№ 131
гр. Пазарджик, 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.а
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20255200500083 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 28044/12.11.2024г. от К. Д. П. и Д.
К. П., чрез упълномощения им представител – адв. Л. М., срещу Решение №
1255/23.10.2024г., постановено по гр.д. № 3452/2022г. по описа на Районен съд
– Пазарджик.
С обжалваното решение е уважен предявеният от Д. К. П. против К. Д. П.
и Д. К. П. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като е признато за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на реална
част от Поземлен имот пл.№318 по регулационния план на с.Б., с площ от 136
кв.м., която неправилно е нанесена като част от имот с идентификатор
*****.***.*** и за която следва да бъде направено изменение в кадастралната
карта на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, като процесната реална част от
поземлен имот пл.№318 по регулационния план на с.Б. бъде нанесена като
част от поземлен имот с идентификатор *****.***.***, съобразно
комбинираната скица, приложена към заключението на трите вещи лица,
неразделна част от решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. К. П., чрез адв. В. Ц., е подала отговор на
въззивната жалба, с изложени съображения за нейната неоснователност.
Съдът, при проверката си по реда на чл. 267 ГПК, съгласно правомощията
на въззвината инстанция по смисъла на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
17.07.2001 г. на ВКС и т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, констатира, че първоинстанционното производство се е
развило по нередовна искова молба. Същата не отговоря на предвидените в
1
разпоредбата на 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания по следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е изложила
твърдения, че реална част от имот с пл. № 318 по регулационния план на с. Б.,
на мястото на който имот към настоящия момент попада и имотът й с
идентификатор *****.***.*** по КККР на с.Б., погрешно е била заснета в
кадастралната карта към имота на ответниците с идентификатор
*****.***.***. Индивидуализацията на спорната реална част от имота, ищцата
е направила чрез посочване на приблизителната й площ от около 136 кв.м. и
уточнението, че същата е с формата на правоъгълник със страни от около 4
метра и 34 метра, като към исковата молба е приложила и скица, на която е
маркирала тази площ в жълт цвят. Допълнила е, че тази реална част от имот
пл. № 318 по регулационния план на с. Б. /на мястото на който имот към
настоящия момент попада и имотът й с идентификатор *****.***.*** по
КККР на с.Б./, е придадена към парцела на ответниците УПИ ХVII, /който е
нанесен в КККР на с. Б. като ПИ с идентификатор *****.***.***/, но тази
регулация никога не била прилагана и в случая имотната граница и
регулационната линия между двата имота не съвпадали. Поради това счита, че
неправилно било нанасянето по регулационната линия на границата между
собствения й ПИ с идентификатор *****.***.*** и собствения на ответниците
ПИ с идентификатор *****.***.***, вместо по имотната граница.
На следващо място, в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е
изложила твърдения, че е придобила имота по силата на правна сделка, с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6018/09.11.2009г.,
акт 92, том ХХII, дело № 3586, а впоследствие е посочила, че процесната част
от имота с площ от около 136 кв.м. се владее от нея, а преди това от нейните
праводатели и ответниците никога не са владели тази реална част от имота.
При така изложените обстоятелства, настоящият състав намира, че
ищцата не е индивидуализирала в достатъчна степен реалната част от имота,
за която твърди, че е налице спор за материално право между нея и
ответниците. В съдебната практика трайно е възприето становището, че при
предявен иск за защита право на собственост върху реална част от поземлен
имот, ищецът следва да индивидуализира както целия имот, така и спорната
реална част, чрез посочване на местоположението и границите й, като площта
сама по себе си не е надежден индивидуализиращ белег, доколкото е
определяема и е функция от границите. Реална част от имот означава
определена чрез границите си част от имот. /В този смисъл Решение №
201/8.11.2016 г. по гр. д. № 2212/2016 г., ВКС, I гр. о./. Следователно,
конкретизирането на спорната реална част от имота следва да се извърши
освен с посочване на приблизителната й площ, форма и маркиране на скица,
но и с по-прецизни индивидуализиращи белези - нейните граници и
2
местонахождение спрямо имотите, в/до които се намира.
От обстоятелствената част на исковата молба не става ясно и на какво
придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС ищцата твърди, че е станала
собственик на спорната реална част от имота, за която смята, че е погрешно
заснета към имота на ответниците – дали по силата на правната сделка,
обективирана в представения по делото нотариален акт или по давност на
основание чл. 79 от ЗС, доколкото същите представляват конкуриращи се
основания и могат да бъдат заявени алтернативно. В случай, че твърди, че
правото на собственост върху процесната част от имота е придобито по
давност, то следва да има предвид, че фактическият състав на придобивната
давност по чл. 79 ЗС при недобросъвестно и добросъвестно владение включва
като елементи освен владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС /за каквото
ищцата е изложила твърдения/, но още и изтичането на определен в закона
период от време /каквито твърдения липсват в исковата молба/.
С оглед горното и на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 от ГПК исковата
молба следва да се остави без движение, а на ищцата следва да се укаже в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
отстрани констатираните нередовности в нея, като индивидуализира реалната
част от имота, за която твърди, че е погрешно заснета към имота на
ответниците – да посочи местоположението, което тази част заема, спрямо
имота на ищцата и този на ответниците, както и да посочи границите й от
всички страни. На следващо място, ищцата следва да конкретизира на какво
придобивно основание смята, че е станала собственик на спорната реална част
от имота - по силата на правната сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 6018/09.11.2009г., акт 92, том ХХII,
дело № 3586, или по давност, или се позовава и на двете придобивни
основания, като в случай, че твърди, че правото на собственост върху
процесната част от имота е придобито по давност, да посочи период от време
с начална дата, от която твърди, че е установила фактическа власт върху нея.
Наред с това, ищцата следва да приведе и петитума на исковата си молба в
съответствие с така изложените твърдения, като в него включи и
придобивното основание, въз основа на което иска да бъде признато за
установено, че ищцата е станала собственик на реалната част от имота, а него
да индивидуализира по горепосочения начин.
Следва да се укаже на ищцата, че при неизпълнение на указанията в
дадения срок, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от
ГПК, като първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
С оглед гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 22135/04.11.2022г. от Д.
К. П., ЕГН ********** от с.Б., ул.“Д." №*, общ.Пазарджик, чрез адв. В. Ц. от
АК Пазарджик срещу К. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.,
ул.“П." №** и Д. К. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б., ул.“П."
№**.
УКАЗВА на ищцата Д. К. П., чрез пълномощника й адв. В. Ц. от АК
Пазарджик, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да депозира
писмена молба с приложен препис за насрещната страна, с която да отстрани
допуснатите нередовности в исковата молба, съобразно изложеното в
мотивната част на настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на указанията в
дадения срок, исковата молба вх. № 22135/04.11.2022г., ще бъде върната на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, като първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4