Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора
Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13197 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.
Ищцата Д.С.Д.
твърди, че с В.Г.Р. съжителствали на семейни начала в продължение на 13 години,
като от връзката си имат две деца – Л. В. Г., родена на *** г., и Т. В. Г., роден на *** г. Заявява,
че към момента с ответника са разделени. Поддържа, че той осъществявал домашно
насилие спрямо нея и децата, което я мотивирало да подаде молба по реда на
ЗЗДН. Въз основа на същата било образувано гр. д. № 10139/2019 г. по описа на
ВРС, по което била издадена заповед за защита в полза на ищцата и двете деца. Д.Д. навежда твърдения, че единствено тя полага грижи за
децата, като баща им не участва финансово в тяхната издръжка. Счита, че бащата
няма подходящи условия за отглеждане на деца, не познава нуждите им и между тях
не е изградена нужната емоционална връзка. Заявява, че тя е осигурила на децата
подходящи условия, помежду им е изградена силна емоционална връзка, като в
грижите за тях може да разчита на своите близки. Ищцата твърди, че ответникът
не проявява заинтересованост относно нуждите на децата и не предоставя средства
за издръжката им. Поддържа, че децата нямат лични доходи, а същевременно често
боледуват, което налага извършването на допълнителни разходи. И двамата посещават
редовна форма на обучение в ОУ „Христо Ботев“, с. Аврен. Ответникът, от друга
страна, няма задължения към други лица за осигуряване на издръжка, в
работоспособна възраст е и реализира доходи от трудова дейност, макар да няма
регистрирани трудови договори, в т. ч. и от труд, полаган в чужбина.
Отправя
искане до съда за предоставяне на родителските права по отношение на децата Л.В.Г.
и Т.В. Г. на майката Д.С.Д., при която да се определи и местоживеенето на
децата, определяне на режим на личен контакт на бащата В.Г.Р. с децата, както
следва – всяка втора и четвърта събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа,
след изтичане срока на заповедта за защита по ЗЗДН, издадена по гр. д. № 10139/2019
г. по описа на ВРС, за осъждане на бащата да заплаща в полза на всяко от децата
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 20.08.2019 г., с падеж всяко
пето число на месеца, за който се дължи.
В срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения
иск. Оспорва да е осъществявал непрекъснато домашно насилие спрямо ищцата и децата. Признава, че в полза на
същите е издадена заповед за защита по реда на ЗЗДН, но оспорва само Д.Д. да е полагала грижи за децата Л. и Т.. Поддържа, че
съвместното съжителство на страните продължило повече от 15 години до
издаването на заповедта за защита по гр. д. № 10139/2019 г. на ВРС. В.Р.
твърди, че осъществил акт на домашно насилие само спрямо ищцата, той бил
инцидентен и провокиран от нейното поведение, което имало за цел да го изведе
от семейното жилище. Излага, че двамата с ищцата до 2015 г. живеели при
неговите родители, които ги подпомагали както в отглеждането на децата, така и
финансово. Заявява, че той е осигурявал издръжката на семейството, като ищцата
не работела. Понастоящем ответникът твърди, че живее при баща си и няма контакт
с децата, а ищцата ги настройва срещу него. Оспорва претендирания размер на
издръжката като завишен и заявява, че може да заплаща издръжка в размер от по
140 лева за всяко дете, като изразява готовност да ги подпомага допълнително
съобразно възможностите си. Поддържа, че със собствени средства е осигурил
материалните условия за живот на децата. Излага, че активно търси работа, но
намира такава само епизодично и доходите му не са високи. Счита, че
определянето на непосилен размер на издръжката съществува опасност ищцата да
заведе наказателни дела срещу него. Оспорва ищцата да притежава необходимите
родителски качества, като твърди, че с поведението си тя създава родителско
отчуждение между децата и баща им.
Моли да
бъде отхвърлено искането на ищцата за предоставяне на родителските права по
отношение на децата на нея. В условията на евентуалност моли да му бъде
определен разширен режим на лични отношения с децата, както следва: до изтичане
срока на наложените ограничителни мерки по издадена заповед за защита – да се
задължи майката да предостави възможност на бащата за осъществяване на по един
ежедневен телефонен контакт с всяко едно от децата в неучебно време, както и да
предостави възможност на бащата да осъществява всяка събота, с всяко едно от
децата аудиовизуална комуникация за по 1 /един/ час чрез „Скайп“,
„Вайбър“, „Месинджър“ или
друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация, да се даде възможност на
бащата да се вижда един път месечно за по един час с всяко от децата - в
последния петък на месеца в неучебно време в защитена среда, осигурена от
ДСП-Варна в присъствието на социален работник; след изтичане на срока на наложените
ограничителни мерки по издадена заповед за защита – бащата да има право да
взема при себе си децата всяка първа и трета седмица от месеца с приспиване,
като взема децата от училище в петък и ги връща на майката в неделя в 19:00
часа, през първата половина от зимната, пролетната и Великденската ученически
ваканции, всяка нечетна година по време на Новогодишните празници, всяка четна
година по време на Коледната ваканция, всяка нечетна година на рождения ден на
всяко едно от децата и един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между
страните по делото, че са родители на децата Л. В. Г., ЕГН **********, и Т.
Василев Г., ЕГН **********.
С исковата молба е представено медицинско удостоверение №
600/28.06.2019 г. /л. 9/, от съдържанието на което се установява, че на
посочената дата е извършен преглед на ищцата, при който са констатирани
контузия на носа, травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядания по лицето и десния горен крайник. Посочено
е, че травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да са причинени вследствие на побой.
Видно от удостоверение изх. № Ф-2199/16.07.2019 г. /л.
10/, на 27.06.2019 г. Д.Д. е посетила Център за
социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при Фондация „SOS -
семейства в риск“, където е консултирана и са предприети стъпки за защита по
реда на ЗЗДН.
Към писмените доказателства по делото е приобщено Решение
№ 3579/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 10139 по описа за 2019 г. на ВРС
/л. 12-13/. Със същото са наложени мерки за защита на Д.Д.,
Л. Г.и Т. Г., като: В.Р. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо тях и е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в
с. Казашка река, община Аврен, област Варна, ул. „Стара планина“ № 21, за срок
от 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението; наложена е
забрана на В.Р. да се приближава на по-малко от 200 м. разстояние до ищцата и
двете деца, до местоработата на ищцата и до семейното жилище за срок от 12
месеца, считано от датата на влизане в сила на решението; определено е
местоживеенето на децата при тяхната майка на адреса ѝ в с. Казашка река.
От служебно извършената справка в деловодната система на ВРС се установява, че
решението е влязло в сила на 17.08.2019 г.
От ангажираните от ищцата писмени доказателства /трудов
договор и длъжностна характеристика, приложени на л. 15 и 16 от делото/ се
установява, че считано от 10.04.2019 г. същата работи по трудово правоотношение
в „Еко плод“ ООД като сезонен работник в земеделието на пълно работно време с
основно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и допълнително такова за
клас – 1.2 %. Изрично в трудовия договор е вписано, че се сключва за срок до
приключване на селскостопанската продукция сезон 2019 г. От приложеното на л.
11 удостоверение става ясно, че за периода от м. април 2019 г. до м. юли 2019
г. ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 566.72 лева
месечно.
Представени са служебни бележки, издадени от ОУ „Христо
Ботев“, с. Аврен /л. 14/, удостоверяващи, че през учебната 2018/2019 г. детето
Т. е записан във втори клас, а Л. – в пети клас.
Към отговора на исковата молба ответникът е приложил
справка, издадена от ТД на НАП – Варна, видно от която същият няма регистрирани
действащи трудови договори /л. 24/.
Видно от представената служебна бележка с изх. №
УВД-14-02 от 18.09.2019 г., издадена от ОУ
„Христо Ботев“, с. Аврен /л. 25/, ответникът е внесъл сума в размер на 60 лева
за закупуване на учебни пособия за двете си деца.
По делото е назначен социален доклад /л. 49/, който съдът
кредитира в цялост като обективно даден. В същия е отразено, че при извършеното
социално проучване е установено, че понастоящем Л. и Т.се отглеждат от тяхната
майка в жилище под наем в с. Казашка река. Посочено е, че в същото е обособена
самостоятелна детска стая, в която са осигурени необходимите условия за децата.
Изразено е становище, че майката притежава необходимия родителски капацитет,
жилищни условия и подкрепа от близките си за отглеждането на Л. и Т.. По
отношение на бащата В.Р. е изложено, че живее и работи в Швейцария. Посочено е,
че децата поддържат контакт по телефон с него, а по време на Коледните празници
са гостували в дома му в България.
По делото са ангажирани специални знания чрез назначената
съдебно-психологична експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно дадено, подробно и аргументирано. На базата на извършеното изследване
на двете деца вещото лице С. категорично заявява, че не са налице индикатори за
синдром на родителско отчуждение между бащата и децата. Изразява становище, че
Л. и Т.имат изградена и съхранена емоционална връзка и с двамата си родители, в
представите им и двамата родители са членове на семейство, в което майката и
бащата са разделени. Налице са данни за възприет негативен стрес и от двете
деца от преживени конфликти между родителите, физическо насилие на бащата към
майката, което е довело до емоционална травма и при двете деца. Съгласно
заключението е препоръчително бащата да изгради у децата позитивен образ за
себе си и да създаде условия, гарантиращи доверие, сигурност и най-доброто им емоционално и
личностно развитие, за да преодолеят амбивалентността
в чувствата си към него.
Събрани са гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетелите П. Г. И., М. С. Т. и Г. Р. Недялков, от чиито показания
се изясняват следните обстоятелства:
Св. Паунка Иванова, съпруга на брата на ищцата, излага,
че страните имат две деца /Л. и Т./, които понастоящем живеят с майка си в с. К.
река. Посочва, че родителите се разделили на 26.06.2019 г. след нанесен побой
от страна на В.Р.. Свидетелката заявява, че когато отишла да прибере Д.Д. от с. Казашка река в деня, следващ инцидента, я заварила
насинена и раздърпана. Била скрита при една съседка, а децата – при друга, за
да не ги открие ответникът. Децата били изплашени и не искали да говорят с баща
си. След този случай ищцата и двете деца останали в дома на св. И. в гр. Девня
за няколко дни, като се завърнали вкъщи след отстраняването на ответника от
семейното жилище със съдействие на полицията. От тогава насам свидетелката
посочва, че майката полага непосредствените грижи за децата, като е същата е
споделяла, че бащата един-два пъти е изпращал пари за издръжката им. Излага, че
децата са прекарали няколко дни с баща си около Коледните празници и се
получили подаръци от него – таблет за Т.и телефон за
Л.
Свидетелката заявява, че майката не разполага с
достатъчно средства за осигуряване на извънкласни занимания на децата нито за
кино, театър, разходки, екскурзии и пр. По отношение на бащата посочва, че
работи в чужбина, но не ѝ е известно какво.
Св. И. излага, че побоят от 26.06.2019 г. не е бил
инцидентен и ответникът многократно е упражнявал физическо насилие над ищцата в
присъствие на децата, от самото начало на съвместното им съжителство. Това са
ѝ споделяли както самата Д.Д., така и децата.
Посочва, че много пъти със съпруга ѝ са ги прибирали след подобни прояви.
Настоящият съдебен състав, след извършена преценка по
реда на чл. 172 ГПК, кредитира в пълнота показанията на св. Иванова, като
подробни, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-психологичната експертиза.
От показанията на св. М. Т. става ясно, че същата живее с
бащата на ответника Р. от седем месеца. Свидетелката посочва, че В.Р.
понастоящем живее и работи в Швейцария, а в периодите, когато е в България, пребивава
в къщата им в с. Казашка река. Пояснява, че същата е двуетажна и в нея има
осигурена самостоятелна стая за децата. Свидетелката посочва, че се е запознала
с Л. и Т. през месец декември 2019 г., когато двамата им гостували за три дни.
В този период баща им бил в България и със съгласието на майката те останали
при него с преспиване. Излага, че децата са се чувствали спокойни и не е имало
проблеми по време на престоя им. Баща им им подарил подаръци и ги извел заедно
с майката в гр. Варна, за да им купи дрехи.
Съгласно показанията на св. Тодорова ответникът няма
постоянна работа в Швейцария и парите не му стигат. Там живее на квартира и
работи като бояджия. Досежно получаваните от ответника доходи същата заявява,
че не е сигурна в какъв размер са. По време на престоя си в България похарчил
парите, с които разполагал и се наложило да търси помощ от приятели и от баща
си, за да си купи билет.
Показанията на св. Тодорова също следва да бъдат
кредитирани, доколкото свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които лично е
възприела, а и изложеното от нея кореспондира с показанията на св. Иванова.
Св. Георги Недялков, баща на ответника, излага, че синът
му и ищцата са съжителствали като семейство около 10 години. Посочва, че
първоначално живеели на втория етаж в неговата къща в с. Казашка река, като
преди две-три години се изнесли на квартира. В периода на съвместното им
съжителство отрича да е имало проблеми между двамата и в частност – синът му да
е упражнявал физическо насилие спрямо Д.Д..
Св. Недялков заявява, че след раздялата на страните синът
му заживял при него, а в момента живее и работи в чужбина. Там същият работи на
повикване и средствата не му достигат. Посочва, че има разходи за квартира,
храна и цигари, а и изпраща средства за издръжката на децата. Синът му
споделял, че ако не си намери постоянна работа, ще се прибере в България.
Свидетелят пояснява, че ако синът му се върне, ще живее в неговия дом, където
има осигурени условия както за него, така и за децата. Потвърждава, че Л. и Т.са
гостували на баща си през м. декември. Той им подарил телефон и таблет, водил
ги в гр. Варна, за да им купи дрехи. Посочва, че по време на престоя си в
България В.Р. похарчил изкараните пари и се наложило да му помогне, за да си
закупи билет за пътуването на връщане.
Съдът не кредитира показанията на св. Недялков в частта
досежно отношенията между Д.Д. и В.Р. преди раздялата
им и конкретно – твърденията на свидетеля, че синът му не е упражнявал
физическо насилие по отношение на ищцата. Изявленията на св. Недялков в посочената
част са вътрешно противоречиви – веднъж казва, че е чувал Д. и В. да се карат,
но в рамките на обичайното за едно семейство, а впоследствие отрича да е чувал
скандали между тях. Логически необосновани са твърденията му, че между страните
не е имало сериозни проблеми на фона на изявлението, че със съпругата му неколкократно
са прибирали ищцата от домовете на нейни близки, след като тя е напускала
семейното жилище. Противоречи на житейската логика и твърдението на свидетеля,
че никога не са коментирали в семейството причините за раздялата на сина му и
ищцата. Отделно от изложеното, показанията му в посочените части се
опровергават от писмените доказателства по делото, експертното заключение и
показанията на св. Иванова. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел
и в частта досежно поведението на ищцата след раздялата ѝ с ответника и
конкретно – че същата излиза по заведения вечер и оставя децата сами.
Посочените обстоятелства свидетелят възпроизвежда по слухове, като не посочва конкретен
източник на подобна информация.
Изслушана в съдебно заседание, ищцата Д.Д. посочва, че през целия период на съвместното им
съжителство В.Р. е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея, след
употребата на алкохол, вкл. в присъствието на децата. Това на два пъти ставало
повод да се изнася от съвместно обитаваното жилище, като окончателната ѝ раздяла
с ответника настъпила през юни 2019 г. Заявява, че Л. и Т. се страхуват от баща
си, когато пие, защото става агресивен, започва да крещи, да блъска и да чупи
вещи. Посочва, че през нощта се обажда на нея и децата, поради което си
изключват телефоните. Заявява, че няма достатъчно средства за издръжката на
децата, като счита, че бащата има високи доходи от работата си зад граница и
има възможност да заплаща издръжка в претендирания размер.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
При произнасянето относно
упражняването на родителските права и режима на лични отношения водещ критерий
е най-добрият интерес на детето, при преценка на който съдът изхожда от
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности /арг. от чл. 59, ал. 4 СК/.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства водят до категоричен извод, че майката притежава необходимите
родителски качества за отглеждане и възпитание на ненавършилите пълнолетие деца.
До настоящия момент именно тя е полагала непосредствените грижи за тях.
Същевременно, понастоящем бащата живее и работи в чужбина, поради което е
фактически възпрепятстван да се грижи за Л. и Т.. Нещо повече, спрямо същия с
влязло в сила решение са наложени мерки по реда на ЗЗДН, като му е забранено да
доближава децата и местоживеенето им е определено при майката. Наред с
изложеното бащата, чрез процесуалния си представител, изрично заявява, че не се
противопоставя родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
майката, при която да бъде определено местоживеенето на децата.
Поради горното съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на ищцата и
местоживеенето на децата следва да бъде определено при нея на адреса в с.
Казашка река.
На бащата, от друга страна, следва
да бъде определен режим на личен контакт с децата. Преценката е служебна,
извършва се от съда, който не е обвързан с конкретно заявена такава от ищцата
или ответника. Както по-горе бе изложено, понастоящем са в сила мерки за защита
по ЗЗДН, постановени по отношение на бащата, които следва да бъдат съобразени
при определяне режима на лични отношения. Същевременно, в най-добър интерес на
децата е да не бъдат прекъснати контактите им с техния баща, в какъвто смисъл е
и заключението на съдебно-психологичната експертиза. Поради изложеното
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде осигурена възможност Л. и Т.
да общуват с баща си чрез средствата за мобилна комуникация, така че В.Р. да
има възможност да укрепи връзката си с децата. Самата ищца с действията си до
този момент също демонстрира желание да съдейства за съхраняването на
контактите между децата и техния баща. Последната принципно не се
противопоставя Л. и Т. да общуват с баща си по телефон, като с оглед
гарантиране нейното спокойствие и това на децата със съдебното решение следва
да бъдат определени приемливи рамки, в които да се осъществяват тези контакти.
Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че за периода на действие
на мерките, постановени по гр. д. № 10139/2019 г. на ВРС на бащата следва да
бъде определен следният режим на лични отношения с децата: чрез осъществяване
на по един телефонен разговор дневно с всяко от децата в рамките на 15 минути
между 20:00 часа и 20:30 часа българско време, чрез осъществяване на видео
срещи и разговори с всяко от децата чрез Скайп, Вайбър, Месинджър или друго
средство за мобилна аудиовизуална комуникация всяка събота в рамките на един
час между 10:00 часа и 12:00 часа българско време.
След изтичане срока на наложените
мерки по ЗЗДН на ответника следва да бъде определен преходен период от шест
месеца, в който ответникът да взема децата всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния ден, без
преспиване. За този период той ще има възможност да общува непосредствено с Л.
и Т., като същевременно ще се гарантира възможност отново да се изгради доверие
в отношенията им, така че децата да се чувстват сигурни и спокойни с баща си.
След изтичането на шест месеца от
отпадане мерките по ЗЗДН следва да бъде определен следният режим на лични
отношения на бащата с двете деца: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
на четна година – през Коледните празници – от 10:00 ч. на 24-ти декември до
18:00 ч. на 26-ти декември, както и на рождения ден на всяко от децата -
съответно 1-ви януари – на Л. и 1-ви ноември – на Т., за времето от 10:00 ч. до
18:00 ч., а ако денят е учебен – от края на учебните занятия до 19:00 ч.; на
нечетна година – през Новогодишните празници – от 10:00 ч. на 30-ти декември до
18:00 ч. на 1-ви януари, през Великденските празници от 10:00 ч. на Велики
петък до 18:00 ч. на втория ден от Великден /понеделник/; един месец през
лятната ваканция, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
Не следва да бъде уважено искането
на ищцата, със съдебното решение да се постанови, че режимът на лични отношения
не следва да бъде упражняван, ако бащата не се обади или яви, за да вземе
децата до един час от началото на същия. Последното би довело до необосновано
ограничаване на контактите на децата с баща им дори ако последният поради
обективни обстоятелства не успее своевременно да се яви, за да ги вземе от дома
на майката.
Родителят, който не упражнява родителските права, дължи
издръжка в полза на децата. При определяне размера на издръжката, съдът следва
да изхожда от критериите по чл. 142 СК, а именно – нуждите на детето и
възможностите на дължащия издръжка родител. При преценката относно конкретните
нужди на детето съдът следва да вземе предвид данните за неговата възраст,
образование, обективни условия на живот и специфични потребности. Л. и Т.са
ученици съответно в 5-ти и 2-ри клас, като не се установява понастоящем да имат
потребности, надвишаващи обичайните за тяхната възраст.
Съгласно
данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2019 г.
общия разход на член от домакинство е средно в размер на 1582.52 лв. След
изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за деца на
възрастта на Л. и Т. /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и
даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 1145.80 лева
или 381.93 лева за месец, като това са средствата, необходими за покриване на
основните ежедневни потребности.
След съобразяване на горепосочените официални данни,
както и на гореописаните обстоятелства, касаещи конкретните потребности на
децата Л. и Т., съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде
му осигурена от двамата им родители, е в размер на 380 лева.
Така
определеният общ размер на необходимата на детето издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, като се съобразят техните възможности и
материално състояние /чл. 143, ал. 1 СК/. Съгласно трайната съдебна практика
възможността на дължащия издръжка родител се преценява въз основа на
получавания доход, квалификацията, имотното състояние и обстоятелствата дали
има други деца, за които също дължи грижа и издръжка.
По делото не са ангажирани доказателства от ищцовата
страна досежно размера на получавания от ответника месечен доход. Същевременно,
следва да се съобрази, че ответникът е в работоспособна възраст и при полагане
на дължимите усилия би могъл да реализира доходи поне в среден размер. Наред с
това същият няма задължения към други ненавършили пълнолетие деца.
Обстоятелството дали понастоящем ответникът има постоянна работа или не е
ирелевантно в случая, предвид безусловния характер на задължението за заплащане
на издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете. Между страните е безспорно
обстоятелството, че понастоящем В.Р. живее и работи в Швейцария. Общоизвестен
факт е, че в посочената държава стандартът е един от най-високите в Европа,
като същото важи и за изплащаните там трудови възнаграждения. Като съобрази изложените
обстоятелства, съдът намира, че бащата следва да поеме част от издръжката на всяко
от децата в размер от по 200 лева. Така определеният размер на издръжката
напълно съответства на възможностите на ответника, като и след заплащането му
той би разполагал с достатъчно средства за собствената си издръжка.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2019 г.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
По разноските:
Тъй като производството е такова на спорна съдебна
администрация, всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 576
лева по иска за издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на децата
Л. В. Г., ЕГН **********, и Т. В. Г., ЕГН **********, на майката Д.С.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на децата Л. В. Г., ЕГН **********, и Т. В. Г., ЕГН **********, при майката Д.С.Д., ЕГН **********,
на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Г.Р., ЕГН **********,
с децата Л.В. Г., ЕГН **********, и Т. В. Г., ЕГН **********, както следва:
-
за срока
на действие на мерките за защита, наложени с Решение № 3579/02.08.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10139 по описа за 2019 г. на ВРС: чрез осъществяване на по един телефонен
разговор дневно с всяко от децата в рамките на 15 минути между 20:00 часа и
20:30 часа българско време, чрез осъществяване на видео срещи и разговори с
всяко от децата чрез Скайп, Вайбър,
Месинджър или друго средство за мобилна аудиовизуална
комуникация всяка събота в рамките на един час между 10:00 часа и 12:00 часа
българско време;
-
в срок от
шест месеца, след изтичане за срока на действие на мерките за защита, наложени
с Решение № 3579/02.08.2019 г., постановено по гр.д. № 10139 по описа за 2019
г. на ВРС: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния
ден, без преспиване;
-
след
изтичането на горния шестмесечен срок: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя, с преспиване; на четна година – през Коледните празници –
от 10:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на 26-ти декември, както и на
рождения ден на всяко от децата - съответно 1-ви януари – на Л. и 1-ви ноември
– на Теодор, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., а ако денят е учебен – от края
на учебните занятия до 19:00 ч.; на нечетна година – през Новогодишните
празници – от 10:00 ч. на 30-ти декември до 18:00 ч. на 1-ви януари, през
Великденските празници от 10:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч. на втория ден от
Великден /понеделник/; един месец през лятната ваканция, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката,
като във всички случаи бащата следва да взема децата
от дома на майка и да ги връща в дома на майката.
ОСЪЖДА
В.Г.Р., ЕГН **********, да заплаща в полза на децата Л.В. Г., ЕГН **********,
и Т. В. Г., ЕГН **********, чрез тяхната майка Д.С.Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от по 200 /двеста/
лева за всяко от децата, считано от 20.08.2019 г., с падеж всяко пето число
на месеца, за който се дължи, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 /двеста/ лева до претендирания размер на
издръжката от 250 /двеста и петдесет/ лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Варненския районен съд държавна такса по иска за издръжка в размер на 576 /петстотин седемдесет и шест/ лева,
на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: