№ 260061
гр. Дулово, 29.10.2021 г.
Районен съд -
Дулово, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на
седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Емил Николаев
при участието на
секретаря РОСИЦА РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 69 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
„Евро Финанс
Колект” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., моли, да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му по
отношение на К.М.Я., с ЕГН **********,***, че същата дължи на ищеца сумите от:
66.10 лв. – незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от ***г.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението, 22.05 лв. –
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по
издадените фактури, считано от датата на падежа до датата на подаване на
заявлението, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на РС-Дулово.
Претендират се
разноски по заповедното и по настоящото производство. Представят се писмени
доказателства. Прави се искане за назначаване на съдебно -счетоводно експертиза.
С допълнителна
молба е направено възражение за прекомерност на направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба
се твърди, че между „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за
телекомуникационни услуги от ***г., по силата на който са ѝ предоставени
гласови услуги за номер *****, с абонаментен
план „Vivacom Super Fix” със срок на договора 24 месеца. За доставените
телекомуникационни услуги са издадени ф-ра № ***г. за отчетен период от **** г. до
**** г., ф-ра № ***г. за отчетен период от ***г.,
ф-ра № *** г. за отчетен период от ***г.,
ф-ра № ***г. за отчетен период от ***г. и ф-ра № ***г. за отчетен период
от ***г., включващи стойността на ползваните гласови услуги.
Твърди се още,
че дължимите суми по издадените фактури не са заплатени до момента, поради
което се дължи и обезщетение за забава върху главницата от падежа на всяка една
от издадените фактури, както следва:
- по ф-ра № ***г.
за отчетен период от ***** г. – 3.69лв.;,
- по ф-ра № ***г.
за отчетен период от ***г. – 4.76 лв.;
- по ф-ра № ***г.
за отчетен период от ***г. – 4.62 лв.;
- по ф-ра № ***г.
за отчетен период от ***г. – 4.48лв.; и
- ф-ра № ***г.
за отчетен период от ***г. – 4.32 лв.
Ищецът твърди,
че е придобил вземанията на кредитора по отношение ответника на основание
сключен договор за прехвърляне на вземания между „БТК” ЕАД и „СГ Груп” ООД от *** г. и на основание договор за прехвърляне
на вземания между „СГ ГРУП” ООД и ищеца от ***
г.
Представя писмени доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото
производство.
Ответникът оспорва
иска като неоснователен, поради изтекла погасителна давност и неуведомяване за
извършена цесия. Твърди, че не е уведомена за извършената цесия, а вземанията
по издадени фактури са погасени по давност. Твърди, че е заявила закриване на
поста, а не възстановяване на услугата. Заявява, че не е полагала подпис на
стр.3 и стр.4 на споразумението и че това, което е представено от ищеца с
исковата молба не е договор, а споразумение и е посочено, че е безсрочно, а не,
както твърди ищеца, за срок от 24 месеца. Моли, исковете да се отхвърлят,
претендира разноски. Не представя писмени доказателства. Не прави
доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна: По силата на допълнително споразумение от ***г.
към договор за електронни съобщителни услуги между К.М.Я. и „БТК” ЕАД, на ответника – абонат по договора – са предоставени
гласови услуги по абонаментен план за номер 086 424 202 с абонаментен план
„Vivacom Super Fix” с цена на абонамента на месец - 13.80 лв. с ДДС, за срок от
24 месеца. За предоставените по така подписаното споразумение далекосъобщителни
услуги са издадени ф-ри № № ***г. за отчетен период от *****
г.
и от ***г. на стойност 18.42 лв., ***г. за отчетен период от ***** г. на стойност 32.22 лв., от които 13.80
лв. абонамент и 18.42 лв. задължения от предходен период, *** г. за отчетен
период от *** г. на стойност 46.02 лв., от които 13.80
лв. абонамент и 32.22 лв. задължения от предходен период, ***г. за отчетен период от ***г. на стойност
59.82 лв., от които 13.80 лв. абонамент и 46.02 лв. задължения от предходен
период и *** г. за отчетен период от ***** г. на стойност 73.62 лв, от които 13.80 лв.
абонамент и 59.82 лв. задължения от предходен период.
По силата на
договор за прехвърляне на вземания от **** г. между „БТК“
ЕАД гр. София - цедент и „СГ Груп“ ООД гр. София – цесионер, последният е
придобил вземането на „БТК“ ЕАД по отношение на ответника, ведно с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и изтеклите
лихви, ако има такива, а цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за
прехвърлянето (чл.5 от Договора). „БТК“ ЕАД е издало и потвърждение за
извършената цесия по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД (л.34). До К.М.Я. е изпратено
уведомление от „СГ Груп“ ООД за извършената цесия (л.36).
- На 26.08.2019 г.
между „СГ Груп“ ООД гр. Варна цедент и „Евро Финанс Колект“ ЕООД гр. Варна е
сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който „СГ Груп“ ООД е
прехвърлило на „Евро Финанс Колект“ ЕООД възмездно вземания от трети физически
и юридически лица, описани в Приложение № 1 списък на вземанията неразделна
част от договора (л.38 и л.39), включително вземане по отношение на К.М.Я. в
размер на 66.10 лв. неплатена главница по договор за телекомуникационни услуги
от **** г. с „БТК“ ЕАД, което задължение е
обективирано във ф-ри № №, № № ***г. ***г., *** г., ***г. и ***г. „СГ Груп“ ООД
е упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне (л.40). и
въз основа на така извършеното упълномощаване до ответника е изпратено
уведомление за цесия (л.41).
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе
предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира
предявените искове по чл. 422 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № ***г. по описа на РС-Дулово. От приложеното в настоящото
производство ч. гр. д. ***г. се установява, че установителният иск е допустим,
като предявен от кредитора в законноустановения срок.
Разгледан по
същество: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението
си, че има вземане към ответника на основание валиден договор за прехвърляне на
вземания, размера на претенциите си, както и че ответникът е надлежно уведомен
за извършената цесия. Между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор за
електронни съобщителни услуги, като с допълнително споразумение към него от ***г.,
на ответника са предоставени далекосъобщителни гласови услуги с абонаментен
план „Vivacom Super Fix” с цена на абонамента 13.80 лв. с ДД , а и това се
установява от представените и неоспорени по делото фактури.
Не е спорно и обстоятелството, че по силата на
два договора за цесия – от 16.10.2018 г. и 26.08.2019 г вземането на „БТК“ ЕАД
по отношение на ответника е придобито от ищеца. Ответникът възразява, че не е
бил уведомен за извършената цесия. Това възражение е неоснователно.
Действително не се установява от представените с исковата молба уведомления до
ответника да са му били връчени. На същия обаче е съобщено за извършената цесия
с връчване на препис от исковата молба с приложенията, поради което съдът
приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Установи се по
делото, че ищецът е придобил по силата на два договора за цесия (от 16.10.2018 г.
и 26.08.2019 г.) вземането на „БТК“ ЕАД към ответника в размер на 66.10 лв. по
ф-ри № №, № ***г., ***г., *** г., ***г., ***г. и *****
г.,
както и че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Съдът намира за доказано
твърдението на ищеца да има вземане към ответника в размер на 66.10 лв.,
формирано от стойността на предоставените гласови услуги за периода от месец ***** г. до месец ****
г.
включително.
Ето защо следва да се разгледа направеното
възражение за погасяване на вземането по давност. Задължението за заплащане на
ползвани телекомуникационни услуги представлява такова за периодично плащане по
смисъла на чл. 111 буква „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на
ползваните услуги по доставяне на услугите, поради което същите следва да бъдат
заплатени през месеца, следващ ползването им (ТР на ВКС по т д № 3/ 2011 г.).
Тези задължения се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да
тече от падежа на вземането.
Съгласно чл. 113
от ОУ за уреждане на взаимоотношенията между „БТК“ EАД и Абонатите и
Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената
електронна съобщителна подвижна клетъчна мрежа (в сила от 24.05.2013 г.)
действали по времето на сключване на договора, абонатът е длъжен да заплаща дължимите
суми в 18-дневен срок от издаване на фактурата. В настоящия случай се
претендира вземане на основание фактури, издадени на ***г. Падежът на
задължението по всяка една фактура е съответно на ***г. (арг. чл.113 от ОУ) и
до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда – ***** г. не е изминал
предвиденият в чл. 111 от ЗЗД тригодишен срок, поради което вземането не е
погасено по давност.
По отношение на
направеното възражение от ответника, че не е полагала подпис на стр.3 и стр.4
на споразумението, съдът намира същото за недоказано, тъй като по делото не
бяха събрани доказателства в тази насока, включително не бе поискано и
назначаване на съдебно-графическа експертиза, от която да се установи дали
положените на стр.4 в споразумението подписи са изпълнени от ответника.
По делото е прието заключение на вещото лице
по възложената му съдебно-счетоводна експертиза, което не бе оспорено от
страните и съгласно което ответникът дължи следните суми:
- 65.60 лв. –
общ размер на дължимите главници за периода от ******
г.,
за което са издадени процесните фактури;
- 20.07 лв. –
общ размер на дължимата лихва за забава от падежа на плащане до датата на
подаване на заявлението в съда.
Следва да бъде
признато за установено вземането на ищеца в общ размер на 85.67 лв. по ф-ри № №
***г. ***г., *** г., ***г. и ***г. за доставени далекосъобщителни гласови
услуги за периода от *** г. включително,
като в останалата част искането се отхвърли.
По разноските:
Искане за
присъждане на такива са направили и двете страни. И двете страни са направили
своевременно възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът
претендира разноски в общ размер от 850 лв., като от тях 325.00 лв. са направени
в заповедното производство, 525.00 лв.
са направени в настоящото исково производство.
Ответникът е
направил разноски в размер на 450.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението на
ищеца е основателно, а на ответника направеното такова е основателно само по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, направени по заповедното
производство.
Съгласно чл. 78
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл.
36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗА е предвидено, че за размера на
минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата, по дела с интерес до 1 000 лв.
/каквото е ч. гр. д. № 619/2019 г. на ДРС/ минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лв. Това е минималният адвокатски хонорар по Наредбата. Не
следва друго от разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, според който - за
процесуално представителство в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми.
С оглед на това,
размерът на адвокатско възнаграждение, до който може да бъде намалено
заплатеното адвокатско възнаграждение, при хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
която съдът приема, че е налице, с оглед невисоката фактическа и правна
сложност за ч. гр. д. по чл. 410 от ГПК,
ограничаваща се в попълване на стандартна бланка-заявление, както и материалният
интерес под 300 лв., следва да бъде определено на сумата от 150 лева.
По отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, то
неговият размер е съобразен с предвидения в чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2009 г. за МРАВ минимален такъв от 300 лв.
При този изход
на делото следва да бъде разпределена отговорността за разноските в заповедното
производство, като на ищеца се присъдят разноски в размер на 175.00 лв.
С оглед изхода
на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер
на 525.00 лв. (25лв. - ДТ, 200 лв. – за ВЛ и 300 лв. - за адвокатско
възнаграждение).
Ответникът също
има право на разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, като съдът намалява
адвокатско възнаграждение на 300 лв., съобразно разпоредбата чл. 7 ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2009г. за МРАВ. Ето защо и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по производството в
размер на 100 лв.
Мотивиран така,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО вземането на „Евро Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4,
представлявано от Е.Р.Д., по отношение на К.М.Я., с ЕГН **********,***, по
Заповед за изпълнение на парично задължение № 388/25.11.2019 г., издадена по ч.
гр. д. № 619/2021 г., в общ размер на 85.67 лв. (осемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), от което: 65.60 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки) - дължима главница по Договор за
телекомуникационни услуги от ***г. и споразумение към него от същата дата,
сключени от ответника с „БТК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази
главница от датата на подаване на заявлението – 22.11.2019 г до окончателното
плащане, 20.07 лв. /двадесет лева и седем стотинки/ - лихва за забава за
периода от ***** г.
ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до претендирания общ размер от 88.15 лв. като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА К.М.Я., с
ЕГН **********,***, да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4,
представлявано от Е.Р.Д., разноски по заповедното производство в размер на 175 (сто
седемдесет и пет)лева, както и 525 (петстотин двадесет и пет)лева в направени
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Евро
Финанс Колект” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“, № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д. да заплати на К.М.Я.,
с ЕГН **********,***, разноски по производството в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.
7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :