Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6432
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение от 03.08.2018 г., постановено по гр.д. №
2706/2017 г. на СРС, ГО, 36 състав, е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Г.З.П. искове, че Г.З.П. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 424, 63 лв.
(от които 17, 40 лв. цена на услугата дялово разпределение), представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************, аб. №
356091, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 19.07.2016
г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 07.09.2016 г. по ч.гр.д. № 40000/2016 г. на СРС, 36 състав.
Отхвърлен е искът за главницата за сумата над 2 424, 63 лв. до пълния
предявен размер от 2 438, 89 лв., както и искът за мораторна лихва в
пълния предявен размер от 163, 75 лв. (от които 4, 55 лв. върху цената на
дяловото разпределение) за периода 14.09.2015 г. – 08.07.2016 г. Ответницата е
осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
1 223, 80 лв. разноски за заповедното и исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за мораторна лихва, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон. Позовава се на Общите си
условия от 2008 г., като поддържа, че в раздел VII от същите е предвиден срок за изплащане задълженията
на потребителите, а именно – 30-дневен срок след изтичане на периода за който
се отнасят, с изтичане на който потребителят изпада в забава, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответницата Г.З.П..
Решението в частта, с която е уважен искът за
главницата до размера на сумата от 2 424, 63 лв, както и в частта, с която
същият е отхвърлен за сумата над признатия до пълния предявен размер от
2 438, 89 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че ответницата Г.З.П.
е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент №
10, находящ се в гр. София, ж.к. „*************, аб. № 356091, като му дължи
сумата от общо 2 602, 64 лв., от която: сумата от 2 407, 21 лв.
главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., сумата от 159, 20 лв. мораторна лихва върху нея за
периода 14.09.2015 г. – 08.07.2016, сумата от 31, 68 лв. цена на услугата
дялово разпределение и сумата от 4, 55 лв. мораторна лихва върху нея, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с
подадено на 19.07.2016 г. заявление по ч. гр. д. № 40000/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 36 състав е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която е депозирано възражение от страна на длъжника. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Г.З.П. чрез
назначения особен представител оспорва предявените искове по основание и
размер, за което излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
На 19.07.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.З.П. за сумата от 2 438, 89 лв. –
главница и 163, 75 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2015 г. – 08.07.2016
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот: апартамент
№ 10, находящ се в гр. София, ж.к. „*************, аб. № 356091, Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна енергия
– 2 407, 21 лв. главница и 159, 20 лв. лихва и за дялово разпределение – 31,
68 лв. главница и 4, 55 лв. лихва.
С разпореждане от 07.09.2016 г. по ч. гр. д. № 40000/2016
г. по описа на СРС, 36 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение срещу длъжника, като е разпоредил да заплати на заявителя и сумата
от 373, 14 лв. разноски по делото, от които: 52, 05 лв. държавна такса и 321,
09 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника Г.З.П..
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил иск за
установяване на вземанията си по исков ред.
С оглед заявените с въззивната жалба оплаквания, извън
предмета на въззивна проверка са въпросите относно качеството на ответницата на
клиент на топлинна енергия, съществуването на облигационно правоотношение между
страните през исковия период м.05.2014 г. – м.04.2015 г., доставката на
топлинна енергия до процесния топлоснабден имот през исковия период, както и
стойността на последната, извършването на услугата дялово разпределени и
стойността на последната.
От страна на жалбоподателя се навеждат оплаквания във
връзка с вземането му за мораторна лихва върху главницата за стойността на
потребената топлинна енергия, с оглед на което следва да се има пердвид
следното:
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора –
чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава, както и размера на претенцията си.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът налице ли
е забава на длъжника по отношение на задължението му за заплащане на
главницата, представляваща стойността на доставената топлинна енергия.
Отношенията между страните във връзка с доставката на
топлинна енергия за битови нужди за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2015 г.
се регулират от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, и стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, за каквото публикуване не са ангажирани доказателства
по делото от страна на ищеца, поради което последният не е доказал длъжникът да
е изпаднал в забава по отношение на свое парично задължение.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че длъжникът изпада в забава по отношение на
задълженията си за заплащане стойността на топлинната енергия с изтичането на
30 дни от периода, за който се отнасят.
Действително, съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца, одобрени
с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от
14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Посочените Общи условия обаче не намират
приложение по отношение на исковия период м.05.2014 г. – м.04.2015 г., попадащ
в приложното поле на Общите условия от 2014 г.
От страна на жалбоподателя не са изложени оплаквания
във връзка с вземането за мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка,
очертан с въззивната жалба по арг. от нормата на чл.269 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответницата
по жалбата има право на разноски, но доколкото не е заявено искане за
присъждане на такива и не са ангажирани доказателства за извършването им,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
03.08.2018 г., постановено по гр.д. № 2706/2017 г. на СРС, ГО, 36 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.З.П., ЕГН ********** иск за признаване на
установено, че Г.З.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 163, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2015
г. – 08.07.2016 г. (от която 4, 55 лв. върху цената на дяловото разпределение),
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 07.09.2016 г.
по ч.гр.д. № 40000/2016 г. на СРС, 36 състав.
Решението в частта, с която е уважен искът за
главницата до размера на сумата от 2 424, 63 лв. за периода м.05.2014 г. –
м.04.2015 г., както и в частта, с която същият е отхвърлен за сумата над
признатия до пълния предявен размер от 2 438, 89 лв., е влязло в сила като
необжалвано.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.