№ 329
гр. Пловдив, 12.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с 248, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 6818/29.06.2022 г. от К.Х. Г. с ЕГН – **********, с
адрес: С.З., ул. „С.“ № 6 чрез адвокат И.И. И., вписана в Адвокатска колегия – С.З. против
Определение № 623 от 26.05.2022 г. постановено по в.гр.д. 215/2022 г. по описа на Окръжен
съд – С.З. (СтЗОС), с което е допълнено Определение № 452 от 05.04.2022 г., като е
постановено, че се осъжда на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата К.Х. Г. да
заплати на адвокат Д.Д. Н. от град Л., ул. „Т.“ № 1, офис 2 с ЕГН – ********** сумата от
300 лева, представляваща адвокатска възнаграждение за оказана правна защита и съдействие
по делото на въззиваемите М. Д. П. и В. К. Г. по в.гр.д. 215/2022 г. по описа на ОС – С.З..
Счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че е невярно
твърдението, че ответникът не е изразил становище, като сочи, че внесено такова на
12.05.2022 г. с вх.№ 4871. Излага аргументи, като се позовава, че не може да обоснове извод
по коя от трите хипотези на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е налице безплатното оказване на помощ и
в тази връзка искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Цитира практика на Върховен административен съд. Твърди, че адвокат Н. и
представляваните от него не са участвали във въззивното производство, и не са изразили
становище за да претендират разноски. Иска отмяна на обжалваното Определние с № 623 от
26.05.2022 г.
Внесено е и становище вх.№ 6350/17.06.2022 г. от К.Г., с което се изразява несъгласие с
възлагането на разноските, като се излагат доводи, че е следва съдът да прочете делото, като
същото не било гражданско, а наказателно и иска да се разгледа от военния съд, като да
бъде представляван от прокуратурата. Иска да бъде върнато доверието в народния съд.
Постъпил е отговор на частната жалба с вх.№ 8063/01.08.2022 г. от адвокат Д.Д. Н.,
1
вписан в Адвокатска колегия – Л., в качеството му на пълномощник на М. Д. П. и В.К. Г..
Счита обжалвания съдебен акт за правилен и съобразен с материалния закон, както и с
установената практика на ВКС. Излага доводи, че оплакването е некоректно, тъй като в
приложения договор за правна защита и съдействие от 15.05.2021 г. е посочена третата
хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, че се засяга правото на адвоката да получи възнаграждение
за своя труд, а размерът се определя от съда съгласно Наредба № 1 от 9.7.2004 г. Коментира
предпоставките за дължимост на адвокатското възнаграждение, както и относимостта на
практиката на ВАС по граждански дела. Моли да бъде потвърдено обжалваното
определение, като иска и присъждане на дължимото възнаграждение и за настоящата
инстанция.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице – процесуален пълномощник към момента на внасяне на жалбата на
страна по делото, засяга обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3
от ГПК определение за разноските и откъм съдържание и приложения е редовна, поради
което се явява допустима а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Окръжен съд – С.З. е бил сезиран с жалба от 23.02.2022 г. от К.Х. Г. за преразглеждане
на протокол от 29.01.1982 г. като наказателно дело. Видно от приложеното гр.д. №
3425/2020 г. по описа на Районен съд - С.З. жалбоподателят Г. е бил ищец и е предявил иск
за обявяване на нищожност на спогодба от 29.01.1982 г. по гр.д. № 173/1982 г. по описа на
Районен съд - С.З.. Производството по делото е приключило с решение № 181 от 18.06.2021
г., с което предявеният иск е отхвърлен. Това решение е било връчено на служебния адвокат
на ищеца, адв. И.И. на 25.06.2021 г. По делото са били постъпили от ищеца множество
молби, всички след срока за обжалване, като първата от тях е била с дата – 27.07.2021 г.,
която е приета за въззивна жалба. Поради просрочието й същата е била върната от
първоинстанционния съд с разпореждане № 1722 от 04.08.2021 г., което е било връчено на
служебния адвокат на ищеца на 06.08.2021 г., като същото не е било обжалвано.
Разглежданата от СтЗОС жалба от 23.02.2022 г. е също просрочена и затова със свое
Определение № 452/05.04.2022 г. въззивният съд е върнал въззивната жалба на
жалбоподателя К.Х. Г. като процесуално недопустима.
С молба вх.№ 3921 от 14.04.2022 г. адв. Д.Н. на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е
поискал допълване на Определение № 452/05.04.2022 г. в частта му за разноските в
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. По повод тази молба е издадено обжалваното
Определение № 623 от 26.05.2022 г.
Констатира се, че на л. 141 от първоинстнационното гр.д. 34254/2020 г. по описа на
Райнонен съд – С.З. е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.05.2020 г.
сключен между адв. Н. и ответниците по исковата молба – В. Г.а и М.П.. Договорът е
сключен при условията на оказвана безплатно адвокатско помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв,
като изрично е посочена хипотезата на т. 3 от посочената алинея.
Налице е активно участие във въззивното производство по делото – в.гр.д. 215/22 г. по
2
описа на СтЗОС – внесен писмен отговор на въззивната жалба от адв. Н. – л. 7, както и
молба – л. 12 от делото.
Проявена е процесуална активност от адв. Н. и пред настоящата инстация – л. 8-10 от
гр.д. 405/22 г. на ПАпС.
Възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй
като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответствие с принципа за
възмездност на адвокатския труд съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата – Р-
127/27.04.2016 г. по гр.д. 5964/2015 г., ГК, IV г.о. на ВКС. Възнаграждението по договор за
процесуално представителство, сключен с адвокат се дължи винаги и за всяка инстанция –
Р-102/16.07.2018 г. по гр.д. 3762/2017 г., ГК, III г.о. на ВКС. Осъществяването на безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и в случаите на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
не представлява безвъзмездна услуга – Опр-306/06.06.2017 г. по ч.т.д. 2559/2016 г., ТК, II
т.о. на ВКС.
Настоящата инстанция намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя за
недължимост на разноските. Процесуалното правоотношение пред въззивна инстанция
между страните по делото възниква от момента на връчване на въззиваемия на препис от
въззивната жалба – в конкретния случай на 21.07.2022 г., от който момент въззивникът като
участник в процеса разполага с възможността да упражни предоставените му от закона
процесуални права и да извършва процесуални действия, реализирането на които е свързано
и със съответните разноски. От така възникналото между страните процесуално
правоотношение и в зависимост от резултата по делото произтича и правото на въззиваемия,
съответно задължението на въззивника, за заплащане на дължимите разноски по водене на
делото като санкция за неоснователно повдигнатия правен спор пред въззивния съд
съгласно чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗАдв вр. с чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от
ГПК.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване
на атакуваното с нея определение като правилно.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 623 от 26.05.2022 г. по в.гр.д. 215/2022 г. по описа
на Окръжен съд – С.З..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4