Р Е Ш Е Н И Е
№ 588/7.7.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 404 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ) и е образувано по жалбата на В.Л.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против
Писмо с изх. № 94-22-1998/2/ от 14.03.2022 г. на Заместник-кмет на Община
Банско.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ
е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен, като делото бъде
върнато на административния орган със задължение да предостави исканата
информация в законоустановения срок.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
се явява лично, като моли съда да уважи подадената жалба и отмени отказа като
неправилен и незаконосъобразен. Моли съда да задължи органа да уважи искането й
и да й предостави препис от въпросното обръщение.
Ответникът по жалбата – зам.-кметът на община Банско, се
представлява от адв. Г., САК, който, по изложени съображения, счита че делото
следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от обжалването.
Алтернативно моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, недоказана и
необоснована, респ. да потвърди обжалвания отказ по ЗДОИ. Претендира
направените по делото разноски, съгласно списък на разноските. Представя
доказателства за плащането на същите.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Началото на административното
производство е поставено с подаването на заявление за достъп до обществена
информация с рег. № 94-22-1998/25.02.2022 г. от В.Л.Б. ***, с което е поискано
предоставяне на следната информация:
I.
Разрешение за строеж № 289/20.09.2006 г.
II.
Одобрени инвестиционни проекти от 08.09.2006 г.
(конкретно посочени документи);
III.
Удостоверение № 54/30.05.2008 г. за въвеждане в
експлоатация на Община Банско.
IV.
Да бъде издадено незаверено копие от „Обръщение на г-н М.
К. – председател на УС на ЕС на сграда с идентификатор 02676.501.3881.4“, по
повод на което е образувано административно производство и издадена Заповед №
01-22-16/18.02.2022 г. срещу заявителката, в качеството й на възложител на
незаконен строеж.
В заявлението е направено искане
описаният в пункт ІV препис да бъде предоставен в срок от седем дни, като
копията на документа да бъдат заверени с „вярно с оригинала“.
В заявлението са посочени както имената и наименованието на заявителя, така
и предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адрес
за кореспонденция.
По делото е приложено писмо изх. № 94-22-1998/1/ от 04.03.2022 г., с което
на заявителката е предоставена информация, описана в пункт І, ІІ и ІІІ от
заявлението.
Последвало е и издаването на
оспореното писмо с изх. № 94-22-1998/2/ от 14.03.2022 г. на Зам.-кмета на
Община Банско, с което жалбоподателката е информирана, че копие от
„Обръщение на г-н М. К.“ не може да бъде предоставено, тъй като в него се
съдържат лични данни на подателя. Отбелязано е, че Община Банско е
администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД и обработването на тези данни,
вкл. предоставянето им на трети лица, следва да бъде съобразено с установените
от закона правила. В този смисъл е и Регламент /ЕС/2016/679 (Общ регламент
относно защитата на данните), който нормативен акт се прилага и определя
правилата, свързани със защитата на физическите лица при обработването на
личните им данни и относно свободното движение на тези данни.
Решението е редовно съобщено на жалбоподателката, като в законоустановения
14-дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред съда.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е
допустима. Неоснователни са възраженията за недопустимост на жалбата, поради
липса на правен интерес. Обжалваното писмо има характер на индивидуален
административен акт, с който се засягат права и законни интереси на
жалбоподателката, поради което и същият подлежи на обжалване по реда на АПК.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният в настоящото производство изричен отказ за предоставяне на
обществена информация по ЗДОИ е издаден от компетентен административен орган – Зам.-кмета
на Община Банско по силата на Заповед № 07-19-166/11.11.2019 г., който е „задължен
субект“ по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ в съответствие с разпоредбата на чл. 28,
ал. 2 от ЗДОИ.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена
информация, са уредени в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до
обществена информация са подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл. 28,
ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да
разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като
това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране на заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията,
която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други
материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по
ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни,
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.
Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в
актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна – която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ).
Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й,
а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този
закон, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната
подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и
препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато
съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени
от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена
от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Освен
посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до
обществена информация и в случаите по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращ
основанията за отказ за предоставяне на обществена информация – когато: 1.
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и
няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена
информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата
обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Анализът на разпоредбата показва, че изключение от посоченото правило е
допустимо само в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез
исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт,
повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, като във всеки
конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ЗДОИ, задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция,
регламентирана в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.
В настоящия случай, предвид посоченото по-горе и съдържанието на подаденото
от оспорващата заявление за достъп до обществена информация, съдът намира, че
същата има характера на служебна обществена информация по см. на чл. 11, вр.
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – информация, която е свързана с обществения живот в
Република България и която ще даде възможност на заявителя да си състави
собствено мнение относно дейността на задължения субект. В случая са изложени
само кратки мотиви за отказа, като е посочено, че документите съдържат лични
данни по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и съгласно чл. 2,
ал. 5 от ЗДОИ, същият не се прилага за достъпа до лични данни. Това твърдение е
следвало да бъде разгледано във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.
Действително разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ изключва приложимостта на
неговите разпоредби по отношение на достъпа до лични данни, каквито безспорно
представляват имената на г-н М. К., вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Те
действително представляват лични данни по см. на дефиницията, дадена в § 1, т.
2 от Допълнителните разпоредби на закона – понятието по смисъла на чл. 4, т. 1
от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април
2016 г. относно защитата на физическите лица, във връзка с обработването на
лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от
4 май 2016 г.). Личните данни са изключени от приложното поле на закона, като
при съобразяване на това законово ограничение, отказът на административния
орган в посочената част е обоснован. Според съдебната практика не е необходимо
изрично излагане на мотиви при наличието на законово регламентираното
изключение – Решение № 5106 от 29.04.2020 г. по адм. д. № 13513/2018 г.,
Решение № 102 от 07.01.2020 г. по адм. д. № 13694/2018 г., Решение № 153 от
07.01.2020 г. по адм. д. № 13778/2018 г. и др., всички на V отд. на ВАС. Това е
така, защото освен, че представлява лични данни, търсената информация не
отговаря на изискването по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ – тя няма да спомогне заявителят
да си състави лично мнение за дейността на задължения субект. Исканата със
заявлението информация обаче, не се ограничава до предоставянето на тези лични
данни. Видно от заявлението жалбоподателят е поискал предоставяне на незаверено
копие от обръщение на г-н М. К..
Както вече се посочи, от фактическото основание за постановяване на отказа
може да се направи извод, че според задълженият субект е налице ограничението
по чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, отнасящо се до достъпа до лични данни. Липсват данни
обаче административният орган да е изследвал предпоставките по смисъла на чл.
37, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, включително засегнати ли са интересите на тези
трети лица и дали те са обективирали изричен отказ от предоставянето й. Тъй
като това не е сторено, в писмото не са изложени мотиви налице ли са условията
на чл. 37, ал. 4 от ЗДОИ – предоставяне на частичен достъп само до онази част
от информацията, достъпът до която не е ограничен. Този отказ съдът намира за
незаконосъобразен, тъй като информацията е служебна обществена такава и ще даде
възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на
задължения субект. Съответно за ответника е възникнало задължението да разгледа
подаденото от жалбоподателя заявление по т. IV за достъп до обществена
информация и да се произнесе по него по начина и в сроковете, регламентирани в
закона, като съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, административният орган,
в случай на отказ, е следвало да издаде мотивирано писмено решение за това.
По силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението
си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и
фактическо основание за отказ по този закон, при наличие на изпълнена процедура
по глава Трета от закона (чл. 24 и сл.). Изискването за мотивиране на решението
е императивно. Съгласно трайната практика на ВАС, това съставлява нарушение на
изискването за съдържание и форма на индивидуалния административен акт, което е
особено съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на оспорения
акт.
Не на последно място, липсват данни от страна на административния орган да
е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена
информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен
интерес. Наличието на надделяващият обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6
от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели
разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и
отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия казус, следва да се
приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави
мнение относно дейността на УС на ЕС на сграда с идентификатор 02676.501.3881.4,
в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на
достъпа. Преценката за наличието/липсата на надделяващ обществен интерес е
елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, поради
което и същата е в тежест на административния орган, съобразно принципа за
служебното начало и задължението му за изясняване на фактите и обстоятелствата,
съобразно текста на чл. 35 от АПК. Видно от съдържанието на писмото, в случая
административният орган не е изложил мотиви в тази насока.
С оглед на това, съдът намира, че оспореният отказ за
предоставяне на обществена информация е незаконосъобразен, поради което следва
да бъде отменен. Тъй като естеството на акта не позволява въпросът да бъде
решен по същество от съда, преписката следва да се изпрати на органа за ново
произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
От жалбоподателя не е направено искане за присъждане на
направените разноски в производството, поради което съдът не дължи произнасяне
в частта за разноските.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмо с изх. № 94-22-1998/2/ от 14.03.2022 г. на Зам.-кмета на
Община Банско, с което е постановен отказ за предоставяне на обществена
информация по т. IV по подадено Заявление с вх. № 94-22-1998/25.02.2022 г. от В.Л.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
ВРЪЩА преписката на Зам.-кмета на Община Банско за произнасяне
по искане за предоставяне на обществена информация по т. IV от подадено
Заявление с вх. № 94-22-1998/25.02.2022 г. от В.Л.Б., ЕГН **********,***, при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от получаване на
административната
преписка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: (П)