РЕШЕНИЕ
№ 5074
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110213625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-4332-
018300/14.09.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
А. А. К., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП било незаконосъобразно и се иска неговата
отмяна. Сочи се наличието на процесуални нарушения. Оспорва се годността
на процесното техническо средство, с което е установено нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата си и иска отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 17.06.2022 г. в 12:59 ч. лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № ********,
се движил по бул. „П. Я.“, с посока на движение от бул. „Др. Ц.“ към бул. „Ч.
вр.“. В участъка около № ** на бул. „П. Я.“, в същата посока на движение,
автомобилът бил засечен да се движи със скорост от 108 км/ч, от която
скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита
като 105 км/ч. Доколкото автомобилът е управляван в населено място, то
максимално допустимата скорост за движение е била 50 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение ARH CAM S1 № 11743FO. След осъществена справка за
собствеността на автомобила, в сградата на СДВР ОПП бил поканен
жалбоподателят, в качеството му на собственик на процесното МПС. К.
декларирал писмено в нарочна декларация от 17.08.2022 г., че в посочените
ден и час, автомобилът бил управляван от него самия.
След тези негови изявления, служителят на ОПП СДВР Цв. Р. съставил
на К. АУАН за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който му бил
връчен лично и срещу подпис веднага след съставянето му.
На базата на АУАН е издадено и процесното НП с № 22-4332-
018300/14.09.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
А. А. К., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетелите А. и В., снимков материал, протокол за използване на АТС,
протокол от проверка за изправност на техническо устройство и
удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство,
доказателства за преминато обучение от лицето, констатирало нарушението,
както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира
изцяло посочените доказателства и доказателствени средства, тъй като те не
съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво
фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
2
инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че НП съдържа всички реквизити, предвидени в ЗАНН. Ясно е
посочено кое е наказаното лице, кога е извършено нарушението, при какви
обстоятелства е извършено последното, както и в какво качество е наказан
жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП не страда от
липса на задължителни реквизити.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на
процесуалния правила за това.
Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна
страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че
на 17.06.2022 г. в 12:59 ч. лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № ********,
управляван от жалбоподателя К., се движил по бул. „П. Я.“, с посока на
движение от бул. „Др. Ц.“ към бул. „Ч. вр.“. В участъка около № ** на бул.
„П. Я.“, в същата посока на движение, автомобилът бил засечен да се движи
със скорост от 108 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача и скоростта се зачита като 105 км/ч, при наличие на законово
ограничение за максимално допустима скорост за движение на МПС в
населено място от 50 км/ч, от което в случая не е въведено изключение с
пътен знак.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност към момента на установяване на нарушението. Установено е
още, че служителят, който е използвал АТСС за установяване на процесното
нарушение, е бил обучен за работа с подобен тип устройства.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалваното НП - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
3
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика за гарантиране на правото на защита на санкционирания субект.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят правилно е бил наказан за установеното
нарушение. Лицето е било поканено надлежно да се яви пред органите на
ОПП, за да декларира кой е управлявал автомобила на 17.06.2022 г., като
същият е завил в нарочна писмена декларация, че именно той е сторил това.
Законът предвижда възможност, в случай, че ползвателят посочи друго лице,
което е управлявало автомобила, то действителният водач да понесе
административнонаказателната отговорност, но същевременно е дал
конкретен момент, в който това обстоятелство да се заяви и срокът за
декларирането на предоставянето на автомобила не е безкраен, а това следва
да стане в момента на подаването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП. В
конкретния случай съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при предявяване на снимките на водача, тъй като
на същия е дадена възможност да се запознае със съдържанието им. Съдът
намира, че дори жалбоподателят да се е сетил по-късно за това, че друго лице
е управлявало автомобила му в посочените ден и час, то същият е имал време
да сигнализира за това по надлежния ред АНО, преди да е издадено
наказателното постановление.
В случая, няма доказателства, които да оборват заявеното от самия
жалбоподател в процесната декларация по чл. 188 от ЗДвП, че именно той е
управлявал автомобила, поради което той е правилно наказан за извършеното
нарушение.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл, защото водачът съзнателно е избрал скоростта си на
движение, при съзнанието, че максималната допустима скорост е 50 км/ч,
същият е вменяем, предвиждал е обществено опасните последици на деянието
си и е искал тяхното настъпване в обективната действителност.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова
4
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че не следва да присъди
разноски, защото въззиваемата страна не е претендирала такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
018300/14.09.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
А. А. К., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева, както и
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5