглед на помещението.
С оглед на изложеното съдът намира, че фактическият състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС е
изпълнен, като с оглед принципа на диспозитивното начало ищцовата претенция следва да
бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и изпадане
на длъжника в забава.
В случая съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно
която, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Доколкото задължението за заплащане на обезщетение за лишаване
на съсобственик от право на ползване на съсобствен имот е без срок за изпълнение, то
длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде поканен от кредитора. Видно от
представената по делото обратна разписка /л. 94/ ответникът е получил поканата на
16.04.2021 г., съответно от тази дата е изпаднал в забава. Размерът на обезщетението за
забава върху дължимата главница от 1 360,00 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза на 198,73 лв. за периода 16.04.2021 г. – 23.09.2022 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/. Предвид изложеното, акцесорният иск също се явява основателен,
като с оглед принципа на диспозитивното начало следва да бъде уважен изцяло за сумата
198,35 лв.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат единствено ищците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците сторените в настоящото производство разноски в общ размер на 2 206,75 лева, от
които 221,75 лв. –държавна такса, 300,00 лв. – депозит за вещо лице по първоначална СТЕ,
285,00 лв. – допълнителен депозит за вещо лице, 400,00 лв. – депозит за вещо лице по
повторна СТЕ и 1 000,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
14
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на К. А.
Л., ЕГН **********, че ищците П. Д. Ц., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, С. К.
В., ЕГН **********, Е. Б. М., ЕГН **********, Л. Ц. Р., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН
**********, Д. Г. В., ЕГН **********, И. В. М., ЕГН **********, Х. Г. М., ЕГН
**********, А. Г. М., ЕГН **********, З. В. М.-Д., ЕГН **********, С. Д. С., ЕГН
**********, В. П. К., ЕГН **********, М. Н. С., ЕГН **********, Е. Н. С., ЕГН
**********, В. А. Б., ЕГН **********, К. Х. К., ЕГН **********, Л. Х. Б., ЕГН **********,
Ц. И. А., ЕГН **********, З. Г. К., ЕГН **********, С. Б. С., ЕГН **********, М. Б. Л.,
ЕГН **********, И. И. С., ЕГН **********, С. П. П., ЕГН **********, Е. Й. М., ЕГН
**********, Ф. В. К., ЕГН **********, М. Й. С., ЕГН **********, Т. А. Й., ЕГН
**********, С. А. В., ЕГН **********, М. С. Д., ЕГН **********, Д. Д. К., ЕГН
**********, Т. К. П., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН **********, са съсобственици на
складово помещение – “помещение за разносна търговия” съгласно архитектурен проект, с
площ от 8,49 кв.м., находящо се в гр. С., ж.к. “************”, *******, вх. 6 /Е/, *****,
представляващо обща част по предназначение, като ОСЪЖДА ответника К. А. Л., ЕГН
**********, да предаде владението върху същото.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 ЗЗД К. А. Л., ЕГН **********, да
заплати на П. Д. Ц., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, С. К. В., ЕГН **********,
Е. Б. М., ЕГН **********, Л. Ц. Р., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН **********, Д. Г. В.,
ЕГН **********, И. В. М., ЕГН **********, Х. Г. М., ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН
**********, З. В. М.-Д., ЕГН **********, С. Д. С., ЕГН **********, В. П. К., ЕГН
**********, М. Н. С., ЕГН **********, Е. Н. С., ЕГН **********, В. А. Б., ЕГН
**********, К. Х. К., ЕГН **********, Л. Х. Б., ЕГН **********, Ц. И. А., ЕГН
**********, З. Г. К., ЕГН **********, С. Б. С., ЕГН **********, М. Б. Л., ЕГН **********,
И. И. С., ЕГН **********, С. П. П., ЕГН **********, Е. Й. М., ЕГН **********, Ф. В. К.,
ЕГН **********, М. Й. С., ЕГН **********, Т. А. Й., ЕГН **********, С. А. В., ЕГН
**********, М. С. Д., ЕГН **********, Д. Д. К., ЕГН **********, Т. К. П., ЕГН **********
и Д. К. Д., ЕГН **********, сумата от 1 360,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване на складово помещение – “помещение за разносна търговия”
съгласно архитектурен проект, с площ от 8,49 кв.м., находящо се в гр. С., ж.к.
“************”, *******, вх. 6 /Е/, *****, представляващо обща част по предназначение, за
периода от 16.04.2021 г. до 23.09.2022 г., и мораторна лихва в размер на 198,35 лева за
периода от 17.04.2021 г. до 23.09.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. А. Л., ЕГН **********, да заплати на
П. Д. Ц., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, С. К. В., ЕГН **********, Е. Б. М.,
ЕГН **********, Л. Ц. Р., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН **********, Д. Г. В., ЕГН
**********, И. В. М., ЕГН **********, Х. Г. М., ЕГН **********, А. Г. М., ЕГН
**********, З. В. М.-Д., ЕГН **********, С. Д. С., ЕГН **********, В. П. К., ЕГН
**********, М. Н. С., ЕГН **********, Е. Н. С., ЕГН **********, В. А. Б., ЕГН
**********, К. Х. К., ЕГН **********, Л. Х. Б., ЕГН **********, Ц. И. А., ЕГН
**********, З. Г. К., ЕГН **********, С. Б. С., ЕГН **********, М. Б. Л., ЕГН **********,
И. И. С., ЕГН **********, С. П. П., ЕГН **********, Е. Й. М., ЕГН **********, Ф. В. К.,
ЕГН **********, М. Й. С., ЕГН **********, Т. А. Й., ЕГН **********, С. А. В., ЕГН
**********, М. С. Д., ЕГН **********, Д. Д. К., ЕГН **********, Т. К. П., ЕГН **********
и Д. К. Д., ЕГН **********, сумата 2 206,75 лева, представляваща сторени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
15
Съдия при СРС:_______________________
16