МОТИВИ към присъда от 17.06.2019г по НЧХД №
1938/2016г по описа на Варненския Районен Съд, ІV състав.
ХХIII наказателен състав
Производството
пред ВРС е образувано по депозирана частна тъжба от И.К.З.
*** против В.С. *** за престъпление от
частен характер, наказуемо по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147
ал.1 от НК , извършено на 01.10.2015г. в гр.Варна.
В съдебно заседание тъжителят поддържа
възведеното обвинение против подсъдимата. Адв.И.З. прави анализ на
съдържанието на депозираната до ВАК молба и съпоставяйки го със събраните по
делото писмени и гласни доказателства , изразява становище, че подс. С. умишлено е разгласила неверни и позорящи
твърдения за него, както и че му приписала престъпление.Ч.тъжител счита, че
истинността на заявеното от нея не е било доказано в хода на производството,
както и че целта, с която е извършила това деяние е била да накърни доброто му
име пред ВАК, а не образуване на дисциплинарно производството, каквото въобще
не било образувано.На следващо място адв. З. заявява, че от една страна липсват
доказателства подс.С. да е била в такова
състояние, в което съзнанието й да е било замъглено, както и че не би могла да
не знае, че е дала пълномощни и лично е дала указание да се извършва
разпореждане с нейни недвижими имоти и автомобили. Поради тези и други съображения той пледира
подс.С. да бъде призната за виновна.
Подс. В.С.
участва в съдебното производство лично и чрез надлежно упълномощен процесуален
представител.Тя дава обяснения по предявеното й с частната тъжба обвинение,
като подробно описва събитията , свързани със задържането й от служители на
ДАНС , появата на адв.Б. на мястото, престоя й в болничното заведение,
състоянието й след това, подписването на пълномощни за разпореждане с недвижими
имоти и автомобили, които са били нейна собственост, отношенията й с нейните
защитници по времето, в което е била с наложена мярка за неотклонение
«Задържане под стража», както и след освобождаването й от ареста, последвалия
отказ да й бъдат върнати имотите и автомобилите, за които е узнала, че са
прехвърлени на юридически лица, свързани с двамата адвокати, събитията ,
свързани с прекъсване на електричеството в жилището й и отнемането на
регистрационните табели на автомобила й.Подс. С.
потвърждава, че тя автор на молбата от 01.10.2015г. и заявява , че е била
уточнение по предходна подадена обща жалба срещу адв.З. и адв.Б..Подсъдимата
сочи още, че е искала да се оплаче от действията на двамата адвокати и отново
поддържа всичко, което е описала в молбата.
Защитникът на подс. С. -адв.Б.Ж., безапелационно пледира
подсъдимата да бъде оправдана.Той прави хронологичен анализ на събитията,
довели до написване на молбата , както и коментира събраните по делото доказателства , от които прави извод за това, че от една
страна описаните в частната тъжба изрази са мнения , убеждения, квалификации и
оценки на действията на ч.тъжител и адв.Б., а от друга-че подс.С. е напълно
убедена в истинността на написаното в молбата.Поради това и адв.Ж. счита, че
подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност по предявеното й
обвинение и пледира да бъде призната за невиновна.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
13.08.2014г. рано сутринта била проведена специализирана акция на ДАНС, при която
било извършено претърсване и изземване в дома на подс.С.,***.Докато траели
процесуално-следствените действия в жилището на подсъдимата дошла св.Б. , която
била адвокат .Подс.
С. познавала нея, както и ч.т.З. от преди, тъй като ги била ангажирала да я
представляват по дело за издръжка и определяне на режим на свиждане по
отношение на детето й с неговия баща.Св.Б. останала до края на претърсването,
като подсъдимата я упълномощила да я представлява.Същият ден тя успяла
упълномощила и ч.т.З. да я представлява / л.565/.Вечерта около 20.00ч. С. била
отведена в сградата на ВВМУ»Н.Й.Вапцаров», където се помещавали агентите на
ДАНС-Варна.Там тя се почувствала зле и била отведена първоначално във Военна
болница, а в последствие в МБАЛ»Св.Марина».На подсъдимата били направени
изследвания и била настанена на лечение.По време на престоя й в болничното
заведение тя била охранявана от служители на ІІ РУ-Варна.Достъпът до нея бил
ограничен и била посетена единствено от св.Б. на 15.08.2014г., а по-късно същия
ден близки на подсъдимата предали на медицинския персонал хранителни продукти и
дрехи за нея.На 19.08.2014г. около обяд подс.С. била изписана, като в болницата
я чакал ч.т.З., св.Б. и св.Т.В., който бил познат на адвокатите и когото
подсъдимата също познавала .След това всички отишли в апартамента на св.Б. и
ч.т.З..На подсъдимата било обяснено, че нещата се сериозни, че по време на
акцията са арестувани много други хора, че цялото й имущество може да бъде
взето от комисията «Кушлев» и др.На следващият ден С.
имала рожден ден.На 20.08.2014г. в дома на св.Б. и ч.т.З. отишъл св.В.П., който
бил много близък приятел на подсъдимата.Той се видял с нея и установил,
че реакциите й са забавени, че е подпухнала и т.н.В жилището бил и св.Т.В..На
св.П. било обяснено, че автомобилите на подс.С. трябва да се прехвърлят на
негово име или на лица, които той посочи, тъй като можело да я атакуват от
комисията «Кушлев».Св.П. не видял нещо нередно в това
и се съгласил .Същият ден в дома на св.Б. и ч.т.З. пристигнал
помощник-нотариус.Подс.С. подписала пълномощни, както
и декларации по чл.264 от ДОПК.По този начин тя дала право на св.Б. да се
разпорежда с недвижимите й имоти- поземлен имот в КК «Чайка», няколко поземлени
имота в с.Генерал Кантарджиево, стопанска постройка в с.Любен Каравелово,
ателие в гр.Варна, гора и нива в кв.Виница, двуетажна сграда в с.Генерал
Кантарджиево и апартамент на ул.»Царевец» № 38, вх.Б, ет.2./ л.96/ , нива в , , а на св.П.- с леките
автомобили.По-късно същата вечер подс.С. припаднала, бил извикан медицински
екип и тя била отведена отново в МБАЛ»Св.Марина», където била стабилизирана.На
21.08.2014г. вечерта подсъдимата била транспортирана до СпНС-София,
като й била наложена мярка за неотклонение «Задържане под стража».Там била
представлявана от ч.т.З..След това подс.С. била приведена в ареста на ул.»Майор
Векилски».Докато пребивавала там тя провеждала телефонни разговори с дъщеря си,
ч.т.З., св.Б., сестра си, майка си и приятели-Спас К., В. Василев,» Пламен», Т.В.,
К. К. и Т. Т..Подс.С. получавала и хранителни
продукти, като на 27.08.2014г. такива й занесъл ч.т.З., на 04.09.2014г.-св.Б.,
а на 08.09.2014г. и на 01.10.2014г. св.Т.В..Подсъдимата получавала пратки и от
други хора/ л.543-л.544/. По време на посещенията на св.Т.В.
тя успяла да предаде саморъчно
написани бележки на страница от книга, в които дала насоки какви действия да се
предприемат, за да бъде освободена/ л.436 -440/. В последствие подс.С.
ангажирала за защитата си и адв.Г.Г. от САК.
Междувременно,
на 21.08.2014г. св.В.П. « прехвърлил» единия автомобил на подс.С. на св.Х.Г., който бил негов много близък
приятел.Бил изготвен договор за покупко-продажба , според който подс.С.,
действаща чрез пълномощника си св.В.П. продала на св.Х.Г. л.а. «БМВ Х 6 РЕИХЕ»,
на цвят черен металик с рег. № В 9999
НХ.В него била посочена продажна цена от 5 000лв., за която било отразено,
че е изплатена на продавача / л.194/. Другият автомобил бил прехвърлен отново
на приятел на св.П. без реално да имало плащане на вещта, като таксата за
сделките били платени от св.П..
На
25.08.2014г. бил изготвен Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу
ценни книжа/ л.113/.В него било
посочено, че св.Б. като пълномощник на подс.С., прехвърля на «КТМ ЕКС» ЕООД
ателие № 9, намиращо се в гр.Варна на бул.»Вл.Варненчик» , апартамента на
ул.»Царевец» и поземления имот в кк «Чайка».В замяна
«КТМ ЕКС» ЕООД прехвърля на подс.С. чрез св.Б. 50 броя налични и поименни акции
с номинал по 100 лева всяка, всички от капитала на «Балик тур» АД.
На
12.09.2014г. след настояване от страна св.Б., св.Г. и Ю.Г. прехвърлили
собствеността на л.а. «БМВ Х 6 РЕИХЕ» с
рег. № В 9999 НХ на «КТМ «ЕКС ЕООД.Бил
изготвен договор за покупко-продажба, в който била посочена продажна цена от
5 000лв./ л.275/. Била направена пререгистрация на автомобила в сектор
ПП-Варна и той бил с рег. № В 25 91 ВА и регистриран като собственост на «КТМ Екс» ЕООД/ л.264/. Другият автомобил на подс.С. , отново
след настояване от страна на св.Б., бил продаден на посочено от нея лице за
сумата от 38 000лв., която била значително под продажната му цена.Тази
парична сума св.П. занесъл в кантората на св.Б. и ч.т.З. и им ги дал без да
получи разписка.
В
последствие , на 23.10.2014г. мярката за неотклонение на подс.С. била изменена
в полека-«Гаранция» в размер на 30 000лв.Сумата била внесена от името на
ч.т.З..След освобождаването на подс.С. от ареста тя узнала за продажбата на
единия автомобил на доста по-ниска от
реалната му цена, както и за прехвърлянето на собствеността на жилището й ,
другите й недвижими имоти и на другия й
автомобил, който продължавала да ползва, на «КТМ ЕКС» ЕООД.След като направила
няколко справки и проверки установила, че едноличен собственик на капитала на
това дружество е «Балик Тур» АД.»Балик тур» АД
от своя страна се управлявал от съвет на директорите, в който влизали
св.Б. и Д. З., който бил син на ч.т.З..Самото дружество било заложено по
договор за особен залог в полза на кредитор, който в последствие го прехвърлил
на друго дружество.Поради това подс.С. стигнала до извода, че нейните защитници
и дружествата са свързани .От свои познати разбрала, че докато е била задържана
в ареста нейните защитници и св.Т.В. са ходили при нейни познати и са искали
различни парични суми от тях, като обяснявали, че те ще послужат за
освобождаването й или че са необходими за издръжка на семейството й.Оказало се
обаче , че близките й не са получавали такива пари.На подс.С. било казано, че ч.т.З. бил взел неофициално голяма сума пари
от ЦКБ, които също послужили за освобождаването й.Тогава подсъдимата направила
собствена проверка и установила, че това не е вярно.На 04.12.2014г. и на
08.12.2014г. подс.С. оттеглила пълномощията си от ч.т.З. и от св.Б. по воденото
срещу нея в специализираната прокуратура досъдебно производство.След проведени
срещи и разговори, подс.С. разбрала, че ще получи имотите си обратно ако
заплати на ч.тъжител и св.Б. сумата от 300 000лв., тъй като това била
цената на техните услуги.
С. обаче
не приела тези условия и депозирала
искови молби и жалби. Ч.тъжител на свой ред на 03.02.2015г. подписал
декларация, че никога не бил получавал
никакви кредити или заеми от „ЦКБ“ АД, от нейни клонове и поделения, свързани с
нея дружества и лица / л.108/.
През м.01.2015г. подс.С.
депозирала искова молба и на 19.01.2015г. било образувано гр.дело № 537/2015г. по описа на ВРС, 9-ти състав, касаещо
собствеността на л.а. «БМВ Х6» с рег. № В 25 91 ВА с ответници «КТМ ЕКС» ЕООД,
св.Г. и Ю.Г..Предметът на делото бил свързан с искане за унищожаване на
пълномощно от 20.08.2014г., за прогласяване на нищожността на договор за
покупко-продажба на МПС и за приемане на установено по отношение на «КТМ ЕКС»
ЕООД, че подс.С. е собственик на лекия автомобил./ л.261/.С Определение от
11.05.2015г. / л.324/ производството по делото било прекратено и изпратено на
ВОС по компетентност, като същевременно било постановено прекратяване на
производството относно исковете, касаещи пълномощното от 20.08.2014г. и
покупко-продажбата от 21.08.2014г. по отношение на св.Г. и неговата съпруга.Във
ВОС било образувано гр.д.№ 2497/2015г.С
Решение № 983/14.07.2016г. / л.396/ била прогласена за нищожна упълномощителната сделка, обективирана
в пълномощно от 20.08.2014г и бил прогласен за нищожен договора за
покупко-продажба от 21.08.2014г.Решението влязло в законна сила на 15.09.2016г.
Подс.С. депозирала и искова молба до ВОС против «КТМ ЕКС» и
св.Б. с правно основание чл.31 ал.1 и
чл.42 ал.2 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД по отношение на пълномощното, касаещо даването
на право на св.Б. да се разпорежда се недвижимите имоти от 20.08.2014г. ,
като били направени искания договорът за
замяна на имотите с акции да бъде прогласен за нищожен, а в условията на
евентуалност- да бъде обявен за недействителен спрямо С.. Въз основа на молбата
било образувано т.дело № 101/2015г.
по описа на ВОС.Ответниците по делото депозирали
отговори на исковата молба, в които изразили становища за неоснователност на
предявените искове. В хода на производството по делото с определение от
28.01.2015г. подс.С. била освободена от внасяне на такса по производството на
основание чл.83 от ГПК.На 30.01.2015г. във ВОС постъпила молба от «КТМ ЕКС»
ЕООД, чиито пълномощник бил ч.т.З., с която било поискано това определение да
бъде отменено, тъй като имало данни, че подсъдимата не е лице без доходи и
средства да заплати дължимата държавна такса/ л.147/.Тези данни били
обективирани с част от Определение от 17.10.2014г. по ч.н. № 1391/2014г. по
описа на СпНС, 15 с-в, в което било посочено, че от събраните по делото доказателства и
приобщените документи, съдът е направил извод, че обвиняемата е с определено
сравнително високо материално благосъстояние, че е собственик и управител на
дружества и т.н., поради което и изменяйки наложената й мярка за неотклонение
«Задържане под стража», й е наложил «Парична гаранция» в размер на
30 000лв.На следващо място в молбата било посочено, че подс.С. по личната си банкова сметка ***,96лв., като
било представено банково извлечение от ПИБ/ л.149/.В молбата било описано, че
издръжката на детето й в размер на 3 000лв. била изплатена от баща му, че
подсъдимата притежавала дялове в конкретно посочени търговски дружества, че
притежавала вземане в размер на 47 000лв. и др.Поради това и било
формулирано искане да се направи сравнение между представената от подс.С.
декларация по чл.83 от ГПК и представените с молбата доказателства, и при
несъответствие да бъде сезирана ВРП за престъпление по чл.313 от НК.В
допълнение било посочено, че дружеството било заинтересовано подсъдимата да
внесе дължимата държавна такса, тъй като същата имала качеството на обвиняема и
при евентуална неоснователност на предявените от нея искове, то тя би следвало
да бъде осъдена да заплати и дължимата държавна такса, и ако тя не разполагала със средства и имущество , то
дружеството би следвало да се конкурира с Държавата в процеса на принудително
събиране.Въз основа на молбата определението, с което подс.С. била освободена
от заплащане на държавна такса било отменено с ново определение от 08.06.2015г.То
било обжалвано от подсъдимата и било образувано в.ч.гр.д. № 325/2015г. по описа
на АпС-Варна.С Определение № 440/03.07.2015г. /
л.512/ съдебният акт бил потвърден.Това определение на свой ред също било
обжалвано от подсъдимата пред ВКС, като с Определение № 671/19.10.2015г. не
било допуснато до разглеждане / л.522/.
В хода на
производството по т.д. № 101/2015г. била назначена съдебно-графологична
експертиза по отношение на положените подписи в
Договор за правна защита и съдействие от 20.08.2014г., с упълномощител подс.С. и упълномощен св.Б..Вещото лице
установило, че подписът на упълномощител и клиент е
положен именно от подсъдимата.В хода на делото били представени ръкописни
писмени бележки, за които били наведени твърдения, че са написани от подс.С.
докато е била задържана в ареста и които е успяла да предаде на св.Т.В..По
отношения на тях била назначена и изготвена графологична
експертиза , като заключението на вещото лице било, че текста е изпълнен от
подс.С..По отношение на твърденията в исковата молба на подсъдимата за
състоянието, в което е била, когато е подписала
пълномощните от 20.08.2014г. , също била назначена експертиза, като
според вещото лице С. е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.Били назначени и съдебно-оценителни
експертизи, съобразно които стойността на заменените недвижими имоти
надвишавала трикратния размер на получените акции, които били с обща номинална
стойност 5 000лв. По делото били разпитани и множество свидетели.С Решение
№ 651/08.08.2016г.
/ л.497/ исковете, предявени от подс.С. против «КТМ ЕКС» ЕООД и св.Б., с които
било поискано да бъде унищожено пълномощното от 20.08.2014г. и да бъде
прогласен за недействителен договора за замяна от 25.08.2014г. като сключен без
представителна власт, били отхвърлени.Същевременно, съдът прогласил
недействителността на договора за замяна от 25.08.2014г. на основание чл.40 от ЗЗД, дал на подс.С. шестмесечен срок за вписване на решението и се произнесъл
по направените по делото разноски.В мотивите на решението било посочено, че
доколкото св.Б. към момента на сключване на договора за замяна е действала като
процесуален представител на подс.С., но и като член на управителния съвет на
«Балик тур» АД и е била наясно относно състоянието на дружеството, то св.Б. е била наясно относно
неравностойността на престациите.В решението , след
анализ на събраните по делото доказателства, било посочено, че в разговор ч.т. З.
заявил на друг свидетел по делото-Лъчезар Таков, че въпросът с имотите на подс.С.
можело да бъде решен, ако тя заплати на него и на св.Б. сумата от
30 000лв., в която се включвал адвокатския хонорар и направените разноски,
както и че З. бил заявил, че само при това условие ще възстанови имотите на
подсъдимата.Било прието също, че с направената замяна интересите на подсъдимата
не били защитени успешно, както и че целта на извършената замяна е била
заменителя- св.Б., ч.т.З. или свързани с тях лица, да придобият собствеността
на недвижимите имоти срещу прехвърляне на правото на собственост върху акции на
много по-ниска цена или ако не придобият същото, да получат срещу тях сума,
която не съответства по размер на извършените от тях услуги по договорите за
процесуално представителство. Срещу
това решение в частта му, с която е била прогласена недействителността на
договора, били депозирани жалби от «КТМ ЕКС» и св.Б. и било образувано в.т.дело № 84/ 2017г. по описа на
Апелативен съд-Варна. С Решение №
88/19.04.2017г. съдът отменил определени части от решението и отхвърлил
предявения от подс.С. срещу «КТМ ЕКС» ЕООД евентуален иск за прогласяване на
недействителността на договора за замяна от 25.08.2014г.В мотивите към
решението бил направен анализ на събраните гласни доказателства, съдържанието
на бележките, написани от подс.С. и извършените разпоредителни действия, и било
прието, че не е било установено договарянето да е било при явно неизгодни
условия или в противоречие с добрите нрави, респективно че не е било доказано,
че представителя и третото лице са знаели и съзнавали, че сключеният договор
обективно уврежда представлявания.Поради това, и въпреки установената
свързаност между св.Б. и ч.т.З. и контролираните от тях две търговски
дружества, било прието, че извършената замяна не е била насочена към увреждане
на подс.С., а е била осъществена в изпълнение на изричните й указания и
нареждания.Това решение било обжалвано пред ВКС от подс.С., като с Решение № 103/16.07.2018г. решението на
Апелативен съд-Варна било отменено в частта, с която било обезсилено решението
на ВОС в частта, с която бил уважен иска
срещу св.Б. и делото върнато за ново разглеждане в тази част.Друг състав
на Апелативен съд-Варна пък върнал
делото на ВОС. Решение № 88/19.04.2017г. пък било влязло в сила по отношение на
«КТМ ЕКС» ЕООД на 12.03.2018г.
Междувременно
ч.т. З. предявил иск срещу подс.С. за сумата от 30 000лв., представляваща
платена от него парична гаранция и било образувано гр.дело № 907/2015г. по описа на ВОС.Били наведени твърдения, че
тази сума била заплатена с лични средства на ч.т.З. .С Определение от
27.02.2015г. по ч.д. № 676/2015г. по описа на ВОС било допуснато обезпечение в
полза на ч.тъжител.Претенцията на З. била оспорена от подс.С., като били наведени твърдения, че
средствата, с които е била платена гаранцията, са били осигурени от нейни
близки.С Решение № 1332/02.07.2015г. подс.С. била осъдена да заплати на ч.т.З.
сумата от 30 000лв. в едно със законната лихва, както и направените
разноски.Това решение било обжалвано от подсъдимата и било образувано в.гр.д. №
588/2015г. по описа на АпС-Варна. С решение от
13.05.2016г. / л.382/ обжалваното
решение било отменено , а предявеният иск отхвърлен. Това решение било
обжалвано от ч.т.З. пред ВКС, но с Определение № 271/04.04.2017г.
не било допуснато до касационно обжалване/ л.389-л.392/.
На
24.04.2015г. подс. С. депозирала жалба до ВРП , в която описала действията на
ч.т.З. и св.Б., като посочила и че на
30.01.2015г. е получила покана от ч.т.З. в качеството му на пълномощник на «КТМ
ЕКС» ЕООД в седем дневен срок да предаде доброволно ключовете за автомобила си
и единственото си жилище на нотариус , като в противен случай щели да
сигнализират ВРП. По този повод на жалбата била образувана преписка №
4852/2015г. по описа на ВРП, за което били издадени съответните удостоверения /
л.106-л.107/.
На
03.02.2015г. и на 21.03.2015г. от страна на «КТМ ЕКС» ЕООД, чрез св.Б. били входирани заявления до «Енерго-про»
за Сключване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия за апартамента на ул.»Царевец» № 38. / л.215/.
През м.април 2015г. подс.С. започнала да
има проблеми с ел.захранването на апартамента, който продължавала да ползва. На
09.04.2015г. ел.захранването било временно преустановено по молба на «КТМ ЕКС»
ЕООД, като за извършените действия от страна на служители на «Енерго-про» бил изготвен констативен протокол/ л.219/.В последствие
захранването било възстановено .Подс.С. провела
разговор на телефонен номер за клиенти с други служители на «Енерго-про», от които разбрала, че тя не би трябвало да им
ел.енергия от 07.04.2015г., тъй като тогава била подадена молба за спиране на
ел.енергията до жилището от «КТМ ЕКС» , които се били легитимирали като нови
собственици на имота и поискали прехвърляне на партидата от нейно име на
тяхно. На 12.05.2015г. въз основа на подадено заявление от управителя на «КТМ ЕКС» ЕООД, токът обаче
отново бил спрян и пак бил изготвен
констативен протокол/ л.221/ . На 15.05.2015г. подс.С. подала Възражение до «Енерго-про», в което посочила, че възразява срещу спирането
на ел.захранването в жилището й на ул.»Царевец» / л.150/. Посочила още, че на
11.05.2015г. електричеството е било спряно по искане на «КТМ ЕКС» ЕООД, като по
повод придобиването на имота от дружеството , се водело ТД № 101/2015г. на ВОС,
по което било поискано обявяване на нищожността на нотариалния акт за замяна.На
същата дата -15.05.2015г. отново ел.захранването било прекъснато, като в
изготвения констативен протокол/ л.222/ било посочено, че електромера е « самопуснат» и прекъснат по молба на абоната.На
17.05.2015г. Д.К.-управител на «КТМ ЕКС» ЕООД, отново падала сигнал до «Енерго-про» и на `19.05.2015г. били предприети действия по
демонтиране на електромера/ л.215/.
На
19.05.2015г. подс.С. заедно със св.П.П. се намирали в
жилището на ул.»Царевец».На паркинга пред блока се намирал и автомобила «БМВ» с
рег. № В 25 91 ВА, който подсъдимата все още ползвала .Около обяд пристигнали
ч.т.З., св.Б. и служители на «Енерго-про».След
известно време електромерът на жилището на подс.С. отново бил демонтиран от
съответните служители и тя отново останала без ток.За тези действия бил
изготвен констативен протокол, в който били описани служителите, извършили
демонтажа и било отразено, че той се извършва по искане на клиента «КТМ ЕКС» ЕООД.Протокола бил подписан от
ел.монтьорите и управителя на «КТМ ЕКС» ЕООД.Междувременно св.П.П. бил на терасата, когато видял, че мъж, когото оприличил
на ч.т.З. се върти около автомобила.След това установил, че регистрационните
табели на колата липсват.На същата дата
/ л.255/ подс.С. депозирала жалба до началника на ІІ РУ-Варна/л.159/, като
направила искане да се извърши проверка по отношение на откраднатите й
регистрационни табели и опита за самоуправство от страна на св.Б. и ч.т.З..За
случая било образувано ДП № 895/2015г. по описа на ІІ РУ-Варна.В хода на
разследването била представена жалба от «КТМ ЕКС» ЕООД до началника на ІІІ
РУ-Варна, в която били посочено, че на 30.01.2015г. дружеството е изпратило по
пощата покана до св.П.П., който е имал правомощия да
управлява автомобила с предишния му
номер В 99 99 НХ, да върне автомобила.Дадения
седмодневен срок за това бил изтекъл на 09.02.2015г., а колата не била
върната.Поради това било отправено искане за съдействие и разпореждане за
извършване на проверка и връщане на автомобила на дружеството, като било
посочено, че св.Панайотов го държи без правно основание поради оттегляне на
делегираните му правомощия. Била направена проверка и на адреса,като се
установило, че въпреки, че на ул.»Царевец» № 38 на вх.Б има монтирана камера,
записите за 19.05.2015г. са негодни поради спиране на електричеството, а други
камери в района не били установени.С Постановление от 07.08.2015г. прокурор при
ВРП прекратил наказателното производство по делото/ л.196/.Мотивите за това
били, че от една страна регистрационните табели били без стойност, следователно
не биха могли да бъдат предмет на кражба, а от друга че подс.С. съгласно
справка от сектор» ПП» при ОД-МВР-Варна към 19.05.2015г. не е била собственичка
на автомобила.Това постановление било обжалвано от подс.С. и било образувано
ЧНД № 4209/2015г. по описа на ВРС, 13 –ти съ-в.С
Определение № 2603/31.08.2015г. , потвърдено с Определение № 941/05.10.2015г.
на ВОС, постановлението на ВРП било потвърдено./ л.297-л.300/.
По повод
проблема с ел.захранването подс.С. на 26.05.2015г. депозирала жалба до «Енерго-про»-Варна, в което описала събитията свързани с
прекъсването на електричеството, изразила възмущение от предприемането на
действия по демонтиране на електромера при подадена преди това жалба и
наличието на съдебни дела между страните./ л.151-л.154/Било изразено мнение, че
служителите на дружеството изпълнявали поръчка на ч.т.З..В заключение било
формулирано искане партидата на подс.С. да бъде възстановена или да се вземе
адекватно решение до приключване на съдебния спор между страните.Жалба била
депозирана и до ДКЕВР, която обаче била препратена до «Енерго-про»
за произнасяне.На 02.07.2015г. от дружеството изпратили отговор на подс.С., че
след справка в информационната система е било установено, че тя не е клиент на
дружеството за обект в гр.Варна, ул.»Царевец» № 38, ап.21. / л.158/.
На
26.06.2015г. подс.С. и още четири лица-К.К., Р.Я., А.А.
и Д.С., депозирали жалба до Главния прокурор, до Министъра на МВР и до
АК-Варна.В нея било посочено, че всеки от тях бил пострадал от противоправните действия на ч.т.З. и св.Б., които били общо
формулирани и описани.Всеки от жалбоподателите бил описал случилото се с него и
действията на ч.тъжител и св.Б..Подс.С. също описала
действията на двамата адвокати, свързани с извършеното разпореждане с нейните
автомобили и жилище.В заключение било формулирано общо искане да се извършат
съответните проверки , като при установяване на данни за извършени престъпления
от общ характер, виновните лица да бъдат привлечени към наказателна
отговорност.
След
постъпване на жалбата във ВАК тя била разгледана от членове на Адвокатския
съвет-адв.Л.В. и адв.т. К..След запознаване с нейното съдържание те установили,
че тя не отговаря на изискванията на ЗА, тъй като не било възможно в едно
дисциплинарно производство да бъдат разгледани всички твърдени от
жалбоподателите случаи срещу двата адвокати, заедно и поотделно.Поради това
било предложено жалбоподателите да бъдат уведомени, че имат възможност да
подадат отделни жалби за твърдените от тях нарушения на ЗА с конкретни
оплаквания по отношение на всеки един от адвокатите.Изготвеният от адвокатите
доклад бил докладван на редовно заседание на Съвета на ВАК на 16.09.2015г. В
изготвения протокол № 12 било отразено взетото единодушно решение изготвения
доклад да се изпрати на жалбоподателите, преписката да се раздели на две
части-срещу ч.т.З. и св.Б., и на жалбоподателите да се укаже да уточнят
конкретни дела и нарушения и срещу кого точно се жалят.На всеки то тях бил
даден срок от 15 дни от получаване на съобщението, ако желаят, да подадат
лични, а не колективна жалба, като посочат срещу кого са.
На 01.10.2015г. подс.С. подала молба до
ВАК, в която посочила, че във връзка с тяхно разпореждане представя
допълнителни обяснения към предната молба в едно със заверени за вярност копия
от жалби.Подсъдимата посочила, че в предходната жалба е описала много
обстоятелствено «незаконните действия на двамата адвокати», «тоталното
нарушаване на адвокатската етика», «разкриване на адвокатската тайна между
довереник и доверител», «злоупотребата с доверие» , както и че «те са я
въвеждали неколкократно умишлено в заблуждение и са
се възползвали от неадекватното й състояние, дължащо се на вливане на силни
упойващи лекарства в болничното заведение, в което е била настанена, с цел да
придобият по недопустим начин личните й имоти- офис, жилище, автомобил и парцел».В
молбата подс.С. описала събитията, случили се на 19.05.2015г., като посочила,
че на тази дата двамата адвокати са отишли пред блока й на ул.»Царевец» и
«най-грубо, демонстративно и безскрупулно й демонтирали електромера, за да бъде
оставена без електричество, като според нея целта им била нейното тотално
сриване и оказване на психически тормоз.Подсъдимата посочила още, че преди този
случай «двамата адвокати на два пъти са й спирали електрозахранването, като
подавали молба , че вече те са собственици на жилището», което наложило тя на
свой ред да подава жалби до «Енерго-про».Въпреки, че
не плащали сметки за консумирана ел.енергия, «двамата адвокати се оплакали на
разследващ полицай при ІІ РУ-Варна, че продължават да получават сметки, макар , че в жилището нямало електромер,
който да отчете ел.енергията».По-нататък подс.С. посочила, че на същия ден
двамата адвокати «пред няколко очевидци са откраднали регистрационните табели
на собствения й автомобил марка «БМВ», джип Х 6, «чиято собственост те били
прехвърлили на тяхно дружество, но за което все още имало висящ съдебен спор.За
това действие подсъдимата подала жалба и било образувано досъдебно производство
във ІІ РУ.След това подсъдимата описала действия на ч.т.З., свързани със
заведен срещу нея иск за връщане на внесената й «Парична гаранция» по делото на
СпНС в размер на 30 000лв.Тя посочила, че
парите, които са били внесени за гаранцията й, не били лични средства на адв.З.,
а «са били осигурени от нейни близки и приятели».По това дело ч.тъжител бил възбранил единствения останал на подсъдимата имот-вила в
с.Ген.Кантарджиево, в която живеели възрастните й родители.Тя посочила още, че
при връщане на гаранцията от съда, паричната сума ще бъде възстановена по
сметката, от която са внесени и след като е завел дело срещу нея за връщане на
същите тези пари, то той би ги получил два пъти.По –нататък подс.С. описала
състоянието, в което била, когато подписала пълномощните на името на адв.Б.,
като посочила, че обясненията и на
двамата , че са прехвърлили към техни
дружества имотите й, за да я спасят от комисията «Кушлев»
са « меко казано абсурдни».Подсъдимата посочила още, че с оглед на състоянието
й след употреба на силни лекарства, при което не е могла да осъзнава и да
ръководи постъпките си, както и последствията от тях, това тяхно твърдение било
« чиста форма на умишлено въвеждане в заблуждение», както и че на тях, като
юристи нямало как да не им е ясен факта, че след датата на повдигане на
обвинение всички разпоредителни сделки са атакуеми и
има възможност отново да бъдат възбранени,
респективно конфискувани от КОИППН.Подс.С. направила
извод, че става въпрос за «поредна злоупотреба с доверие, даване умишлено на
погрешни съвети и отново нарушаване на ЗА».Подсъдимата не била получила
обяснения и за това, защо дори адвокатите да са имали благородни намерения,
имотите й са в техни дружества.Тя квалифицирала това като « очевиден опит за
отнемане по един нeзаконен, нагъл начин на жилището
й с цел набавяне на лична облага за тях», като същевременно посочила, че към
момента не е било постъпило никакво искане от КОИППН за възбрана на личните й
имоти.По-нататък подс.С. коментирала твърденията на св.Б., свързани даване на
пълномощните след употреба на наркотични
вещества.На последно място подсъдимата посочила, че по гражданското дело
относно личното й жилище, офис и парцел, двамата адвокати са си позволили в
«абсолютно нарушение на адвокатската тайна , респективно на ЗА , да представят
извлечение от нейна банкова сметка, ***, вероятно ползвайки вече старо отменено
пълномощно от нея».Освен това били представили « някакви писмени бележки, които
не било ясно от кого са писани и какво точно е тяхното съдържание, но дори и да
се окажело, че са били писани от подсъдимата, то това според нея било поредното
погазване на ЗА, поради разкриване на адвокатската тайна и лична кореспонденция
между доверени и доверител.В заключение подс.С. формулирала искане до
Председателя на АК-Варна да предприеме необходимите мерки и съответно да наложи
адекватни за случаите санкции, с цел да бъде спрян « бруталния и непрестанен
тормоз «спрямо нея, децата и родители й, както и нанасянето на материални и
морални щети от тяхна страна, като разчитала и молела за неговата прецизност.
Така
депозираната жалба била разгледана от член на АС-Варна.Били изготвени доклади /
л.176 и л.177/, в които било посочено, че молбата на подсъдимата представлява
допълнение към нейна жалба от 26.06.2015г. и макар да е заведена под нов номер,
касае обстоятелства допълнение към изложените в предходната.Било посочено още,
че « основната жалба» е била докладвана и решена на заседание на АС, проведено
на 16.09.2015г.С обратна разписка на 13.10.2015г. С. била уведомена за
становището на АС по тази жалба.В заключение било формулирано предложение
новата жалба от 01.10.2015г. да бъде приложена към преписка №
686/26.06.2015г.На редовно заседание на Съвета при ВАК, проведено на
03.11.2015г. бил направен доклад от адв.Т.К. по жалбата на подс.С. от
01.10.2015г., като след проведени разисквания единодушно било взето решение №
15 тази жалба да се остави без разглеждане / л.179-л.180/.Мотивите за това
били, че по отношение на адв.З. не може да се вземе становище, тъй като същият
имал наложено наказание «лишаване от адвокатски права» за 18 месеца, което било
обнародвано в ДВ блр.61/04.06.2015г. и спрямо него в
този период не можело да се разглеждат дисциплинарни дела.По отношение на св.Б.
мотивите били, че уточненията на жалбоподателите не навеждат нови твърдения
срещу нея, така както им е било указано с писмо изх. № 5420/12.10.2015г.Поради
това и АС е намерил, че независимо от изнесените факти от петимата
жалбоподатели, те не могат точно да определят срещу кого от двамата адвокати се
отнасят и точно за какъв период и за какво дело.По този начин общата им жалба
била неконкретизирана и с неясен предмет за произнасяне.Решението подлежало на
обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението.Подс.С.
била уведомена за него на 08.12.2015г. Ч.т.З. не бил уведомен за постъпилата
жалба и становището на АС-Варна.Той узнал за жалбата на подсъдимата от св.Б.,
който пък на 15.12.2015г. депозирала становище по нея до Адвокатски съвет-Варна
/ л.183/.В последствие, с оглед Решение на ВАС по жалба от «Енерго-Про
продажби» срещу адв.Красимир Тодоров, било взето Решение № 15 / 03.11.2015г. в
частта за И.З. да се отмени / л.188-л.189/.След ново гласуване било взето
решение за отказ да се образува дисциплинарно производство срещу него.Мотивите
за това били, че подс.С. въпреки депозираната на 01.10.2015г. жалба, не е
изпълнила указанията на Адвокатския съвет по решение от 16.09.2015г. в срок,
поради което и оплакванията не можело да бъдат проверени в пълнота.Това решение също подлежало на
обжалване, като подс.С. получила съобщение за него на 10.02.2016г.
На
12.04.2016г. ч.т.З. депозирал частна тъжба против подс.С., тъй като според него
в молбата й от 01.10.2015г. се съдържали неверни позорни обстоятелства и са му
били приписани престъпления, с което е било опетнено доброто му име на
гражданин в обществото, доколкото те са стигнали до знанието на Адвокатския
съвет и служителите на ВАК и от там разпространени до неустановим кръг лица .
Подс. В.С.С. е родена на ***г***,
с висше образование, не омъжена.
Към момента на извършване на деянието тя
не е биал осъждана и не е била освобождаван от
наказателна отговорност.Подс. С. е известна на съседите си като отзивчива,
добросъвестна, морална, коректна, отговорна, не конфликтна и не
агресивна.Отглежда и възпитава сама двете си деца, като няма информация за
извършени от нея противообществени прояви.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на събраните в производството гласни
доказателства – от обясненията на
подс. С., от показанията на св. В.П.,
св.Х.Г., св.П.П., отчасти от показанията на св.Т.В. и
на св. Б./ посочена с фамилията си Н. в протокол от с.з. от 11.02.2019г./, депозирани в хода на съдебното
следствие, както и въз основа на
писмените доказателства по делото – заверени копия от молба от 01.10.2015г. от
подс.С. до ВАК, Удостоверения от ВАК, становище от св.Б., дисциплинарна
преписка с вх. № 1182/01.10.2015г., водена по молба на В. С.,
справка от Районна прокуратура – гр. Варна с № И-54/06.12.2016г. ,справки от
Второ РУ при ОД на МВР и удостоверение
от АК – гр. Варна с изх. № 688/20.01.2017г., жалба от В. С. до Районна прокуратура – гр. Варна, доклад
от адв. Т. К., по жалба вх. № 1182/01.10.2015г., препис-извлечение от протокол №
19/12.01.2016г. и № 15 от 03.11.2015г., решение на Адвокатски съвет, с което
оставя без разглеждане жалба с вх. № 1182/01.10.2015г., писмо до Адвокатски
съвет – гр. Варна с вх. № 1483/15.12.2015г., епикриза на В. С. от
19.08.2014г., препис-извлечение от протокол № 19 от 12.01.2016г., възражение до
„Енерго про“ от В. С. с
вх. № 3787359, жалба до началника на „Енерго про“ с вх. № 3795859/26.05.2015г., жалба от В. С. до
Държавна комисия по енергийно и водно регулиране – гр. София, справка от „Енерго Про“ Мрежи АД от 02.07.2015г., жалба до началника на Второ
Ру при ОД на МВР – гр. Варна от В. С., обяснение от адв. И.З. ***, договор за
покупко-продажба на МПС от 21.08.2014г. между В. С. и Х.С.Г.,
удостоверение от Министерството на вътрешните работи от 02.06.2015г.,
постановление от ВРП за прекратяване на наказателно производство от
07.08.2015г., две писма от „Енерго Про“ – Продажби и „Енерго Про“ - Мрежи до И. З. , молба от „КТМ ЕКС“ ЕООД от 30.01.2015г.
по търговско дело № 101/2015г. по описа на Варненския Окръжен съд, писмо от
„Енерго-Про - мрежи“ АД от 14.02.2017г.,
писмо от „Енерго-про – продажби“ АД от 14.02.2017г.,
заверено копие на графологична експертиза по
търговско дело № 101 по описа на ВОС от 23.02.2016г., актуален списък на
акционерите на „Балик тур“ АД. писмени доказателства, приложени по
ДП № 895/2015г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Варна -
постановление за прекратяване на досъдебно производство от 07.08.2015г.,
постановление за образуване на наказателно производство от 11.06.2015г., жалба
от В.С. от 20.05.2015г., жалба от „КТМ ЕКС“ ЕООД от 02.04.2015г., молба от „КТМ
ЕКС“ ЕООД от 03.04.2015г., копие на свидетелство за регистрация от
30.10.2014г., съдебно удостоверение от 03.02.2015г., справка от Министерството
на вътрешните работи – Второ Районно управление – гр. Варна, копие на
свидетелство за регистрация от 30.10.2014г., копие от комбинирана
застрахователна полица № 0306X0077649, за застраховки „Каско“
и „Злополука“, справка от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Варна от 02.07.2015г., ведно със справки от
АИС-КАТ по история на регистрация, заявление № 140819041175 от 30.10.2014г.,
заявление № 140819041175 за промяна на собственост, промяна на номер, копия на
вносни бележки № YВ63733/31.10.2014г. и № УВ63734/31.10.2014г., пълномощно от Л.К.
от 30.10.2014г., свидетелство за регистрация от 25.08.2014г., декларация от Л.К.,
договор за покупко-продажба на МПС между Х.С.Г. и „КТМ ЕКС“ ЕООД от
12.09.2014г., докладна записка от 29.06.2015г., изготвена от П.К. и мнение от
28.07.2015г. от К.А.Б. , искова молба от В. С. от 20.01.2015г., определение от 17.02.2016г.
по описа на ВОС, X състав, молба от адв. С.И. З. от 16.02.2016г., определение от 18.03.2015г. по
търговско дело № 101/2015г. по описа на ВОС. определенията на Съда по ЧНД № 4209/2015г. по описа на
ВРС и ВЧНД № 1295/2015г. по описа на ВОС , справка от ГДБОП от 05.05.2017г., служебно изготвена справка от деловодната
система на съда по гражданско дело № 537/2015г., определение от 11.05.2015г. по
същото дело, влязло в сила на 04.06.2015г., удостоверение от Адвокатски съвет
– гр. Варна от 01.09.2017г. с изх. № 5353. заповед за задържане на подс. С. рег. №
ВН-28-138/13.08.2014г. копие № 3 и декларация от 13.08.2014г. към нея писмен
отговор от Х.С.Г. по гр. дело № 2497/2015г., писмен отговор от В.К.П. по гр.
дело № 2497/2015г. договор за
покупко-продажба на МПС от 21.08.2014г ,писмо от Второ РУ при ОД на
МВР – Варна УРИ № 436000-2463/27.02.2018г. доклад на независимия одитор, доклад на „Балик тур“ АД, ЕИК ********* от
20.06.2015г. и списък на акционерите присъствали на редовното общо събрание на
акционерите на „Балик Тур“ АД. копие на искова молба от В.С.С.
срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД до Окръжен съд – гр. Варна № 10945/12.06.2018г. копие на
свидетелство за съД.ст на В.С.С., заверено копие на характеристика на В.С.С., заверено за вярност копие на колективна жалба от К.Ж.К.,
Р.Д.Я., А.М. А., Д. И. С. и В. С. вх. № 686/26.05.215г. заверени за вярност
от ч.т. З. копия на ръкописни писмени бележки на подс. С., приложени от стр.
335 до стр. 340 в съдебното производство. писмо от Окръжен съд – Варна изх. №
11719/07.11.2018г. и заверена за вярност справка от портал за достъп до съдебни
дела от Апелативен съд – гр. Варна от 03.12.2018г. писмо от Апелативен съд –
Варна изх. № 3222/11.12.2018г., ведно с решение № 270/21.11.2018г. по ч.т.д. №
427/18г. по описа на ВОС, решение № 651/08.08.2016г.
по т.д. № 101/15г. по описа на ВОС, определение № 671/19.10.2018г. по ч. гр. д.
№ 4831/2015г. по описа на ВКС,
определение № 346/25.05.2015г. по ч. гр. д. № 228/15г. по описа на АС – Варна,
определение № 337/12.06.2017г. по т.д. № 251/17г. на АС Варна, определение №
440/03.07.2015г. по ч. гр. д. № 325/15г. по описа на АС Варна, решение №
88/19.04.2017г. по т.д. № 84/17г. на АС Варна, решение № 103/16.07.2018г. по
гр. д. № 3209/17г. на ВКС, писмо от ареста на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ №
42 рег. № 3233/26.02.2019г., ведно с копие на заявление и молба от подс.С., копия на
разписки за приети и предадени вещи за задържани лица и за лавка, писмо от Специализирана прокуратура №
333/2014г. от 22.04.2019г., ведно с копие на пълномощно от В. С., упълномощавайки В. Б. Н. от 14.08.2014г.,
копие на пълномощно от В. С., упълномощавайки И.К.З. от 14.08.2014г.,
оттегляне на адвокатско пълномощно от В. С. дадено от нея на адв. В. Б. и писмо от
Специализираната прокуратура до ДАНС № 333/2014г. от 05.12.2014г. и справка от
КАТ-Варна, и други,
които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и не водят на различни
правни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че подс. В.С.
не е осъществила от обективна и субективна страна деяние по чл.148 ал.2
вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
За да
е налице клевета по смисъла на наказателното право от обективна страна е необход. да бъде
разгласено позорно обстоятелство, т.е. твърдение на дееца за съществуването на
определен факт, който се отнася до укоримо от гледище
на морала минало и настоящо поведение на пострадалия , до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно,
и което е от естество да накърни доброто му име в обществото.Това
обстоятелство следва да е неистинско и да е съзнавано от дееца като
такова.Позорните и неистински обстоятелства следва да са обективно твърдени, а
не да се подразбират и да са резултат от субективни интерпретации в съзнанието
на пострадалия, както и да не бъдат мнения и оценъчни съждения.По отношение на
другото изпълнително деяние- приписване на престъпление, същото следва да е
описано достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на
извършване, като факта, че то не е извършено от пострадалия следва да се
съзнава от клеветящия или най-малко той да допуска неистинността на твърдението
си. Т. е. с клеветата се засяга
достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му,
завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и
се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в
средата, в която работи и живее .
Събраните
в хода на съдебното следствие относими писмени и гласни доказателства са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви относно това , че подс.С. е упълномощила ч.т.З. и св.Б. да я
представляват по водено срещу нея разследване за престъпление по чл.321 от НК,
че е била задържана, че е подписала пълномощно на св.Б., с което й е дала правомощия да се разпорежда с
недвижимите й имоти , че е подписала пълномощно на св.В.П. по отношение на
притежаваните от нея автомобили, че със съответните договори и по предвидения в
закона ред недвижимите имоти са били заменени срещу 50 акции от «Балик Тур «
АД, който е бил едноличен собственик на капитала на «КТМ ЕКС «ЕООД и в чиито
съвет на директорите са участвали св.Б. и Д. З.-син на ч.т.З., че л.а. «БМВ Х 6
РЕИХЕ» с рег. № В 9999 НХ е бил прехвърлен от св.П. на св.Г.,
а в последствие на «КТМ ЕКС» ЕООД, че подс.С. е била посещавана от своите
защитници и други лица и при настаняването й в болнично заведение, и докато е
била задържана в гр.София, че са й били предавани хранителни пратки , пари и
вещи, че е изготвила писмени бележки, в които е давала насоки какви действия да
бъдат предприети за освобождаването й, че след изменението на мярката й за
неотклонение е разбрала, че не е собственик на недвижимите си имоти и
автомобили , че е продължила да ползва жилището си на ул.»Царевец» и л.а. «БМВ
Х 6 РЕИХЕ» , че след като й е била
поискана сериозна сума пари за връщане на имотите й, е завела множество
граждански дела, които все още не са приключили с влязло в сила решение, както
и че въз основа на депозирана жалба във ВРП за същите обстоятелства е било
образувано досъдебно производство.Поради това и съдът кредитира писмените и
гласните доказателства в тази насока.Безспорен факт е също така, че подс.С. е
автор на молбата от 01.10.2015г. до ВАК, което тя потвърждава, като и в хода на
съдебното следствие поддържа твърденията си и обяснява начина и причините, по
които е достигнала до тях.
Спорният елемент между обвинението и защитата е дали подс. С. с
визираните в частната тъжба изрази ,
обективирани с тирета , както следва - „ техните
незаконни действия, тотално нарушаване на адвокатската етика";„ разкриване
на адвокатска тайна между довереник и доверител"; „ злоупотреба с
доверие";„ погазване на всякакви норми и правила";„ същите адвокати
са ме въвеждали неколкократно умишлено в заблуждение
и са се възползвали от неадекватното ми състояние, вследствие на силните
упойващи лекарства, които са ми вливани в отделението по реанимация към МБАЛ „
Света Ана" Варна, където съм била 7 денонощия, с цел да придобият по един
недопустим начин личните ми имоти: офис, жилище, автомобил и парцел";„аз съм
сезирала АК - Варна за незаконните действия на същите адвокати и в друга обща
жалба";„ петима други клиента на адвокатите";„ станах обект на нови
техни изключително дръзки действия";„ нарушават протичането на моето
нормално ежедневие";„ създават ми психически дискомфорт и влошават
здравословното ми състояние";„ чрез ИЗМАМА";„ собственост на същите
адвокати Б. и З.";„ вандалски акт от страна на адвокат Б.";„ грубо,
демонстративно и безскрупулно ми демонтираха електромера";„ те целят моето
тотално сриване и оказване на психически тормоз";„адвокат Б. и З. на два
пъти ми спираха електрозахранването като са подавали молби, че те вече са
собственици на апартамента ми";-„ имаха наглостта да се жалват пред
разследващ полицай Е.Ц. от II РПУ";„ осигурени от мой близки и
приятели";„най- безпардонно твърдяха в жалбата си, че нямали представа кой
владее жилището";„ с цел психическия тормоз"; „ 19.05.2015година ми
откраднаха табелите на собствения ми лек автомобил марка БВМ, джип Х6";„
прехвърлили, както вече описах на тяхно дружество";„ нямам ясни спомени от
деня на подписването на пълномощното, поради състояние на силен стрес и шок в
което съм се намирала, особено и след употребата на подобни силни лекарства,
вливани ми в реанимацията и не съм могла да осъзнавам и ръководя постъпките си,
както и последствията от тях, това тяхно твърдение, си е чиста форма на
умишлено въвеждане в заблуда";„ поредната злоупотреба с доверие";„
имотите са в техни дружества";„ опит за отнемане по един незаконен , нагъл
начин на жилището ми с цел набавяне на лична облага за тях";„да бъда
дискредитирана, опетнена и бъде подкопан авторитета ми на майка и
жена";„адвокат З. и адвокат Б. са си позволили в абсолютно нарушение на
адвокатската тайна";„представили и копие от някакви писмени бележки, които
поради лошото си качество е трудно да установим дали са писани в действителност
от мен и или са преправени или изцяло фалшифицирани и в кои то бележки аз едва
ли не умолявам същите да ми прехвърлят жилището си.";„да не говорим, че
ние не сме имали възможност да разменяме кореспонденция докато съм била в
ареста на „ М.Векилски";„Разкриване на адвокатска тайна и лична
кореспонденция между довереник и доверител" и бруталния и непрестанен
тормоз спрямо мен, децата ми и родителите ми, както и нанасяне на материални и
морални щети от тяхна страна", е приписала престъпления на ч.т. З. и дали е разгласила позорни обстоятелства
за него, както и дали
е направила това умишлено.
От
съдържанието на частната тъжба и от приложената по делото молба от
01.10.2015г., може да се направи извод, че описаните в тъжбата изрази в
голямата си част са извадени от контекста на съдържанието на молбата , както и
че голяма част от тях не са позорящи. Изразите „ петима други клиента
на адвокатите", „ станах обект на нови техни изключително дръзки
действия", „ нарушават протичането на моето нормално ежедневие"; „
създават ми психически дискомфорт и влошават здравословното ми
състояние";„ осигурени от мой близки и приятели"; „най- безпардонно
твърдяха в жалбата си, че нямали представа кой владее жилището";„ опит за
отнемане по един незаконен , нагъл начин на жилището ми с цел набавяне на лична
облага за тях" и „да бъда дискредитирана, опетнена и бъде подкопан
авторитета ми на майка и жена", сами по себе си не съдържат каквато и да
било конкретика за кого се отнасят, като дори и твърденията на част от тях да
са формално неверни- например, че подателите на колективната жалба до ВАК са
клиенти на двамата адвокати, то същите по никакъв начин не могат да бъдат
квалифицирани като позорящи.Изразът, визиран в тъжбата „ вандалски акт от
страна на адвокат Б." на свой ред
не съдържа каквито и да било обстоятелства, свързани с ч.т.З., а изразът „да
бъда дискредитирана, опетнена и бъде подкопан авторитета ми на майка и
жена" се намира в абзац от молбата, който изцяло се отнася до
действия на св.Б., но не и на
ч.тъжител.Поради това съдът намира, че с описаните изрази от обективна страна
не би могъл да се осъществи състава на престъплението „ клевета“.
На следващо място от съдържанието на
молбата на подс.С. е видно, че същата е описала различни събития , участниците
в нея и личното си отношение към тях, като е акцентирала върху замяната на
недвижими имоти и единственото й жилище за 50 акции в дружество, върху
проблемите й с ползването на ел.енергия, свързано с нейното прекъсване и
приключило с демонтиране на електромера на 19.05.2015г., върху отнемането на
регистрационните табели на автомобила, ползван от подсъдимата, върху заведеното
от ч.т.З. дело за връщане на внесената от него парична гаранция , придружено с
анализи на произхода на средствата и с представянето на извлечение от банковата
сметка на подс.С. и ръкописни бележки по друго водено от нея гражданско дело.
По отношение на твърдението на подс.С.,
че е била измамена поради замяната на жилището й с акции, в дружество, което
определя като „ кухо“ и собственост на тогавашните й защитници, както и че те
са се възползвали от „ неадекватното й състояние“ и са я „ въвели“ в
заблуждение „ с цел да придобият по един недопустим начин личните й имоти:
офис, жилище, автомобил и парцел“, съдът обсъди събраните по делото гласни
доказателства, а именно обясненията на
подс.С., показанията на св.Т.В. и св.Б. и ги съпостави със събраните писмени
доказателства.Подс.С. и към момента на депозираните на обясненията си
пред съда е напълно убедена , че е била ощетена от направената замяна на
жилището й срещу 50 акции, като продължава да твърди, че е била убедена от
защитниците си тогава, че трябва да прехвърли имотите си, за да не бъдат взети
от комисията „Кушлев“.От своя страна св.Б. в
показанията си заявява, че всички действия, свързани с разпореждането с
недвижимите имоти и автомобилите, са били извършени със съгласието, знанието и
по настояване на подс.С..В тази насока са и показанията на св.Т.В., който
потвърждава, че разпореждането с имотите е станало по желание на
подсъдимата.Дали това е така или не, в настоящият казус не би могъл да се даде
категоричен отговор , доколкото и към момента воденото от подс.С. гражданско
дело, касаещо именно направената замяна на недвижимите й имоти срещу акции, не
е приключило с влязло в сила съдебно решение, като такова е налице само по
отношение на „КТМ ЕКС“ ЕООД, но не и по отношение на св.Б., чиито действия ,
наред с тези на ч.т.З., са визирани в молбата.От приложените по делото копия на
постановени по т.д.№ 101 / 2015г. на ВОС съдебни решения е видно, че
първоначалния състав, разглеждащ делото е приел, че с направената замяна интересите
на подсъдимата не били защитени успешно, както и че целта на извършената замяна
е била заменителя- св.Б., ч.т.З. или свързани с тях лица, да придобият
собствеността на недвижимите имоти срещу прехвърляне на правото на собственост
върху акции на много по-ниска цена или ако не придобият същото, да получат
срещу тях сума, която не съответства по размер на извършените от тях услуги по
договорите за процесуално представителство.Втората инстанция на свой ред пък е
приела, че с оглед на събраните пред тях
гласни доказателства, съдържанието на бележките, написани от подс.С. и
извършените разпоредителни действия, не
е било установено договарянето да е било при явно неизгодни условия или в
противоречие с добрите нрави, респективно че не е било доказано, че
представителя и третото лице са знаели и съзнавали, че сключеният договор
обективно уврежда представлявания.Поради това, и въпреки установената
свързаност между св.Б. и ч.т.З. и контролираните от тях две търговски
дружества, било прието, че извършената замяна не е била насочена към увреждане
на подс.С., а е била осъществена в изпълнение на изричните й указания и
нареждания.Поради това и доколкото и до момента този спор не е разрешен със
стабилен съдебен акт, и като съобрази, че и воденото досъдебно производство
също не е приключило, съдът намира, че твърденията на подс.С., касаещи
действията на ч.т.З. и св.Б. по отношение на недвижимите й имоти, към датата на
депозиране на молбата и на тъжбата, не биха могли да бъдат квалифицирани като
неверни и позорящи, респективно за клеветнически.Следва обаче да се отбележи,
че заявеното от св.Б. и св.В. за това, че са получавали и устни, и писмени
инструкции от подс.С., свързани с недвижимите й имоти, противоречи на справката
и заявленията от следствения арест, където е била настанена подсъдимата.В
заявление от 25.08.2014г. тя е посочила телефонните номера на двамата си
защитници, на св.П. и на дъщеря си, с които иска да разговаря , като е получила
и карта, заредена със 100лв.Първото посещение на подс.С. в ареста от страна на
ч.т. З. е било на 27.08.2014г., на св.Б. на 04.09.2014г., а на св.В.- на
08.09.2014г. В този смисъл и доколкото замяната на имотите с акции е била
осъществена на 25.08.2014г., то не би могло с категоричност да се твърди, че
указанията за нейното извършване са били дадени от ареста от подс.С..Следва да
се отбележи и още, че с оглед на тези писмени доказателства, показанията на св.В.
и на св.Б. за вида и размера на носените на подс.С. хранителни продукти-10
килограма ядки и др., не се потвърждават.По отношение на собствеността на «КТМ
ЕКС» ЕООД и «Балик тур» АД по делото са приложени множество справки от
търговския регистър, копие на финансов доклад и други, от които се установява,
че действително към момента на извършване на замяната, св.Б. и сина на ч.т.З.
са участвали в съвета на директорите на «Балик тур» АД, който пък е едноличен
собственик на капитала на «КТМ ЕКС» ЕООД
и не разполага с друго имущество, освен със замененото .Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва, че ч.т.З. и св.Б. имат общо дете,
поради което и наведените в молбата твърдения, че фирмите са техни и « кухи»
намират своето житейско основание.Не на последно място следва да се
отбележи , че по отношение на действията
на ч.тъжител и св.Б. молбата на подс.С. съдържа преимуществено лични нейни
съждения и оценка на случилото се, която макар и негативна, не може да бъде
квалифицирана като клевета, доколкото представлява съждение, което е субективно
.
По
отношение на твърденията в молбата, свързани с демонтажа на електромера на
жилището на подс.С. и предхождащите го прекъсвания на ел.захранването, съдът
отново счита, че същите не изпълват от обективна страна състава на
престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд.Те, видно от тъжбата,
са следните - „ грубо, демонстративно и безскрупулно ми демонтираха
електромера"; „ те целят моето тотално сриване и оказване на психически
тормоз";„адвокат Б. и З. на два пъти ми спираха електрозахранването като
са подавали молби, че те вече са собственици на апартамента ми" и „ имаха
наглостта да се жалват пред разследващ полицай Е.Ц. от II РПУ".От писмените доказателства по делото, а именно
справки и отговори от „Енерго-про“, констативни
протоколи , възражение, жалби и др., безспорно се установява, че след като
отношенията между подс.С. и нейните защитници са се влошили, от страна на
управителя на „КТМ ЕКС“ ЕООД ,е била подадена молба за промяна на партидата,
доколкото собствеността на имота, съгласно договора за замяна, е била
променена.В последствие са били подадени още няколко молби и именно поради това
ел.захранването в жилището, ползвано от подс.С. , е било неколкократно
прекъсвано и това е било документирано със съответните констативни
протоколи.Поради това и като съобрази изложеното по-горе относно възприятието
на подсъдимата по отношение на обвързаността на ч.т.З. и св.Б. с двете
дружества, както и че прекъсването на ел.захранването в едно жилище безспорно
създава дискомфорт и неудобства, съдът намира , че част от твърденията, свързани с тези
обстоятелства, не са
неверни.Същевременно, от доказателствата по делото безспорно се
установява, че на 19.05.2015г. електромера е бил демонтиран от служители на „Енерго-про“, както и че в този ден на мястото са
присъствали ч.т.З. и св.Б., както и други лица.В този смисъл посоченото в
молбата от подс.С. , че частният тъжител и св.Б. са демонтирали електромера, е
невярно, но само по себе си не е позорящо.По отношение на последния израз,
свързан с подаването на жалба пред разследващ полицай от ІІ РУ-Варна,
най-вероятно се инкриминира думата „ наглостта“.Тя обаче не описва каквито и да
било действия, извършени от ч.т.З. и отново представлява негативна оценка на
неговите и на св.Б. действия, която отново е субективна и не подлежи на
проверка.
Следваща група изрази и твърдения са
свързани с отнемането на регистрационните табели на л.а. „БМВ Х 6“, извършено
отново на 19.05.2015.По отношение на това действие и неговото авторство се
събраха противоречиви гласни доказателства.От една страна подс.С. сочи, че пред блока е видяла ч.т.З. , св.Б. и служители на „Енерго-про“
, като отказва да отговори на въпроса дали е видяла адв.З. „ да е къртил
номерата на автомобила“ / л.358/.Същевременно, св.П.П.
заявява, че в този ден след като е управлявал автомобила и го паркирал, отишъл
в жилището на подс.С., че след това е спрял тока и че през терасата е видял
автомобил на „Енерго-про“, служители на това
дружество, ч.т.З., св.Б., тяхна сътрудничка и още един непознат за него мъж,
както и че малко след това автомобила е бил без регистрационни табели.Според
св.Панайотов тогава ч.тъжител е бил с шапка и от други хора разбрал, че мъж със
шапка е свалил табелите, а друг такъв освен ч.т.З. тогава не е имало /
л.346/.От своя страна св.Б. отрича тя и ч.тъжител да са имали каквото и участие
в свалянето на табелите на автомобила,чиято липса е безспорен факт, с оглед
подадената от подс.С. жалба и воденото досъдебно производство в тази насока.От
събраните по това производство доказателства не се е установило кой е извършил
самото отнемане и делото е било прекратено поради липсата на стойност на
отнетите вещи, както и поради обстоятелството, че подс.С. не е била собственик
на автомобила, респективно не е протърпяла
имуществени или неимуществени вреди.В тази връзка следва да се отбележи, че от
страна на ч.тъжител е налице един твърде формален подход по отношение на
твърденията на подс.С. , свързани със собствеността на автомобила.Безспорно от
доказателства по делото е изяснено, че автомобила към 19.05.2015г. е бил
собственост на „КТМ ЕКС „ЕООД, но подс.С. все още го е владеела, а и с оглед
събитията, свързани със самото прехвърляне и висящия съдебен спор, то очевидно
същата се е възприемала именно като негов собственик, а не само като
владелец.Поради това и словосъчетанието „ собствения ми лек автомобил“ макар да
е фактологично невярно, не може по никакъв начин да
се квалифицира като позорящо , респективно клеветническо.Доколкото в молбата си
подсъдимата е използвала фразата „ ми откраднаха регистрационните табели“ и
този израз е инкриминиран в тъжбата, то в случая следва да се установи дали
същият представлява приписване на престъпление и дали това е станало умишлено. Съгласно съдебната практика
приписването на престъпление, което засегнатият в действителност не е извършил,
следва да бъде конкретно посочено по време, място, начин и обща характеристика
на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, но да е ясно определено,
а не абстрактно изложено, като в противен случай не би могло да има отрицателно засягане на
доброто име и честта на този, за когото се твърди, че го е извършил. / Решение № 85 от 10.02.2014 г. на ВКС по н.
д. № 2383/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Н.Д., Решение по ВНЧХД №
235/2009г. на Окръжен съд-Хасково и др./ . В случая в молбата действително е
посочено времето, мястото и най-общата характеристика на деянието, но пък
липсва индивидуализация на конкретни действия на ч.т.З., доколкото е използвано
множествено число „ ми откраднаха“.Съгласно чл.194 ал.1 от НК кражбата
представлява отнемане на чужда движима вещ с намерение противозаконно да се
присвои без съгласието на нейния собственик.Както бе посочено по-горе подс.С.
очевидно се е чувствала собственик на автомобила, независимо от осъществената
документална промяна в това отношение, и очевидно не е била съгласна
регистрационните табели на това превозно средство да бъдат отнемани.От друга
страна самата тя заявява, че макар да не е била очевидец на действията на ч.т.З.
и св.Б. относно автомобила, други лица са й заявили, че те са свалили
табелите.Това се потвърждава и от показанията на св.П. / л.346/. В този смисъл , като се вземе предвид
хронологията на събитията , предхождащи 19.05.2015г. и случилото се в този ден,
съдът намира, че подс.С. не е приписала престъпление на ч.т.З. умишлено,
доколкото същата е била убедена , че твърденията й са достоверни.
По
отношение на твърдението „ осигурени от мои близки и приятели“ , съдът
установи, че то се съдържа в абзаца от молбата на подс.С., в която тя описва
заведеното от ч.т.З. срещу нея гражданско дело за връщане на внесената от него
парична гаранция в размер на 30 000лв., като сочи, че парите, с които е
направил това не са негови лични, а са осигурени от нейни близки и приятели,
които са дали показания по прокурорската преписка.От съдържанието на този абзац
на молбата съдът не може да направи извод за разгласяването на каквито и да
било неверни и позорящи обстоятелства.По делото безспорно е установено, че
паричната гаранция на подс.С. е била внесена от ч.т.З., както и че след това
той е завел срещу нея иск за връщането на сумата .От представеното решение от
13.05.2016г. по в.гр. дело № 588/2015г. на Апелативен съд-Варна се установява,
че макар по гр.дело № 907 /2015г. подс.С. да е била осъдена да заплати на ч.т.З.
посочената сума, то при обжалването му е било прието, че не е доказано , че
клиентската сметка на ч.тъжител е била захранена с негови лични средства, както
и че по нея липсва партида на подсъдимата или че тази партида към момента на
плащането не е била захранена с достатъчно средства/ л.385/.От друга страна по
делото са събрани доказателства за това, че действително близки и познати на
подс.С. са давали средства за нейното освобождаване от ареста, обективирани в
приобщени разписки / л.393 и л.394/, което отчасти се подкрепя и от показанията
на св.Т.В. / .Поради това съдът намира, че инкриминираният в частната тъжба
израз, който не съответства на пълно на съдържанието на молбата на подс.С. с оглед изписването на думата „ мои“ с „й“, а
не с „ и“ на края , не представлява
невярно и позорно обстоятелство.
Следващите
изрази, за които се твърди, че са клеветнически, са свързани с твърденията в
молбата, касаещи нарушения на Закона за адвокатурата.По делото безспорно е
установено, че в хода на производството по т.д.№ 101/2015г. на ВОС от страна на
ч.т.З., в качеството му на процесуален представител на „КТМ ЕКС „ЕООД на
30.01.2015г. е депозирана молба, придружена със заверено копие от извлечение от
банковата сметка на подс.С., с искане да бъде отменено определението, с което
тя е била освободена от плащане на държавна такса / л.147-л.149/.По това дело
са били представени и ръкописни бележки, които са били изследвани чрез експертиза
и които са били включени в доказателствената
съвкупност при постановяване на съдебните актове.Безспорно е също така, че на
04.12.2014г. подс.С. е оттеглила пълномощията си от частния тъжител по ДП №
79/2014г. на ДАНС.Безспорно е и обстоятелството, че представеното извлечение от
банкова сметка ***.11.2014г. / л.149/, т.е. докато ч.т.З. все още е бил
защитник на подсъдимата.Съгласно чл.45 ал.1
от Закона за адвокатурата адвокатът е длъжен да пази тайната на своя
клиент без ограничения във времето, като и в други текстове този нормативен акт
е предвидено ограничение адвокатът да разкрива обстоятелства, които са му били
поверени в качеството му на адвокат от негов клиент, както и такива, свързани с
представителство на страни с противоречиви интереси.В случая ч.т.З. в
качеството си на повереник на „КТМ ЕКС“ ЕООД, които са ответници по делото ,
заведено от подс.С., лично е подписал посочената вече молба и е представил
писмено доказателство, което е придобил докато е бил защитник на подсъдимата. В
този смисъл твърденията на С. в жалбата, касаещи нарушаването на адвокатската
тайна и етика от страна на ч.т.З., който не е ответник по гр.д.№ 101/2015г. ,
не са неверни и клеветнически.
Поради
изложеното до тук, като съобрази установената хронология на събитията от
задържането на подс.С. до депозиране на молбата до АК-Варна, предприетите от
нея действия за защита на правата и интересите й, както и действията на ч.т.З.
и като неин защитник, и като процесуален представител на „КТМ ЕКС“ ЕООД, което дружество е придобило
собствеността на множество недвижими имоти и автомобил от подсъдимата, съдът намира че по делото не е доказано по
несъмнен начин, че подс.С. е целяла единствено да злепостави ч.т.З.,
респективно да урони доброто му име в обществото и да го наклевети,
разгласявайки неверни и позорни
обстоятелства и приписвайки му престъпление.От всички доказателства по делото
се установява, че подс.С. е осъществила законоустановеното
си право да защити своите интереси,
като е поискала да бъдат предприети
мерки от АК-Варна по отношение на ч.т.З..Това
тя е поискала не само от АК-Варна, но и от прокуратурата. Съдебната практика е
категорична, че в тези случаи умисъл за клевета не е налице, тъй като деецът не
действа със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по
отношение на тъжителя.Следва да се отбележи, че от обстоятелството, че срещу
ч.т.З. не е било образувано дисциплинарно производство, не може да се прави
извод в противна насока, доколкото причините за това , изложени в докладите по
преписката на ВАК, са че от една страна няма конкретизация на действията на
всеки един от адвокатите- ч.т.З. и св.Б., а от друга- че към него момент
ч.тъжител е бил лишен от адвокатски права.Съдебната практика / Решение №
435/27.06.1955г. по н.д. № 415/1955г. на ВС и др. /е категорична и за това, че
упражняването на правото на жалба не следва да се използва като средство за
публично унижаване на честта и достойнството на гражданите.Същевременно обаче
това конституционно право не следва да
бъде поставяно пред практическата невъзможност да бъде отразена и личната
оценка на подаващият жалбата за факти, събития и личности, които според неговото
дълбоко субективно убеждение са ощетили и засегнали неговите права и законни
интереси.В случая подс.С. и при депозиране на жалбата, и към момента на
разглеждане на делото демонстрира категорична увереност в истинността на
описаните в молбата й факти и обстоятелства, като продължава да възприема себе
си като пострадала от действията на ч.т.З. и други физически и юридически
лица.Поради това и като взе предвид, че клеветата е умишлено престъпление,
съдът намира, че в конкретния казус подс.С. при подаването на молбата до ВАК не
е действала умишлено, доколкото е
съобщила определени факти и е описала
личното си отношение към тях, като е била и е обективно уверена в
тяхната истинност. В този смисъл са и Решение
№ 335 / 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 21/
04 февруари 2016 г., ІІІ н.о Решение № 182 / 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на ВКС , Решение № 184 от 06.07.2012 г. по нак. д. № 543/2012 г. на ВКС, , Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на
ВКС, Решение № 14 /29.01.2015г. по в.н.ч.х.д. № 1387/2014г. на ВОС, с
което е била отменена присъда по н.ч.х.д. № 6850/2013г. на ВРС, цитирана от
ч.т.З. и др.Безспорно е , че подс.С. в молбата си е квалифицирала действията на
ч.т.З. изключително негативно, но съобразно константната
съдебна практика становищата,
констатациите, виждането, разсъжденията
и др. са лични субективни оценки за определени положения, обстоятелства и
факти.Те са резултат на мисловно –
логическа оценъчна дейност и поради това имат значението на индивидуално
мнение. Мнението в неговото адекватно, тясно значение, не съставлява информация
за фактите, нито тяхното възпроизвеждане, а изводи или оценка за тяхното
съществуване или качество.В случая подс.С. е изразила по емоционален начин
собствените си субективни възприятия от случилото се с нейните недвижими имоти
и автомобили, като дори и да е налице правна „ невярност“ на част от
твърденията й относно собствеността на имуществото й, то те видно от контекста,
в който са били направени, са използвани в житейския им смисъл, който очевидно
подсъдимата е вложила в тях, излагайки своите съображения за нередности при
извършеното разпореждане. с имуществото
й в нейно отсъствие.
В този смисъл , като обсъди поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира че подс. С. не е осъществила състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.Поради това и на основание чл.304 го НПК
я призна за невиновна в това, на
01.10.2015г. чрез депозиране на молба с вх. № 1182/01.10.2015г. в Адвокатска
колегия-Варна, да е разгласила за И.З. позорни обстоятелства и да му е
приписала престъпление, като клеветата да е нанесена публично и разпространена
по друг начин.
В хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК и
съобразно направените искания, съдът осъди ч.т.
З. да заплати на подс. С.
направените от нея разноски за
адвокатски хонорар в размер на 2 000лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: