Р Е
Ш Е Н И Е № 2954
гр. Пловдив, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на четвърти
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2322 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по обективно кумулативно и субективно активно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД,
предявени от Л.В.Г.-Б., В.И.Б. и Г.И.Б. против Н.В.Д..
Ищците
твърдят, че на 08.10.2012 г. между И. Г. Б., в качеството му на заемодател и Н.В.Д.,
в качеството му на заемател, бил сключен договор за заем с нотариална заверка
на подписите, като в деня на сключване на договора заемателят получил по банков
път, с платежно нареждане № ***** от 08.10.2012 г. от
заемодателя сумата от 52 000 лв. Посочват, че съгласно договора ответникът
се задължавал да върне на И. Г. Б. получената сума от 52000 лв. в срок до
08.10.2013 г. Съгласно чл.4 от договора страните се уговорили, че при забава на
заемателя да върне в този срок заемната сума, същият дължи заплащане на лихва
за забава (неустойка) в размер на 0,1 % дневно върху невърнатата част от заема,
което задължение имало характера на неустойка за забава. Ответникът изпълнил част
от задължението си по договора за заем, като върнал на заемодателя сумата от
общо 7000 лв., по банков път. Ищците твърдят, че остатъкът от сумата не бил
върнат на падежа, поради което ответникът изпаднал в забава и възникнало и
задължението му за заплащане на договорената неустойка за забава в размер на
0,1 % дневно. Вземането по процесния договор за заем било обезпечено с ипотека
на недвижим имот, собственост на трето лице – ипотекарен длъжник В. Д. Д..
Ищците твърдят, че заемодателят И. Г. Б. **** на ******, като оставил тях за
законни наследници. Посочват, че уведомили ответника, че следва да заплаща
задълженията по процесния договор с уведомление, получено на 02.10.2017 г., но
плащане не последвало. Поради това претендират от ответника да заплати на всеки
от ищците сумата от по 15000 лв., представляваща 1/3 част от остатъчното
неизпълнено задължение по договора за заем, както и сумата от по 16455 лв. за
всеки от ищците, представляваща 1/3 част от претендираната неустойка за периода
от 29.12.2014 г. до депозиране на исковата молба, както и законна лихва върху
вземанията от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017 г. до
окончателното им погасяване.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.В.Д., чрез
адв. И.М. със становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че
претендираната от ищците неустойка противоречала на добрите нрави, уговорена
била без краен предел. Посочва, че размерът на неустойката надвишавал размера
на законната лихва 3,6 пъти, поради което било налице прекомерност на размера й
и така неустойката губела своята обезщетителна функция и се превръщала в
средство за неоснователно обогатяване на кредитора. При условията на евентуалност
се позовава на разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗЗД, като моли за намаляване на
неустойката и определяне на справедлив размер. Прави възражение за погасяване
по давност на предявения иск. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От
договор за заем от 08.10.2012 г., сключен между И. Г. Б., от една страна, в
качеството на заемодател, и Н.В.Д., от друга страна, в качеството на заемател,
се установява, че заемодателят е предоставил на заемателя в заем сумата от
52000 лв., като заемателят се задължил да я върне на заемодателя в срок до
08.10.2013 г. по посочената в договора банкова сметка. *** от договора
заемодателят е превел по посочената банкова сметка ***. В чл.4 от договора било
уговорено, че ако заемателят изпадне в забава за връщане на заемната сума, той
дължал на заемодателя лихва за забава в размер на 0,1 % на всеки просрочен ден
върху неплатената част от сумата. Съгласно договора за обезпечаване на
вземанията на заемодателя била учредена в негово полза договорна ипотека от
третото лице В. Д. Д. на описания в договора недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******, представляващ жилище,
апартамент, находящ се в гр. ******. Ипотеката била учредена с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № ******, вписана в СВ Пловдив под акт № ******.
От
платежно нареждане № ***** от 08.10.2012 г. се
установява, че И. Г. Б. е превел на Н.В.Д. сумата от 52000 лв. с основание заем
по посочената в платежното нареждане банкова сметка, ***: ****** в Банка Пиреосбанк.
От
удостоверение за наследници № ******от 06.10.2017 г., се установява, че И. Г. Б.
е оставил за свои наследници след смъртта си на ****** своята ******Л.В.Г. – Б.
и двамата си **** В.И.Б. и Г.И.Б..
Видно
от уведомление от 29.09.2017 г., ищците за уведомили ответника за настъпилото
наследствено правоприемство, като са го поканили да им заплати сумите по
договора за заем от 08.10.2012 г. по посочените в молбата банкови сметки на
всеки един от наследниците. Уведомлението е получено от ответника на 02.10.2017
г.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че изчислената лихва за забава (неустойка) за периода
от 29.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017 г. на
база договорения размер от 0,1% дневна лихва върху невърната част от заема е в
размер на общо 49365 лв. Установява се също, че по банкова сметка *** *** „Банка Пиреос България” АД с титулярят Н.В.Д. е
постъпила сума от 52000 лв., наредена от И. Г. Б. на 08.10.2012 г. с основание
за плащане „заем”.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По иска с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД:
За основателността на
заявената искова претенция с основание договор за заем, следва да са се
проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за заем от 08.10.2012 г., сключен между И. Г. Б. и Н.В.Д.; ищците да
са законни наследници на заемодателя по процесния договор; заемодателят да е
изправна страна по договора за заем, т.е. процесната заемна сума да е
предоставена и усвоена от ответника; да е настъпил падежът на вземането. По
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищците
следва да установят наличието на посочените обстоятелства при условията на
пълно и главно доказвано съгласно чл.154, ал.1 ГПК.
От ангажираните по
делото доказателства се установи по безспорен начин наличието на сключен между
наследодателя на ищците и ответника договор за заем, по силата на който на
ответника е предоставена уговорената сума в размер на 52000 лв. Фактът на
предоставяне на заемната сума се установи и от заключението на ССчЕ, изготвено
след извършена справка по банковата сметка на ответника. От изложеното следва,
че заемодателят по процесния договор е изправна страна, т.е. изпълнил е
задължението си по предоставяне на заемните средства на ответника. От
съдържанието на договора следва, че процесната сума е следвало да бъде върната
от заемателя в срок до 08.10.2013 г., поради което е настъпил и падежът на
задължението на заемателя да върне на заемодателя предоставените му заемни
средства.
По делото се установи
по безспорен начин, че заемодателят по процесния договор – И. Г. Б., е ****, като е оставил за свои законни
наследници тримата ищци – неговата ******и двамата му ****. Вземането по
процесния договор е наследимо, поради което е част от наследствената маса и е
преминало по силата на наследственото правоприемство в патрумониума на
наследниците на заемодателя съобразно с размера на притежаваните от тях идеални
част. Съгласно чл. 5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН децата и преживелия съпруг
наследяват по равни части. Затова всеки един от ищците е придобил по 1/3 част
от вземанията на техния наследодател. По делото не се установи да е налице
плащане от ответника на претендирата сума по договора, поради което и
предявените активно субективно съединени осъдителни главни искови претенции са
основателни.
Съдът намира
наведеното в писмения отговор възражение за погасяване по давност на вземането
на ищците по договора за заем за неоснователно. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Както
се посочи по-горе процесното вземане за връщане на заемната сума е с падеж на
08.10.2013 г. Именно от тази дата е започнала да тече давността за погасяване
на вземането, която е общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД. До момента
на предявяване на настоящите искове – 29.12.2017 г. (датата, на която е
постъпилата исковата молба в съда – чл.125 ГПК), не е изтекъл предвидения в
закона давностен срок. Следва да се подчертае, че макар районният съд да е
получил исковата молба на 08.02.2018 г., последната е депозирана в Окръжен съд
Пловдив на 29.12.2017 г., който е релевантният момент, от който се считат
предявени исковете, макар в последствие производството по делото да е
прекратено с оглед правилата за родовата подсъдност и да е изпратено на Районен
съд Пловдив.
Предвид изложените
съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците
сумата от по 15000 лв. на основание договор за заем от 08.10.2012 г., сключен
между ответника и наследодателя на ищците.
По иска с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД:
За уважаване на иска
за правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД следва да се установи наличието на
валидна уговорка между страните за заплащане на неустойка, както и нейният
размер. Съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК в доказателствена тежест на
претендиращата неустойка страна е да установи посочените правнорелевантни
факти. В доказателствена тежест на ответника е да докаже релевираното в
писмения отговор възражение за прекомерност на неустойката, а именно да
установи, че действителните вреди, претърпени от неизпълнението са значително
по-малки от очакваните. В този смисъл са дадените от съда указания с доклада по
делото, при разпределението на доказателствената тежест.
Съдът намира, че
ищците доказаха наличието на клауза за заплащане на неустойка за забава
(договорна лихва за забава), както и уговорения й размер от 0,1 % за всеки
просрочен ден върху неплатената част от сумата. Посочената уговорка се съдържа
в чл.4 от процесния договор, който както се посочи по-горе е обвързал страните
валидно.
От своя страна,
ответника въведе възражение за нищожност на клаузата за неустойка за забава,
като накърняваща добрите нрави. По въпроса в кои случаи и при какви
предпоставки ще е нищожна клаузата за неустойка поради накърняване на добрите
нрави е прието ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно приетото в
тълкувателното решение не е нищожна клаузата за неустойка, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.
При съпоставка на така
посочените критерии със съдържанието на клаузата, уговорена в чл.4 от процесния
договор, а именно неустойка за забава в размер на 0,1% за всеки ден просрочие
върху неплатената част от сумата, се
налага изводът, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави,
респективно е действителна. Към датата на сключване на договора в рамките на
свободата на договарянето (чл.9 ЗЗД) и по
волята на страните, същите са я формулирали по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя за заплащане на заемната сума на
уговорения падеж (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на
заемодателя за евентуални вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както
и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна
парична сума в полза на неизправната страна (санкционна функция). Към момента
на сключване на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите
нрави и принципа на справедливостта чрез уговаряне на неустойка в посочения
размер, а именно 0,1 % на ден. Основен принцип в договорното право е, че
договорите се сключват, за да бъдат изпълнявани – чл.20а ЗЗД. Точното
изпълнение на уговореното с договора за заем задължение за връщане на
процесната заемна сума във времево отношение би осуетило задействането на
клаузата за неустойка. Или казано по друг начин, виновното неизпълнение на
заемателя – ответник, е станало причина за начисляването на неустойка за
забавено плащане в уговорения размер – 0,1% на ден.
Следва да се отбележи,
че начисленият размер на неустойката към датата на депозиране на исковата молба
в съда (общо 49365 лв., или по 16455 лв. за всеки от ищците), който надвишава главното
задължение за заплащане на заемните средства, всъщност е последица от виновното
неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за плащане на падежа на
дължимата сума. Високият размер на неустойката не би могъл да е известен на
страните към датата на сключване на договора за заем, доколкото той е следствие
единствено и само от последващото противоправно поведение на длъжника –
заемател по договора.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че уговорената клауза за неустойка не е нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
На следващо място,
следва да се разгледа и възражението на ответната страна за прекомерност на
уговорената неустойка на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. Трайна е съдебната практика
на ВКС, че предпоставките, при които съдът може да намали поради прекомерност
уговорената неустойка се преценяват конкретно с оглед съотношението между
размера на неустойката и действително претърпените вреди от неизпълнението на
договорното задължение (в този смисъл решение №7/23.05.2018 г., постановено по
т.д. № 2378 по описа за 2016 г. на ВКС, II т.о.,
решение № 223/19.04.2016 г., постановено по т.д. № 3633 по описа за 2014 г. на
ВКС, I т.о., решение № 65/14.04.2009 г., постановено
по т.д. № 589 по описа за 2008 г. на ВКС, II т.о.).
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Съдебната
практика е последователна, че намаляването не цели да установи пълна
еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, което
всъщност произтича от вече изяснената санкционна, обезщетителна и обезпечителна
функции.
Както се посочи
по-горе в доказателствена тежест на ответника, релевирал възражението за
прекомерност на неустойката е да докаже при условията на пълно и главно
доказване прекомерността на неустойката. При разпределена тежест на доказване в
доклада по делото, ответникът не ангажира по делото доказателства за
действителния размер на претърпените вреди. По никакъв начин не би могло да се
направи предположение, че тези вреди се съизмеряват със законната лихва, до
какъвто извод стига ответника в писмения отговор, респективно че неустойката
следва да се намали до размера на законната лихва. Точно обратно, наведеното от
ответника възражение би обезсмислило института на договорната неустойка за
забава, след като самият закон в чл.86, ал.1 ЗЗД регламентира обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Ето защо, възражението
за прекомерност на уговорената неустойка за забава е неоснователно.
Затова предявените искове за осъждане на ответника за
заплащане на неустойка за забава са доказани по своето основание. Досежно
техния размер съдът кредитира заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните ССчЕ, видно от която размерът на неустойката за процесния период –
от 29.12.2014 г. до 29.12.2017 г. вкл., възлиза на общо 49365 лв. За ответникът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 16455 лв.
По отношение на
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците на
основание чл.78, ал.1 ГПК в общ размер от 7624,60 лв. съгласно представен
списък по чл.80 ГПК, от които 3774,60 лв. –за държавни такси; 150 лв. – за
депозит за вещо лице; 3700 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие № 181297/03.04.2018 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати на Л.В.Г. – Б., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.240,
ал.1 ЗЗД сумата от 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева), представляваща 1/3 част от общо дължимата на
наследодателя И. Г. Б., ЕГН: **********, **** на ******, заемна сума в размер
на 45000 лв. по силата на договор за заем от 08.10.2012 г., с нотариална
заверка на подписите на страните рег. № ****на Нотариус ****, рег. № *** на НК,
както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 16455 лв. (шестнадесет хиляди четиристотин петдесет и пет лева),
представляваща 1/3 част от общо дължимата на наследодателя И. Г. Б., ЕГН: **********, **** на ******,
неустойка за забава за съгласно чл.4 от договор за заем от 08.10.2012 г., с
нотариална заверка на подписите на страните рег. № ****на Нотариус ****, рег. №
*** на НК, в размер на 0,1% за всеки ден просрочие за периода от 29.12.2014 г.
до 29.12.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.12.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на В.И.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание
чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 15 000
лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща 1/3 част от общо дължимата на
наследодателя И. Г. Б., ЕГН: **********,
**** на ******, заемна сума в размер на 45000 лв. по силата на договор за заем
от 08.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ****на
Нотариус ****, рег. № *** на НК, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от
16455 лв. (шестнадесет хиляди
четиристотин петдесет и пет лева), представляваща 1/3 част от общо дължимата на
наследодателя И. Г. Б., ЕГН: **********,
**** на ******, неустойка за забава съгласно чл.4 от договор за заем от
08.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ****на
Нотариус ****, рег. № *** на НК, в размер на 0,1% за всеки ден просрочие за
периода от 29.12.2014 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Г.И.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание
чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 15 000
лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща 1/3 част от общо дължимата на
наследодателя И. Г. Б., ЕГН: **********,
**** на ******, заемна сума в размер на 45000 лв. по силата на договор за заем
от 08.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ****на
Нотариус ****, рег. № *** на НК, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от
16455 лв. (шестнадесет хиляди
четиристотин петдесет и пет лева), представляваща 1/3 част от общо дължимата на
наследодателя И. Г. Б., ЕГН: **********,
**** на ******, неустойка за забава съгласно чл.4 от договор за заем от
08.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните рег. № ****на
Нотариус ****, рег. № *** на НК, в размер на 0,1% за всеки ден просрочие за
периода от 29.12.2014 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН: ********** да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Л.В.Г. – Б., ЕГН: **********, В.И.Б.,
ЕГН: ********** и Г.И.Б., ЕГН: ********** сумата от общо 7624,60
лв. (седем хиляди шестстотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки) –
сторени разноски в първоинстанционното производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК