Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 29.06.2015г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На петнадесети юни две
хиляди и петнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2118 по описа на съда за 2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по искова молба, подадена от ЕТ „***”, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил,
ул.”Стоян Лудев” №62 против „ММ-ЗИ-АЙ-
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, в който е оспорен предявения иск.
Към исковата молба са представени: фактура с №8444/03.09.2014г., №84728/10.09.2014г., 8501/17.09.2014г., 8527/24.09.2014г., 8572/01.10.2014г., 8596/08.10.2014г., 8620/15.10.2014г., 8647/22.10.2014г., 8677/29.10.2014г.Като доказателство по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Т..Разпитани са в качеството на свидетели: Д.И., С.П..
Първоначално, в исковата молба, сезирала съда, са предявени за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК, като с молба от 17.02.2015г. е поискано изменение на предявения иск от установителен в осъдителен.С молба от 05.03.2015г. е заявено оттегляне на предявния иск по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 125.19 лв.Съдът допусна изменение на предявения иск, като квалифицира същия по чл.327, ал.1 ТЗ и прекрати производството по делото по предявения иск за установяване съществуването на вземане в размер на 125.19 лв.-обезщетение за забавено плащане.
На база описаните доказателства, за съда се налагат следните изводи:
Между страните са били налице търговски отношения , като ответникът е закупувал хранителни стоки от склада на ищеца и същите са доставяни в кухнята на МБАЛ „Д-р Никола Василиев”-гр.Кюстендил.При всяка доставка на хранителни стоки е съставяна фактура по вид стока, количество, мярка, еденична цена и начин на плащане-пратежно нареждане по разплащателна сметка при „Уникредит Булбанк”.За периода от 03.09.2014г. до 29.10.2014г. били доставени хранителни стоки от ищеца, които не били заплатени от ответника по следните фактури:
1.№********** от 03.09.2014г. за 1 339.26 лв. с ДДС;
2.№********** от 10.09.2014г. за сумата от 1 443.72 лв. с ДДС;
3.№********** от 17.09.2014г. за сумата от 1 386.91 лв. с ДДС;
4.№********** от 24.09.2014г. за сумата от 1 408.96 лв. с ДДС;
5.№********** от 01.10.2014г. за сумата от 1 438.33 лв. с ДДС;
6.№********** от 08.10.2014г. за сумата от 1 399.75 лв. с ДДС;
7.№********** от 15.10.2009г. за сумата от 1 549.17 лв. с ДДС;
8.№********** от 22.10.2014г. за сумата от 1 607.87 лв. с ДДС;
9.№********** от 29.10.2014г. за сумата от 1 587.17 лв. с ДДС.
Всички описани фактури били включени в дневника за покупки при ответника, намирали своето приложение при формиране на резултата за м.октомври в справка-декларация по ДДС и същата била приета в ТД на НАП с уведомление , входящ №1000-1094695 от 13.11.2014г.Ответникът бил ползвал данъчен кредит за периода от м.септември до м.октомври 2014г. включително.
От показанията на посочените свидетели, се установи по делото, че от страна на ответника се обаждали по телефон и поръчвали конкретни количества и вид хранителни стоки.При ищеца подготвяли стоките и фактура, транспорлтирали стоките до болницата, където стоката се предавала, заедно с фактурата.
Договорът за търговска продажба по смисъла на ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от ЗСч. реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурите са съставени. В решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК под № № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК е посочено, че “Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване”.
Съобразно горецирината задължителна за съда съдебна практика, съпоставени с изводите на вещото лице, че процесните фактури са описани в дневника за покупки за съответните месеци на 2014г. и в справките декларации за ДДС и по всички тях е ползван данъчен кредит, водят съда до извод, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него деловодни разноски в размер на 766.45 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещото лице, изготвило заключение по приетата експертиза и държавна такса.
В представения списък по чл.80 ГПК е включена и разноска, представляваща държавна такса по молба за допускане на обезпечение на предявения иск.Следва да се посочи, че по молба за обезпечаване на предявен вече иск, какъвто е настоящия случай, не се дължи държавна такса.В този смисъл тази такса е недължимо внесена и съдът не следва да възлага на ответника тази разноска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда
„ММ-ЗИ-АЙ-
1.№********** от 03.09.2014г. за 1 339.26 лв. с ДДС;
2.№********** от 10.09.2014г. за сумата от 1 443.72 лв. с ДДС;
3.№********** от 17.09.2014г. за сумата от 1 386.91 лв. с ДДС;
4.№********** от 24.09.2014г. за сумата от 1 408.96 лв. с ДДС;
5.№********** от 01.10.2014г. за сумата от 1 438.33 лв. с ДДС;
6.№********** от 08.10.2014г. за сумата от 1 399.75 лв. с ДДС;
7.№********** от 15.10.2009г. за сумата от 1 549.17 лв. с ДДС;
8.№********** от 22.10.2014г. за сумата от 1 607.87 лв. с ДДС;
9.№********** от 29.10.2014г. за сумата от 1 587.17 лв. с ДДС., ведно със законна лихва, считано от 16.12.2014г. до окончателното изплащане.
Осъжда„ММ-ЗИ-АЙ-2009” ЕООД да заплати на ЕТ „***” деловодни разноски в размер на 766.45 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен
съдия: