Р Е Ш Е Н И Е
№300
29.07.2022 г.,
град Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на пети юли, две
хиляди двадесет и втора година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Мария Михалева,
разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 303 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.107, ал.2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП) и е образувано е по жалба на Н.Н.И. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.С.К.-*** срещу Заповед
за прилагане на ПАМ с № РД-14-2088/16.05.2022 г., издадена от директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта й по т.2, с която на
жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил марка „Мерцедес
Спринтер“ от категория М1, с рег. № ххххх, собственост на Н. И. И., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по реда на чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП – временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Жалбоподателят не е
съгласен с издадената заповед като оспорва фактическите обстоятелства, изложени
в нея. Твърди, че не е извършвал услуга за обществен превоз на пътници срещу
заплащане. Твърди, че пътуващите в автомобила му са близки и познати. Счита, че
заповедта не е издадена в предписаната
от закона форма и не съдържа всички реквизити като липсва правната
квалификация, т.е. не е посочено коя норма е нарушил. Счита, че заповедна е
издадена и в нарушение на материалния закон. Възразява и срещу срока на
мярката, определен от административния орган - „до отстраняване на
нарушението“, като твърди, че изобщо не извършва дейност, за която е необходимо
да иска да му се издава лиценз на превозвач и по този начин действителният срок
за наложените ПАМ би бил 12 месеца, който срок е прекалено дълъг и нарушава
принципа на съразмерност. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на закона,
именно при определяне на срока. Оспорва писмените обяснения на двамата пътници
и счита, че неправилно не са взети писмени обяснения от другите пътници
въпреки, че в заповедта е посочено, че пътниците са били четирима. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата и моли
заповедта да бъде отменена като му се присъдят разноските за държавна такса и
за адвокатско възнаграждение. Подробно излага съображенията си за
незаконосъобразност на заповедта в писмена защита.
Ответната страна, директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, В.Ш., представя
административната преписка с писмо с изх. № РД-14-2088/3/06.06.2022 г. и
изразява подробно и мотивирано писмено становище за неоснователност на жалбата
като прави възражение и за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, ако е определено над установения минимум.
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на заповедта в частта й по т.2, срещу годен за оспорване
административен акт. Заповедта
е връчена на 20.05.2022 г., а жалбата срещу нея е подадена на 31.05.2022 г., т.е. в законоустановения 14-дневен
срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства и твърденията в жалбата,
съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената
заповед на Н.Н.И. *** е наложена процесната ПАМ затова, че на 22.04.2022г.
около 15,00 часа в гр.Русе, ул.“хххххх“ в района на ГКПП контролните органи на
РД“Автомобилна администрация“- Русе съвместно със служители на РД“Гранична
полиция“ –Русе, при поискано съдействие от служителите на „Гранична полиция“,
са установили, че жалбоподателят, като водач на МПС, марка „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ххххх АР, категория М1, без да притежава лиценз на Общността извършва международен
обществен превоз на четирима пътници от Р.България до Р.Германия и без
превозното средство да е вписано в списък на МПС към лиценз, Издаден от
Министерството на транспорта и съобщенията. Нарушението е установено след
снемане обясненията на двама от пътниците, Я. М. Й. с ЕГН ********** *** и А. Р.
Я. с ЕГН ********** от гр.Добрич.
Пътуващият с
жалбоподателя Я.Й. е посочил пред контролните органи в писмените си сведения от
22.04.2022г., че пътува за Германия, Гизен при семейството си и че превозът бил
уговорен от сина му, който се свързал с шофьора и осъществил уговорка за
плащане на транспортната услуга при пристигането на Й.в Г.. Според писмените
сведения на А. Я., тя пътувала за Ф., като също семейството й, баща й се е
разбрал с шофьора да му плати 150 евро при пристигането й в Г..
Жалбоподателят също
е дал на 22.04.2022 г. писмени обяснения, 2 бр., в които е посочил, че пътува за Г. с четирима човека
като от страх да не го спрат за проверка на границата ги оставил да се качат в
такси, за да преминат през ., а багажът им останал в управлявания от
жалбоподателя автомобил. Във второто сведение, дадено от жалбоподателя на
същата дата, 22.04.2022 г., той твърди,
че пътуващите с него са му приятели, но
за да няма проблеми ги оставил да преминат с такси до румънската митница.
За деянието срещу
жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
322374/16.05.2022 г.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадена и оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №
рд-14-2088/16.05.2022г.
По искане на
жалбоподателя по делото бе изискана информация от Регионална дирекция „Гранична
полиция“ като в писмо с изх. № 4066-00-1888/17.06.2022г. директорът на РДГП
Русе отговаря, че според справка в АИС „Граничен контрол“ на 22.04.2022 г. Н.Н.И.
има регистрирано в 20:06 часа излизане от страната през ГКПП Русе - Дунав мост
с лек автомобил марка Мерцедес и рег. № ТХ .със следните пътници в него: С.Р. С.,
А. Р. Я., А. М. В., Я. М. Й., А. И. С., П. А. Я., Т. С. К. и И. М.Х..
При така
установената фактическа обстановка, оспорената заповед за налагане на ПАМ е
правилна, законосъобразна и не страда от визираните в жалбата пороци.
Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по
чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или от упълномощени от него
лица. Със Заповед №РД-01-553 от 23.11.2021 г., л.24,на основание чл. 107, ал. 1
от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА“АА“, изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, в тома число и директорите на регионалните
дирекции „Автомобилна администрация“.
Оспорената заповед
е издадена от директора на РД “Автомобилна администрация“- Русе, поради което
изхожда от материално компетентен орган.
Заповедта отговаря на изискванията за форма и
съдържание на акта. Изрично в нея е посочено правното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ ЗАвтП, така и
фактическото основание - извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без
удостоверение за обществен превоз на пътници и без да има заверено копие от
лиценз на Общността, както и МПС не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Посочени са и всички
релевантни факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на нормативно регламентираните материалноправни
предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП, а именно извършен на 22.04.2022 г. от Н.Н.И.
обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на изискуем от закона
документ за осъществяване на дейността - удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, както и без да е издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници и без да има заверено копие от
лиценз на Общността.
Съдът не установи в
производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Заповедта
е издадена след изясняване на фактическата обстановка, поради което оплакването
за нарушаване на чл.35 от АПК е неоснователно.
Заповедта е съобразена с материалния
закон.
Жалбоподателят не
оспорва факта, че е превозвал пътници без за автомобила да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници без да е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и
без да има заверено копие към лиценз на Общността. Той твърди, че
осъществяваният от него превоз не може да се квалифицира като „обществен“,
понеже не бил срещу заплащане.
Съгласно чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници,
и документи, които се изискват от този закон. За
нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без
издаден лиценз и удостоверение в закона, е
предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП.
Легална дефиниция
на понятието "обществен превоз" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП -
това е всеки превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Обстоятелството, че
превозът е бил осъществяван срещу заплащане се доказва от представените по
делото писмени сведения, снети от двама от пътниците в автомобила.
Фактическите
констатации, на които се основава оспорената заповед, са обективирани в
съставения АУАН и на писмените обяснения на пътници и водача, въз основа на
които е издадена и заповедта.
Обстоятелството, че
сведения са снети само от двама от пътниците, а не от всичките установени при
проверката четирима пътници, не води до извод за различна фактическа
обстановка. Неоснователно е възражението за несъответствие в установената
фактическа обстановка. Моментът на проверката от контролните органи на РД“АА“, извършена в
района на ГКПП –Русе не съвпада с момента на преминаването на граничния
контрол, поради което има разминаване в броя на установените със съставения АУАН пътници с този, регистриран
при преминаването на процесното МПС през границата. От събраните по
искане на жалбоподателя доказателства се установява, че в момента на проверката
на 22.04.2022г. около 15,00 часа пътниците в автомобила, управляван от
жалбоподателя са били четирима, а в момента на преминаване на граничния пункт
20,06 часа на същата дата, когато се регистрирани в АИС „Граничен контрол“, т.е
няколко часа след проверката, те вече са били осем на брой, посочени поименно и с единен граждански номер в предоставената
от директора на РДГП Русе информация. Това обстоятелство означава единствено,
че жалбоподателят е извършвал нерегламентиран превоз на повече пътници от
установените от контролните органи на РД“АА“-Русе, а не, че не е установено да
е извършвал превоз на пътници.
Самите писмени
сведения, дадени от двамата пътници в
автомобила са годно доказателствено средство, тъй като са снети по реда на
чл.44 АПК. Сведенията са подписани собственоръчно от лицата, както са ги дали и
от определения от административния орган служител, посочен с името и длъжността
си, инспектор Й.Й.ГПУ Русе.
За оборване на така установените чрез писмените сведения уговорки за
осъществяване на транспортна услуга срещу заплащане, не са ангажирани
доказателства от жалбоподателя. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти и обстоятелства за извършен превоз. Поради това
съдът счита, че в настоящото производство е безспорно установено, че на посочената
в оспорената заповед дата, място и обстоятелства, жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на пътници.
Предвидено е в
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ от ЗАвтП, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година, която мярката се осъществява чрез отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство и контролния талон към него - чл. 106а,
ал. 2, т. 3 от ЗАвтП.
При горната фактическа
обстановка и тази нормативна регламентация следва извода, че оспорената заповед
е издадена в съответствие с материалния закон.
Относно
възражението при определяне на срока на мярката, съдът намира, че той е
определен в нормата чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП и не може да
бъде изменян по преценка на административния орган. Моментът, до който ще
действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на
отстраняване на нарушението. Обстоятелството, че жалбоподателят изобщо не желае
да се снабди с лиценз, защото твърди, че не извършва дейността „обществен
превоз“ на пътници, според приетото в посочената норма за налагане на ПАМ определя,
че срокът на мярката ще е до една година месеца, така както е посочено в
заповедта.
В резултата от гореизложеното,
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич,
ІІІ състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Н.Н.И. срещу Заповед за прилагане на ПАМ с № РД-14-2088/16.05.2022 г. на от
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта й
по т.2, с която на жалбоподателя в качеството му на водач на лек автомобил
марка „Мерцедес Спринтер“ от категория М1, с рег. № ххххххххх, е наложена
принудителна административна мярка по реда на чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2,
т.3 от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд, в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска